Pachetul de mobilitate ”Macron” şi opinia necerută a şoferilor din Bulgaria

(foto: Pixabay, CC0)

Ce gândesc şoferii bulgari despre pachetul de mobilitate?

Nikolai Draganov

Acest articol a fost publicat pe 9 ianuarie 2019 pe secţia bulgărească a site-ului Baricada. 

Preşedintele Franţei, Emmanuel Macron vrea să falimenteze business-ul bulgar de transporturi! Nu, el vrea să falimenteze ţară! 150 000 de oameni vor rămâne şomeri!”

În spatele concluziei apocaliptice a subectului despre pachetul european de mobilitate, cunoscut ca pachetul ”Macron”, în Bulgaria stă o majoritate vizibil impresionantă.

”Preşedintele, premierul, eurodeputaţii, funcţionarii, media…. întreaga ţară a sărit să ajute pe mafia de transporturi. Totuşi, alegerile se apropie.”

În rândurile următoare vor fi redate multe opinii din reţelele sociale ale şoferilor bulgari, care nu sunt de acord cu corul indignării împotriva pachetului ”Macron”. Numelele lor sunt ascunse, pentru că nu i-a fost cerut acordul în sens strict pentru publicarea şi pentru a evita problemele eventuale ale acestor şoferi cu şefii lor. ُToate opiniile citate pot fi văzute în limba bulgară în versiunea bulgărească a acestui articol (http://baricada.org/2019/01/09/shofiori-komentari/) (foto: Baricada)

Nu poate fi dat un alt exemplu din istoria noastră apropriată, în care, într-o problemă să existe în spaţiul mediatic o astfel de unanimitate. Reprezentanţii tuturor partidelor parlamentare vorbesc într-o voce în emisiunea ”Referendum” la Televiziunea Naţională Bulgară. Pe aceeaşi poziiţie se află chiar şi adversari precum partidul GERB şi preşedintele Rumen Radev. Eurodeputaţii bulgari din toate familiile politice sunt uniţi. Sectorul de transport auto este de asemenea unit.

Însă, din întregul tablou într-o mare măsură lipseşte un grup de oameni. Într-un mod curios este exact grupul de oameni, care este cel mai afectat de regulile acestea – şoferii.

Advertisements

Пакетът за мобилност „Макрон“ и непотърсеното мнение на българските шофьори

(снимка: Pixabay, CC0)

Какво мислят българските шофьори за пакта за мобилност?

Николай Драганов

Тази статия бе публикувана на 9 януари 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”.

“Президентът на Франция Еманюел Макрон иска да фалира българския транспортен бизнес! Не, направо цялата държава! 150 000 души ще останат на улицата!”

Зад това апокалиптично обобщение на темата с пакета европейски законодателни изменения и регулации, известни като пакета “Макрон”, стои наглед впечатляващо мнозинство у нас.

“Президент, премиер, евродепутати, чиновници, медии… цялата държава скочи да помага на транспортната мафия. Все пак избори идват.”

В следващите редове ще бъдат показани редица мнения от социалните мрежи на шофьори, които не са съгласни с общия хор на възмущение срещу пакета „Макрон“. Тъй като не е потърсено изрично съгласие от всеки един автор на отделен коментар, а и за да бъдат избегнати проблеми на шофьорите с техни работодатели, имената им ще бъдат скрити. Свидетелства за цитираните мнения могат да бъдат прочетени в оригиналната статия на сайта “Барикада”. (http://baricada.org/2019/01/09/shofiori-komentari/) (foto: Baricada)

Едва ли може да бъде посочен пример от близката ни история, в който да цари такова единодушие по някой въпрос в медийното пространство. Като един говорят представителите на всички парламентарни партии в “Референдум”; на една позиция са дори врагове като ГЕРБ и президентът Румен Радев; обединени са българските евродепутати от всички политически семейства; единен е браншът.

От цялата картинка обаче до голяма степен отсъства една група хора и тя куриозно е точно онази, която въпросните регулации касаят в най-голяма степен – шофьорите.

Bulgaria şi România în Blocul Estic: cum se rezolvă disputele între aliaţi

Liderul socialist român Nicolae Ceauşescu şi omologul lui bulgar Todor Jivcov (foto: Arhivele Naţionale Române, Fototeca online a comunismului românesc, ID 35070X4X6, 17.01.2019, 12/1979)

O privire către poziţionarea diferită a României şi Bulgariei în a doua jumătatea a secolului XX

Iskra Baeva

Acest articol a fost prezentat la conferinţa ”Bulgaria şi Balcanii în secolul XX: politică externă şi diplomaţie publică”, care a avut loc pe 26 octombrie 2018 la Galeria de Artă a oraşului Sofia.

Balcanii ocupă un loc de mijloc între cele trei coninente, unde au аpărut civilizaţiile care au format chipul lumii moderne. Importanţa acestei regiuni, precum şi a fiecărei alte, se modifică în decursul evoluţiei Europei, dar în toate timpurile ea îşi păstrează rolul de element de legătură între Europa şi Asia, iar de acolo şi importanţa ei pentru Marile Puteri de pe continent. Prin această succintă afirmare introductivă, aş dori să vă îndrept atenţia către două dintre ţările balcanice, pe care probabil ar trebui să le numim Balcanii de Nord, dacă asta ar fi avut mai mult sens decât actuala noţiune de Balcanii de Vest. Este vorba de Bulgaria şi Româniia, care după Al Doilea Război Mondial întră în sfera de influenţă sovietică cu poziţii foarte diferite, şi care la scurt timp după primele tulburări, devin singurele ţări balcanice din Blocul Estic. Faptul acesta însă nu le apropie cine ştie cât, şi nici nu le face să fie la fel. Relaţiile între România şi Bulgaria în Blocul Estic sunt pline de tensiuni, contradicţii şi divergenţe, deşi se ascund în spatele multiplelor întâlniri la cele mai diferite nivele.

Voi prezenta aceste relaţii prin câteva exemple caracteristice.

България и Румъния в Източния блок: как се решават спорове между съюзници

Румънският социалистически лидер Николае Чаушеску и българския му колега Тодор Живков (снимка: Румънските национални архиви, Онлайн фототека на румънския комунизъм, ID 35070X4X6, 17.01.2019, 12/1979)

Поглед към различното позициониране на Румъния и България през втората половина на двайсти век

Искра Баева

Тази статия бе представена на конференцията “България и Балканите през ХХ век: външна политика и публична дипломация”, която на 26 октомври 2018 г. в Софийската градска художествена галерия.

Балканите заемат средищно място между трите континента, където са възникнали цивилизациите, оформили облика на съвременния свят. Важността на този регион, както и на всеки друг, се променя с еволюцията на Европа, но през цялото време той запазва ролята си на свързващо звено между Европа и Азия, а оттам и значението си за великите сили на континента. С това по-общо въвеждащо твърдение искам да насоча вниманието ви към две от балканските страни, които може би трябваше да наричаме Северните Балкани, ако това би имало повече смисъл от сегашното Западни Балкани. Става дума за България и Румъния, които след Втората световна война влизат в съветската сфера на влияние с много различни позиции, а скоро след първите сътресения остават и единствените балкански страни в Източния блок. Това обаче нито ги сближава особено, нито ги прави еднакви. Отношенията между България и Румъния в Източния блок са изпълнени с напрежения, противоречия и спорове, макар и скрити зад многобройните срещи на най-различно равнище.

Ще представя тези отношения чрез няколко характерни примера.

Romania – a student of excellence or poor learner?

The relations between Bucharest and Brussels are not so bad (photo: YouTube, channel of Romanian government)

Bulgarian media narrative on Romania changed significantly. The recent wave of romanoscepticism in Bulgaria on the occasion of the starting presidency of the EU simply follows the mainstream of Bruxelles, but doesn`t help for the better understanding of what is going on in the region

Vladimir Mitev

This article was published on 12 January 2019 on the Bulgarian section of the site “The Barricade”.

The days before the official start of the Romanian europresidency, which began on 10 January 2019, came together with a wave of negative evaluations and comments in Western European media about the government in Bucharest and the Romanian political elite. Leading Bulgarian media also gave tribune to a number of analysts, who expressed their scepticism towards Romania, similar to the Western European, given that literally until the middle of 2018 Romanians were given constantly as example for successful reform in justice, economy and loyality to the West. The experts now sowed doubts that Romanian presidency will be successful. The analysts also reduced Romania of 20 million people to the person of the strong man in the Social Democratic Party Liviu Dragnea, who is criticised strongly in Western Europe and to the ironised prime minister Viorica Dancila.

The parallel with the Bulgarian europresidency, lauded for its tractability by Jean-Claude Juncker, is natural to be made. Until recently Romania was the country of excellence in the region, because of ”anti-corruption” and its ”awaken civil society”, which ”opposes the thieves in politics”. Now Bulgarians were to live their small media moment of glory as most loyal and responsible representatives of the EU in the region. This change was taking place while Romania were transforming itself into a country, which, according to the interpretations, ”is not looked at with credibility” in European institutions and in the other country-members. A possibility arose that the government in Sofia shines before the European partners, pushing itself away from Romania, with which it had been in tandem for the last two decades. It is expected that Bulgaria will be admitted to the Schengen space until the end of the Juncker commission, while no such announcements have been given to Bucharest.

Dunia Palangeanu: Prietenia și colaborarea în regiunea noastră de graniță a devenit un exemplu demn de luat în seamă și de către alte regiuni

Dunia Pălăngeanu (foto: Dunia Pălăngeanu)

Interviu cu o personalitate a vieţii culturale giurgiuvene despre viaţa comunităţii culturale transfrontaliere între Ruse şi Giurgiu

Dunia Pălăngeanu este scriitoare, poetă, publicistă şi personalitate a vieţii culturale din Giurgiu. Este forţa motrică în spatele mai multor iniţiative culturale transfrontaliere, care uneşte oameni de artă din Ruse şi Giurgiu. Este preşedinte al Cenaclului Literar ”Luceafărul” şi fondator şi coordonator al Cenaclului transfrontalier de Literatură şi Artă ”Constelaţii Dunărene”, sub egida cărora se desfâşoară multe evenimente culturale transfrontaliere. Dunia Pălăngeanu este laureată la numeroase concurse şi festivaluri literare din România şi Bulgaria, obținând premiul ”Petale de cireş” din Kazanlâk, între altele distincţii. Este autoarea volumului bilingv româno-bulgar ”Miniaturi dunărene” cu poeme traduse în limba bulgară de poeta Nadejda Radeva. În 2018 a realizat antologia de poezie şi artă plastică ”Constelaţii Dunărene” unde pentru prima dată sunt reuniţi într-o antologie cu caracter transfrontalier poeţi din Giurgiu şi Ruse. În 2019 urmează să fie editat albumul bilingv de poezie şi artă plastică ”Poeme la Balcic”, ilustrat de pictoriţa giurgiuveană Petra Tănase Şerbănescu.

Дуня Паланджеану: Приятелството и сътрудничеството в нашия трансграничен регион се превърнаха в пример и за други региони

Дуня Паланджеану (снимка: Дуня Паланджеану)

Интервю с гюргевската интелектуалка за живота на трансграничната културна общност на Русе и Гюргево

Дуня Паланджеану е писателка, поетеса, журналистка и интелектуалка от Гюргево. Тя е движещата сила на различни трансгранични културни инициативи, които обединяват хората на изкуството от Русе и Гюргево. Президент е на литературния кръжок “Лучафарул”. Основател и координатор е на трансграничния кръжок за литература и изкуство „Дунавски съзвездия”, под егидата на който се реализират множество трансгранични културни събития.

Дуня Паланджеану е носител на редица награди от литературни конкурси и фестивали в Румъния и България, сред които и на казанлъшката награда „Вишнев цвят”. Автор е на двуезичната книга на български и на румънски език „Дунавски миниатюри” със собствени стихотворения в превод на русенската поетеса Надежда Радева. През 2018 г. организира издаването на антологията с поезия и рисунки „Дунавски съзвездия”, където за първи път са събрани в трансграничен том поети от Гюргево и Русе. През 2019 г. ще бъде отпечатан двуезичен том с поезия и рисунки „Поеми от Балчик”, илюстриран от гюргевската художничка Петра Тънасе Шербанеску.