Румънската антикорупция: гнилите ябълки могат да бъдат и вносни

roche_poza_de_profil_linkedin
Бруно Рош на страниците на списание “Икономика” (източник: LinkedIn)

Специализираната прокуратура DNA за първи път атакува чуждестранен монопол в комуналните услуги заради купуване на политици и трафик на влияние. На мушката е и Бруно Рош – мениджър на френския дистрибутор на вода Veolia за България

Тази статия бе публикувана на блога “Солидарна България” на 13 ноември 2015 г.

Когато румънската антикорупционна прокуратура DNA громи сенчести олигарси, свързани с бившите тайни служби на страната, в България веднага научаваме за случилото се. Но ако обект на обвинения за корупция са мениджъри на чуждестранни компании на север от Дунав, при това свързани и с нашата страна, изглежда осведомяването отнема по-дълго време. В случая почти месец.

В края на септември DNA започва наказателно производство срещу трима румънски бизнесмени и двама френски мениджъри на фирмата, която държи концесията за водата в Букурещ и Плоещ – Apa Nova. Тя е дъщерна компания на френската Veolia – същата, която държи и концесията на водоснабдяването на София посредством компанията „Софийска вода“. Нещо повече, заподозрян за „купуване на влияние“ – вид подкуп, е французинът Бруно Рош, който от 1 юли 2015 г. е мениджър на Veolia за България.  Той е управлявал Apa Nova Букурещ от 2008 г. до 2013 г. Между 2003 г. и 2008 г. е бил мениджър на Apa Nova Плоещ. Заемал е и длъжността президент на Френската търговска, индустриална и земеделска камара в Румъния

През септември в. „Дневник“ е писал за скандала, но споменава името на Бруно Рош, без да посочва, че той в момента управлява поделението на Veolia за България.

Нашите медии мълчат по казуса

до последните 8-9 дни на октомври, когато новината най-после прехвърля Дунава, благодарение на публикация на кандидата за кмет на София Георги Кадиев във Facebook. Тогава казусът е описан по-подробно във в. „Труд“.

„Прокурорите твърдят, че в периода 2008-2015 г. тримата румънски бизнесмени Овидиу Семенеску, Влад Мойсеску и Костин Беревояну са осъществявали „трафик на влияние“ сред публичните институции в Букурещ – кметството на града и общинския съвет, както и кметството и общинския съвет на Район Първи на румънската столица. Трафикът на влияние е бил в полза на икономически агенти на бизнес група от чуждестранни фирми (Apa Nova), като в замяна държавните служители са получавали значителни суми пари“, пише агенция Mediafax. Тя допълва: „Имената на двамата френски мениджъри се появяват в документите по казуса, изготвени от DNA. Според прокурорите, Рош е бил титуляр на сметки, от които са се правили специални разплащания с фирми на тримата бизнесмени по това дело.“

Всъщност паричните преводи от Apa Nova към заподозрените бизнесмени са били по фиктивни договори за услуги. Прокурорите посочват, че тези плащания за услуги, които реално не са били извършени, са били одобрявани от двамата френски мениджъри Бруно Рош и Лоран Лалаг.

Освен това е установено, че

в Apa Nova е функционирала частна разузнавателна агенция,

съставена от бивши румънски разузнавачи. „Тази служба за сигурност е трябвало да предотвратява публичното оповестяване на данни от фирмените служители, водещи до откриване на незаконни дейности, извършвани от компанията“, посочва румънската национална агенция Agerpres.

В момента Рош се намира под съдебен контрол, тоест няма право да напуска Румъния без одобрението на DNA поне до 5 декември. Пред в. „Труд“ от „Софийска вода“ заявяват, че мениджърът не е задържан, а по собствено желание дава отговори на румънските разследващи органи. На 29 октомври обаче бе съобщено, че на Рош са повдигнати нови обвинения, макар и за момента да липсва официална информация какви точно са те.  С други думи разследването по казуса се задълбочава и открива нови нарушения.

Контекстът, в който това дело се разгръща, си струва по-внимателно вглеждане.

„Чуждестранните фирми са овладели всички бивши държавни монополи в комуналните услуги (вода, газ, електричество, горива). Нито една от тези фирми не е спазила условията в приватизационните договори. Нито една не е изпълнила програмата за инвестиции и модернизация, с която се е ангажирала. Вместо това, възползвайки се от монопола си, те всички вдигат значително цените. За съжаление огромните приходи от тези действия са изпращани в страните, в които са базирани чуждестранните компании, без да се плаща данък. Чрез различни методи печалбите са прехвърляни вън от компанията в пропорция около 90% преди облагането с данъци. Нито една румънска държавна институция  – правителство, хазна, правосъдие, не се намесва, за да се спре това изнасяне на капитали от страната“, обяснява икономистът Илие Шербанеску.

Действително, в румънските медии циркулират различни цифри за повишението на цените на водата през последните години, но всички са категорични, че то е значително. По информация на телевизия Digi24 от 2000 г., когато Veolia получава концесията за водата в Букурещ, досега

водата се е оскъпила с 1400%.

През 2011 г. официалната печалба на Apa Nova е 85 млн. леи (19,11 млн. евро), докато през 2012 г. достига 119 млн. леи  (26,75 млн. евро) просто благодарение на вдигане на цената.

Apa Nova е категорична, че повишението на цените отговаря на условията по договора за концесия. „Според последните статистически данни на Националната служба за регламентация на комуналните услуги (ANRSC) от март 2015 г. тарифите за услугите по водоснабдяване и канализация на Apa Nova Букурещ са на 17-то място по размер на цената, а на Apa Nova Плоещ са на 33-то място сред 33-те големи оператори на услуги от този тип в Румъния“, заявяват от компанията през септември 2015 г. Те подчертават, че в тарифата влизат разходите по поддръжка, ремонт, развитие и модернизация на системата по водоснабдяване и канализация, според концесията, която е дадена за 25 години – т.е. до 2025 г.

Казусът Apa Nova е първата намеса на правосъдието спрямо чуждестранни компании в Румъния. Според Шербанеску действията на Apa Nova

не са изключение, а правило в работата на чуждестранните монополи

в Румъния.  Сегашният казус е интересен за него по още една причина. Много държави от ЕС поддържат румънската кампания за борба с корупцията. Затова би им било по-трудно да се намесят, ако под нейните удари попаднат европейски компании.

До момента френският посланик в Румъния или други представители на френската държава не са се изказали публично относно случая. При съседите ни гнилите ябълки се откъсват и навярно това лишава от аргументи пострадалите страни. Ако румънската борба с корупцията е вдъхновение за нашата съдебна реформа, дали казусът с Бруно Рош не може също да ни даде ценен опит? Симптоматично е, че концесиите за водата на Букурещ и София сякаш са писани под индиго и са дадени по едно и също време за един и същи времеви период.

Източник: Солидарна България

Прочети и на румънски език!

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s