Серджу Челак: Край на илюзиите, че войната в Европа е немислима

1280px-Sergiu_Celac_at_the_World_Economic_Forum_on_Europe_2011 (1)
Източник: Серджу Челак

Серджу Челак е румънски дипломат, вицепрезидент на Румънската асоциация за „Римския клуб“, бивш посланик във Великобритания и авторитетен експерт по външната политика в северната ни съседка. Роден е на 26 май 1939 г. в Букурещ. Бил е преводач от английски и руски на двамата комунистически лидери на Румъния – Георге Георгиу-Деж и Николае Чаушеску. В периода декември 1989 г. – юни 1990 г. е първият румънски външен министър след падането на комунизма в правителството на Петре Роман. Бил е посланик за специални задачи към румънското външно министерство между 1996 г. и 2000 г. Участвал е в множество международни конференции като дипломат и експерт по международни отношения.

Интервюто бе публикувано през май 2015 г. на сайта на списание “Тема”, който в момента не съществува, и на сайта на румънската Университетска фондация за Черно море. 

Интервю на Владимир Митев

Уважаеми господин Челак, през април в Крайова премиерите на Румъния, Сърбия и България обявиха създаването на Крайовската тройка. Защо тази формация придобива контури точно сега, а не, например, преди осем години, когато Румъния и България влязоха в ЕС? Какъв е мотивът за задълбочаването на сътрудничеството между трите страни?

Смятам, че няма нищо загадъчно в момента, избран за тази среща. Чисто и просто тримата премиери са на едно мнение, че дискутираната тема – едно по-дълбоко сътрудничество в жизненоважните области на инфраструктурата и енергетиката, отговаря на националните интереси на всяка от трите страни и  се вписва в големите тенденции на европейската еволюция. Нашите страни са отбелязали важен прогрес и могат да се ангажират в по-амбициозни проекти, които, вероятно, не са били възможни преди осем години.

Инициативата за Крайовската тройка дойде от румънския премиер Виктор Понта. Какви конкретни измерения може да придобие сътрудничеството между трите страни в този формат? До каква степен тази инициатива означава, че Румъния желае да играе по-важна роля на Балканите? Значи ли тя, че Румъния излиза от обичайната си позиция на остров в морето от славяни?

 Конкретните измерения на бъдещото сътрудничество ще очертаят до каква степен ще осъществим общите проекти, които сме си предложили. Вече стават видими икономическите предимства, които постигаме заедно. В един по-голям контекст нашите страни от Югоизточна Европа имат ясната перспектива за интеграция в ЕС. Естествено е страни като България и Румъния, които се преминали през трудния процес на присъединяване и приспособяване към правилата и условията на работа в ЕС, да споделят съответния опит със съседните страни и приятелите от региона. Но амбициите за превръщане в регионален лидер не са част от арсенала на румънската дипломация. Лингвистичните разлики и до известна степен културните различия не са възприемани в Румъния като фактор на разделение. Напротив, те са стимул за конструктивен регионализъм в по-големия контекст на европейската цивилизация.

Румъния и България са считани в Брюксел като една отделна група, която има еднакви приоритети в ЕС – например, приемане в шенгенското пространство, механизмът за сътрудничество и проверка, проблемите с румънските и българските имигранти в Обединеното кралство или с имигрантите роми в Западна Европа. Според Вас в кои сфери двете страни могат да си сътрудничат повече? До каква степен виждате промяна в мисленето в двете ни страни от конкуренция към общи действия и взаимна подкрепа?

Всички посочени от Вас теми са важни за двете страни в отношенията им с институциите на ЕС и с правителствата на останалите страни-членки. В тази връзка съществуват контакти, консултации и взаимни подходи на българското и румънското правителство. Не виждам никакъв мотив за конкуренция във време, когато е в националния интерес колкото на Румъния, толкова и на България, тези проблеми да бъдат разрешени максимално бързо без никаква дискриминация или двойни стандарти, в пълно съгласие с буквата и духа на договорите, практиките и процедурите на ЕС.

През ноември 2014 г. Румъния избра за президент етнически германец. Какви промени донесе Клаус Йоханис във външната политика на Румъния?

Смятам ще се съгласите с мене, че само няколко месеца след встъпването му в длъжност е още рано да се прави равносметка как се е представила президентската институция. Тази истина важи в още по-голяма степен за външната политика, както всяка рязка промяна, дори и на нивото на нюансите може да създаде объркване и да породи въпроси в нашите съюзници или международни партньори. Бих казал – в качеството си на експерт и бивш дипломат – че изразените знаци от Румъния от декември 2014 г. насам се характеризират със сериозност, предвидимост и последователност – без изненади и рисковани иновации. Продължавам да съм свидетел на дневния ред на посещенията и контактите на високо ниво на президента Йоханис, на официалните декларации, на конкретни предприети мерки, свързани със съюзниците и стратегическите партньори на Румъния в един сложен регионален и международен геополитически контекст.

Румъния става държава на първата линия в конфронтацията между Запада и Русия. Какво е Вашето отношение към напредващата милитаризация на Източна Европа? Какви са причините, които обясняват защо Румъния счита често Русия за опонент?

В продължение на десетилетия, най-вече след официалното приключване на Студената война, съм се убедил, че използването на военна сила за постигане на политически цели и териториални завоевания е нещо немислимо в Европа. Събитията от последната година маркираха края на илюзиите. След войната срещу Грузия през 2008 г., свързана с постигането на военен контрол над някои грузински територии, последваха нелегалното присъединяване на Крим и въвличането на Руската федерация в сепаратистки действия в Югоизточна Украйна. Според мене това представлява отявлено нарушение на международното право и на установените политически практики по отношение на системата за сигурност на европейския континент. Освен това стратегически военната ситуация в черноморския басейн се променя значително, като се поставят под въпрос политическите договорености и перспективите за сътрудничество в регионален план. Всичко това се случва в непосредствена близост до границите на Румъния и се съпровожда по правило с потенциални заплахи за нашата национална сигурност.

Казвате, че Румъния не може да има в един и същ момент няколко различни политически подхода спрямо Република Молдова. Какви биха могли да бъдат контурите на една единна румънска политика спрямо Кишинев?

 Изхождам от идеята, че през 1995 г. всички партии и политически сили в Румъния успяха да се споразумеят, че националната цел е присъединяването към ЕС и НАТО. Този национален консенсус работеше през целия следващ период. От 2012 г. смятам, че е необходима една единна и ясна, напълно прозрачна политика в отношенията с Република Молдова, за да се избегне погрешната представа, че Румъния била имала някакви тайни мисли или планове спрямо нея. Междувременно ситуацията еволюира. Румъния поддържа силно независимостта, суверенитета, териториалната цялостност на Република Молдова в рамките на международно признатите й граници, както и желанията й за европейска интеграция. През 2014 г. Румъния беше първата страна-членка на ЕС, която ратифицира Договорът за асоциация на Република Молдова към ЕС. Тази проява на солидарност е естествена, като се има предвид лингвистичната, етническа и културна близост на идентичността между двете страни, която е останала непокътната въпреки превратностите на историята.

Какво всъщност иска Република Молдова? Обединение с Румъния, присъединяване към ЕС, влизане в Евразийския съюз или да остане ничия земя?

Не мога да си позволя да отговоря, въпреки че в лично качество може да имам някои предпочитания. Всяко решение относно бъдещите възможности на страната зависи от конституционните фактори в нея, подкрепени от демократичните желания на населението й. Едно необходимо условие в този смисъл е изтеглянето на чуждестранните войски от суверенната територия на Република Молдова според конституционните й разпоредби и ангажимените на Руската федерация, приети през 1999 г.

Какво е влиянието на конфликта в Украйна спрямо Румъния? Какви са интересите на Букурещ по отношение на по-големия съсед на североизток и как ги защитава? Какво прави Румъния спрямо мобилизацията на украинци от румънското малцинство за война на фронта в Източна Украйна?

Както обясних, съществуването на един открит военен конфликт, който вече доведе до хиляди жертви и тежки икономически и социални последствия в непосредствена близост до границите на Румъния, е мотив за сериозна загриженост, включително и от гледна точка на националната сигурност. Румънските представители, както в правителството, така и в неправителствения сектор участват активно в дебатите, които се водят в евро-атлантическото пространство, за да намерим подходящите отговори на тази опасна ситуация и да предотвратим нова ескалация на военните действия. Като съседна страна Румъния е заинтересована да поддържа Украйна силна, единна и просперираща, изпълняваща демократичното си европейско призвание. Що се отнася до мобилизацията на етнически румънци в украинската армия, смятам, че изпълнението на военната служба е дълг на всеки гражданин според националното право, при условие, че тя се извършва на равнопоставена и недискриминационна база.

Румъния има и друг важен съсед – Унгария. Някои експерти по външна политика в Румъния смятат, че през последните години Унгария се позиционира като мост между Запада и Русия. В същото време Румъния се помества по-категорично в евроатлантическото пространство. Как обяснявате тази стратегическа разлика във външната политика на Румъния и Унгария? Съществува ли потенциал за размразяване на отношенията между двете страни?

 Стратегическата външнополитическа ориентация  се поражда от суверенните решения на всяка държава според конституционните процедури с оглед съответния национален интерес и съответните пристрастия на идеологическа база или прагматични съображения. Така че се въздържам да  коментирам мотивацията зад избора на друга държава. Не трябва да се забравя, че колкото Румъния, толкова и Унгария сме пълноправни членове на НАТО и ЕС и участваме пряко в изработването на политически позиции на тези организми. Имаме обаче и своите задължения, които произтичат от качеството ни на членове специално в областта на ценностите, които сме се ангажирали да уважаваме. В двустранните отношения не  става въпрос за размразяване, тъй като от много години се движат във възходяща и конструктивна траектория. Това стана ясно и при неотдавнашната визита в Будапеща на външния министър на Румъния.

Били сте преводач на Николае Чаушеску. Как обяснявате факта, че външната политика на социалистическа Румъния е била по-независима от тази на другите страни в Източния блок и Букурещ е поддържал добри отношения, например, със САЩ, Израел и Китай?

 Бях преводач от английски и руски още по времената на Георге Георгиу-Деж, но това не ми попречи да имам една що-годе нормална политическа кариера. По темата за независимата политика на Румъния спрямо комунистическия блок се е писало много, но изясняването на въпроса изисква място, поне колкото една докторантска теза. Бих посочил само едно важно събитие, което е позволило това развитие, а именно – изтеглянето на съветските войски от Румъния през 1958 г.

Вие сте вицепрезидент на Румънската асоциация на Римския клуб, който е една международна организация на експерти, съветваща от 60-те и 70-те години насам, че трябва да се инвестира в устойчивото развитие и в защитата на околната среда. Какво мислите за посоката, в която се движи светът? Не вървим ли към повече конфликти, разрушение, саморазрушения и замърсяване на природата?

 Бях редактор и съавтор на Националната стратегия за устойчиво развитие на Румъния с хоризонт 2013-2020-2030 г., одобрена от правителството през 2008 г. Преди три години Римският клуб отбеляза в Букурещ 40-годишнината от своя исторически доклад „Границите на растежа“. В продължение на над 40 години учените привличат световното внимание към нарастващото противоречие между ограничените ресурси на планетата и модела на развитие, базиран на безотговорна и неустойчива консумация. Смятам, че, междувременно, е започнало едно осъзнаване на политическо ниво за системните опасности, които ни заобикалят и се вземат вече практически мерки, най-вече под егидата на ООН. Но жизнени решения на глобално ниво могат да бъдат приети и приложени само чрез разумно сътрудничество, а не чрез конфронтация и конфлик.

Участвате в управлението на някои румънски фондации и мозъчни тръстове, занимаващите се с външна политика и международни отношения. Кои са първите уроци, които научават румънските дипломати, за да защитят интересите на страната си?

И този въпрос ме обърква, защото отговорът е много дълъг и сложен. С риск да опростя прекомерно нещата, бих казал, че централните елементи на подготовката за дипломатическото поприще са култивирането на интелектуално любопитство, паралелно с усвояването на тежката професионална дисциплина. Дипломатът е една чудата личност, която трябва да разбира добре политическите механизми, защото функционира в тази среда. Но в същото време трябва да се откаже от жаждата за власт, която струи от политическата сфера. Това е фундаменталната разлика между дипломат и политик.

Вашата фамилия е от Бесарабия, от Болград, регион с голямо българско население. Имате ли контакти или приятели и в България? Как бихте описали сегашния етап на отношенията между румънци и българи?

Спомням си разказите на моята баба – съпруга на православен свещеник, за съседите и приятелите, които тя е имала в региона Буджак, тогава част от Румъния. Някои от тях са били българи. Ние, децата, успяхме да научим една патриотична българска песен, която често си тананикам с удоволствие: „Шуми, Марица, окървавена. Плаче вдовица, люто ранена…“ Кулинарното изкуство от Буджак е доста сложно и космополитно, защото има елементи от много традиции: румънска,  гръцка, полска, украинска, българска, руска, еврейска… Когато искаше да ни поглези, баба ни приготвяше жиримовчики – български специалитет – нещо като малки кифли, намазани с чесън. Когато бях посланик в Лондон, бях добър приятел с българския посланик Иван Станчоф, който представи на кралицата акредитивните си писма, облечен в униформата на баща си – някогашен шеф на българската легация в Лондон. Поддържам и сега близки делови отношения с някои политолози от България.

Източник: Университетска фондация за Черно море

Прочети и на румънски език!

 

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s