Прокурорът Панаит се е самоубил, за да не бъде убит

ctp2
Кристиан Тудор Попеску (източник: Gândul)

„Терасата във филма е същата, от която се е хвърлил прокурорът Кристиан Панаит“. Така пише във финалните надписи на филма „Защо аз?“, който ни уверява, че е посветен на „паметта на прокурора Кристиан Панаит (1973-2002)“.

gandul

Кристиан Тудор Попеску е един от най-големите румънски журналисти. Той е бил главен редактор на в. Adevărul (”Истината”). Основател е заедно с поета Мирча Динеску на медията Gândul (”Мисъл”), която напусна през 2015 г. В момента Попеску е коментатор на телевизия Digi24, има рубрика в най-слушаното частно радио в Румъния Europa FM, участва активно и в новата медия Repubica.

Този текст бе публикуван на 28 февруари 2015 г. на сайта на Gândul.

Нарекох този процес на манипулация „котвата на реалността“. Манипулацията е използвана, за да внуши в съзнанието на средния зрител една повече или по-малко подсъзнателна мисъл: „Ами ако терасата (от която се хвърля прокурорът във филма – бел. прев.) е истинската (от която се е хвърлил и в реалния живот – бел. прев.) тогава всичко, което съм видял във филма, трябва да бъде вярно.“

Само че то не е истина, като се започне със самата сцена на терасата. На нея виждаме актьорът Емилиян Опря (играещ прокурора Панаит) ухилен, с блеснали от усмивката очи, да дискутира с бъдещата си съпруга плановете за предстоящия етап от живота им. После тя отива да пазарува, а той се обажда по телефона на своя студентка, която започва „да зарибява“ (нямам друг термин, с който да обясня това, което режисьорът Тудор Джурджу показва на екрана). Пита я какво прави, уважават ли я, защо двамата не се видят. После захвърля телефона и се разделя с живота, като се хвърля от смъртоносния парапет.

Последващите кадри с двата гълъба (които се разхождат по терасата – бел. прев.) символизира тежестта на душата, преди да се издигне до небесата.

Следва кадър със сиви пердета – друг символ на покривалото за мъртъвци.

Накрая виждаме прокурорът по анцуг да лежи мъртъв на асфалта.

Има и зрители, които биха останали с впечатление, че Пандуру (Панаит) се е самоубил, защото не е можел да реши с коя от двете госпожици да се захване. В реалността Кристиан Панаит се е хвърлил гол пред свидетели – леля си и майка си, които преди това са го били съблекли и са се опитвали да го завържат за леглото. Състоянието му е било на крайна превъзбуденост. Панаит е скочил от леглото, избягал е на терасата и се е хвърлил пред очите на двете жени.

Но режисьорът Джурджу предпочита да изхвърли от живота Панаит, като измисля един последен двойнствен жест, една изневяра със студентка.

Това обаче се вписва в осакатената логика на филма, който не прави друго освен да потвърди това, което румънското правосъдие с големи усилия се е опитало да докаже през 2002 г.: че прокурорът Панаит бе психично болен.

„Луд постмортем“ се казва колонката на редактора, която написах тогава в Adevărul. Не съществува никакъв медицински, диагностичен или диспансерен документ, който да споменава за какъвто и да е психически проблем на прокурора Панаит. Напротив, той е преминал психологическия тест за влизане в съдебната власт.

Цялата му дейност в общата прокуратура е била компетентна, динамична, максимално логична. Записките с червен химикал на прокурора Панаит във връзка с проверката на прокурора Александру Леле от град Орадея, също публикувани в Adevărul, разкриват един последователен, щателен, максимално рационален и психически стабилен служител.

Поведението му рязко се е изменило в последни дни и часове на живота му. Но то не е на един луд, а на човек, който е бил атакуван психически от някого. На човек, който е бил жертва на ментална манипулация, направена с професионални средства. Който е претърпял шантаж със заплахи, изпадайки в хипнотично състояние, а не в обикновено бълнуване. Това е една манипулация, на която той се е опитвал да се противопоставя до последния момент.

Но какво виждаме при господин Джурджу? Един Панаит, който е участвал в партита с групов секс, безмилостно налагащ своята воля в качеството си на университетски преподавател на една студентка (това са „креативни“ допълнения на режисьора в реалността, може би отново в памет на Кристиан Панаит, използвани, за да направи филма по-гледаем за публиката в мола). После от него е иззето делото Леле и той е поставен под прокурорска проверка. Обсебен от мисълта, че има микрофони навсякъде и че животът му е заплашен от „тайните служби“, освен това той трябва да мисли и за две жени. Така че смелият и коректният Панаит изпада в маниакална депресия и се самоубива.

Самоубива се не защото има сив живот, а защото не може да се бори с него. Като един абсолютен страхливец се самоубива, за да не бъде убит – това е обидната „логика“, която му приписва господин режисьорът Джурджу. Нито една дума, нито един кадър във филма не е отделен на факта, че Панаит е бил много религиозен. Често е ходел на църква и е имал духовен отец. За такъв човек самоубийството е голям грях.

Колегата му от гилдията – прокурорът Леле, първата цел на задкулисната власт в държавното обвинение в делото в Орадея, също е временно лишен от правомощия, разпитван и поставен под натиск от същия вид, съди се с общата прокуратура от 2002 г. до 2008 г., печели всички процеси и после е върнат на поста си.

Нещо повече, обидата към паметта на прокурора Панаит стига до там да му се припишат тежки нарушения, измислени от сценариста и режисьора. Използвайки т.нар. си приятел от военната прокуратура, създаденият от Джурджу герой Панаит „се възползва“ на моменти незаконно от стенограми на подслушани от вътрешното разузнаване разговори. Така – не на професионална или на законова база, той води делото по казуса Леле. Избирайки по-краткия път на работа, младият прокурор нарушава закона. След това господин Джурджу го оставя да покаже делото със съответните стенограми, добити по незаконен път, именно на разпитвания Леле. А издаването на данни от дело, което е в ход, е тежко нарушение и води до уволнение на прокурора.

Защо е трябвало да бъде създадена цялата тази сценаристка интрига? Защото господин Джурджу променя оста на казуса Леле-Панаит от Социалдемократическата партия (която е отговорна в реалния живот – бел. прев.) към „тайните служби“, по-точно към вечната „Секуритате“.

Това, което се е случило през 2001 г. и 2002 г. в град Орадея е случай на корупция сред Социалдемократическата партия (СДП) на високо ниво. Във филма е показан епизодът с извършването на обиск от прокурора Панаит в жилището на Леле. Това е точно пресъздаване кадър по кадър на истинските събития, записани на касета от местната телевизия. С едно голямо изключение – репликата на Леле към Панаит: „Искам да съм сигурен, че се процедира коректно, защото вие сте изпратен тук от Нъстасе“ (министър-председател на Румъния от социалдемократите в периода 2000-2004 г.). Господин Джурджу „креативно“ и „артистично“ изтрива този момент…

Адриан Нъстасе е човекът, който разрешава освобождаването на Адриан Търъу – сина на областния управител на СДП Аурел Търъу, арестуван от прокурора Леле за участие в трансгранична криминална мрежа. Лидерът на социалдемократите и бивш премиер е въздействал на правосъдието, като декларира, че не му харесват арестите в петък вечер. Така че Леле е бил принуден да отмени ареста на Адриан Търъу, който е спонсорирал с черни пари социалдемократите. Така се отваря пътят на бащата Търъу да стане областен управител на окръг Бихор.

В момента, в който се озовава на свобода, Адриан Търъу бяга в САЩ, в Чикаго.

Реалността е много по-жестока от фикцията на господин Джурджу. Уплашен от коментарите, че във филма “Защо аз?” присъства (макар и с друго име – Влад Попа – бел. прев.) Виктор Понта, за чието участие в казуса Панаит – Леле се пише в пресата, Джурджу организира една ограничена като публика прожекция преди президентските избори от есента на 2014 г. В тях Понта беше големият фаворит. И да, господин Понта и СДП замълчаха относно филма без никакъв проблем.

Да, тогава се зарадва и господин Бъсеску, който гледа „Защо аз?“ и го обяви за хубав филм. Нормално, защото екипът на филма започва да снима лентата през април 2014 г. и констатира, че се намира в годината на „службите“. За такава 2014 г. бе провъзгласена от господин Бъсеску след разпространяването на компрометиращи снимки (вероятно направени от службите – бел.прев.) на няколко значими тогава политически фигури. Това бяха (неговата фаворитка, впоследствие лидерка на партията му и осъдена за корупция – бел. прев.) Елена Удря, Алина Бика (бивша шефка на дирекцията за борба с тероризма и организираната престъпност, също арестувана за корупция – бел.прев.) и (бившата директорка на Националната компания за инвестиции, също обвинена за вземане на подкуп -бел.прев.) Ана Мария Тополичану. Те бяха снимани как пазаруват през февруари същата година в Париж. Вместо мегакорупционните афери на социалдемократите и смущенията в съдебната система в случая (подразнил Бъсеску – бел. прев.) в медийното пространство се хвърлят записи, стенограми, снимки със скрита камера – всичко в един заговор на тайните служби в стила на класическите западни трилъри.

Когато се разгледа кинематографията на филма, мога да спомена различните фолк и поп песни, пианото във фоайето на хотела, които са една компенсация за лошите неща, казани от мене за персонажите.

Красивата мелодия „Ние не!“ в изпълнение на Анда Кълугеряну по стиховете на Николае Лабиш потвърждава точно обратното на това, което се показва във филма, че е направил прокурорът Панаит: ние никога не бихме умрели, преди тялото ни да умре! Кристиан Панаит се оказва от тези хора, които са си „изгубили вярата в победата над вечно бягащите пътеки“ (цитат от песента на Анда Кълугеряну – бел. прев.). А ние? Може би господин Джурджу и екипът на филма от рано са ни помолили да останем седнали, за да видим финалните надписи и да чуем мелодията.

Тогава, през 2002 г., казах в едно предаване на Мариус Тука, посветено на случая Панаит, пресата и корупцията, че не мога да разбия като журналист огромната организация на социалдемократите, „монтирана“ над цялата страна. Но това могат да го направят хората чрез гласуване. Тогава обаче обещах, че ще направя всичко, което мога, за да защитя паметта на прокурора Панаит.

Това правя и сега.

Източник: Gândul

Прочети и на румънски език!

 

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s