Раед Арафат: 85% от дейността на пожарникарите в Румъния е оказване на медицинска помощ

photo1
Създателят на съвременната система за спешна медицинска помощ Раед Арафат (вдясно) с бившия премиер Виктор Понта (снимка: Раед Арафат)

Румънският здравен експерт разказва как функционира системата за спешна медицинска помощ на север от Дунава

Интервю на Владимир Митев

Раед Арафат е от палестински произход, но има румънско гражданство. Роден е през 1964 г. в Дамаск. На 17-годишна възраст заминава за Румъния, където завършва медицина в Медицинския университет „Юлиу Хатеган” в Клуж Напока. Владее отлично румънски, английски и френски, много добре се справя с гръцки и немски, говори и пише на италиански на средно ниво. Носител е на множество румънски и чуждестранни ордени за успехите си като мениджър в здравната система.

По образование Раед Арафат е анестезиолог. През 1990 г. започва проекта си за спешна медицинска помощ в Търгу Муреш, който за разлика от нормалната Бърза помощ действа съвместно с пожарната. През 1993 г. организацията приема името SMURD (абревиатура на Мобилна служба за спешна помощ, реанимация и спасяване). Благодарение на дарения службата се сдобива с хеликоптери и модерни линейки и постепенно моделът добива популярност в цялата страна. След години на скептицизъм към неговия проект през 2007 г. Раед Арафат става заместник държавен секретар в Министерството на здравеопазването. В началото на 2012 г. за кратко подава оставка поради конфликт с президента Траян Бъсеску, който искаше приватизация на спешната здравна помощ. От началото на 2014 г. Арафат е държавен секретар в Министерството на вътрешните работи, чийто Генерален инспекторат за спешни случаи е организацията, под чиято шапка се намира SMURD в момента.

Интервюто с  Раед Арафат бе публикувано в списание “Тема” през декември 2014 г. 

Господин Арафат, как решихте да започнете проекта за бърза медицинска помощ, който вече е известен като системата SMURD?

В началото исках да създам просто един екип, специализиран в спешните случаи. До сегашната система стигнахме стъпка по стъпка. Започнахме през 1990 г. в окръг Муреш. Постепенно напреднахме, предизвикахме интерес към предлагания модел с включването на пожарникари и с помощта на Шотландия създадохме спешното отделение в болницата на град Търгу Муреш. Другите окръзи започнаха да ни копират.

В крайна сметка дойдох в Букурещ по искане на премиера Калин Попеску-Търичану (управлявал от 2004 до 2008 г. – б.р.) и на здравния министър Еуген Николаеску. Поискаха да работя по Закона за спешната помощ, приет като част от Закона за здравето. Той обобщи целия опит, който натрупахме между 1990 и 2006 г. Така започнахме да развиваме системата SMURD отгоре надолу – т.е. от центъра я разширихме из цялата страна. Но това не е единственият елемент от системата за спешна помощ. Има още линейки на Бърза помощ, а спасяването по въздуха е част от задачите на МВР. Тоест в момента имаме много сложна система. Новото от тази година е, че премиерът реши да създаде Поделение за извънредни ситуации към МВР. То координира всички служби за бърза реакция – пожарна, Гражданска отбрана, Бърза помощ, SMURD, Планинска и въздушна спасителна служба.

Как точно организирате вашата работа?

Отговаряме на единния номер 112. Когато има позвъняване на него, следваме различни модели на отговор в различните окръзи. В Муреш системата е напълно интегрирана, там всички са в една и съща стая – полиция, пожарна, спешна помощ и т.н. Те вземат решения заедно. Има и друг модел, който доскоро преобладаваше. При него хората, отговарящи на 112, са в един call center, а всяка от институциите е на различно място и очаква препращане на разговора. От две години сме прехвърлили към пожарната звеното, което изпращаше линейки по адресите. В момента се опитваме да преминем към единен модел в цялата страна.

Използваме мотоциклети, пожарни коли. Ако някой е изпаднал в безсъзнание на улицата и нямаме линейка наблизо, може да изпратим пожарна кола, оборудвана с дефибрилатор, кислород. Имаме хиляди обучени пожарникари за оказване на първа помощ, която е решаваща, докато дойде линейката. Ако пък инцидентът е в центъра и улиците са много натоварени, можем да изпратим парамедик с мотоциклет, който ще стигне по-бързо.

Имаме три нива на екипи. Най-напред са екипите за първа помощ. Те са предимно в линейките и са все пожарникари – по трима в линейка. Позволено им е да дефибрилират в случаи на сърдечен дар, носят кислород, имат всичко необходимо и могат да предават данни по телеметрична система. Понякога дори изпращат снимки от мястото на инцидента. После идват мобилните екипи за интензивна грижа. Те са по-малко като брой. Там има или доктор по бърза помощ, или медицински специалист с тригодишен опит в спешната медицина. Те са много добре обучени. В екипите има и сестра от отделението за спешна помощ. Тези специалисти идват от болницата и изпълняват смяната си в този мобилен екип за интензивна грижа. Има и двама парамедици. На трето място можем да включим и хеликоптер с двама пилоти от МВР.

Както и екипите за интензивна грижа, те имат един доктор и една сестра от отделението за спешна помощ. Сега в Румъния има до 9 хеликоптера от МВР, с които можем да разполагаме. Има и един самолет, който е закупен с дарения от населението. Той е за превозване на пациенти на по-дълги разстояния – например от Тимишоара до Букурещ.

Цялата тази система, включително Бързата помощ, която съществува отделно от SMURD, покрива дейности на различни нива. Най-ниското е просто транспортирането на пациенти. Имаме и екипи за посещения по домовете при случаи, които не са спешни. За тях изпращаме екипи от общопрактикуващи лекари в малки коли. В линейките пък има ефективни сестри и доктори, но с по-ниско ниво на компетентност от лекарите в екипа за интензивна грижа на SMURD. Системата е като пирамида. Част от нея са и отделенията за спешна помощ в болниците, които са свързани със SMURD, защото персоналът ни работи там.

Как се финансирате? Знам, че имате фондация.

Основно чрез здравните осигуровки. А чрез фондацията, която е неправителствена организация, просто поддържаме SMURD. Имаме много малък дял на частно финансиране. Например купихме нашия самолет с дарения на гражданите. Но SMURD е държавна система. Никога не е била частна. Държавата финансира цялата спешна медицинска помощ – спешните отделения, линейките на SMURD и Бърза помощ, с около 220 млн. евро на година. Това е между 4 и 5% от всички пари за здравната система. Резултатът е, че спешна помощ се оказва на над 6 500 000 здравни случая годишно. Финансирането ни позволява да работим, но не е високо и е под онова, което даваме от себе си в грижата за здравето на хората.

С дарения на граждани купуваме малко оборудване ежегодно, може би за 1 млн. евро. Но това е само допълнително финансиране. Основният бюджет ни е осигурен от държавата. Сега имаме програма за екипиране на линейките ни. През 2007 г., когато започнахме, всички линейки бяха бракувани. Тогава здравното министерство наложи акциз върху цигарите и алкохола, а много от получените пари бяха използвани, за да се екипират за медицински услуги Бърза помощ, SMURD и пожарната. След това започнахме да прилагаме 4-годишни програми с рамков договор за най-ефективно използване и поддръжка на линейките.

raed_arafat
Раед Арафат (снимка: Раед Арафат)

Какви инвестиции правите годишно?

Тази година инвестирахме 21 млн. евро в закупуването на линейки за Бърза помощ и за SMURD.

Бързата помощ, която съществуваше преди идването на SMURD, продължава да съществува, така ли?

Да, тя все още работи заедно с нас.

Какви са отношенията помежду ви? Кога действа Бърза помощ и кога SMURD?

Виждаме двете услуги като взаимно допълващи се. В началото имаше много големи битки помежду ни. В Бърза помощ не искаха пожарникарите да се намесват в този вид работа. Сега вече се видя, че участието на пожарникарите не означава край на Бърза помощ. Напротив, то дава повече подкрепа за системата. Сега имаме ясни регулации за компетенциите. Но най-голямата отговорност е на мобилните екипи за интензивна помощ, които са част от SMURD. После е Бързата помощ. А най-ниското ниво е на онези, които отговарят първи на повикванията. То отново е управлявано от SMURD и от пожарната. SMURD не се занимава с визитация по домовете и не транспортира болни. Това го прави само Бърза помощ. SMURD не поема случаи, които не са критични или спешни, а е като екип от командоси на голяма армия, действащ само при кризисни моменти. Можем да разделим случаите, за които има обаждания на 112, условно на 3 кода по важност – зелен, жълт, червен. SMURD откликва само на жълтите и червените. А Бързата помощ покрива целия спектър.

Ако например има голяма катастрофа, ще изпратя отначало екип за първа помощ на SMURD. После ще видя кой от специализираните екипи е свободен и с колко коли разполагам. Ако нямам кола с доктор, ще изпратя кола с медицинска сестра от Бърза помощ. Ако имам мобилен екип за интензивна помощ от SMURD, ще изпратя незабавно него. Ако случаят е на труднодостъпно място, ще изпратя хеликоптера. Необходими са гъвкави решения. Нито SMURD, нито Бърза помощ може да се справят сами, затова имаме нужда и от двете структури.

Плюсът в нашата система е, че уплътняваме свободния капацитет на пожарната, която не гаси пожари всеки ден, не е непрекъснато в битка с природни стихии. В останалото време пожарникарите може и трябва също да са полезни на обществото. Решихме, че можем да обучим за парамедици и спешни медицински техници около 3000 души от общо 27 000-те пожарникари в Румъния. Но досега всъщност сме обучили 9000 служители на пожарната.

В колите на SMURD в различните смени имаме 3400 пожарникари, които си имат своите пожарникарски заплати. Не се налага да им плащаме допълнително от здравния бюджет за дейностите, на които сме ги обучили и за които сме ги екипирали.

В Букурещ в 93% от случаите, при които е реагирал екип от пожарни, проблемът е бил решен без по-специализирана медицинска намеса. Така че обединяването на силите между МВР, здравното министерство, SMURD, Бърза помощ и всички останали ни позволява да разполагаме с много ефективна и нискобюджетна система.

Как изградихте тази връзка между МВР, пожарната и медицинските служби?

Когато започнахме в окръг Муреш през 1990 г., здравното министерство беше напълно против. Но през 1997 г. то вече започна да променя отношението си и склони да опита новата система. През 2006 г. дойде министър Николаеску и промени нещата. Тогава ми се обадиха, за да помогна SMURD да се разшири в цялата страна. Връзката между институциите се регламентира с приемането и на съответния закон. Сега имаме напълно интегрирана система. SMURD не е юридическо лице, той е виртуално лице. Той е разположен предимно в пожарната и предимно в МВР, но също и в здравното министерство.

IMG_1416_cropped_800
Раед Арафат заедно със служители на SMURD (снимка: Раед Арафат)

Колко линейки на SMURD и на Бърза помощ действат в Букурещ? 

Бърза помощ има около 50 линейки за спешни случаи и в тази бройка не влизат другите, които се използват за транспортиране и за домашни посещения. А SMURD засега разполага с 27 линейки и се надявам догодина да станат 35, като тук също не броим специализираните линейки за масови произшествия, за пътни катастрофи, за бедствия.

Броят на случаите в Букурещ, в които се налага намеса на SMURD, са 50 000, 60 000 на година. Що се отнася до дейността на пожарната в Румъния, в 85% това е оказване на медицинска помощ. Пожарите заемат само 6%. По подобен начин стоят нещата и във Франция, която отдавна е внедрила същата система.

Доволни ли са служителите ви от заплатите си?

Обикновено никой не е доволен от своята заплата. Но с министър Николаеску осъзнахме, че работата в спешната медицинска помощ не е атрактивна, защото хората не получават достатъчно пари. Създадохме правило, прилагано и до момента – в спешната медицинска помощ да има стимули между 50 и 100% от основното възнаграждение. Тези, които работят по линейките и в спешните отделения, получават средно 75% над заплатите си. Разбира се, те заслужават повече. Зависи колко е готово да даде правителството. Но те работят в тежки условия и имат нужда от достойно заплащане.

Каква е средната им заплата?

Базовата заплатата е между 500 и 600 евро на месец. Но ако се добави заплащането за различните видове смени и стимулите, може да достигне до 1000-1500 евро на месец.

Сътрудничите ли си със сродни структури от други страни? Интересуват ли се от опита ви?
– Получаваме дарения и възможности за обучение от Шотландия, Франция, Германия, САЩ, Англия, Финландия, Норвегия, Холандия. Същевременно и ние предаваме опит. В момента изграждаме SMURD в Молдова, в окръг Бълц, напредваме и в окръг Кахул. Румънското правителство дари линейки за целта.

Имате ли доброволци в SMURD?

Много студенти по медицина и обучаващи се за медицински сестри работят като доброволци. При нас те получават допълнителна практическа подготовка. В тричленните екипи на линейките често поне един е доброволец, който не получава пари за труда си. Ние винаги ги обучаваме, преди да им поставим задачи.

Разкажете за онзи случай от 2012 г., когато подадохте оставка и започнаха протести във ваша подкрепа. Какво стана?

Подадох оставка по принципни мотиви. Не смятам, че спешната помощ трябва да се смесва с търговията. Създадохме тази система заради населението, а не за да се превърне в бизнес. Когато бе направен опит да се либерализира спешната помощ и да се заговори за конкуренция, веднага разбрахме, че това ще разруши нашата държавна система. Защото означаваше, че достъпът до парите, които се харчат за SMURD, ще бъде открит за частни компании. Това не означаваше, че ще имаме по-добро качество на услугата. Означаваше, че ще имаме много по-фрагментирана система. Ако те бяха взели парите от нас, нямаше да можем да платим на нашите хора. Налице беше риск да се унищожи цялата концепция, че спешната помощ е отговорност на държавата и право на всеки гражданин на Румъния.

Имахме много дискусии. Когато видях, че в исканата реформа се поставя прекалено силен акцент на комерсиалната страна на системата, подадох оставка, за да мога да защитя своите принципи вън от правителството. И тук населението се намеси в моя защита. Толкова активно, че скоро ме върнаха на поста. Не очаквах това. Но бях горд как хората чувстват, че системата прави нещо за тях. Защото SMURD бе създаден с подкрепата, включително финансова, на хората. Беше жалко всичко да свърши с преминаване към напълно либерализирана система, в която има значение единствено колко пари харчиш и кой предлага по-евтина услуга – без сигурност за качеството. Добре, че нещата се върнаха към по-разумното положение.

В рамките на колко минути линейките на Румъния достигат до нуждаещите се от тях?

– В Букурещ – за 8 минути. В други градски райони на страната срокът е между 8 и 12 минути. Става дума за случаи с червен код. При зелен може да пристигнем и по-късно – дори в рамките на час-два. Проблематични са ни ситуациите при червен и жълт код. В Букурещ вече стигаме до произшествието за 8 минути, защото през 2007 г. всяка седмица имаше голям скандал, че спешната помощ се бави. Анализирахме положението в службата за Бърза помощ. Установихме, че няма достатъчно линейки, а наличните тръгват единствено от шест изходни точки. Когато вкарахме пожарната в тази услуга в средата на 2008-а, поставихме 19 линейки в 19 изходни пункта в Букурещ. Като добавим и 6-те коли на Бърза помощ, станаха общо 25 пункта. Така скъсихме разстоянията и започнахме по-бързо да достигаме до местата на инцидентите. За повишаването на ефективността спомогна и военната дисциплина, бързината и оперативността в пожарната, чието включване в спешната помощ бе истински пробив в здравното обслужване на Букурещ.

Значи сега системата вече работи на „отлично”? 

Ако повярвате, че сте си направили съвършена система, винаги ще сбъркате. Системата постоянно трябва да се доусъвършенства. Ето, ние имаме закон по въпроса, но към него трябва да работят и серия от процедури и мерки.

Какви перспективи виждате във вашия сектор?

Все още развиваме организацията си в селските райони, а също и обучителните центрове, 13 от които са в различни пожарни служби. Един от тях е за подготовка на обучаващите, а останалите 12 повишават квалификацията на пожарникарите. Сега обучаваме и Бърза помощ в 10 обучителни центрове. Искаме да подобрим спасяването по въздуха в планинските райони. От дарения на граждани купихме съд на въздушна възглавница и кораб с приспособления за гасене на пожар. Инсталирахме ги в делтата на Дунав. Сега SMURD ще работи вече и по вода. За това е отговорна пожарната на дунавския град Тулча. Споменатите речни съдове току-що пристигнаха. Те са купени от населението и ни улесняват във водното спасяване. Така създаваме нова ниша. Защото в делтата не може да се мине винаги с хеликоптер. Сега вече имаме и капацитет за спасяване по вода.

Източник: Списание “Тема”

Прочети и на румънски език!

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s