Колко струва и кой плаща за безплатното образование на румънските деца?

1_surse-elev
Източниците за финансиране образованието за румънския ученик са правителството (3364 леи годишно или 1467 лева ежегодно на ученик), общините (неизвестна сума) и родителите  с разходи за униформа, частни уроци и прочие (1490 леи годишно или 650 лева ежегодно на ученик)

Финансирането на едно училище се извършва както с пари от държавния бюджет, така и с финансиране от този на местната власт. Държавният бюджет осигурява всяка година фиксирана сума, която обаче е недостатъчна. От местния бюджет идват постъпления, които в повечето случаи са неизвестни и непредвидими. Родителите на учениците също бъркат в джобовете си.

Сорана Станеску

Инфографики: Мадалина Ръйляну – за Decât o Revista

Тази статия е превод на публикация от 28 януари 2016 г. на сайта на румънското списание Decât o Revista.

Системата за финансиране на училищата е трудна за разбиране в подробности дори от техните директори. Тя е на практика едно уравнение с много неизвестни, в който единственият елемент, зависещ от училището, е броят ученици.

Останалото се решава от правителството и от общината. Ако упорстват и родителите могат да окажат влияние на местно ниво колко пари получава училището на децата им и как се определя разпределението и харченето на тези средства. Говорих с много експерти и училищни директори, за да се опитаме да представим бюджетния механизъм, така че да бъде разбран от всички.

Източниците на финансиране на едно училище

Парите за образование на едно дете в предучилищната степен на образование и на един ученик в класовете от първи до дванайсети са смесица от държавно финансиране от бюджета (чрез т.нар. „базово финансиране“), от местния бюджет (т.нар. „допълнително финансиране“), от министерството на образованието (т.нар. „добавъчно финансиране“) и от родителите (чрез директни разходи – превеждани на училището или на класа).

Законът за образованието казва, че първата категория – „базовото финансиране“ – трябва да е достатъчна, за да бъде извършвано „в нормални условия“ образованието преди университета. Това означава, че парите, които достигат до училищата от държавния бюджет (по-точно от ДДС, което плащаме всички) би трябвало да покриват заплатите на учителите, оценяването на учениците, но и комуналните услуги на училището (като отопление, ток, вода, абонамент за интернет), както и материалите за образование (от тебешир до речници, карти и учебници). Никога обаче това финансиране не е достатъчно, така че общините трябва да помогнат за покриването на тази базови разходи.

„Допълнителното финансиране“ идва от местния бюджет и покрива разходите, които не са включени в „базовото финансиране“: инвестиции и по-големи ремонти на сградите, стипендии, транспорт за учениците и преподавателите, училищни конкурси и участие в европейски проекти. Парите, които училището получава, зависят от неговите нужди (например: колко деца имат нужда от абонаментни карти за транспорт), от финансовите приоритети на общината в тази година (например: дали да ремонтира едни училища или да направи нови пейки в парка), но и от отношенията между ръководството на училището и това на общината (въпреки че не съществува връзка на подчинение между двете, някои директори не искат „да дразнят“ кмета, като искат прекалено много пари, други – точно напротив, получават средства, защото между двете страни има добри отношения). Допълнителното финансиране би могло да дойде и от държавния бюджет, но това не се е случвало никога.

Третият компонент – „добавъчното финансиране“ представлява премия за училищата, които имат академични резултати или постижения в областта на включването (на маргинализирани социални групи – бел. прев.) и идва от министерството на образованието или от общинския съвет.

За 2016 г. министерството не е обявило условията за даване на тази премия, нито сумата, която е на разположение за подобен вид стимули. Повечето експерти, с които се свързах, казват, че министерството не е давало никога този вид финансиране. Не е задължена да го дава и общината. Тя не е задължена да дава и „допълнително“ финансиране и съществуват общини, в които не се дават никакви пари на училищата.

Непряко и родителите допринасят за покриването на разходите на училището, в което учат децата им. Това става чрез ДДС и чрез другите данъци, които се плащат. Както местните данъци, така и тези за имот или автомобил, както и една част от данък общ доход влизат в местния бюджет, така че с решение на общинския съвет могат да бъдат насочени към образованието, а не например към подаряване или засаждане на цветя.

2_schema-finantarii
Схема на финансирането на образованието на институционално ниво

Как се изчислява базовото финансиране

Следователно, сигурният доход – и който би трябвало да покрие заплатите и функционирането на училището – е част от „базовото финансиране“. А формулата на изчисление се нарича „финансиране на ученик“, тъй като в центъра е именно обучаваният. (След много експериментални програми с подкрепата на международни експерти системата бе въведена при нас заедно със Закона за образованието от 2011 г. и функционира в държави като Полша, Унгария, Украйна и Македония)

По-точно, основната част от бюджета на едно училище се получава като се умножи един стандартен разход, определян ежегодно с решение на правителството, по определени специфични за всяко училище коефициенти (които също се определят от правителството) и по броя ученици. Стандартният разход е фиксирана сума пари, която държавата плаща всяка година на училищата за обучение на един ученик и е разделена на две категории: един стандартен разход, който покрива заплатите на учителите и един за стоки и услуги, покриващ комуналните услуги и обучителните материали.

През 2016 г. разходът за заплати на гимназиален ученик в града е 3 043 леи (1 327 лева). Този праг варира според нивото на образование (предучилищно, начално, прогимназиално или гимназиално), етапа на образование (класа), профила (теоретичен, професионален, технологичен, военен), специалността и населеното място (в град или в село).

Например, стандартният разход ще бъде по-голям за ученик в селска среда, отколкото за учещ в градска среда, защото обикновено на село класовете са по-малобройни. Това означава и че заплатите на учителите трябва да се „осигуряват“ от по-малко ученици на село, отколкото в града. По същата логика стандартният разход е по-голям за образование на езика на малцинствата.

Стандартният разход за стоки и услуги отчита определени прагове в бройката ученици (1-300, 300-800 и над 800) и температурната зона, в която се намира училището: например, едно училище в Кълъраш (на река Дунав до Силистра – бел. прев.) ще получи 87 леи (38 лева) на ученик по-малко в графа „стоки и услуги“, отколкото едно в Ковасна (град в Централна Румъния и Карпатите).

Според закона и частните училища трябва да получават тези пари за заплатите и функционирането си в същия размер, но тази разпоредба не е била прилагана до септември 2015 г.

3_finantarea-de-baza
Базово финансиране на образованието по години – за заплати (в горната графа) и за стоки и услуги (в долната)

13 факта, които привличат вниманието

  1. На 23 декември 2015 г. Министерството на образованието обяви, че финансирането на предуниверситетското образование нараства с 20%. Всъщност това повишение покрива вдигането на заплатите на преподавателите с 15% от 1 декември 2015 г. Само че прессъобщението на министерството не посочва този факт.

С едно просто изчисление се вижда, че средствата за функционирането на училището („стоки и услуги“) са нараснали едва с 2,8% от 312 леи (126 лева) през 2015 г. на 321 леи (140 лева) през 2016 г.

  1. Държавата плаща 321 леи (140 лева) на ученик за разходите за стоки и услуги, докато един доклад на Сметната палата от януари 2016 г. показва, че една магнолия в парк от сектор 5 на Букурещ е струвала на общината 405 леи (176,6 лева).
  2. Сегашната система приема като свой принцип, че финансирането следва ученика. С други думи всеки ученик, който смени училището си означава по-малко пари за образователната институция, която напуска и повече пари за тази, която го приема.
  3. Тъй като начинът на изчисление на базовото финансиране не отчита броя преподаватели в едно училище, нито старшинството им, степента им на компетентност и заслугите им, а само стриктно броя на учениците се достига до ненормални ситуации:
  • Училищата с малко ученици остават без пари за заплати по време на учебната година и трябва да чакат бюджетно преразпределяне (т.е. да получат пари от онези училища, които не са ги изхарчили);
  • Училищата с много много ученици стигат до там да връщат част от фонда за заплати, тъй като нямат право да ги използват с друго предназначение (не може да се създаде нов клас или да се назначат допълнителни преподаватели);
  • Училищата от селските райони, които не могат да изхарчат всички пари за заплати (защото техните преподаватели са новодошли и неквалифицирани, т.е получават по-ниски заплати), стигат до там да ги дават на гимназиите от областта, в които не достигат парите (тъй като преподавателите там имат повече опит, ранг първа степен, докторат или заслуги). Един колеж от Букурещ е пресметнал, че за да се плати на всички преподаватели само чрез базово финансиране, трябва всеки клас да има 34 ученици. По този начин се надхвърля максимално допустимия праг от 30 ученици в клас.
  1. От друга страна, дори ако би искал и би имал ресурсите, местния съвет не би могъл да повиши заплатата на един учител, тъй като Законът за заплатите забранява това. Вместо това биха могли да му дадат премия или да дадат на училищата грантове след конкурс за проекти. Това може да стане чрез механизма на допълнително финансиране (например: за център за извънкласна подготовка, за който преподавателите ще бъдат платени допълнително).

Сега един квалифициран преподавател в началото на кариерата си получава приблизително 1 110 леи чисто (480 лева). Учител втора степен и 10 години опит – 2 500 леи чисто (567 лева). А преподавател първа степен с над 40 години опит – тоест, достигнал максималния праг, който може да получи – 2 500 (1090 лв) – без допълнителни бонуси.

  1. Много малко общини обявяват ясно количеството на допълнителното финансиране на ученик за стоки и услуги (например, настрана от разходите за ремонт или модернизация на училищата община Брашов отделя през 2016 г. 15 леи (6,55 лева) на ученик годишно, спрямо 10 леи (4,36 лева) на ученик през 2015 г.).
  2. От доклад на Румънската агенция за гарантиране качеството на предуниверситетското образование (ARACIP) от декември 2015 г., базиран на данни, събрани директно от училищата, става ясно, че като цяло общините дават пари за финансирането на училищата. На национално ниво средната сума, която общините отделят за един ученик, която е посочена в доклада е по-голяма от базовото финансиране, идващо от правителството, с приблизително 400 леи (174 лева) на ученик годишно. Но не се знае за какво са използвани тези средства.
  3. Нито училищните инспектори, нито ARACIP, нито министерството знаят каква сума дава общината в дадено населено място за училищните бюджети.
  4. Сегашният начин на финансиране на училищата не отчита нуждите или успехите им, нито икономическото развитие на района. В бедните населени места, където резултатите от националните тестове са по-лоши и по-често младежи не завършват училище, вместо да се отпуснат допълнителни средства, се дава същото базово финансиране, каквото се предоставя на богатите зони. В същото време и парите от общините са недостатъчни (според изследване на UNICEF от 2014 г., осъществено в 77 училища от бедни райони, само 39% от тях са получили средства от местните бюджети).
  5. Въпреки че финансирането на училищата от гражданите е забранено, а в момента в парламента се дебатира законопроект, който да накаже със затвор даването и събирането на пари в полза на училищата, подобни явления остават обичайна практика и дори необходима, за да се закупува тебешир, електрически крушки или за да се правят малки ремонти.
  6. Според закона училищата са задължени да окачват на дъската за обяви или на сайта си своя бюджет за течащата учебна година, а учениците и родителите имат право да искат тази информация.
  7. Според закон №544/2001 относно свободния достъп до информация от обществен интерес родителите могат да искат да разберат колко е дала общината за образованието като дял от местния бюджет и съответно колко са похарчили или инвестирали в училището, където учи тяхното дете, както и с каква цел са дадени тези пари.
  8. Учениците могат да участват в решенията за разходите на средствата на училището, включително защото те чувстват остро някои липси. По време на изследване, направено на терен през 2015 г. учениците от много училища в страната са заявили пред експертите от неправителствената организация „Спасете децата“, че искат тоалетна хартия или че вратите в тоалетните се заключват.

През 2015 г. ако представителят на учениците в административния съвет на лицея е пълнолетен, той има правото да участва и да гласува на всички заседания, включително на това, в което се одобрява бюджета. (В прогимназиалните училища представителят на учениците може да участват като наблюдател само на тези заседания, в които се обсъждат въпроси, свързани с учениците)

Източник: Decât o Revista

Прочети и на румънски език!

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s