Двойнственият Николае Опришан

oprisan_800

Румънският поет Николае Опришан, завършил бизнес управление и компютърни системи, представи в Русе своята стихосбирка “Изкуството на пожара”
oprisan_cartea_300
Книгата на румънския автор (снимка: Владимир Митев)

„Трябва да се опознаваме. Ние не знаем нищо едни за други. Има много ценни неща, които са просто отвъд реката, но на нас не са ни известни“, заяви румънският поет Николае Опришан, докато представяше в Русе българския превод на своята поетична книга „Изкуството на пожара“. Срещата с нея бе окачествена от някои присъстващи русенци именно като подобно откриване на ценност.

Водещият на събитието Крум Гергицов описа поезията на Опришан като „модерна лирика“, която „изисква задълбочени познания“, за да бъде разбрана; „възбуждаща нашата мисловност“ и пораждаща „много асоциативни връзки“. Нели Пигулева – поетеса и журналистка,  автор на предговора към българското издание на книгата, призна, че читателят  чувства стиховете на румънеца като свои, защото открива собствените си мисли в тях.

Известната преводачка от румънски език Анка Станева е човекът, предал на български посланията на Опришан в „Изкуството на пожара“. Актьорът от русенския театър Косьо Станев пък представи творби от стихосбирката.

scena_800
Журналистката Нели Пигулева (права) коментира поезията на Николае Опришан (в средата). До тях са Анка Станева (до румънския поет), актьорът Косьо Станев (най-вдясно) и водещият на събитието, критикът Крум Гергицов (най-вляво) (снимка: Владимир Митев)

В разговор с публиката роденият през 1953 г. в село Чоплани край Букурещ Николае Опришан сподели, че съчетава в себе си две различни природи. Едната е „немска“, свързана с дисциплината, с организацията и с точността. Тя помага в работата му за компанията, която отговаря за организацията на самолетните полети над Румъния.  Тази негова природа го е довела до двете му висши образования – по бизнес управление и по компютърни системи. Другата същност е бохемската, която го кара да пише стихове. Според Опришан двойнствеността е нещо характерно за хората и няма противоречие между тези две природи. Нещо повече, има връзка между това да помагаш на самолетите да летят и да пишеш стихове – една друга форма на полет.

public_sala_800
Публиката в малката зала на русенския театър (снимка: Владимир Митев)

Ето и една от неговите творби в „Изкуството на пожара“:

 

познавах един беден поет

 

толкова беден че се обличаше

с дрехите носени от умрелите

 

обсебен от неестествеността на нещата

години наред той изричаше

все същите думи

 

надяваше се че Господ

ще му прости някой ден

 

ако носиш дрехите на умрелите

можеш да си щастлив

можеш преди тях да постигнеш

безсмъртието

 

но ти още не знаеш точния механизъм

който ги съблича

преди да са станали вечни

 

Има евтина смърт

синтетични костюми картонени обувки новост

после един дъжд който винаги идва съблечен

 

от първия изгрев до последния залез

когато всички погребани мъртви но и живите сме пренесени

във сърцевината (дали?) на едно глухарче 

 

Прочети и на румънски език!

 

 

 

 

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s