Румъния и България – сравнението ражда истината

Iztochna-promishlena-zona-ruse_800
Мостът на Дружбата между Русе и Гюргево (снимка: Явор Мичев за Уикипедия)

В икономически план българите се представяме по-добре по едни показатели и сме „изпреварени“ по други. Междувременно стопанският и човешкият обмен на двете държави нараства все повече

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана в броя от май на списание „Икономика“.

Задминаха ли ни румънците? Въпросът докосва тънка струна в българската душевност – усещането, че сме последни във всички класации, че сме нещастни хора в държава-мащеха. Щом дори и румънците ни задминаха, значи неудовлетворението от злощастното настояще има своите солидни основания…

Поглед  към румънските медии през последните години обаче показва подобна нагласа и у самите румънци. В свои икономически и социални анализи техните експерти периодично констатират, че страната им има най-лоши показатели в целия ЕС. Тоест дори България я превъзхожда в някои отношения.

Съседите  например забелязват, че България има повече километри действащи магистрали, отколкото в Румъния – 780 км срещу 731 км, при два пъти по-малка площ и три пъти по-малко население. Или че у нас ежегодно се регистрират в пъти повече нощувки на чуждестранни туристи, отколкото на север от Дунава.

Доходите

В същото време друга статистика дава предимства на съседите. В Румъния минималната работна заплата от май 2016 г. е 1250 леи (547 лв), докато в България тя е 420 лв (958 леи). Средната работна заплата на север от Дунава  е 2681 леи (1174 лв) в началото на 2016 г., докато на юг към края на 2015 г. е 937 лева (2136 леи). Дори и ако се отчете, че според цените в двете държави  покупателната способност на българските пари е със 7% по-голяма, пак средната заплата в Румъния дава над 100 евро месечно предимство на съседите.

Данните за икономическия растеж също изглеждат по-благосклонни за румънците. Според румънския Национален статистически институт през 2015 г. стопанският ръст на страната е 3,7% от БВП. Прогнозата е през 2016 г. той да бъде 4,2% от БВП, а през 2017 г. да достигне 4,3% от БВП. В същото време в България растежът за 2015 г. е 3,1% от БВП. Според прогнози на Уникредит Булбанк през 2016 г. очакванията са за ръст с 3,4%, а за 2017 г. – с 3,6%.

Контекстът в случая дава важен нюанс. Въпреки добрия икономически ръст от последните години бедността в Румъния (разбирана като дял от населението с доходи под 60% от средните доходи) се увеличава – от 21,1% през 2010 г. до 25,4% през 2014 г. Обяснението, което дават румънските медии и експерти е, че в страната над 60% от БВП се пада на капитала и под 40% на труда. В Западна Европа пропорцията е обратна – 60-65% за труда и 35-40% за капитала. А във всички основни икономически сфери в Румъния собствениците са предимно чуждестранни, които изнасят печалбата навън. За румънските служители и работници остава малко или нищо…

Стопанският модел

Вижда се, че в едни области България се справя по-добре, докато в други Румъния изпреварва. Това, което сближава и двете страни обаче, е икономическият модел. Банките, мините и електроразпределителните дружества са чуждестранна собственост. Стотици хиляди българи и румънци напускат държавите си, за да търсят работа в чужбина и така изтича работна ръка, включително специалисти. Правителствата се надпреварват в привличането на чуждестранни инвестиции. Но вместо да ги изкушават с високообразовано население или иновации, те залагат на ниски данъци и евтина работна ръка. С други думи на социален дъмпинг – конкуренция кой ще подцени повече своите граждани и общество, за да привлече чуждестранния капитал.

И в Румъния, и в България чуждестранните фирми са основните износители на стоки и придават жизненост на икономиката. В Румъния компании с чуждестранен капитал са осигурявали 71% от общия износ и 65% от общия внос на стоки през 2014 г., посочва доклад на Европейската комисия (ЕК) от февруари 2016 г. Аналогичният доклад на ЕК за България не съдържа данни с подобна точност, но със сигурност тенденцията е подобна.

Една от важните разлики между страните е във вътрешните фактори за растежа. За България се изтъква, че с известни условности подобен фактор са европейските проекти, които повишават инвестициите. В Румъния обаче паралелно с износа вътрешното потребление също играе важна роля за повишаването на БВП.

Румънски специфики

През 2015 г. бившето правителство на премиера Виктор Понта въведе преференциална ставка на ДДС от 9% за храните. Тази промяна в комбинация със свалянето на ДДС от 25% на 24%, което също влезе в сила през миналата година, повишиха частното потребление с 4,8% В началото на 2016 г. правителството в Букурещ допълнително намали ДДС с нови 4% до 20%, което се очаква да стимулира още повече потреблението.

В Румъния има и програма, насърчаваща закупуването на жилища, която се нарича „Първи дом“. Тя осигурява държавни гаранции за заеми, свързани с покупката на апартамент или къща. И дава своя принос за увеличаване на инвестициите в страната с 6,5% през 2015 г., а оттам и за по-големия растеж. За сравнение през 2015 г. ръстът в частното потребление в България се оценява от ЕК на едва 0,7%. У нас преференциална ставка на ДДС има само за туризма и за хазарта.

Секторите на икономиката

И ето че именно в туризма, включително по румънски оценки, България се справя по-добре. Според данни на Eurostat през 2014 г. нашата страна има регистрирани 14 млн. нощувки на чужденци, докато през същата година в Румъния е имало 3,76 млн. нощувки на чужди граждани. За румънците е утвърдена практика да идват по нашите черноморски курорти, а също и да ходят в Банско през зимата. През 2015 г. почти 1 млн. туристи от Румъния са почивали в България.

На свой ред съседите разполагат с предимство в други икономически сектори – например в автомобилостроенето. На север от Дунава заводи имат Renault, произвеждащ коли с преуспяващата марка Dacia в Миовени край Питещ,  и Ford, който разполага с фабрика в Крайова. Действат и други производители на автомобилни компоненти – Preh, Yazaki, Autoliv, Kimball Electronics, Shaeffler, Dräxlmaier. Анализ на икономиста Явор Алексиев и Infographer посочва, че в Румъния чуждестранните преки инвестиции в автомобилостроенето към края на 2014 г. са над 3,24 млрд. евро или 5,4% от общите инвестиции в страната (малко над 60 млрд. евро). В България чуждестранните инвестиции в същата сфера към края на 2014 г. са около 255 млн. евро или 1,2% от общите чуждестранни инвестиции (около 21,6 млрд. евро).

Въпреки че през 2015 г. изнесената от нас продукция в отрасъла „Производство на автомобили, ремаркета и полуремаркета” е нараснала до 1,26 млрд. евро, тя е едва 2,76% от общия износ на страната. В Румъния за 2014 г. износът в същия отрасъл е 14,17% (7,44 млрд. евро) от общия износ (52,5 млрд. евро).

В друг икономически сектор – аутсорсинга, двете държави са ръка за ръка в световните класации, които им дават позиции в първата петнайсетица. По данни на румънския бизнес сайт Actmedia на север от Дунава в този бранш са заети 70 000 души. Той осигурява 1,6% от БВП. В България според информация на председателя на Българската асоциация по аутсорсинг в сектора работят 25 000 души, даващи 3% от БВП.

Земеделието и животновъдството са необятни сфери, но и там може да се направят някои сравнения. Към края на 2014 г. в Румъния има 2 млн. глави рогат добитък, 5 млн. свине и почти 11 млн. овце и кози. У нас говедата към същия момент са 552,8 хиляди. Свинете са 553 хиляди. А овцете са 1,1 млн. бройки. Животновъдството у северните ни съседи очевидно е по-добре развито.

Що се отнася до земеделието, за разлика от нас румънските села са жизнени. 45% от населението на север от Дунава продължава да живее на село (в България – едва 27,5%). И европейската статистика отчита това – 1,5 млн. души са заети в румънското земеделие през 2013 г. (при население от около 20 млн. души). В българското земеделие за същия период са 320 хиляди души (от около 7 млн. жители в страната). Част от обяснението за разликата може би е във факта, че румънската земя е в по-малка степен окрупнена, отколкото българската. Към 2013 г. средната големина на парцела в Румъния е 3,4 хектара, докато в България по същото време е 12,1 хектара.

От една гледна точка малкият размер на парцелите в Румъния може да е белег за „изостаналост“. Но пък „по-модерната“ България от години закрива административно населени места, в които вече няма жители.

Човешкото развитие

Общественото развитие обаче не се измерва само в потребление, инвестиции и ръст на БВП. Въпреки че Румъния има по-добри показатели от България в редица класации, ЕК посочва, че само 34% от селските домакинства имат тоалетна в своя дом. „Повече от половината от домакинствата в Румъния разполагат с лаптоп, две трети притежават поне един смартфон и близо 9 от 10 ползват кабелна или сателитна телевизия, според официалните данни на Националната служба за администриране и регламентация на комуникациите. Колко хора имат обаче достъп до течаща вода? Отговорът не ни прави чест: по-малко от 12 милиона и половина души или под 2/3 от населението на страната“, разказва телевизия Pro TV. Тези факти подсказват, че северните ни съседи в по-голяма степен от нас са страна на контрастите и че разликата между града и селото там е голяма.

Възможен обективен критерий за общественото състояние е Индексът за човешко развитие на ООН, който взема предвид дохода на глава от населението, равнопоставеността и възможностите за реализация на мъжете и жените, демографията, околната среда, труда и владеенето на технологиите от населението. И в него Румъния води, макар и с малко. Тя е на 52-та позиция, спрямо 59-та за България. На всеки румънец се падат 18 108 долара от националния доход, докато за българина сумата е 15 596 долара от него.

Но и България има своите предимства – смъртните случаи на майки при раждане са 5 на 100 000, спрямо 33 на 100 000 при съседите. Статистиката на ООН отчита, че у нас 3,1% от децата прекъсват училище, докато са още в началното си образование. В Румъния това са 6% от учениците. България се справя по-добре от северната си съседка и от гледна точка равенството на половете.

Двустранната търговия

Икономическото сравнение между двете страни подсказва, че между тях се вихри конкуренция. Тя често е за това кой да е предпоследен в европейските класации. Но настрана от иронията, все повече хора от двете страни осъзнават, че бъдещето е в сътрудничеството, а не в надпреварата. За 2015 г. двустранната търговия достигна рекордни нива – 3,679 млрд. евро. От тях българският износ е 1,893 млрд. евро, докато вносът е 1,786 млрд. евро. У северните съседи са регистрирани 2124 български фирми с общ първоначален капитал 100 млн. евро, обяснява пред агенция „Фокус“ Бронислав Денев – ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси в Румъния. Румънските фирми, регистрирани в България пък са 2544 с общ първоначален капитал 280 млн. евро.

Единствените търговски партньори на България, които изпреварват по мащаби Румъния в българската външна търговия, са Германия и Италия. При това положение със сигурност Румъния ще става все по-важна за България – и като обект за сравнение, и като субект на партньорство. Взаимното опознаване, което върви между двата народа, обаче може да поднесе и своите изненади.

Борбата с корупцията

Изглежда поне сред част от румънците има мнение, че България по-добре защитава своите икономически интереси от външните сили. Например, преди „Шеврон“ да се изтегли от Румъния, ние бяхме интересни за ангажираните с екопротестите на север от Дунава заради това, че сме устояли на натиска земята ни да бъде надупчена за шистов газ. Когато в България имаше протести в началото на 2013 г. срещу високите цени на тока и чуждестранните електроразпределителни дружества, в Румъния изведнъж се прояви по-голям интерес към българските съседи и тяхното недоволство. Ние обаче сме по-скоро скептични към своя политически елит.

На свой ред мечтаем за румънската правосъдна система, съумяла да обвини дори действащ премиер, както и да осъди бивш министър-председател. В резултат от дейността на румънската антикорупционна прокуратура DNA политическата система на страната се прочиства от динозаврите на прехода. Отваря се пространство за нови лица – нещо, което мнозина биха желали да видят и у нас. Може би първите примери за подобно обновяване ще могат да се проявят на румънските местни избори, които ще се проведат през юни т.г. Доста от окопалите се като кметове местни лидери имат проблеми с правосъдието и не могат да се кандидатират за пореден мандат.

Въпреки успехите на битката с корупцията често румънците имат резерви и са предпазливи, ако трябва да изказват положителни оценки за нея. Те отчитат постиженията до момента, но смятат, че има още много работа за вършене. Дори прокурорите от DNA признават, че към момента корупцията в страната не намалява.

Не намалява и желанието на румънци и българи да се съизмерваме. Може би не в спора, а в сравнението се ражда истината.

Източник: Списание “Икономика”

Прочети и на румънски език!

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s