И Румъния вече има закон за личния фалит

Euler-10_Swiss_Franc_banknote_(front)_700
Поскъпването на швейцарския франк спрямо нивата му на обмен от началото на световната икономическа криза увеличи лихвите в леи в някои случаи до три пъти и така провокира нуждата от законодателна защита на длъжниците (снимка: Уикипедия)

Въпреки недоволството на финансовите институции, парламентът на северните съседи показа на дело грижа за народа си

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана в броя от юли 2016 г. на списание “Икономика”. 

От средата на май Румъния е поредната страна в ЕС, в която действа закон за личния фалит. Северните ни съседи го наричат „Закон за плащане чрез предаване“ (Legea dării în plată).

Според разпоредбите му задлъжнели граждани, които са взели ипотечен заем на стойност до 250 000 евро, но не могат да го изплащат, имат право да предадат на банката ипотекирания имот, като в замяна задълженията им към нея се изчистват. Преди влизането в сила на закона румънците с дългове трябваше да продължат да изплащат заема, независимо, че са загубили жилището си и че то в повечето случаи е продадено от банката на цени по-ниски от стойността на заема.

В рамките на месец от влизането в сила на закона над 4 000 граждани са се възползвали от неговите разпоредби. В голямата си част това са длъжници,  които са взели заеми в швейцарски франкове преди или в началото на световната икономическа криза. Последващото поскъпване на тази валута повишава техните лихви в някои случаи трикратно. Освен това голяма част от възползвалите се до момента от закона кредитополучатели са били вече изведени насила от своите домове.

За да получи облекчения на задълженията си по този закон, румънецът трябва най-напред да информира по официален път – чрез адвокат, съдебен изпълнител или нотариус, банката или компанията, която притежава дълга му, че смята да й плати чрез предаване на ипотекирания имот. За да се възползва от новоприетия парламентарен акт, задлъжнелият гражданин трябва да не бъде осъждан за нарушения във връзка с кредита, който иска да изплати. След това трябва да се изчакат 30 дни, за да се види дали банката ще оспори в съда желанието на длъжника да изплати заема си чрез предаване на собствеността върху имота. Ако банката не се противопостави съдебно, се извършва промяна на собствеността и заемът става изплатен.

В случай, че банката оспори желанията на длъжника и нейната контестация е уважена от съда, кредитополучателят може да поиска съдебно отпадане на заема чрез предаване на собствеността върху ипотекирания недвижим имот. Заемодателят може да оспори в съда само дали длъжникът изпълнява, или не условията, по които може да стане това „плащане чрез предаване“ на собствеността. Ако обаче заемополучателят отваря на условията по закона, съдът е длъжен да уважи неговото искане и да задължи кредиторът да приеме ипотекирания имот и да закрие кредита.

Дори и съдът да се произнесе в полза на длъжника, банката може да откаже да подпише документите, уважаващи неговото искане. Тогава трябва той трябва да заведе ново дело срещу нея. Успешното му приключване гарантира успех и в цялата процедура.

На всеки един етап от тези стъпки длъжникът трябва да плаща – за нотариални такси, за съдебни дела, за адвокати, за съдебни изпълнители (в случай, че е имало въвод във владение) и т.н. Необходимата сума за уважаване на желанието му по този закон може да достигне до 3 500 – 4 000 евро за цялата процедура. Въпреки това законът за личния фалит е шанс за хиляди румънци, взели ипотечни заеми през последните 10-15 години.

Централната банка на Румъния, както и частните финансови институции смятат, че законът вреди на техните интереси и е неприемлив. Например, Пощенска банка (Bancpost) вече оспори в съда казус, свързан със закона, като посочи, че той е неконституционален. Подобно мнение има и у други противници на парламентарния юридически акт.

„Ще поставим пред съда проблема за неконституционалността на закона. Той се отнася за миналото. Поражда проблеми с правото на собственост, с финансирането, което дава банката с парите на своите вложители, и това са проблеми, които трябва да бъдат поставени пред съда!“, заяви Йонуц Станимир – говорител на Румънската търговска банка (Banca comercială română).

Критики към закона се чуха откъм международните финансови институции – МВФ, Европейската комисия и Европейската централна банка. Противник е и Националната банка на Румъния. „Със сигурност кредитният рейтинг на Румъния ще падне, ако се появи още една недомислица като Закона за плащане чрез предаване“, заяви Еужен Радулеску – директор на отдела за финансова стабилност към румънската централна банка.

Противниците на закона твърдят, че той ощетява банките и другите финансови институции. Вносителят на закона – депутатът либерал Даниел-Каталин Замфир, обаче изхожда не от защитата от интересите на организациите, които притежават много пари. Той се интересува от длъжниците.

„Бих искал да благодаря на всички, които разбраха, че трябва да дадем нов шанс на тези хора“, заяви той, след като в края на април парламентът одобри закона. Юридическият акт бе приет с подкрепата на депутати от Социалдемократическата партия.

Румънският парламент често е обвиняван, че издига чадър над свои членове, разследвани за корупция. Но в този случай демонстрира загриженост за населението, каквато например все още не се наблюдава у нас. През февруари 2016 г. КНСБ и омбудсманът Мая Манолова обявиха, че започват работа по създаване на Закон за несъстоятелност на физическите лица. Междувременно в парламента отлежават два законопроекта – на партията АБВ и на Асоциацията за финансова коректност, без да има особено движение по тях.

Даниел Замфир смята да отиде и по-далеч. В Румъния има хиляди граждани, взели заеми в швейцарски франкове и впоследствие изпаднали в свръхзадлъжнялост заради големите лихви в леи. Замфир иска да бъде прието законодателно да се изплащат дългове по курса на франка в деня на вземане на кредита. Всъщност предложението ще засяга заеми във всякаква чуждестранна валута.

„Реших да депозирам законодателна промяна, която да уточни ясно, че обменният курс на чуждестранната валута ще бъде историческият“ – какъвто е бил в момента  на вземане на заема, поясни Замфир. Предложението му сигурно ще  изправи за пореден път на нокти банките. Но то показва и че наблюдаваните от години междуинституционални противоречия в Румъния могат да работят в полза на народа…

Източник: Списание “Икономика”

Прочети и на румънски език!

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s