Олигархията в Република Молдова отново раздели народа

672px-vlad_plahotniuc
Милиардерът Владимир Плахотнюк (снимка: Уикипедия)

Президентските избори погребаха окончателно молдовското протестно движение, което по-рано тази година бе обединило и прозападни, и русофилски политически сили във фронт срещу милиардера и главен политически кадровик на държавата Владимир Плахотнюк

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 15 ноември 2016 г. на сайта “Барикада”.

Всеки вот в Република Молдова е интерпретиран като „сблъсък на Запада и Изтока“. Президентските избори, чийто втори тур бе на 13 ноември, не направиха изключение. Победи с 52,18% от гласовете кандидатът социалист Игор Додон, който е считан за проруски политик. Представяната за прозападна кандидатка Мая Санду остана само с 47,82% от вота и трябваше да отстъпи.

Една част от нейните избиратели все още не са склонни да признаят поражението и организираха протести в Кишинев на 14 ноември, както и в някои от по-големите румънски градове. За тях победата на Додон е равносилна на руско „завръщане“ в Молдова и на нейно отдалечаване от обетованата земя ЕС. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, която наблюдаваше изборите, обаче заяви, че гласуването е протекло в „конкурентна“ атмосфера, а „фундаменталните свободи“ са били спазени. Преиграване на вота не се вижда на хоризонта.

Интерпретациите за битката Изток-Запад, разбира се, звучат убедително особено за незапознатите с актуалния вътрешнополитически и обществен контекст в бившата съветска република.

Двамата кандидати

Санду действително има идеалното CV за прозападен политик в молдовската политика. По образование е икономист. Била е съветник на изпълнителния директор на Световната банка между 2010 г. и 2012 г. В периода 2012-2015 г. е министър на образованието в проевропейско правителство и извършва оспорвана от мнозина реформа в неолиберален дух, която според критиците ѝ води до напускане на училищата от хиляди преподаватели, увеличаване на броя на децата, останали извън училище, и т.н.

Санду се вписва в профила на прозападен политик не само защото е технократ, а и заради симпатията, с която се отнасят към нея румънските политици и медии. През февруари 2016 г. запитана дали би подкрепила на референдум присъединяването на Република Молдова към Румъния, Санду отговаря кратко: „Да“.

От друга страна Додон има всички данни, които са нужни, за да привлече вота на носталгиците по съветските времена и, разбира се, излъчва послания, резониращи освен у молдовците със симпатия към Москва и в самата Русия. Докато Санду се изкачва в молдовската политика благодарение на Либералнодемократичната партия и взаимодействието ѝ с другите две големи проевропейски партии – Демократичната и Либералната, Додон е лидер на Партията на социалистите в Република Молдова. В периода 2006-2009 г., когато левите сили управляват страната, той е министър на икономиката и търговията. Между 2008 г. и 2009 г. е бил и вицепремиер. После следва т.нар туитър-революция от 2009 г. и на власт идват „проевропейските“ формации.

Позиции

Додон обяви, че ще иска възстановяване на икономическите и стратегическите връзки с Русия и със страните от Евразийския икономически съюз. „В отговор на спадащия ентусиазъм на електората към ЕС той също обеща да разтрогне споразумението за асоциация на Молдова с ЕС, подписано през 2014 г. Само че впоследствие изглеждаше по-малко отдаден на тази кауза“, пише руската медия Sputnik след изборите. В интервю за сайта agora.md Додон заявява, че не е антиевропейски ориентиран и няма да търси отмяна на споразумението за асоциация в качеството си на президент. Но ако неговата партия получи мнозинство на бъдещи избори в парламента, той желае тя да изпълни политическата си програма, включваща и прекратяване на споразумението.

Санду се придържа към официалната позиция, че отцепническата република Приднестровие, където има руски войски и местна валута, е част от Република Молдова и би могла да получи широка автономия при бъдещи преговори за статута ѝ. Додон обаче вижда решението на проблема със сепаратистката територия във федерализация на Молдова. Ако подобно решение бъде реализирано, то се смята за надгробен камък на идеята за присъединяване към Румъния – възможност, която Приднестровието никога не би подкрепило.

Сред другите различия между двамата претенденти са, че Санду – 44-годишна неомъжена жена без деца, има по-либерално отношение към семейните и традиционните ценности. Додон се възползва от това, като я атакува, че тя би подкрепила легализация на браковете на хомосексуалистите, ако стане държавен глава. По време на кампанията бяха разпалени страхове и че Санду би приела в Молдова да бъдат настанени бежанци от раздирания от конфликти Близък изток. Тези атаки – почиващи на реални заплахи или не, преляха подкрепа за кандидата на социалистите.

Изкуството на разделението

За да се разбере по-добре какво се случва в Молдова, трябва да се отчетат и събитията в страната от последните години. Миналата година се оказа, че по време на управлението на проевропейските партии от три банки в страната са били откраднати 1 млрд. долара чрез фиктивни кредити. Изчезва еквивалентът на 15% от БВП…

Кражбата жегна дълбоко молдовците, които са и народът с най-ниски доходи в Европа. Тя отдалечи страната допълнително от ЕС, включително заради декапитализация и дискредитиране на прозападните политици. А Владимир Филат – бившият премиер и бивш лидер на Либералнотодемократичната партия т.е. бившият шеф на Санду, влезе в затвора по обвинения, свързани с тази „кражба на века“.

Значимо следствие от аферата обаче бяха протестите от началото на 2016 г., на които се случи нещо забележително – проруски и проевропейски сили обединиха сили в единен фронт срещу олигархията, олицетворявана от милиардера Владимир Плахотнюк. Той е вицепрезидент на Демократическата партия, от чиито редици е настоящият премиер Павел Филип. Олигархът, който има и румънско гражданство, нееднократно заявява, че е гарант за европейския курс на страната си.

Предизборният сблъсък между Санду и Додон беше всъщност своеобразно надвикване кой е спонсорираният от Плахотнюк кандидат. Всеки обвиняваше другия, че се ползва с подкрепата на олигарха. Самите медии тиражираха ту информации как Плахотнюк е наредил своите хора да застанат зад Санду, ту че дава подкрепата си за Додон.

Резултатът от изборите е, че молдовската своеобразна „партия на протеста“ – недоволни от олигархията граждани, преодолели разделението между Изтока и Запада в редиците си, отново е в небитието. Олигархията успешно раздели народа по класическите линии на противопоставяне – Европа или Русия, либерализъм или традиционализъм, „дясно“ или „ляво“, млади или стари. Така възможността за обновление на страната и на нейния политически елит за нов път и нови идеи встрани от изтърканите схеми продължава да е химера.

За това, разбира се, принос дадоха и външните фактори. Бившият румънски премиер Адриан Нъстасе, който на два пъти лежа в затвора след осъдителни присъди за корупция, отчете с горчивина преди втория тур, че реториката за обединение с Република Молдова дава червени точки във вътрешнорумънската политика, но отчуждава сегменти от молдовското общество.

Независимо, че Нъстасе вече не е на предните редици в румънската политика, наблюдението му изглежда точно. В Тараклия – населения с българи район на Молдова, 96% от избирателите са подкрепили Додон. В автономията на гагаузите – братската на българите общност, подкрепата за Додон почти достига 99%.

Резултатът от молдовските избори сигурно предизвиква радост у гласувалите за победителя. Но дори и в техния случай тази победа навярно е само едно малко успокоение, че засега е избегнато по-голямото зло. БВП на държавата е бил едва 6,5 млрд. долара за 2015 г. Голяма част от молдовските семейства се издържат от свои членове, които са гастарбайтери в ЕС или в Русия. В тази ситуация на зависимост и разделение пазарът на противопоставянето сработи по време на кампанията, но не се вижда стока на пазара на надеждата.

„Ситуацията в Бесарабия (историческата област, на територията на която е Република Молдова – бел. ред.) е за погребение, а не за кръщене“, обобщава роденият в Молдовската съветска социалистическа република румънски писател Василе Ерну.

Източник: “Барикада”

Прочети и на румънски език!

 

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s