Данъчен триумф на средната класа в Румъния

gaudeamus_cumparaturi_700
Покачването на потреблението се вижда и в успеха на Панаира на книгата “Гаудеамус”, който се проведе в Букурещ между 16 и 20 ноември 2016 г.

Северните съседи съчетават сваляне на данъците с вдигане на заплатите. Това увеличава дефицитите, но страната се превръща в европейски лидер по икономически растеж. Образованите и заможни градски жители печелят най-много от реформата

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 21 ноември 2016 г. на блога „Данъчна справедливост (Tax Dog)“.

Румъния се превръща в най-благосклонната към бизнеса държава в региона. Донякъде тя вече е постигнала статута на данъчен рай. Според Евростат през 2015 г. северната съседка е с втората най-ниска в ЕС данъчна тежест след Ирландия  – 28% от БВП, спрямо 24.4% за островната държава. За България показателят е 29%. Средният за ЕС е 40%.

Независимо от това, от 2015 г. насам Букурещ използва активно фискалната политика и намалява допълнително данъчната тежест, за да стимулира икономиката. От лятото на 2015 г. беше въведена преференциална ставка на ДДС за храните от 9%. От началото на 2016 г. ДДС бе намален на 20%, след като през пролетта на предната година бе 25%. В началото на 2017 г. ДДС ще бъде свален до 19%.

Политика по доходите

Тези данъчни мерки бяха съчетани с активна политика по доходите. Беше вдигната минималната работна заплата от 1050 леи (454 лева) на 1250 леи (541 лв) – в сила от 1 май 2016 г. На 15 ноември т.г. стана ясно, че правителството преговаря със синдикатите за ново повишение на минималната работна заплата някъде в границите между 1300 и 1500 леи (съответно 562 лв и 649 лв), като профсъюзите настояват за 1450 леи (627 лв). То трябва да влезе в сила от новата 2017 г.

Междувременно т.нар. технократско правителството начело с премиера Дачиан Чолош реши на два етапа –  през август 2016 г. и през януари 2017 г. –  да повиши заплатите на 650 000 държавни служители, от което най-много ще спечелят лекарите и преподавателите. След първата фаза на повишението, преподавател с първи клас квалификация ще има базова заплата между 1 896 леи (820 лв) и 2 361 леи (1021 лв). За новозапочнал учител тя ще е между 1 700 и 2 117 леи (916 лв).

Лекар в медицинско заведение ще получава между 2 364 леи (1023 лв) и 2 944 леи (1274 лв) според стажа си, а медицинска сестра ще взема между 1960 леи (848 лв) и 2 441 леи (1056 лв). Извънредният указ на правителството, с който тези повишения бяха въведени, бе гласуван през ноември от парламента, очертал още едно конкретно измерение на увеличението. Заплатите на учителите и лекарите ще скочат с нови 15% от началото на 2017 г.

Да припомним, че през октомври 2015 г. заплатите в здравеопазването вече бяха вдигнати с 25%, а през декември 2015 г. имаше 15% увеличение на заплащането в образованието и 10% в останалата част от публичния сектор.

Общо във всички сектори заплатите в Румъния през първите осем месеца на 2016 г. са нараснали с 14.7%. Изнесените по-горе числа дават ясна представа за посоката, в която е поела румънската финансова политика. Тя се стреми да повиши потреблението и чрез него да стимулира икономическото развитие. Резултатите са вече налице, но те будят и редица опасения.

Кой печели от скока в потреблението

Според румънския Национален статистически институт през първите осем месеца на 2016 г. потреблението на храни, напитки и тютюн е нараснало с 19.6%. С 15.3% се е увеличило потреблението на нехранителни продукти. 11.3% е увеличението на потреблението на горива. Като цяло, през първата половина на 2016 г. се отчита ръст от 18% на общото потребление.

Според прогноза на МВФ през 2016 г. икономическият ръст на Румъния ще бъде най-високият в ЕС – 5%. В същото време инфлацията ще бъде минус 1.5%, а безработицата ще спадне до 6.4% спрямо 6.8% през предходната година. Румънската национална банка изтъква, че през първите осем месеца на тази година преките чуждестранни инвестиции в страната достигат 2.74 млрд. евро – повишение с 18.6% спрямо същия период на 2015 г. Общо за миналата година те възлизат на 3.46 млрд. евро. Така общата стойност на преките чуждестранни инвестиции  в Румъния става 64.4 млрд. евро.

Всички тези статистики, пренесени в обществен план означават, че процесите от последните години и държавната политика водят до възникване на силна средна класа, съставена от жители на големите градове. Това са същите румънци, които вече по традиция посещават нашето северно Черноморие през лятото, карат ски в Банско през зимата или отиват в Гърция през ваканциите си, минавайки през България.

Като цяло те подкрепят борбата с корупцията. Много от тях протестират по обществено значими въпроси – например по екологични теми като нелегалния дърводобив, довел до мащабно обезлесяване на страната, или против корумпирани политици.  Те  чувстват, че движат страната напред и в икономически, и в обществен, а дори и в геополитически план.Именно тази средна класа е единственият електорат, който днес има значение в страната, пише румънският анализатор с леви убеждения Чиприан Шюля.

KODAK Digital Still Camera
Жителите на големите градове като Брашов формират значителна част от средната класа (снимка: Владимир Митев)

Поглед към партийните програми за предстоящите на 11 декември 2016 г. парламентарни избори показва, че всички партии се стремят да угодят на средната класа с нейните про-пазарни разбирания за общественото устройство. Дори Социалдемократическата партия, която традиционно е презирана от образованите и заможни жители на градовете заради корумпираните си представители и живеещия в по-малки населени места електорат, се стреми да стане изразител на прослойката – победител в румънския преход.

Предизборните програми отразяват доминиращата обществена сила

През октомври 2016 г. румънският парламент прие т.нар. Закон „Драгня“ по името на лидера на социалдемократите Ливиу Драгня, който предвижда отмяната на 102 държавни такси. Сред тях са таксата за радио и телевизия, тази за опазване на околната среда при закупуване на автомобил втора употреба, консулски такси и други. Тяхното финансово измерение за бюджета е незначително – под 1%. Мярката обаче има своето символно значение. Тя показва как социалдемократите, които въвеждат специалната ставка на ДДС за храните през 2015 г., на дело подкрепят намаляването на бюрокрацията в страната.

А това е едно от основните искания на средната класа. „Гишето на администрацията (където се подават документите и се плащат таксите за една или друга административна услуга – бел. ред.) е място на унижението“, заяви Драгня и така опита да демонстрира, че подкрепя „народа срещу държавата-мащеха“.

Законът на Драгня беше част от предизборната програма на социалдемократите, който те решиха да реализират в аванс, тъй като имат нужното влияние в парламента. Всъщност той беше приет без нито един глас против, т.е. с подкрепата на другата голяма партия – Националнолибералната. Ако Социалдемократическата партия обаче спечели изборите през декември и състави правителство, както се очертава към момента, тя смята да реализира много по-смела визия за намаляване на данъците.

Социалдемократите обявяват намерения за намаляване на плоския данък от 16% на 10% върху заплатите и пенсиите, надхвърлящи 2000 леи (865 лв) на месец. Данъкът ще бъде нулев за лекарите и програмистите независимо от заплащането. Хората със свободни професии също няма да плащат данък, ако доходът им е под 24 000 леи (10 383 лв) на година. В случай че надхвърлят тази сума, те ще бъдат обложени с 10%. Ще отпадне ДДС при закупуване на жилище. Пенсионните и здравните осигуровки за хората със свободни професии също ще отпаднат. Удръжките, плащани от държавните служители ще намалеят с над 4%. Ще има спад и на общите разходи на работодател за всеки служител.

Данъчни намаления, макар и в по-малка степен, обещават и либералите. Те поддържат намаляването на ДДС до 19% и ограничаването на социалните осигуровки до три средни брутни заплати за свободните професии.

По-малките партии, които имат шансове да влязат в парламента, избягват конкретика по отношение на данъчната политика. Съюз „Спасете Румъния“ на „алтернативния“ политик Никушор Дан е формация, която най-отчетливо от всички изразява интересите на IT сектора и корпоративните длъжности. Партията на Дан настоява за некорумпирано управление, еднозначно поддържа борбата с корупцията, пропазарно ориентирана е. Тя се утвърждава като антисистемна партия – в смисъл, че е различна от двете основни системни партии: тази на социалдемократите и тази на либералите. Но „антисистемният“ Съюз „Спасете Румъния“ е заявил, че поддържа сегашния премиер Дачиан Чолош за нов мандат начело на правителството.

Партията „Народно движение“ на бившия президент Траян Бъсеску също има дясноориентирана икономическа политика. Подкрепя приватизацията на здравната система и приватизациите въобще, малката държава, децентрализацията и гъвкавия пазар на труда. Тоест тя също изразява интересите на класата на собствениците и на хората със средни и по-високи доходи в страната.

Моделът води до дефицити

Бюджетът за 2017 г., който парламентът прие неотдавна също отразява визията на средната класа за управление на държавата.

„Следващата година Румъния ще има най-ниското ниво на фискалните приходи в своята история – само 25.4% от БВП“, заяви Йонуц Думитру, президент на Данъчния съвет (държавна институция, която дава мнение на властите при изготвянето на данъчната политика). „Всички партии обещават значителни намалявания на данъци и налози. Ще влезем в порочен кръг, от който не зная как ще излезем. Данъкоплатците желаят подобни намаления, но ако продължим до безкрайност с тях, със сигурност се приближаваме към закриване на държавата“, добави Думитру, цитиран от Hotnews.

Той подчертава, че паралелно със смъкването на данъци се вдигат заплати. И припомня как през 2015 г., когато удръжката за пенсионно осигуряване беше намалена, се отвори дупка в пенсионната система, която днес възлиза на 2.5% от БВП. В момента една трета от бюджета за пенсии се финансира със заеми.

По-високите разходи за заплати притесняват Румънската национална банка и много от водещите румънски икономисти. Опасенията са, че възникват дисбаланси в резултат от водената фискална политика. Например, управителят на румънската централна банка Мугур Исъреску посочва, че политиката за насърчаване на потреблението е създала повече работни места в чужбина, отколкото в Румъния. Действително, едно от нейните следствия е увеличаването на търговския дефицит на страната.

KODAK Digital Still Camera
Националната банка на Румъния е загрижена, че намаляването на данъците и увеличаването на заплатите водят до дефицити (снимка: Владимир Митев)

Нараства и бюджетният дефицит. Тази година се очаква той да приближи 3%, а през 2017 г. и 2018 г. да надхвърли тази стойност. Въпреки че Румъния отчете растеж от 4.4% за третото тримесечие, който е най-високият в ЕС, има различни мнения дали той е устойчив. Много икономисти посочват, че е по-добре икономиката да расте с по 3.5% продължителен период от време, отколкото да се движи по-бързо, но да навлезе в криза.

Страховете са, че е възможно повторение от времената преди световната финансова криза от 2008 г., когато заплати и пенсии бяха вдигнати значително – и после държавата не можеше да ги изплаща. Тогава се наложи вземане на заеми от МВФ и други външни кредитори на обща стойност 25 млрд. евро.

„Данните показват границите на растежа чрез потребление“, обяснява Йонуц Думитру. Икономистът Дан Армяну добавя: „Фискалните стимули не са достатъчни, за да осигурят голям растеж в дългосрочен план. Има нужда и от структурни реформи, но те са трудни за провеждане“. Прогнозите на много икономисти на базата на данните на НСИ за 2015 г. са ръст от 5% през 2016 г. ЕК смята, че той може да достигне и 5.2%.

Слаби места

Според румънския икономист Илие Шербанеску прибягването до фискални средства, за да се постигне растеж се дължи на факта, че румънската държава просто не притежава други средства за развитие, след като е предала контрола върху природните ресурси, индустрията и банките на чуждестранни компании. Нещо повече, намаляването на ДДС не променя вредния баланс между капитал и труд в създаването на БВП, който предопределя бедността и икономическата изостаналост на румънците и страната им.

Според анализи в пресата, над 60% от БВП в Румъния се падат на капитала и под 40% на труда. В Западна Европа пропорцията е обратна – 60-65% за труда и 30-35% за капитала. А във всички основни икономически сфери в Румъния собствениците са предимно чуждестранни, които изнасят огромната част от печалбата навън. За румънските служители и работници и за румънската държава остава малко или нищо.

В своята книга „Румъния – една колония в периферията на Европа“ Шербанеску твърди, че за да се развие, страната има нужда от много по-големи капиталови потоци, отколкото фискалната политика може да осигури. Трябва й държавна инвестиционна политика, която никоя от големите партии не обещава в програмата си.

Вместо завръщане към силната икономически държава, моделът, който се реализира в Румъния днес изглежда точно обратният – нейното отстъпление от стопанството продължава. Частният сектор и капитал са тези, от които се очаква да развиват страната и да я модернизират. Пример в това отношение е инвестицията на Airbus в завод за хеликоптери край Брашов. Тя е съчетана с отварянето на съответните специалности в местна техническа гимназия. Подобна практика може да бъде модел как ще се извърши реформата в румънското образование – с всички плюсове и минуси на прилагания модел.

Разбирането у водещите румънски икономически специалисти и управленци днес изглежда е, че бариерите пред капитала трябва да паднат и той да бъде оставен да развива страната на спокойствие. Това вече води и до по-големи неравновесия. Според публикация на румънския ляв сайт Critic Atac нивото на ранно напускане на румънските училища достига 18.1%, а 1/3 от децата, които се обучават, са бедни, независимо че идват от семейства с работещи родители.

Със сигурност в Румъния има и губещи от прехода, които най-често живеят в по-малки населени места или в крайните квартали на големите градове. Печелившият от стопанските реформи, от борбата с корупцията, от западните инвестиции или от личната частна инициатива е заможната средна класа. Изборите от 11 декември допълнително ще засилят нейната доминираща роля в румънското общество.

Източник: Данъчна справедливост (Tax Dog)

Прочети и на румънски език!

 

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s