Владимир Митев: Имах желанието да науча румънски език още в гимназията

Foto_2_Vladimir_Mitev_TEDx_Brasov
Владимир Митев (снимка: Владимир Митев)

Юлиан Бунила – кореспондентът на вестник „Адевърул“ за Бузъу, разговаря с основателя на блога „Мостът на приятелството“ за неговите преживявания, свързани с Румъния, румънския език и румънското общество и за развитието на неговия двуезичен блог на румънски и на български език

Интервю на Юлиан Бунила

Тази статия бе публикувана на 26 януари 2017 г. на сайта на вестник „Адевърул“.

Владимир Митев е на 33 години. От град Русе е. Говори румънски език на ниво C1, както е  потвърдено от Института за румънски език. Поддържа блога “Мостът на приятелството” – платформа за новини и мнения, свързани с Румъния и Българи. Започнал е да опознава румънските реалности чрез статии в печата и се бори със слово за сближаване между румънци и българи.

Каква е връзката ти с Румъния? Имаш ли румънски предци?

Когато румънци ме чуят да говоря на румънски език, често ме питат дали аз самият не съм румънец. Разбирам как по този начин те признават, че говоря добре езика им и че ме чувстват по-близък до себе си. Но изпитвам известно неудобство, че не оправдавам очакванията им. Не съм румънец. Всички мои баби и дядовци са българи.

Русе е български град, който е много отворен към румънската култура и бизнес. Миналата година на няколко пъти в града гостуваха румънски театри и се поставяха румънски пиеси. Отново миналата година в Деня на Русе (6 май) в русенски рок клуб свириха The Storytellers – блус дуото на Флорин Джугля и Марчиан Петреску. Хора на изкуството от Русе и Гюргево редовно си разменят визити и между тях от години съществува общност, за която важи метафората „Мостът на приятелството“, дала името на блога ми.

Що се отнася до бизнеса, при едно посещение на Indagra в Romexpo преди няколко години без усилие попаднах на румънски фирми с офиси или производство в Русе. Така че в Русе има румънско присъствие и си личи, че градът е на по-малко от 70 км до Букурещ.

Може би и в мене самия има нещо „румънско“ – не в смисъл на гени („хардуер“), но на ниво културен код („софтуер“). Вкъщи имам над 60 книги на румънски език и при посещенията си в Букурещ едно от любимите ми занимания е да разглеждам книжарници като Humanitas Cișmigiu, Libraria Eminescu или Cărturești. Връзка с Румъния може да се открие и в моя рожден ден – 31 август, на който се отбелязва Денят на румънския език. J

Кога започна да учиш румънски език? Какво те накара да го научиш? Как звучи румънският език за човек, който говори славянски език, в твоя случай български? Беше ли ти трудно да усвоиш думите, които до голяма степен са от латински произход?

Любопитството към румънския език е още от гимназията. Тогава имах голямо желание да напусна Русе, да открия света и част от интереса ми беше насочен и към Румъния като една голяма, загадъчна и неизвестна страна, донякъде близка, донякъде различна, започваща буквално там, където границите на Русе свършват. Вече като студент съм правил хаотични опити да уча румънски език сам по учебник с правописа отпреди 1993 г. Това ми позволи да мога да формулирам някое изречение, когато пътувах до Русе заедно с румънци в международните влакове с крайна точка Букурещ.

Истинската възможност да уча румънски открих вече като журналист международник, когато стана ясно, че е необходимо да се специализирам в определени страни или региони като теми на моите статии. Тогава идеалистичното ми отношение към Румъния намери прагматична реализация. Отварянето ми към северните съседи бе личен мой избор, който отговаряше на ученическите ми търсения, и ми позволи да натрупам уникален за България опит като междуличностни отношения, интервюта, знания, разбиране за нашите две общества и т.н.

Средството, чрез което това мое отношение започна да ме води до опознаване и опит, е именно румънският език. Когато започнах да го уча през 2009 г. в езиков център в София, чувствах недостиг на компетентност. Мислех, че знанията, които имах тогава, или са известни на всички – например младите българи масово говорят английски език, или са ненужни. Това бе друга причина да подходя с желание в усвояването на румънския език. Ученето му ми даде усещане за смисъл и движение в живота ми.

Самият румънски език ми е особено приятен за слушане. В годините, в които все още нямах много постижения с него, щом успеех да говоря правилно граматически, имах усещане за овладяно технократско знание. За мене латинските думи в румънския никога не са били бариера. Напротив, много от тях са международни – срещат се и в английски, и в български – и всъщност наличието им в румънския ме улесняваше в усвояването му.

През изминалите години за мене винаги е била много интересна не чистотата на същностите на един или друг език, общество или човек, а смесването. Откривайки български думи в румънския език и румънски думи в българския, аз изпитвах усещане за вековна връзка между нашите два народа.

Опитвал ли си се да намериш информации за историята на Румъния? Ако да, какво те впечатлява най-много в тях?

Както при румънския език, така и в румънската история ми е особено интересно да изследвам връзките между румънци и българи. В това отношение все още нямам големи успехи, но мога да дам два примера за статии на моя блог, написани от румънци, които изследват нашата историческа преплетеност. Едната се отнася до средновековните връзки между власи и българи, а другата – до любопитната историческа съдба на общността на българите градинари в Румъния, които в резултат на сложни политически отношения са наричани „сърби“.

В този момент се опитвам да намеря информация за богатите родове с византийски произход, които са населявали село Арбанаси (до град Велико Търново) по време на Османската империя и в един момент се изселват във Влашко, като техни представители се превръщат в румънска аристокрация. Според мене още е особено интересно и като че ли малко изследвано и обсъждано, че в изграждането на румънската държава през ХІХ век участват хора, които са от български произход или говорят български. Например румънският патриот и автор на националния химн Антон Пан е роден в българския град Сливен и живее в него до юношеството си. Интересно ми е дали подобни личности не биха могли да свързват румънци и българи, вместо да ни карат да спорим на кого точно принадлежат.

Следиш румънските новини. Какви са накратко приликите и разликите между двете държави? Мислиш ли, че ниският стандарт на живот и корупцията са елементи, които съществуват и при нас, и при вас?

Нашите две държави от много гледни точки имат сходни проблеми и в много случаи търсят сходни решения за тях.  Виждам особено много прилики в икономическия модел в двете страни. До момента той цели с ниски данъци и евтин труд да се привлекат чуждестранни инвестиции. В същото време банките, мините, електроразпределителните дружества са чужда собственост. И се оказва, че държавата няма кой знае какъв ресурс за влияние върху икономиката – освен чрез фискалната политика.

Струва ми се, че друга прилика е зависимостта на нашите държави от външнополитическата обстановка. За мене е интересно, че след британската подкрепа за Брекзит и след победата на Доналд Тръмп в САЩ, ръководствата и на двете ни страни се сменят (в България от 22 януари на власт е нов президент, който ще разпусне парламента, ще назначи служебен кабинет, а през пролетта ще се проведат предсрочни парламентарни избори). Любопитно ми е какво следва оттук-нататък като действия на румънското и на българското правителство в „ерата на Тръмп“ и какво следва да очакваме като действия по отношение на прилагания и в Румъния, и в България икономически модел.

Хората, които могат да следят новините и в двете ни страни, сигурно забелязват и важни различия между Румъния и България. Например, има дела за корупция на високо ниво, но на север от Дунава осъдените висши политици и държавни функционери са много повече, отколкото на юг от него.

Следейки новините, за мене е интересно, че по голям брой въпроси като че ли румънските външнополитически експерти са на сходни, ако не дори на еднакви позиции– например за стратегическото партньорство със САЩ и за опасността, която е Русия на Владимир Путин. Като журналист съм любопитен към мнения на „еретици“, но впечатлението ми е, че външнополитическите анализи в румънските медии като цяло са „ортодоксални“.

В българските медии проблемът при този вид анализ като че ли е друг. У нас, без да губим евроатлантическия вектор, ми се струва, че различните концепции за външната политика се неутрализират една друга, като че ли „сектите“ и лагерите по отношение на държавния интерес са повече на брой и е по-трудно да се определи кой точно е българският интерес по важните външнополитически въпроси.

Познаването на румънския и на българския език ми дава възможност да пиша по-интересни и нестандартни статии за международните отношения, както стана през лятото на 2016 г. с този анализ за посещението на румънския президент Клаус Йоханис в София и за пропадналата идея за общ флот в Черно море.

Писал ли си в българска медия за случая „Колектив“? Какво е впечатлението ти от този период?

Когато се случи трагедията в клуба „Колектив“, временно бях спрял с журналистическата си дейност и се пробвах в друга област. Това, което направих като отразяване тогава – включително на последвалите протести, довели до падането на правителството на Виктор Понта, беше да публикувам на страницата на моя блог във фейсбук какво се случва в Румъния и да дам кратко интервю за Българското национално радио.

В момента съм превел и се надявам в скоро време да публикувам на блога разказа на Вашата колежка от Adevărul Медея Стан, който тя пише за сп. Decât o Revista и представя живота и смъртта на журналистката Тео Мафтей. Това е статия, която разказва по много човечен и честен начин т.е. с болка за съдбата на Мафтей, загинала, правейки това, което е обичала – да бъде на концертите на своята любима група Goodbye to Gravity и да бъде неин хроникьор.

Впечатлението ми от онова време беше, че травмата, която румънците понесохте, засили у вас решимостта за общество без корупция. Новият инцидент от рода на „Колектив“ – от 21 януари 2017 г. в букурещкия клуб „Бамбу“ според мене показва, че обществената промяна не се случва само със смяната на едни хора във властта с други, а е нещо много по-сложно като явление.

Имате ли подобно събитие в България?

За съжаление подобно събитие се случи и в България преди години – през 2001 г. в София, когато стотици тийнейджъри се опитаха да влязат в дискотека „Индиго“ и тези от тях, които бяха най-отпред, паднаха на земята, бяха смачкани и задушени от прииждащата зад тях маса. Тогава 7 деца загинаха. Впоследствие стана ясно, че клубът е съществувал без законово разрешение, бяха констатирани и други нарушения .

Бил ли си в Румъния досега? Ако да, къде си бил и по какъв повод – на частно посещение или заради журналистически интерес?

Бил съм в Румъния като турист и като журналист. Но все още съм видял само една малка част от вашата страна. Най-често посещавам Букурещ. Ако няма забавяне на границата, разстоянието от Русе до румънската столица може да се вземе за по-малко от час и половина. Като журналист до момента съм бил в Тимишоара, където преди години се срещнах с банатски българи, и в Букурещ, където през 2012 г., 2014 г. и 2016 г. отразявах съответно парламентарните, президентските и последните парламентарни избори.

Чувствам Брашов като близък град по много причини и обожавам да ходя до там. През 2016 г. имах честта да присъствам на конференциите TEDxBrașov и TEDxBrașov Women. Бях там и в качеството ми на координатор на преводачите на конференцията TEDxBrașov – след като станах първият човек, превел реч от конференцията. Интересното е, че тази реч – „В търсене на изгубения гражданин“ на преподавателя по комуникация от SNSPA Думитру Борцун –  се превърна и в първата публикация на моя блог.

Как са възприемани румънците на юг от Дунава? Ти самият как гледаш на румънците?

През последните години в България съществува определен „румънски“ дискурс в медиите, според който румънците правят нещата по-добре от българите. Обикновено се посочват успехите в борбата с корупцията и в икономическите показатели като нещо, което трябва да бъде постигнато у нас.

Според мене все повече българи откриват своя интерес в туристическия пътувания, бизнес или обучение в Румъния. Не е трудно да се забележи, че потокът на хора и товари през Моста на дружбата при Русе-Гюргево расте. Радва ме, че българи и румънци като че ли все повече се откриват взаимно и то настрана от предразсъдъците и историческите наслагвания.

За мене лично общуването с румънците носи опит и удовлетворение. Общуването с вашия народ ми е помогнало да науча много за моя народ и да постигам себе си.

Кога и как се ражда сайтът „Мостът на приятелството“?

Мислех за подобен блог, още докато работех в списание „Тема“. Тогава желанието ми беше просто да събирам някъде статиите, които пиша за Румъния в това списание. Когато се завърнах отново в Русе през есента на 2015 г., усетих, че имам достатъчно време, за да задвижа нещата. Катализатор за това действие беше вече споменатият превод на български език на речта на Думитру Борцун от TEDxBrașov и запознанството ми с куратора на TEDxBrașov Тиби Рукзуй.

В крайна сметка първата статия излезе на 19 септември 2015 г. В момента блогът „Мостът на приятелството“ има 152 публикации и около 40 страници. През декември 2016 г. на него излъчвах „на живо“ с текст румънските избори, публикувайки актуални новини и анализи на базата на информациите в румънските медии. Това бе един експеримент, който ми коства усилия, но ми даде и много удовлетворение.

Защо усещаш нуждата да развиваш такъв блог на двата езика?

Днес сайтът има по-разнообразно съдържание от първоначално планираното. Той съдържа и преводни статии от румънски и български медии. Освен че събира на едно място всичко, което пиша за Румъния в българските медии и за България в румънските, той има оригинално съдържание, което е публикувано първо на него. Благодарение на блога се запознавам с нови хора и в Румъния, и в България. По същество той е надграждане на любопитството ми към Румъния, но, макар и в по-малка степен, отваря и врата към България за румънците.

Според мене блогът покрива теми, които убягват като цяло на читателите в двете ни страни. Смятам, че бъдещето и на румънци, и на българи е в по-добро взаимно опознаване, в преодоляването на предразсъдъците и натрупаните от историята противоречия. Именно в тази тенденция ми се иска да се впише и моята медия.

От друга страна, аз продължавам да живея в един материален свят, в който търся реализацията си като журналист на свободна практика. Блогът е един от начините да се развивам професионално. Ако статиите, които предлагам на читателите, отговарят на търсенията на румънци и българи, това може само да ме радва, защото означава, че върша работата си добре.

Така че блогът, също като интересите ми към румънския език и Румъния, е единство на идеал и прагматичен интерес.

Какви планове имаш за бъдещето в личен и професионален план?

Плановете ми за бъдещето продължават да са свързани с писане и превод на статии. Румъния остава моята голяма тема. Но ангажиментите ми към българските медии са свързани и с писане на текстове по други теми – за международната политика, икономика, бизнес и т.н. Тази работа, подобно на самия живот, е безкрайна.

През август 2016 г. издържах изпит за владеене на румънски език на ниво C1 в Института за румънски език в Букурещ. Имам желание да издържа изпит и за максималното ниво на владеене на езика. Надявам се да достигна до момент, в който пиша без грешки и се изразявам добре на румънски.

Имаш ли нови планове за пътувания в Румъния?

Обмислям през 2017 г. да предприема няколко пътувания в различни краища на Румъния. Надявам се откритията ми за румънците и за румънското общество да продължат, да има още повече хора, с които ме свързва мост на приятелството, и нашите два народа да направят стъпки напред в развитието си и в своето общуване.

Източник: Adevărul

Прочети и на румънски език!

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

1 thought on “Владимир Митев: Имах желанието да науча румънски език още в гимназията”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s