Гюргевчани споделиха Деня на румънската култура с гостите си от Русе

mugurel_de_vlasca_700
Певицата Андрея Селена Марджан (пред групата, вляво от микрофона в центъра), ансамбълът “Мугурел де Влашка” и ръководителят му отец Михаил Балабан (на микрофона вляво) докоснаха сърцата на публиката (снимка: Владимир Митев)

Наградите за култура на Гюргево бяха раздадени на рождения ден на националния поет Михай Еминеску

Владимир Митев

Всяка година на 15 януари Гюргево отбелязва Деня на румънската култура, който е на рождената дата на националния поет Михай Еминеску. Считан от румънците за гений и носител във висша степен на румънския дух, живелият между 1850 г. и 1889 г. творец оставя голяма следа в културата на северните съседи и до днес.

Гюргевчани разказват, че Еминеску посещава града им четири пъти през своя кратък живот и че всъщност той става човек на изкуството именно в Гюргево. В юношеството си бъдещият поет работи на пристанището, когато театрална група го избира за суфльор, а житейският път на младежа го превръща в най-великия творец на страната.

Още преди началния час на празненствата –  10.30, граждани и ученици с цветя се бяха събрали пред бюста на Еминеску в парка. Точно в уреченото време поетесата Дуня Паланджану – организатор на честванията, представител на литературния кръжок „Хиперион“, откри събитието, обяснявайки накратко значението на духовното поклонение, което тя и съгражданите й извършват пред паметника на Еминеску. Водещата на събитието не пропусна да отбележи, че редом с гюргевчани има и гости от Русе – интелектуалци от Съюза на свободните писатели: Йордан Василев, Надежда Радева, Адриан Василев, Николина Тодорова, Живодар Душков, Вяра Косева, Антония Косева, Ясмина Косева.

Пълънджану представи и някои от важните румънски гости на събитието – кмета на Гюргево Николае Барбу, детскиятписател Петру Крачун и музеографа Емил Паунеску, като всеки от тях взе думата за кратко слово. Те подчертаха, че Михай Еминску е личност, която редом с Щефан Велики  са двете личности еднакво уважавани и от двете страни на река Прут, която разделя Румъния и Република Молдова. Говорителите изтъкнаха значението на националния поет за румънците навсякъде по света.

Поетът от Русе Адриан Василев изрази преклонението си пред гения на Михай Еминеску, като добави: „Нашите два града и нашите два народа не познават гениите на своите съседи заради езиковата бариера. Моля Ви да приемете българското присъствие тук днес като малка стъпка към взаимното ни опознаване.“

eminescu_bust_vasilev_700
От името на русенската група гости на празника пред бюста на Михай Еминеску в парка на Гюргево говори поета Адриан Василев (снимка: Владимир Митев)

Трансграничното общуване продължи и в разположения в близост културен център „Йон Виня“. Там Надежда Радева – секретар на русенския филиал на Съюза на свободните писатели, представи заедно с Дуня Пълънджану своята стихосбирка „Рисувам те в червено“ със стихове на румънски и на български език. Адриан Василев привлече вниманието с поетична творба за любовта между Еминеску и Вероника Микле. Бяха представени и книги на румънски автори: Марилена Перижок с книгата й за деца, Дуня Пълънджану с антология с фолклорни текстове и Александру Копач – млад поет от Букурещ.

Основната част от тържеството обаче бе дело на гюргевчани и на гости на града от близо и далеч. 15 януари е денят, в който се раздават годишните награди за култура на свързаните с Гюргево творци. Културният център „Йон Виня“ е особено подходящо място за това. Той е в сграда от времето на Еминеску, в която някога се е помещавало първото училище в града, основано на 4 ноември 1869 г. В него е идвал Еминеску и са учили българи.

В организацията на честванията освен литературния кръжок „Хиперион“ и културния център „Йон Виня“ участваха още Училищният инспекторат в Гюргево, местният съвет на пенсионерите към община Гюргево и трансграничният кръжок за литература и изкуство „Дунавски съзвездия“. Последният е основан през 2003 г. в Гюргево по инициатива на поетесата Дуня Пълънджану и цели да утвърди трансграничната култура на Гюргево и Русе. Част от културните награди на Гюргево носят красноречивото име „Дунавски съзвездия“ и са за онези, които работят за развитие на румънско-българското приятелство в културен план.

Водещата на събитието Дуня Пълънджану редуваше връчването на награди за литература, публицистика, фолклор с даването на възможност на млади певци, танцьори и поети да изявят таланта си. Сред акцентите в програмата бяха танците на фолклорния ансамбъл „Мугурел да Влашка“, който представи местен фолклор. „Влашка“ е името на окръг Гюргево през периода между двете световни войни и според някои от присъстващите трябва да стане отново име на окръга. Акцент в представянето на ансамбъла на младите момчета и момичета беше и песента „Костадине, Костадине“ в изпълнение на Андрея Селена Марджан. Ансамбълът, неговите ръководители Михаил Балабан (свещеник в село Мелетие) и Екатерина Балабан, самата Андрея и баща й Валентин, който е преподавател по акордеон, заедно с други творчески формации от Гюргево бяха отличени с наградата за фолклор  „Йон Михай“. В същото време в културния център можеха да се видят изложби на книги и на визуално изкуство, както и на народни занаяти.

Поетите Йоана Флорентина Соаре, Руксандра Андреа Тудор, Елена Теодора Молдовяну и Андрей Шербанеску – младото крило на гюргевската поезия, представиха стихове на Еминеску. Рецитал с музика и поезия, свързани с румънския творец от ХІХ век, изнесоха Ремус Гайна, Михаела Стойка, Джорджета Василе Масура, Илона и Дениса Амиероайе. Сред младите участници беше и Ясмина Косева от читалище „Христо Ботев“, град Русе, която изпълни съвременен танц.

За атмосферата на събитието допринесоха и хора, които от години формират културния живот в Гюргево. Според бившия директор на най-престижната гимназия в Гюргево „Йон Майореску“ – Йон Динка, румънците трябва да базират своето добруване на три институции – училище, църква и армия. Неговото изказване насочи вниманието към връзката между румънското национално съзнание и държавните институции, които го подкрепят и му дават възможност да се развива.

Еминескулогът Емил Талиану говори за Еминеску, за образа на течащата вода в творчеството му, вдъхновен от Дунава, за връзките на поета с Гюргево, Русе и България и за блога “Мостът на приятелството” на 15 януари 2017 г. в културния център “Йон Виня” в Гюргево по време на честването на Деня на румънската култура (субтитри на български език)

Еминескулогът от Гюргево Емил Талиану – познавач на живота и делото на националния поет и автор на изследвания и книги по тези теми, говори за връзката на Еминеску с Гюргево, Русе и с идеята за „течащата вода“, до която поетът се докосва при пътуванията си по Дунава. Водата е важен образ в поезията на твореца, тъй като той я свързва с идеята за движение и изменяемост, характерна и за женствеността, и за живота.

На празненствата бе отличен и младият поет Александру Копач, който според коментари в публиката също носи духа на румънския гений. Копач е автор на стихосбирката  „Съществува ли…. една любов?“ и прочете стихотворения от нея, които провокираха към размисъл.

Сред десетките наградени на събитието, посветено на „знаменитите творци от духовната сфера“, е още поетесата Дуня Пълънджану, съставител на интересната книга „Антология на влашкия фолклор“ (от Влашка – вече споменатото име на региона на Гюргево), представена през 2016 г. на Международния панаир на книгата „Гаудеамус“ в Букурещ. Отличени бяха и писателите Емил Талиану, Тудор Радан, Йон Динка, Дая Билча, Петре Крачун и много други, включително писатели и интелектуалци от Русе, които заедно с гюргевчани утвърждават културните връзки между двата народа.

Тържественото събитие продължи повече от четири часа и прерасна в неформално общуване в културния център и в заведения в дунавския град.  Ехото от срещата за Деня на румънската култура достигна и до митническия пункт на излизане от Гюргево, където митничарка видя медала „Под зодията на Хиперион“, даден на един от отличените българи, и се заинтересува от повода за получаването му.

„Всеки ден е ден на Еминеску“, сподели Емил Талиану пред блога „Мостът на приятелството“ след края на официалната част на празника. Така той изрази идеята, че културата, която е жива, се ражда ежедневно.

В силната култура има място за всеки. Със своята отвореност и гостоприемство на Деня на румънската култура гюргевчани показаха, че в техния културен живот приятелите от Русе винаги са добре дошли.

Прочети и на румънски език!

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s