Румъния и България вървят в различни посоки по трансграничното сътрудничество

iztochna-promishlena-zona-ruse_800
Мостът на дружбата между Русе и Гюргево (снимка: Явор Мичев, Уикипедия)

Енергийните и инфраструктурните връзки между Букурещ и София са белязани от нежеланието на двете страни да ги развиват. Докато потоците от хора се стичат на граничните пунктове, цената за липсата на общи проекти се плаща от населението на изостаналите трансгранични региони

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 31 януари с някои съкращения на хърватския портал “Билтен”. Тук излиза в пълния си вид.

В неделната вечер на 8 януари 2017 г. България поиска от Румъния при температури между -11 и -16 градуса по Целзий спешна помощ под формата на доставки на електричество „за превантивни нужди“. Според националната частна телевизия BTV в 19:00 в същия ден потреблението на електричество достигна безпрецедентното количество за последните 20 години от 7700 MWh.

Стана ясно, че в същата вечер България се е опитала „да събуди“ т.нар. „студен резерв“ от няколко топлоелектрически централи, които обикновено не са активни, но стоят в готовност да започнат да генерират ток. Докато в началото имаше трудности в активирането на тези централи, процесът в крайна сметка бе успешен и електрическата система успя да отговори на нарасналите нужди на населението.

Румъния отказа на българското искане, като изтъкна собствената си „деликатна ситуация“ относно производството и доставките на електроенергия. Оправдавайки отказа на своето правителство, румънският енергиен министър Тома Петку посочи, че очаква потреблението на ток да надхвърли 9500 MWh, а потреблението на природен газ да достигне 74 млн. куб.м. дневно при студове, довели температурите до между -10 и -15 градуса, а в някои случи и -29 градуса по Целзий.

България отхвърли подобни турски и гръцки искания за допълнителен износ на електричество към двете държави. Българското министерство на енергетиката обяви, че страната е отчела и рекордно потребление на природен газ – 16 млн. куб. м. дневно.

Тези трудни дни и нощи за правителствата на Румъния и България се случиха в момент, когато двете държави продължават да изнасят ток за своите съседи. На 10 януари в 8 часа сутринта целият капацитет на румънската мрежа за износ към Унгария от 438 MWh е бил натоварен. Общото количество на румънския износ към 11:15 в същия ден е било 1000 MWh – „число, което е достигано често в последно време“, пише сайтът Economica.net.

България продължи да изнася електричество в студените дни за своите съседи – Сърбия, Македония, Гърция и Турция. Една част от напусналия страната ток беше неин собствен експорт, а друга – пренос от румънската електрическа система. София започна да ограничава своя износ на електричество едва от 13 януари нататък.

Българските власти побързаха да уверят народа, че молбата за помощ от северния съсед е нещо, което по никакъв начин не е необичайно. Действащият тогава министър на енергетиката в оставка – Теменужка Петкова, дори подчерта, че ограничаването на износа на електричество е нещо нормално и никой не трябва да се тревожи.

„Само че в българската секция на социалните мрежи в студените януарски вечери хората споделяха статии и коментираха отказа на Румъния да подкрепи България и впечатлението, че българската енергийна система се е озовала в трудна ситуация. Дискусията се развихри независимо, че румънските трудности бяха посрещнати с разбиране в българските медии. Магистралата Букурещ-Констанца и други важни пътища в Югоизточна Румъния останаха затворени за дълго време поради падналия сняг и силния вятър…

Постижения и разочарования в двустранните проекти

Медийният дискурс за студа и различните енергийни и инфраструктурни трудности на двете страни разкрива без много усилия, че и Румъния, и България се сблъскват със сходни проблеми. Не е тайна, че техните социални трудности, нивата на доходи и т.н. са подобни и ги поставят на дъното на различните класации в ЕС. Брюксел се отнася към двете страни като към група и сравнения между тях по различните икономически и други показатели могат лесно да бъдат открити в различни медии от двете страни на Дунава.

Въпреки това двете държави имат нежелание да си сътрудничат. Енергийните и инфраструктурните проекти могат да бъдат добър пример за цялостната липса на интерес към общи проекти

Разбира се, картината е по-нюансирана, откакто Румъния и България се присъединиха към ЕС. През 2013 г. бе открит мостът „Нова Европа“ над Дунава, който свързва с шосе и жп линия българския град Видин и румънския Калафат.

Освен това през ноември 2016 г. бе открит газовият интерконектор Русе – Гюргево (другото място, където има мост с шосе и жп връзка над Дунава). Неговият годишен капацитет е 1,5 млрд. куб. м. природен газ, а диаметърът му е 500 мм.

Само че дори тези постижения в двустранната енергийна и инфраструктурна интеграция, реализирани с финансовата и политическата поддръжка на ЕС, показват вече споменатата неохота за сътрудничество. Газовият интерконектор в този момент е еднопосочен – от България към Румъния. Трябва да бъде изградена компресорна станция на румънската страна на границата, така че налягането в тръбата да нарасне и газ да потече към България. Доскорошният министър на енергетиката Теменужка Петкова очаква до две години интерконекторът да започне да работи и в двете посоки, като дава на България до 4 млн. куб.м. газ дневно.

Тоест, България все още не е постигнала почти нищо по отношение на дълго жадуваната диверсификация на източниците на природен газ. Някои обвиняват Букурещ за странния модел за „еднопосочна взаимна свързаност“, но има и признаци, че българското правителство може да не е преговаряло добре по този въпрос.

От друга страна, мостът „Нова Европа“ (известен още като „Дунав мост 2“) е успех сам по себе си. Той стана най-краткият път от Северна Гърция до Централна и Западна Европа и пренасочи поне част от гръцкия товарен трафик, който преди преминаваше през Македония и Сърбия.

Само че изграждането на моста отне 13 години от подписването на договора между София и Букурещ за неговото построяване. То бе ускорено едва след влизането и на двете страни в ЕС и под европейски натиск. Румъния като цяло не желаеше да се прави тази връзка, тъй като тя намалява разстоянието и времето, което чуждестранните коли и камиони прекарват на румънска земя по пътя към Централна и Западна Европа.

Днес трафикът е голям. През първите девет месеца на 2016 г. компанията, която управлява моста, е събрала над 20 млн. евро от такси за прекосяването му от автомобили и тирове. Само че шосетата и жп връзките, които водят към моста и от двете страни, все още не са развити, за да отговорят на големия поток. Кметът на Калафат Лучиан Чобану и гражданите на Видин изразяват своето неудовлетворение, че обещаното икономическо възраждане на изостаналия регион около моста все още не е настъпило.

И двете страни носят отговорност за изостаналостта на граничните региони

През април 2016 г. Мария Чакърова – директор на дирекция “Стратегическо развитие и инвестиционни проекти” в Националната компания „Железопътна инфраструктура“ обявява, че развитието на жп линията до Видин „не е преставала да бъде приоритет“, но в момента тя „няма позитивна икономическа стойност“, защото „между Калафат и Крайова в Румъния има неелектрифициран жп участък“. „Логиката изисква да работим по жп линията Видин – София успоредно с колегите от румънска страна“, смята Чакърова. Тя добавя, че „в Румъния правят това, което ние вече сме приключили –  те извършват предварителни проучвания за модернизирането на отсечката, която свързва Калафат с унгарската граница.“

Обаче нейният анализ пропуска факта, че при управлението на скоро подалото си оставка правителство на Бойко Борисов и ГЕРБ Българските държавни железници се превърнаха в бедствие. Железопътният транспорт в България въобще не е привлекателен за гражданите на страната и малкото пътници, които ползват услугите на БДЖ, постоянно се оплакват от закъснения на влаковете, лошо качество на услугата и други проблеми.

България инвестира в магистрали и железопътна инфраструктура, включително с европейски пари, но тези инвестиции са ограничени до Южна България, която е икономически по-развита от Северна България. Подобна политика може да бъде защитена, тъй като транспортните коридори от Истанбул и Солун през София за Запада си струва да бъдат развивани заради икономическия потенциал и важността им за Европа. Северозападна България, където е Видин, продължава да бъде най-бедният регион на ЕС.

Североизточна България като цяло е място на по-ниска икономическа активност отчасти заради липсата на инвестиции в инфраструктура. Русе – град със 140 000 души на границата с Румъния, разположен на по-малко от 70 км от Букурещ, все повече разбира, че неговият естествен икономически център е румънската столица. Целият регион между Русе и черноморското пристанище Варна изглежда осъзнава този факт.

Букурещкото летище „Отопени“ се използва масово от хора в тази част на България. Все повече българи правят туристически екскурзии, осъществяват бизнес контакти или учат в Румъния. Подобно отваряне към съседите от юга има и при румънците през последните години. Приблизително един милион румънци посещават България като туристи всяка година, като голяма част от тях отиват в български курорти по Черно море.

Всички тези трансгранични потоци от хора изискват развитие на съществуващата инфраструктура. Мостът на дружбата при Русе-Гюргево е построен през 1954 г. и има само една лента във всяка посока, отделно от жп линията. Често капацитетът на моста или възможностите на граничните контролни пунктове не могат да отговорят на трафика от двете страни, от Близкия изток, от Западна и Източна Европа.

Румъния и България подписаха споразумение за изграждането на още два моста и един от тях трябва да бъде между Силистра и Кълъраш – на 120 км източно от Русе. В момента там се използва фериботът, удобен защото магистралата Букурещ – Констанца преминава наблизо. Обаче няма признаци за изграждането на нови мостове или на други инфраструктурни съоръжения като например на обща ВЕЦ на Дунава.

Гледайки в различни посоки…

Може да се твърди, че като цяло България иска повече да развие двустранното сътрудничество. Но нежелание за действие се вижда и от двете страни на Дунава. Въпреки че има напредък в планирането, изграждането и развитието от страна на крайбрежните държави на техните съответни части от магистрала, обикаляща Черно море, Румъния и България все още не могат да се разберат откъде трябва да преминава аутобанът. По принцип, България иска той да влезе на нейна територия при Силистра по споменатия вече мост. Румъния обаче е на мнение, че ще бъде по-добре, ако магистралата преминава през Северна Добруджа.

Няма съгласие и по румънското желание да прокара подводен електрически кабел по шелфа на Черно море, който да свърже ядрената централа в Черна вода (Добруджа) с турския пазар. Този кабел трябва да преминава през българската специална икономическа зона, но София го отхвърля.

В сегашните обстоятелства Румъния, България и Турция са в европейската мрежа на системните оператори за пренос на електричество. Страните в нея позволяват без ограничения преноса на електричество от един съсед към друг, като събират стандартни транзитни такси. Тоест, България нито може, нито иска да спре румънския износ към Турция. София твърди още, че ако кабел мине по нейния морски шелф, това би означавало край на сондажите за енергийни ресурси в българските води. Независимо от това Румъния настоява да има директен електрически кабел към Турция.

Чуждестранният читател може да се изненада, че Румъния и България – две страни-членки на ЕС са се присъединили към него, без да постигнат съгласие за границите на своите икономически зони в Черно море. Акватория в размер до 350 кв.км. все още е оспорвана, без да се вижда разрешение на хоризонта. Отвореният въпрос поставя някои ограничения върху изследването на шелфа и може да повлияе на развитието и на геополитическите баланси в Черно море.

Румънско-българският разнобой по енергийните и инфраструктурните въпроси може да бъде обяснен с приоритетите на външната политика на двете страни. Стратезите в Букурещ виждат бъдещето на страната на регионално ниво в разрастването на отношенията с Полша. Освен вечния вектор на интерес към Република Молдова, те гледат на запад и на север и в по-малка степен на юг. В същото време външната политика на България изглежда се мени при различните външни министри. Но като цяло София е по-активна политически спрямо южните си съседи – Гърция, Турция, и спрямо Западните Балкани.

И добрата новина…

Надеждата за румънско-българските отношения във всяка сфера може да дойде не толкова от правителствата, колкото от народите на двете страни. Румъния е третият по големина търговски партньор на България в ЕС след Германия и Италия. За 2016 г. стокообменът надхвърли 3,5 млрд. евро. През 2015 г. над 2100 български фирми бяха регистрирани в Румъния и над 2500 румънски фирми са регистрирани в България.

Културната и междуличностната комуникация също расте и може да се наблюдава особено в Русе, където редовно се провеждат изложби, поетични четения, театрални пиеси, концерти с участието на румънски творци. Има трансгранични общности, които общуват интензивно, насърчават сътрудничеството и преодоляват националния егоизъм.

Всички тези икономически и културни натрупвания може да доведат до промяна в мисленето на правителствата от двете държави в бъдеще. Със сигурност съществува логика зад неохотата, с която всяка от тях подхожда към двустранните отношения. Има исторически, културни и политически стереотипи, продължаващи да формират отношенията между румънци и българи. Надпреварата между Букурещ и София също е важна част от логиката зад действията на двете държави в двустранните отношения.

Съществува обаче още икономическа и човешка логика зад равнопоставеното отваряне на двете страни. Десет години след интеграцията на Румъния и България в ЕС се нуждаят от ново мислене, тъй като старото държи народите и регионите неразвити. Допреди само няколко години имаше три автотранспортни междуградски линии, свързващи директно Русе и Букурещ – освен жп връзките, такситата и „споделените пътувания“, при които хора в социалните мрежи се организират, за да пътуват заедно. В момента броят на автобусните и микробусните линии между двете държави е нараснал до 9, а 2 от тях свързват директно и Варна. Народите на двете страни вече задават нарастващ темп на румънско-българската взаимна свързаност. Дали политиците ще последват тенденцията?

Източник: Bilten

Прочети и на сърбохърватски език!

Прочети и на английски език!

Прочети и на румънски език!

 

 

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s