Да откриеш букурещките българи

Luka-Pazan-700
Авторите на “Букурещ отблизо” Лука Велчов и Лучия Керчова-Пъцан (снимка: Владимир Митев)

Празникът на славянската писменост събра хора от диаспората и приятели на България за прояви в българския лицей в румънската столица, в дружеството на българите в Стария град и в Музея на картите и старите книги

picture_1877-350
Книгата на румънските българи Лука Велчов и Лучия Керчова-Пъцан “Букурещ отблизо” (снимка: Издателство “Изток-Запад”)

Тази статия бе публикувана на сайта “Барикада” на 27 май 2017 г.

Както всеки български празник, току-що отшумелият 24 май е огледало, в което българите в крайна сметка виждаме отново себе си. Но зад граница, в Румъния, той е повод и нашенци от двете страни на Дунава да общуваме и да се опознаваме.

Миналата година в България излезе книгата на румънските българи Лука Велчов и Лучия Керчова-Пъцан „Букурещ отблизо“, която е своеобразен гид към българското минало на Букурещ, към сградите и „светите места“ в румънската столица, свързани с българите. Историческата им съдба в Румъния и тяхната роля за изграждането на румънската и на българската държава са малко известни и в двете ни страни, но заслужават изследване и усилия да бъдат разбрани. Именно в тази посока действа и книгата „Букурещ отблизо“, която кани българите да проявят интерес към своите сънародници в Румъния не само на 24 май, а по всяко време.

Тази година в различни части на Румъния имаше тържества за Деня на славянската писменост и на българската просвета и култура, които събраха гости от България с домакини от северната ни съседка. 24 май бе възможност за много позитивни емоции, свързани с общуване между българи и с утвърждаване на българската култура оттатък Дунава. Той обаче даде повод и за припомняне на някои проблеми. Българските общности в Румъния и особено тази в Букурещ се оплакват от липса на финансиране. Те не усещат заинтересованост и разбиране от страна на българското правителство към тях. Боли ги, че другите организации на малцинствата вече са изградили свои културни центрове и развиват мащабна дейност. В същото време българите в Румъния още водят съдебни дела, за да бъдат овъзмездени за имоти, които са били разрушени и над които са изгубили контрол през изминалите десетилетия.

Разбира се, тържества за празника на азбуката ни имаше и в Букурещ, и в цяла Румъния. Вечерта на 24 май в духа на почит към славянската писменост, българската просвета и култура Музеят на картите и старите книги в Букурещ откри експозиция, представяща шрифтове на кирилица, изработени от проф. Кирил Гогов – един от авторите на българския държавен герб. Събитието бе повод приятели на България от дипломатическия корпус, от средите на журналистите и учените в Румъния, представители на българската общност там, както и ученици от българския лицей в Букурещ, да се съберат, за да преживеят заедно един по-специален 24 май.

Изложбата се реализира благодарение на сътрудничеството между Държавния културен институт към Министерството на външните работи, българското посолство в Букурещ и Музея на картите и старите книги с генерален директор Мария Кристина Тома. Експозицията е повод гостите на музея, разположен в красива стара сграда в дипломатическия квартал на румънската столица на ул. „Лондра“ 39, да се насладят естетически на българската азбука.

В своята реч при откриването на изложбата българският посланик Тодор Чуров припомни, че за първи път Денят на славянската писменост и на българската просвета и култура е отбелязан през 1851 г. в Пловдив. Специфичното за Румъния е, че всъщност там празникът е двоен, тъй като 24 май е обявен от румънския парламент през 2015 г. за Ден на българския език. Това става благодарение на усилията на покойния български депутат в румънския парламент Николае Миркович и на подкрепата, оказана от румънските народни представители, на които трябва „да се отдаде дължимото“, припомни посланик Чуров.

Rum-muzei-700
Българският посланик в Румъния Тодор Чуров открива изложбата с шрифтове на кирилица в Музея на картите и старите книги. До него е директорката на музея Мария Кристина Тома (снимка: Владимир Митев)

В своята кратка, но детайлна реч дипломатът припомни значението на кирилицата. Той не пропусна да добави и че след като България се присъедини към ЕС през 2007 г., кирилицата стана една от трите азбуки на съюза – факт, допринасящ за културното многообразие и богатство на Обединена Европа. Самата Румъния има писмена традиция на кирилица.

kiriliza-2-700
Кът от експозицията с шрифтове на кирилица (снимка: Владимир Митев)

24 май е празник за българите навсякъде по света, а северната ни съседка традиционно е по-специална държава, тъй като именно в нея са живели и развивали дейност много от българските възрожденци. Тази година за празника българите в Банат имаха гости от София – детския хор към Българското национално радио, който гастролира в Тимишоара и в българското село Стар Бешенов. Концертите на радиохора се радваха на голям интерес, предизвикаха силна емоция и продължиха „да отекват“ в социалните мрежи и след приключването на гастрола.

На свой ред букурещките българи посрещнаха в офиса си на ул. „Доамней“ в Стария град фолклорния състав „Зорница“ от село Ценово, Русенско. Именно тази фолклорна група изигра ключова роля при откриването на празненствата за 24 май в румънската столица, състояло се в българския лицей „Христо Ботев“. Гостите от България изпълниха химна „Върви народе възродени“, народни песни, играха хоро с ученици и с членове на българската общност от Букурещ.

Rum-BG-11-700
Изпълнение на фолклорния състав от Ценово в офиса на Демократичния съюз на българите в Румъния (снимка: Владимир Митев)

В лицея приветствия по случай празника отправиха културното аташе към българското посолство в Румъния Явор Стоянов, председателят на Демократичния съюз на българите в Румъния проф. Лука Велчов и председателят на Федерацията на българските общности в Румъния – Антон Канчев. Последният прочете поздравителен адрес от името на вицепрезидента на България Илияна Йотова до българските училища в чужбина. Другите двама оратори се обърнаха към учениците, насърчиха ги към постижения в обучението им и към изучаване на българския език като възможност за овладяване на културен код, ползван от 300 млн. души по света.

В честването участваха още директорът на лицея – проф. Флорика Деметер, и преподавателите по български език Мариана Дойчинова и Анка Думитреску. Мариана Дойчинова подари на училището две икони – една на Св. Богородица и една на Св.Св. Кирил и Методий, които бяха осветени от българския свещеник в Букурещ – отец Виктор Мутафов. Ученици, владеещи български език, също поздравиха публиката за 24 май. Сред зрителите имаше румънски българи от предградието на Букурещ Попещ-Леордени.

Rum-lizei-2-700
Отляво надясно: отец Виктор, Антон Канчев, директорката на лицея Флорика Деметер, Лука Велчов, Мариана Дойчинова, аташето по културата Явор Стоянов (снимка: Владимир Митев)
Rum-lizei-1-700
Ученици от българския лицей в Букурещ извиха хоро с гостите от България и с членове на българската общност в Букурещ (снимка: Владимир Митев)

По-късно празникът събра българи от двете страни на Дунава в офиса на Демократичния съюз в сърцето на румънската столица. Там бяха букурещките българи, сред които проф. Лука Велчов, доайен на българската общност в Румъния, и госпожа Лучия Керчова-Пъцан – номинирана за българка на годината за 2016 г. Фолклорният състав от Ценово представи разнообразна празнична програма. Гости от организацията „Седянка“ в град Бъйлещ, окръг Крайова, също допринесоха за празничното настроение.

Букурещките българи се радват да посрещат свои гости от различни краища на България на събирания с изразен народен елемент. В офиса на ул. „Доамней“ се организират редовно и семинари, разглеждащи моменти от българската история, свързани с Румъния и с румънските българи. Книгата „Букурещ отблизо“ би могла да допринесе още повече за опознаването на българския принос в изграждането на румънската столица и държава – факти, които не са добре познати, но могат да предизвикат само уважение към духа на българите от миналото, чиито следи се пазят в Букурещ и до днес.

Прочети и на румънски език!

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s