Защо бяха важни визитите на президента Радев в Букурещ и Атина

radev-iohannis-cotroceni-800
Българският президент Румен Радев (вляво) и румънският му колега Клаус Йоханис в Двореца Котрочени в Букурещ (снимка: Владимир Митев)

Държавният глава сигнализира към европейските партньори, че България може да даде на ЕС добавена стойност в два региона, в които „тежи“ – на Западните Балкани и  в Черноморския

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 29 юни 2017 г. на сайта “Барикада”.

Големите български телевизии избраха един и същ акцент от визитата на президента Румен Радев в Букурещ – че „самолетите не са кренвирши“. Цветният лаф бе една от няколкото силно иронични и хапливи забележки на генерала по адрес на нароилите се в последните дни негови критици в София, които го обвиняват, че е упражнил недобросъвестно влияние – така, че България да закупи изтребители „Грипен“, а не F-16.

Натискът да има новина по казуса – дори и когато тя идва от международно посещение в Букурещ, е разбираем, но медийното отразяване на посещението на Радев прекомерно се фиксира върху скандала и върху софийския дневен ред. И съответно пропусна някои други развития, макар и не така сочни като кренвирши.

Най-напред, очевидно в българската външна политика има раздвижване, непознато през последните години. Неотдавна премиерът Борисов имаше визити в Анкара, Брюксел и Берлин, а в София прие македонския си колега Зоран Заев. Президентът Радев пък бе гост в Атина, а сега и в Букурещ. Със или без значими новини от тези срещи, те показват, че България изглежда не може да си позволи повече безвремие във външната си политика.

Второ, Гърция и Румъния са единствените съседки на страната ни, членки на ЕС. В същото време те са и държави, с които се развиват силни икономически отношения. Към края на 2016 г. в България са регистрирани 14 000 гръцки фирми и дори голяма част от тях да не развиват реална дейност, съвкупният гръцки капитал е сред големите работодатели у нас. Стокообменът с Гърция през 2016 г. е бил 3 млрд. евро. През миналата година България е била посетена от 1 100 000 гърци, а 1 200 000 българи са почивали в южната съседка.

Позитивна динамика се наблюдава и в българо-румънските икономически отношения. През 2016 г стокообменът почти достигна 4 млрд. евро. Близо 1 100 000 румънски туристи са почивали в България, докато нашите туристи в северната съседка са 400 0000 с ясна тенденция да нарастват. Българските фирми, регистрирани в Румъния, са почти 2 300, с общ капитал 154 млн. евро към май 2017 г.

Тези статистически данни разкриват важни детайли от контекста, в който Радев направи балканските си посещения.  Стана ясно че и на двете места е дискутирал взаимната газова свързаност, присъединяването към шенгенското пространство, охраната на външните граници на ЕС в условията на миграционен натиск.

В Атина българският президент подчерта, че е важно интерконекторната връзка с Гърция да бъде завършена в срок – до края на 2019 г., и да бъдат отворени нови гранични контролно-пропускателни пунктове по южната ни граница.

Аналогично звуча Радев и в Букурещ. Президентът припомни, че Румъния трябва да изгради компресорна станция, която да й позволи да изнася природен газ за България. В момента газопроводът Русе-Гюргево е еднопосочен и може само да доставя синьо гориво на северната ни съседка. Генералът обяви още, че е дискутирано изграждане на нови ГКПП, на фериботни връзки и мостове. Подобни теми обсъждаше и външният министър Екатерина Захариева при визитата си в Букурещ в началото на юни, но все още липсват конкретни договорености за изграждане на нови връзки, като например дискутирания в последно време втори мост при Русе-Гюргево.

По време на визитите на държавния глава в Гърция и Румъния може и да не се стигна до конкретни договорености, но посещенията играят своята роля в дипломацията, тъй като позволяват на един нов политик да се запознае със своите колеги в съседство и да установи от първа ръка кои са трудните теми и кои са възможностите за пробив в двустранните отношения.

С Румъния традиционно срещите потвърждават конструктивния дух и  възходящата посока на отношенията София-Букурещ. Препъни-камък от вече доста време обаче е румънското желание общностите, които говорят близък до румънския език у нас, да получат улеснен достъп до образование на румънски. След като Йоханис подчерта това желание на пресконференцията, Радев отвърна дипломатично, че в България всички граждани са равни пред закона и българската държава прави необходимото, за да се спазват правата на всички.

В други посоки диалогът между двамата се разви много по-продуктивно. По време на кандидат-президентската си кампания Радев се обяви за поддръжник на румънската борба с корупцията и в изборния ден бе разпознат като свой и от редица избиратели с десни убеждения. На 28 юни в Букурещ президентът потвърди мнението си, че румънската борба с корупцията е „доказала ефективността си“.

У нас румънските успехи в тази посока се използват често като знаме за призиви в посока персонални промени в съдебната ни система. Характерните черти и организация на тази система при съседите обаче рядко са дискутирани в България и вероятно са разбрани и осмислени от малцина. В случая Радев се изказа ласкаво за антикорупционната дейност оттатък Дунава, като се аргументира с успехите в осъжданията на политици на високо ниво и в конфискацията на имущество по съдебен път. Той добави обаче, че във всяка страна има особености, например румънската съдебна система е различна от българската, и заради това „не можем да копираме“. Принципите на румънската борба с корупцията все пак могат да бъдат ползвани, а и по думите на Радев той има „подкрепата на Йоханис“ и в бъдеще те ще обменят опит в тази посока.

В Румъния по утвърдена традиция от времената на Чаушеску България е свързвана с Русия, а когато Радев бе избран за президент на една и съща дата с молдовския колега Игор Додон, румънските медии бяха залети от карти, на които северната ни съседка е обградена от държави в червено – символ на руското влияние. Запитан от журналистка на традиционно близката до социалдемократите телевизия Antena 3 как гледа на Русия, Радев отвърна, че се бори за диверсификация и на маршрутите, и на източниците на природен газ, за да може българите да имат повече свобода във вземането на решения, а и по-ниски цени. В същото време държавният глава цитира мисъл на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, според която „линиите за комуникация с Русия трябва да са отворени“, за да „намалее напрежението и да спаднат евентуалните рискове“. На свой ред Йоханис увери за пореден път през последната година, откакто заработи ракетният щит, разположен в Девеселу, че съоръжението е защитно, че НАТО е отбранителен съюз и няма намерение да напада Русия.

Както в Гърция, така и в Румъния Радев се срещна с представители на българската общност. Специално в Румъния той се ангажира държавата да помогне на българите в Букурещ отново да имат свой храм, след като през 2009 г. църквата „Св. Илия“ в Стария град им бе отнета. Румънски българи са поискали държавна помощ, така че канторите на братята Христо и Евлоги Георгиеви – в момента в окаяно състояние и със собственик румънската държава, да се превърнат в музей на българското възраждане в Букурещ и на приятелските българо-румънски отношения.

Двете балкански посещения на българския президент си приличат поне по още едно нещо. Те дават заявка за по-силна регионална активност на България заедно със съответния партньор. При посещението на Радев в Гърция част от дискусиите бяха свързани с бъдещето на Западните Балкани, включително Македония. Румъния и България пък са две ключови членки на ЕС в черноморския регион. Докато премиерът Бойко Борисов лансира идеята за присъединяване към еврозоната, след като в Европа започнаха официално да се обособяват „различни скорости“, като че ли Радев по-скоро избира алтернативен отговор на европейските промени, при които България дава на ЕС добавена стойност в двата региона, където „тежи“.

За журналистите личността на политика Румен Радев би могла да е особено интересна, но не заради неговата силна ирония и цветисти изрази. Пет месеца след встъпването си в длъжност той успява да остава хем евроатлантик, хем привърженик на „отворената врата“ към Русия. Поддържа румънската борба с корупцията, готов е  да се запознае с нейните особености и в същото време не иска да се копира сляпо чуждия опит. По време на кандидат-президентската кампания може да е звучал като привърженик на стените спрямо мигрантите, но днес лобира за мостове, гранични пунктове и фериботни връзки с европейските съседи.

Има още нещо важно, което убягна на доста медии у нас, отразявали визитите на Радев. Българската икономика и бизнес са все по-силно свързани с Гърция и Румъния. Дали стокообменът от общо 7 млрд. евро с тези страни през 2016 г. не предполага наличието на множество  още ненаписани новини за все по-тясното румъно-българско и гръцко-българско общуване?

Прочети и на английски език!

Прочети и на румънски език!

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s