Алиреза Пурмохамад: Изследователският център IBCE иска да допринесе за взаимното опознаване на иранистите от Балканите и от Централна Европа

alireza-pourmohammad-photo-700
Алиреза Пурмохамад (снимка: Андрея Лаура Киш)

Интервю с председателя на Центъра за изследвания на Иран, Балканите и Централна Европа (IBCE) по повод провелото се в българската столица между 11 и 17 септември 2017 г. лятно училище по иранистика – за целите, постиженията и бъдещите намерения на тази неправителствена организация

Владимир Митев

Алиреза Пурмохамад е ръководител на Центъра за изследвания на Иран, Балканите и Централна Европа (IBCE),  който бе учреден в София през 2016 г. с намерение да допринесе за научното общуване и развитието на иранистиката в България и в страните от региона. От 2008 г. иранският учен преподава в специалност „Иранистика” при СУ „Св. Климент Охридски“, където води курсове по „Увод в мистицизма“, „Персийски език и литература“, „Техерански диалект“, „Разговорен персийски език“, „Увод в персийската митология и епос“.

Алиреза Пурмохамад е възпитаник на иранския университет „Аламе Табатабаи“. Съвместната работа между председателя на IBCE и ръководителя на специалност „Иранистика“ в Софийския университет и председател на Дружеството на приятелите на персийския език и култура в Република България доц. д-р Иво Панов доведе през последните години до провеждането на няколко международни научни конференции у нас, до превода и издаването на авторски книги, речници и томове с научни статии на български, а в средата на септември 2017 г. и до първото по рода си лятно училище по иранистика с лектори от Иран, Унгария и България. В рамките на курса бяха изнесени лекции по Увод в древноперсийския и средноперсийския език, по Персийска класическа литература, по Съвременна иранска литература, по Иранска философия и религия… Последните засегнаха актуални теми като: историческа еволюция на шиитските секти, ирански мистицизъм и др. Упражненията по практически персийски език на свой ред допринесоха за преодоляването на някои специфични проблеми, свързани  с писането и говоренето на персийски език.

След края на лятното училище в Ректората на Софийския университет се проведе среща на ръководители на академични центрове и специалности по иранистика от Полша, Унгария, Румъния, Турция, Сърбия, Косово, Иран и България. Основна цел на срещата бе взаимното опознаване и търсене на възможности за сътрудничество в областта на иранистичните изследвания. Дейността на IBCE стана повод блогът “Мостът на приятелството” да разговаря с председателя на този своеобразен Регионален център за стратегически изследвания.

Господин Пурмохамад, в средата на септември 2017 г. в Центъра за източни езици и култури на Софийския университет „Св. Климент Охридски” се проведе Международно лятно училище по иранистика, организирано съвместно със специалност „Иранистика” при СУ и Центъра за изследвания на Иран, Балканите и Централна Европа. Какви цели си поставяте с това  лятно училище и как бихте го представили на нашите читатели?

В нашия Централноевропейски център решихме, че има смисъл преподавателите иранисти от региона да се опознаят по-отблизо един с друг. Така те биха могли да си сътрудничат още по-активно. Но и да са обогатят взаимно с опита си, тъй като в различните страни съществуват специалисти в определени области на иранистиката, но няма такива в други направления. В България има иранист като доц. Иво Панов, който е познавач на Омар Хаям, на персийската култура и цивилизация, но в Полша и Унгария специалистите по Иран са с друг профил – там акцентът е насочен към изкуството. В трети държави пък има изявени експерти по иранска философия и политика.

Разбрахме, че можем да организираме много успешни конференции в големия регион на Балканите и Централна Европа, ако съберем всички специалисти заедно, без да е необходимо да посещаваме Иран. Това не пречи студентите ни да ходят на различни по продължителност обучения в Ислямската република.

Основната наша идея беше да съберем на едно място ръководителите на академични иранистични центрове и специалности от различните страни на Балканите и Централна Европа. Да обсъдим силните страни на всеки университет, където се изучава иранистика, какво можем да постигнем всички иранистични звена заедно. Тъй като нашият Център е основан в България, решихме първата среща да се проведе в София. Заедно с тази инициатива преценихме, че е добре да организираме обучение по различни иранистични дисциплини, за да могат ръководителите на центрове и специалности да почерпят от нашия опит, да видят практическата полза от подобни курсове, а студентите ни пък да имат възможността да общуват с колегите си от чужбина, с преподавателите, дошли от Иран и от други държави.

Избрахме да проведем това лятно училище в момент, когато университетското обучение в различните страни от региона все още не е започнало. Това ще ни позволи да преценим ползата за студентите-иранисти, а  след това ще можем да предоставим резултатите и на преподавателите от региона. Ще се постараем следващите подобни иранистични курсове да бъдат в други държави и в по-различно време, в зависимост от конкретно избраната основна тема – философия, политика, икономика и т.н.  Разбира се, основният акцент отново ще бъде върху литературата, лингвистиката и други хуманитарни направления.

В края на първото лятно училище каква е Вашата собствена равносметка за случилото се?

Чуждестранните преподаватели споделиха с нас, че нивото на владеене на езика и знанията за Иран у българските студенти е много високо. Евентуална трудност при подобен род обучения е записалите се да не владеят в еднаква степен персийския език. За шест дни не може да се научи нов език. Затова решихме да предложим на участниците, които владеят персийски поне на средно ниво, не упражнения по практически език, а лекции за тънкостите му, за литературата, културата и други области на иранистичното познание. Особено ценни са лекциите по дисциплини, за  които на Балканите и в Централна Европа няма още добре подготвени специалисти, например за древноперсийския език и клинописното писмо, за средноперсийския език (пахлави) и писмеността му.

Мисля, че като за първо подобно начинание можем да се поздравим с успех. На Балканите и в Централна Европа броят на студентите в курсовете по иранистика е малък – по 3-4 на випуск. А в сегашното обучение участваха 15 души, което е похвално и говори за интереса към подобни курсове..

Как бихте представили Центъра за изследвания на Иран, Балканите и Централна Европа IBCE?

Центърът за изследвания на Иран, Балканите и Централна Европа беше една моя идея, която се зароди преди повече от 3 години. Когато пътувах из страните от региона, видях, че иранистите в него нямат добра комуникация помежду си. Но открих, че има голям интерес и много възможности за по-тясно сътрудничество.

IBCE може да действа като чадър, под който да се развива активно регионално общуване.  Когато се роди тази идея, започнах да проучвам мнения на колеги от различни страни. Сред тях бе и ръководителят на специалност „Иранистика“ в Софийския университет доцент Иво Панов. Той възприе с ентусиазъм това предложение. Посъветвах се и с колеги от различни ирански университети, с образователни институции от Балканите и Централна Европа.

Решихме да създадем работни групи с членове от региона, например за история, за философия, литература и т.н. Всяка група да има ръководител, който е специалист в съответната област и с лекота може да привлече специалисти от Балканите и Централна Европа. Целта е постепенно да се създаде база данни по различни теми. Ако някой има интерес към иранската философия, да знае кога и къде ще има конференции по темата, да изпрати статия, която да достигне до съответната конференция и до експертите в съответната област.

Работата ни в тази посока започна с конференцията „Иран и Европа в огледалото на историята“, която се проведе на 2 и 3 юни 2016 г. Вече отпечатахме няколко книги от името на IBCE. Опитваме се да сме свързващо звено между институциите, които се занимават с иранистични изследвания, да  издаваме хуманитаристика, да подпомагаме изучаването на персийския език, да сближаваме изследователите на Иран и света.

А това, че сме неправителствена организация, ни дава изключително голяма свобода за действие Разчитаме, разбира се, и на подкрепа от държавните институции на всяка една страна. Защото става въпрос за дейност по изучаването на Иран, на неговия цивилизационен модел, на културата му. А иранистите от региона са тези, които ще решат в каква посока да насочат своите изследвания.

Какво сте постигнали до този момент в отношенията си с държавите от региона и какви успехи имате като организация?

Конференцията „Иран и Европа в огледалото на историята“, която се проведе в София през 2016 г., привлече близо 115 участници. Те дойдоха в България – една държава, която е малка и сравнително отдалечена от европейските и международните центрове за изучаване на Иран. Журито определи 35 души, които имаха възможност да  представят своите доклади. Тази наша проява оценяваме високо. Повечето участници не бяха българи – имаше учени от цяла Европа и дори от САЩ. Независимо от някои финансови затруднения, успяхме да проведем доста внушителна конференция.

След това организирахме конференцията „Персийски ръкописи на Балканите и Централна Европа“ (23-24 февруари 2017 г.)…

Какви книги сте успели да издадете до момента?

Едната книга е каталог на персийските ръкописи в България. Друга книга е персоезичното астрономическо изследване „Зидж-е Ямини” („Астрономически таблици на Ямини”), чийто древен ръкопис се съхранява в българската Национална библиотека. Това са емблематични за нашата наука и литература заглавия. Успяхме да ги издадем и в Иран. По този начин днес всички иранисти по света могат да ги изследват.

Отпечатваме и томове с трудовете от нашите конференции. Издадохме научните публикации от конференциите „Иран и България в огледалото на историята“ (2011 г.), „Иран и Балканите в огледалото на историята (2013 г.) и „Персийски ръкописи на Балканите и Централна Европа“ (2017 г). През октомври ще издадем и четвърта книга – за конференцията „Иран и Европа в огледалото на историята“ (2016 г.). Забавихме се с нея, защото няколко автори пратиха по-късно своите публикации.

Всъщност през 2014 г. първият голям двутомен българско-персийски речник получи международна награда на Иран – Книга на годината…  

Специалност „Иранистика“ в Софийския университет има зад гърба си вече над 50 заглавия, издадени през двадесет и петгодишната й история. Те са  плод на общите ни усилия – моите, на доц. Панов и на останалите преподаватели. Естествено, няколко от тези книги се появиха преди да бъде създаден IBCE. Например през 2012 г. преведохме и издадохме в България първи том на иранския национален епос „Шах-наме“ на Абулгасем Фердоуси. Изданието получи наградата „Бронзов лъв“ на Асоциацията „Българска книга“.

След това Българо-персийският речник, чийто научен редактор е доцент д-р Иво Панов, получи наградата „Книга на годината“ в Иран.

После излезе и моята книга „За приятелството“, която е литературоведско съпоставително изследване за еволюцията на понятието „приятелство”  в различните култури – в тази на Персия, на Рим, на  Древна Гърция, в творчеството на Аристотел, Платон и Цицерон…

А какво предстои да се случи като дейност на IBCE в близкото бъдеще?

Ще продължим организирането на семинари, конференции и други научни форуми. От есента се надяваме да започнем отпечатването на тримесечно списание на Центъра, в  което да бъдат публикувани научни статии на специалисти от региона.

Защо Центърът заявява, че ще изследва не „Иран и Европа“, а „Иран, Балканите и Централна Европа“?

Заради това, че в Западна Европа има иранистични центров във Виена, в Берлин, във Франция, в Англия. Само че в региона на Централна Европа и Балканите освен IBCE подобен иранистичен център под формата на НПО не съществува. Ние мислим да работим със специалистите иранисти от тази част на Европа колегиално и в пълен синхрон.

Как в Иран гледат на региона на Балканите и Централна Европа? Изглежда, че съществуването на организация като IBCE разкрива определена надежда и очакване този регион да се отвори още-повече към Иран?

Не виждам причина държавните институции в ИР Иран да не оказват съдействие и подкрепа на всяка една научно-културна организация като нашата, чиито цели са разпространението на персийския език и култура, обединяването на учените иранисти с цел още по-пълноценната им изява. Стремежът ни е да развиваме връзки с университети и научни институти от региона,  да обменяме информация с тях и същевременно да поддържаме научните връзки с Иран.  Целта ни е да споделяме идеи и да бъдем полезни на иранистите в региона. А Иран действително желае да развива още по-интензивно официалните си отношения с държавите и университетите в региона, да допринася за напредъка в опознаването на неговата култура.

Прочети и на английски език!

Прочети и на румънски език!

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s