Има ли бъдеще Молдова?

moldova-union-demonstration-700x350
Юнионистката демонстрация в Кишинев (снимка: Малгожата Кулбачевска-Фигат)

Те вървят по булевард „Стефан Велики“ в Кишинев като победители. После горди и уверени спират пред сградата на молдовското правителство. Носят национални флагове. Само че това не е обикновена патриотична или националистическа демонстрация. Те, румънците, идват от съседна държава, за да поискат ликвидирането на страната, в която се намират. Никой в страната-домакин няма да им каже, че това е нелегално или неприемливо.

Малгожата Кулбачевска-Фигат

Тази статия бе публикувана на 18 май 2018 г. на румънската секция на сайта “Барикада”. 

Единственият им постулат е присъединяването на Молдова към Румъния. Искат да повторят събитията отпреди сто години, когато държавният съвет, управляващ автономната Бесарабия, се събира през есента на 1917 г. като следствие на Февруарската Революция (в Русия) и гласува в подкрепа на присъединяването към Кралство Румъния.

За да бъдем точни, това присъединяване се случва точно преди сто години без два дни. Демонстрацията не се провежда на точната дата на годишнината, а два дни по-рано – в неделя 25 март. Символизмът трябва да отстъпи на заден план, защото повечето участници имат дълъг път да изминат от домовете си дотук и обратно. Ръководителят на ритуала ще поздрави „румънските братя от другия бряг на Прут“, но имената на градовете върху флаговете подсказват, че голямата част от демонстрантите са румънци.

При последното молдовско преброяване от 2014 г. 75% от анкетираните са заявили, че са от молдовска националност, докато 7% са обявили румънска националност. Има и проучвания на общественото мнение, които питат дали анкетираният иска обединение на Молдова и Румъния. Не повече от 20-30% дават позитивни отговори. Само че тенденцията е броят на желаещите да расте.

В крайна сметка те са румънци

Ръзван, който идва на демонстрацията от Хунедоара в Трансилвания (почти на 700 км от Кишинев. Това е второто му посещение в Молдова) не е разочарован от липсата на подкрепа сред местните жители. Но очаквал тя да бъде по-голяма. В автобуса активист на партията „Велика Румъния“ уверявал всички, че ще бъдат посрещнати с радост.

„В крайна сметка те са румънци. Говорим един и същ език. Няма такова нещо като молдовски език. Ясно е, че ние би трябвало да живеем в една държава. Тук в Кишинев дори има театър „Еминеску“ и паметник на Стефан Велики. Това означава, че имаме общи герои“, казва Ръзван.

Не трябва ли молдовският народ сам да реши дали иска обща държава с румънците?

„Когато имаме една румънска държава, всеки ще спечели от това. Молдовците го знаят. Затова толкова много хора искат румънско гражданство. Не вярвам, че толкова много хора са против обединението, както показват сондажите. Дори и да е вярно… Когато се случи накрая, колебаещите се ще бъдат убедени.“, добавя той.

Междувременно друг говорител казва, че обединението трябва да се случи, защото е правилното историческо развитие на събитията. „Казвам „да“ на обединението. А вие?“, се чува от трибуната. Тълпата се съгласява с ентусиазъм.

Ще чуя тези думи десетки пъти по време на демонстрацията. Но когато един от говорителите се опитва да търси по-значими аргументи, ситуацията става дори сюрреалистична. Разсъжденията за безкрайните предимства на Румъния – от независимите съдилища до великите университети, са посрещнати с усмивки и недоверчив шепот от демонстрантите.

Не става въпрос за идентичност

Най-важният говорител – Траян Бъсеску, бивш президент на Румъния, се фокусира върху историята и символизма. Той благодари на участниците за тяхното чувство на единство с румънската нация, независимо от злонамерените опити на Съветския съюз да ги откъсне от корените им.

Междувременно търся молодвци в тълпата. Откривам Флорин от Унгени – завършил неотдавна английска филология, в парка на катедралата зад главното място на демонстрацията. Като хуманитарен кадър, дали той е дошъл на демонстрацията заради историята или идентичността?

„Може би донякъде. Има известен смисъл да считаме тази земя за румънска. Когато учех в Яш, не се чувствах сякаш живея в чужбина. Само че има различия. Ние имаме етнически малцинства, различни проблеми. Така че не става въпрос за идентичност, а за последният шанс да спасим Молдова от пълен упадък. Доскоро вярвах, че корупцията и кражбата на публичната собственост ще приключат някой ден и че независима Молдова не е съществувала достатъчно дълго, за да усвои някои добри практики. Сега си дадох сметка, че обединението със страна-членка на ЕС е единственият шанс за промяна“, казва Флорин.

А не е ли факт, че Румъния не е пример за спазване на закона и за динамично развитие? „Независимо от това, там е по-добре от Молдова. Когато се присъединим, хората, които паразитират в тази страна, като „изяждат“ ресурсите й, вече няма да са неуязвими“, убеден е Флорин.

Той се съгласява с политолозите, които обясняват, че Молдова е станала частна собственост на определен олигарх. И че вътрешната й политика е голяма игра на образите, куклен театър, в който главните действащи лица рецитират предварително написани реплики. Молдовците дори предпочитат да наричат Влад Плахотнюк – милиардер и най-силният човек в страната, „Господарят на куклите“, избягвайки да изричат неговото име.

Господарят на куклите наблюдава безмълвно

Какво мисли Плахотнюк за призивите да бъде премахната държавата, в която той е поставил своите хора във всички ключови институции и служби – в парламента, в правителството, в съдилищата, в армията?

Той лично никога не прави изявления, защото нищо не го задължава да ги прави. Той е само президент на Демократичната партия на Молдова. Един от приближените му – Андриан Канду, президент на молдовския парламент, говори от негово име. По-точно, на 27 март Канду отиде в Букурещ, за да участва в официално заседание по повод годишнината от обединението и произнесе реч за важността на годишнината. Той бе вкъщи, тъй като освен молдовски паспорт, той има и румънски документ за идентичност. Румънски граждани са и над половината от членовете на молдовския парламент, някои от съдиите в Конституционния съд и бившия шеф на молдовските специални части.

ЕС не е коментирал все по-откритите призиви за ликвидирането на една всеобщо призната държава.

Брюксел следва следната линия: трябва да простим на Плахотнюк и на неговите хора повече неща, дори кражбата на средства за развитието на Молдова, защото ако не му простим, хората ще спрат да вярват в Европа и ще се насочат към проруската алтернатива. Плахотнюк прави всичко, за да увери, че проевропейските молдовски политици ще следват правилния път. На последните избори той помогна да спечели на Игор Додон – лидера на Социалистическата партия на Република Молдова, който иска добри отношения с Русия.

По-късно Плахотнюк поставя Додон на мястото му няколко пъти. Когато Додон оспорва кандидата на правителството за министър на отбраната (Еужен Стурза, 34-годишен, неподготвен за поста), Конституционния съд решава, че Додон „е неспособен изпълнява своите задължения“. Председателят на парламента приема клетвата на Стурза. След това Додон се завръща сякаш нищо не се бе случило.

Ако Додон не бе кукла на конци, съгласяваща се да играе своята гротескова роля, той може би щеше да призове своите хора да излязат на улицата и да демонстрират. Или поне щеше да каже ясно и твърдо, че държавата трябва да премине през дълбоки промени. Но той не го направи. Той не направи и никакъв значителен жест по повод марша на юнионистите. Трудно е да смятаме, че подобен жест може да са билбордовете в Кишинев, който казват: „Юниостите идват и си отиват, родината остава. Молдова има бъдеще“.

Носталгия

„Президентът Додон не е направил нищо, за да се противопостави на юнионистите? Не може да се каже това! Той дойде при нас – в Белци, постави цветя на гробовете на войниците и каза, че историята и паметта трябва да бъдат уважавани“, казва Наталия, жена навлязла в 40-те си години, докато стои до паметник на танк във втория по големина град на Молдова. Тя също поставя цветя. Когато я питам за кого са те, тя се учудва. Очевидно е, че всеки идва тук за 26 март – на годишнината от освобождението на града.

За да стигна от Белци до Кишинев пътувам с маршрутка през монотонни покрити със сняг полета. Понякога те са прекъсвани от обезлюдени села с пресъхнали кладенци. Слизам на гара, която е и пазар. Преди маршрутката да стигне до спирката си, минава покрай будки и щандове за храна и дрехи. След това аз трябва да премина покрай сграда с двуезичен надпис „Autogara/Автовокзал“. Градът е отслабен от икономическите трансформации. Преминавам покрай квартал, за да стигне до центъра, като оставям зад себе си ресторант от веригата Andy`s Pizza. Друг бизнес, който принадлежи на Плахотнюк.

Половината от жителите са молдовци. Другата половина са рускоезични (руснаци, украинци, други малцинства). Има поддръжници на Велика Румъния. Само че градът е пълен с носталгия и същевременно гледа с надежда на Запад. Преди няколко години близо до катедралата „Св. Константин и Елена“, построена от румънците през междувоенния период, бе издигната статуя на Св. Сергей Радонежки, покровител на Русия. Има късо авеню с бюстове на румънски писатели и поети в центъра. Близо обаче стои централата на комунистическата партия с барелефите на Ленин, Маркс и Енгелс. В Кишинев статуята на Ленин бе премахната от центъра през 1991 г. Тук никой не е почувствал нуждата да премахне старите пророци.

Класиците на марксизма се взират в антиюнионисткия билборд на Додон. Причините той да бъде сложен там са неизвестни. В града няма юнионисти. Ако някой от румънските автобуси от вчерашната демонстрация бе спрял тук, юнионистите щяха да гледат гневно млади хора, някои от тях в исторически военни униформи, да слагат червени карамфили пред един от двата паметника на освобождението. Чувствам се глупава да питам младежите какво мислят за състоянието на страната си и какво е мнението им за обединението с Румъния.

„Румънски избягаха от тук през 1940 г. и 1944 г. Те присъединиха Бесарабия чрез сила и след това си дадоха сметка, че хората не ги искат тук. Така че те не защитаваха тази земя. Ако те я обичаха и я считаха за своя, биха постъпили другояче, нали?“, казва един от участниците.

Дори и историята – на местно и на международно ниво, да е по-сложна, в Белци тя не може да бъде обяснена. В последните избори в Белци лявата и проруска „Наша партия“ получава 26 мандата. Комунистите и социалистите вземат по три мандата. Демократите на Плахотнюк се сдобиват с едва двама. Твърденията, че европейската интеграция ще разреши проблемите на Молдова, сложи край на корупцията, обнови рушащите се сгради, ремонтира пълните с дупки пътища и „излекува“ здравната система звучат убедително в Кишинев. Но те не минават в Белци. Името на Плахотнюк не се изказва на висок глас. Но чувам: „Интегрирали сме се толкова години, какви са ефектите? Европейците заедно с румънците направили ли са нещо добро?“

Добре, нека приемем, че това е интеграция само на думи и че истинската ще бъде по-полезна. Защо Европа не направи нужното, така че властите да могат да изпълнят нейната истинска програма? Ако „това не може да се направи“, значи европейците не ги е грижа за Молдова.

Ние сме вече полуколония

Докато Адриан Канду представя присъединяването на Молдова към Румъния като велико нещо, въвя през калта и разтапящия се сняг по улица „Колумна“ (бивша „Фрунзе“) към централата на Социалистическата партия на Република Молдова. Всички там са заети. Юнионистите приключиха с марша си и могат да бъдат забравени до следващата година. Но изборите за кмет на Молдова са близко и партията се фокусира върху промотирането на своя кандидат – Йон Чебан.

Социалистите уверяват, че ще се борят с олигархията, че не се страхуват да произнасят фамилията на Господаря на куклите. Депутатите Богдан Църдя и Влад Батрънчя казват: Молдава е винаги на челни места в класациите за най-бедни европейски държави. Понякога я изпреварват Украйна и Косово в зависимост от методологията. Молдова е била на първо място в две класации на Световния икономически форум. През 2014 г. в класацията на страните с най-корумпирана съдебна система. През 2017 г. става лидер на страните, където най-голямо количество обществени средства са открадвани. Има много какво да се прави и коригира.

Румънските юнионистите преживяват поражение, след като обявиха, че ще има 100 000 демонстранти, но само една десета от тях наистина се появиха. Човек обаче не трябва да бъде прекален оптимистичен според социалистите. Църдя обяснява, че манифестацията и съпътстващите изложби се целят в общественото мнение. Те трябва да убедят 70-те процента, противопоставящи се на обедението, че са малцинство и че не разбират пътя, който държавата трябва да следва.

Истинските маневри стават зад кулисите. Румънската банка Transilvania купи пакет от акции на Victoriabank – най-голямата банка в Молдова. Румънската компания Transgaz стана собственик на компанията, която пренася и доставя газ в Молдова. Очаква се енергийните компании да бъдат слеващите. Същото важи за медиите – включително няколко телевизионни канала и вестници като Timpul, Jurnal de Chişinău и Ziarul de Garda. Църдя не се колебае да е каже: „Ние сме вече полуколония“.

Ужасяваща диагноза. Как социалистите искат да реагират? Слушам Църрдя и не мога да повярвам на това, което чувам. Той, считащ се за неомарксист, твърди, че от ключова важност е изграждането на връзка с молдовската държава. Същата държава, чийто провал той току-що е обяснявал….

Идентичността е много важна, казва Църдя. Ето защо президентът Додон поиска производството и рекламата на филма „Историята на Молдова“. Партията работи по поредица от инициативи, които насърчават усещането но молдовците като нещо различно от румънците, внушават, че името „Молдова“ е по-старо, а чувството за отделеност не е изкуствено творение.

Например, Никита Туркан – общински съветник в Кишинев, пита компанията за градски транспорт защо когато тролеите приближат улица „Антон Крихан“, звуковият анонс съдържа информацията, че този депутат в Държавния съвет е гласувал в подкрепа на присъединяването на Молдова към Румъния през 1918 г. Редно ли е подобно нещо да бъде подчертавано? Реакциите в социалните медии разкриха ентусиазъм, независимо, че друг социалист посочи, че тролейбусите не насърчават тайно юнионизма, тъй като когато достигнат до улица „Сергей Лазо“ те също информират кой е бил той (лидер на Болшевишката революция – бел.ред.).

От средата на април социалистите организират събития, свързани с Деня на победата. Президентът Додон посещава много военни мемориали. Презумцията е, че ако празненствата за Деня на победата се подкрепени от президента, те ще са по-популярни от манифестацията от края на март. Това ще означава, че националистите са в отстъпление.

Но и другата страна не спи. Проюнионисткият вестник Timpul промотира настоятелно Константин Кодряну – кандидатът от Партията за национално единство. Медията го цитира: „Развитието на Реублика Молдова е възможно само заедно с Румъния. Другите пътища са единствено илюизия…“

Да манипулираш манипулацията

Преди да напусна Молдова поглеждам още веднъж двете стани на монетата на идентичността. Гледам филма „Историята на Молдова“, препоръчан от Додон и посещавам улична изложба за юнионизма, спонсорирана от един от музеите в Букурещ.

Румънците говорят с желание за юнионистката фракция от молдовския Държавен съвет, която е поискала помощ от Букурещ през 1918 г. Но те не казват, че революционните партии, основно Социалистическата революционна партия, са били най-популярните в Бесарабия и че изборите от 27 март 1918 е с оспорвани резултати.

Според американския историк Чарликс Кинг – един от най-добрите съвременни учени, проявили интерес към Молдова през ХХ век, когато Държавния съвет взема най-важните си решения, неговото седалище е било заобиколено от войници на крал Фердинанд. Депутатите, гласували под този натиск, за да поддържат обединението, са успели да формулират списък от условия. Те искали широка автономия за Бесарабия и гаранция, че аграрната реформа, влязла вече в сила, ще бъде съхранена. Първоначално, условията им са приети. Половин година по-късно по време на второто гласуване в средата на нощта и без кворум пан-румънците „отхвърлят“ условията.

През целия междувоенен период Бесарабия е най-бедната част от кралството. Тя страда от бунтове на отчаяни селяни. В тази провинциална зона е имало състояние на извънредно положение и нараснал брой жандармеристи. Научавам за бунтовете от молдовския филм. Той представя селяните като борци за независимост.

Нито едно от версиите не споменава за класовият конфликт от 1918 г. в Бесарабия, за мащабите на селската революция, по време на която селяните провеждат своята „аграрна реформа“ и овладяват земите на едрите земевладелци, за популярността на Социалистическата революционна партия сред работниците и войниците, завръщащи се от румънски фронт. Не се споменава, че когато румънската армия нахлува в Кишинев през 1918 г. тя не сваля от власт молдовските патриоти, а въоръжените революционери, които са ползвали подкрепата на войниците и работниците, за да получат властта над града то Държавния съвет в средата на януари.

Днес тези сили от миналото са забравени в Молдова. Всички политически партии са съгласни, че не трябва да позволят на хората да си спомнят миналите бунтове и мечтите за социално освобождение. Хората могат да мислят, че държавата се разпада, заради олигархията и европейската интеграция или заради олигархията и руското влияние. Хората могат да дебатират колкото си искат за своята идентичност. Могат да мислят, че Молдова има бъдеще или че трябва да бъде присъединена към Румъния. Или да са в подкрепа на някаква средна възможност – да са против обединението и да търсят работа в чужбина, защото не биха намерили работно място в Молдова.

Но те не могат да мислят за практическите, социални, всекидневни аспекти на живота. Те трябва да продължат да гледат играта на образите, вместо да се качат на сцената и да вземат нещата в своите собствени ръце.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s