Михай Бътръну: Иска ми се да видя някой ден България и от връх Мусала – от височина 2925 метра

batranu-700x350
Михай Бътръну пред билборд за рок концерта в София (снимка: Михай Бътръну)

Създателят на румънския блог за българския език и култура Bulgarikon в интервю за блога „Мостът на приятелството”

Владимир Митев

Михай Бътръну е създател на блога „Булгарикон“, чрез който се опитва да помогне на сънародниците си да опознаят България и да реализира собственото си любопитство към нея. 41-годишният програмист, роден и живеещ в Букурещ, основава през лятото на 2013 г. блога за България. Интересът му към нея възниква отдавна. Подобно на много други румънци като малък той гледа Българската национална телевизия и научава различни изрази на български. Години по-късно при свое посещение в Банско Михай открива, че разбира много от българските думи и решава да усвои езика ни до съвършенство. Програмистът пътува често като турист – не само до България, но и по света. Обича да готви и да опознава различните култури чрез храната и чрез езика им. Харесва рок музика и се учи да свири на бас китара. Женен е и има едно дете.

Господин Бътръну, Вие присъствахте на големия концерт на българските рок групи от края на 80-те и началото на 90-те години. „Ревю”, „Контрол”, „Хиподил”, „Нова генерация” са били някога представители на културното течение на младите и са имали голямо влияние през годините. Впечатлява, че Вие сте румънец, „влюбил се” в тяхната музика. Обичате българския език и култура.. Но да започнем с концерта. Какви са впечатленията Ви от концерта в София? Как бихте описали пред читателите от Румъния, които нямат представа за тези групи, чутата музика там, ако искате да привлечете сънародниците си към своята страст?

Открих четирите групи – и не само тях, докато търсех музика в жанрове, които са близки до слушаните от мен по принцип. Общото между тях е, че са започнали кариерата си в края на комунистическата епоха, т.е. преди около 30 години, и както казваш, са имали голямо влияние върху публиката. Те на практика правят първите стъпки в България в съответните жанрове (ню уейв, колд уейв, пънк рок, смесени с народни мотиви). Периодът, който те улавят, е свързан с освобождаване на творчески енергии заради свободата след падането на комунизма.

Този вид концерт не бе нещо ново за мен. Знам, че са провеждани и предишни негови издания, в които са свирили поне три от четирите споменати групи заедно с други формации. Не мисля обаче, че тези четири формации са се събирали всички преди. Сега участваха бивши знакови техни членове като Кольо (Гилъна) от „Контрол”, Милена Славова – бивш фронтмен на „Ревю”, които после правят солова кариера. „Хиподил” също се представи на сцената с членове от първия си състав.

Как изглежда София за един жител на Букурещ?

В София съм бил досега само два пъти, но ще дойда отново, защото посещенията ми бяха кратки и не успях да видя много. Първото нещо, което ми хареса, бе, че тя не е толкова претрупана с коли и хора, както задушаващия се Букурещ. За разлика от румънската столица, където всичко построено е в полза на автомобилите, в София има пешеходни зони в центъра Това забелязах и в други български градове. В столицата на България има и метро от летището до града. Букурещ има да чака години, докато постигне подобно нещо.

Хареса ми, че има планина близо до София и планирам да изкача Витоша в бъдеще.

Може би румънските и българските ни читатели биха искали да знаят как се заражда и как се развива Вашата страст към българския език и към българските неща. В нашите страни обикновено хората се отварят към Запада, към широкия свят, но към региона ни интересът е по-ограничен по различни причини: исторически предразсъдъци, чувство на превъзходство, национален егоизъм, липса на любопитство и ангажираност. Каква е историята на Вашата обич към нещата на юг от Дунава?

Първите контакти с България бяха през 80-те години в периода на детството чрез българската телевизия. Въпреки че тя идваше от комунистическа страна, имаше забележителна освободеност в сравнение с нашата телевизионна програма. Може би не е било и трудно тя да е по-отворена, тъй като при нас имаше предаване само няколко часа вечерта. Всичко излъчвано беше за Чаушеску. Важно бе да имаме алтернатива, за която дори не сме мечтали. Ако помня добре вие имахте дори два целодневни канала.

В България със сигурност се знаеше добре. че румънците гледат вашата телевизия. Дори в един момент българското посолство обявяваше на стената си седмичната програма на БНТ, преведена на румънски език. Баща ми минаваше оттам и носеше вкъщи копие на програмата. Разпространяваха се и много шеги на тази тема. Спомням си една рисунка на дисидентския карикатурист Михай Станеску, за съжаление починал неотдавна, в която бе интервюиран директорът на българската телевизия в началото на 90-те години преди Мондиала в Италия. Въпросът беше: „И за завършек, какво ще предадете на румънските телевизионни зрители?”. Отговорът бе: „Бихме искали да им предадем световното първенство по футбол”.

Така че всички от румънския юг гледахме ежедневно как е „при българите”. Научих кирилица и много думи. Не знам как ги разбирах. Никой не ми помагаше. Когато си дете, попиваш много лесно от средата си. След 1990 г. контактът се загуби. Кабелната телевизия не съдържаше български канали. Това продължава и до днес, за съжаление. Не си давах сметка, че нещо от ранните ми години е останало в паметта ми, до момента, когато през януари 2012 г. посетих за първи път България – в Банско. Там видях, че мога да чета и дори да разбирам много написани думи. Имах хубаво преживявване тогава, включително заради контакта си с българската кухня в традиционните ресторанти в Банско. Така че поисках да науча български и започнах уроци веднага, след като се върнах. След известно време си дадох сметка, че опитът ми няма да е пълен, ако не изследвам и други измерения на българската култура. Започнах да търся информация за музика, кухня, история, география… Това приключение ми хареса и поисках да отида дори по-далеч.

Предполагам, че във Вашите търсения, свързани с България – в реалния живот или във виртуалното пространство, неизбежно правите сравнение с румънския живот и реалности. Какви мисли породи у Вас опознаването на южната съседка? До каква степен чувствате като своя ролята на един човешки и граждански мост на приятелството между нашите страни?

Мисля, че си приличаме много, тъй като сме съседи и сме се развивали заедно в хода на историята. За съжаление не знаем много едни за други. Не съм мислил сериозно да играя подобна роля. Нямам такова обществено влияние. Надявам се, че все повече румънци ще се интересуват от България и ще изследват различните нейни измерения. Ако те имат въпроси, могат да намерят отговорите на сайта „Булгарикон”.

Вие правите единствения блог за България на румънски език, който ми е известен до този момент – „Булгарикон”. Там споделяте откритията си за граматиката на българския език и българскта кухня. Струва си да се отбележи, че Вие пишете много подробни обяснения за българския език. И българите биха могли да научат нещо от тях. Имате и хоби да готвите български ястия по начина на приготовлението им в България, включително с максимално оригинални съставки. Как достигнахте до идеята за блога „Булгарикон”? Какво сте постигнали с него досега? Какви планове имате за неговото бъдеще?

Идеята ми хрумна, след като реших да уча български език. Търсейки източници, открих, че няма такива в Румъния. Открих блога през лятото на 2013 г. Основното ми намерение беше да намеря и други хора със страст по българския език и да си помагаме взаимно. Това не се случи. Но и няма голямо значение. Няма да се откажа, дори и да публикувам статии по-рядко сега, отколкото в началото. Важното е че има хора, които намират полезна информация в блога. Разбирам за това от получените съобщения. Най-интересното от тях бе от един човек, който се е опитал да научи български език на 72-годишна възраст. Той обясни мотивацията си по красив начин: „Разбирам своите усилия като начин да изразя уважението си, като доказателство за симпатия, която дължа на нашите братя отвъд Дунава, когато посещавам страната им“. Аз споделям напълно това обяснение.

Фактът, че сайтът е полезен за другите, е допълнителна причина да продължа напред. От друга страна, той е полезен и за мен, защото е място, където събирам всякакви информации, свързани с граматиката, които мога да преглеждам отново колкото пъти е необходимо, за да си опресня паметта.

Мислех много дали да има и транскрибирани статии, в които произношението на българските думи е дадено с латинска азбука. В началото би било полезно, но забелязах, че по-късно това би затруднило процеса, защото несъзнателно няма повече да се полага усилие да се четат кирилските букви. Казвам това от своя личен опит. Много време имах проблеми да чета кирилските букви в курсив. Един начин да се упражнявам, бе да чета от разговорник, в който българските текстове бяха написани в курсив, следван от версията им с латински буки. Резултатът бе, че без да искам погледът ми веднага отиваше на латинизираната форма на думите.

Само че сайтът не бе „приятелски настроен” към посетителите, които искаха да научат нещо за България, когато българските думи бяха само в кирилица – например думи, свързани с гозби или с фразеологизми. Хората не проявяват интерес да изучават азбуката. За това намерих средно решение. Сложих транскрипция (включително с ударения, за да има по-голяма точност), която обаче не бе видима на пръв поглед, а само когато курсорът на мишката мине над съответната дума. Но в статиите, свързани стриктно с граматиката, оставих нещата, както бяха в началото – без транскрипция.

В бъдеще бих искал да пиша повече по други теми, не само по свързаните с граматиката. Например, все още не съм публикувал нищо за географията, за териториалното разделение – неща, които ще бъдат полезни за пътуващите. Освен това бих искал да представя и всякакви любопитки и лични открития. Например, неотдавна открих случайно правилата, по които се правят абревиатурите на населените места за регистрационните номера на машините. Много от тях не са така лесни за досещане, както бихме очаквали.

Вие сте човек, който обича пътуванията и България е една от Вашите дестинации. Какви открития може да направи един румънски турист в България? Какво препоръчвате на Вашите сънародници, които имат интерес да изследват южната съседка?

Най-напред кухнята, която е фантастична. Много прилича на нашата, балканска е, дори и да има различия в начина на приготвяне. И най-консервативните румънци могат да намерят гозби, подобни на нашите, които да им харесат. Допада ми традиционният характер на ресторантите (тип механа), който личи и в начина на готвене. Готви се в керамични съдове. Купих гювеч, сач и съм ги представял на сайта. Ползват се огнища и скари. Харесва ми, че се слагат много подправки и ароматни растения, за чието съществуване не знаех. Например, не знаех румънската дума „чимбришор”. Открих, че тя е еквивалентът на българската „мащерка”.

Не мога да дам специални съвети за пътуващите, но препоръчвам сайта Dianora като вдъхновение за туристите. България предлага голямо разнообразие и всеки може да намери нещо интересно там. Любителите на историята могат да видят следи и паметници от дългата история на страната. Ако някой обича традициите, може да участва в различни празници и местни фестивали. Любителите на разходките в природата могат да посетят природни резервати и да изкачват планини. Изкушените от морето могат да опитат местата по брега на Черно море…

Това интервю представлява своеобразно побратимяване между нашите блогове – „Булгарикон” и „Мостът на приятелството”, тъй като излиза и на двата сайта. Бихте ли приключили интервюто с мотивационно послание за връзките между румънци и българи на едно чисто човешко ниво? Как виждате румъно-българските контакти и какво бъдеще имат те? Какво мечтаете самият Вие да правите по отношение на България и българите?

Посланието е просто: съседи сме, живеем на две крачки едни от други, грехота е да не се опитаме да се опознаем по-добре, особено при положение, че не сме толкова различни. Свързват ни повече неща, отколкото мислим. Първото сред тях е езикът. Има много общи елементи в нашите езици, които чакат да бъдат открити. Повече от 10 години сме в ЕС и това е още по-полезно, тъй като улеснява пътуванията през границата.

Що се отнася до мене, бих искал да говоря гладко български. Разговорът в реално време не е така лесен за мен. Искам и да продължа да пиша статии за сайта. Евентуално да успея да създам различни инструменти за онези, които искат да учат – например приложения за мобилен телефон. Искам да продължа посещенията си и да опозная повече красиви места в страната ви.

Иска ми се и да видя някой ден България от връх Мусала – от височина 2925 м.

Прочети на румънски език!

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

One thought on “Михай Бътръну: Иска ми се да видя някой ден България и от връх Мусала – от височина 2925 метра”

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

w

Connecting to %s