Михай Еминеску на български език

eminescu-ro-bg-700
Румънският национален поет Михай Еминеску и отличеният в Кишинев български превод на прозата му (снимка: Владимир Митев, Wikipedia, Огнян Стамболиев)

Научно съобщение за Седмия международен конгрес на еминесколозите, провел се в началото на септември 2018 г. в Кишинев

Огнян Стамболиев

На 1 и 2 септември 2018 г. в Кишинев, Република Молдова се състоя VII-мият международен конгрес на еминесколозите (изследователите и преводачите на Михай Еминеску). Конгресът отличи преводача и специалист по румънска литература Огнян Стамболиев за неговия превод на първата българска антология с прозата на Михай Еминеску “Бедният Дионис” (изд. “Авангардпринт”). Румъноведът получи сега наградата за превод на Академията на науките на Молдова, а миналата година на Салона на книгата в Кишинев бе отличен за същия труд.

Блогът “Мостът на приятелството” публикува с разрешението на автора съкратен вариант на текста на Огнян Стамболиев за преводите и рецепцията (възприемането) на творчеството на Михай Еминеску в България. Познавачът на румънската литература подготви този текст за конгреса в Кишинев.

Да се изследват преводите и анализите за Михай Еминеску на български език, иска дълбоко проучване или специална конференция. Темата е широка. Ще се опитам да посоча тук само някои от по-важните според мен акценти.

Първият превод на български език на части от творчеството на Еминеску бе направен от поета Димитър Попов. Той е талантлив човек и има голяма култура. Става въпрос за стихотворението “Сънливите птички”, което се появява на български език през 1894 г. Прочелите този превод преди 120 години са впечатлени от прекрасния начин, по който поезията на Еминеску е предадена на езика на Христо Ботев. Ритъмът, римата, стъпката – всичко е спазено. Стихотворението звучи така, както е в оригинал.

Една от творбите на Еминеску, радваща се на повече преводи в България, е “Император и пролетарий”. Първият превод е дело на социалистическия политик Кръстьо или Кристиан Раковски – известен и като един от основателите на Румънската комунистическа партия. Следват преводите на Христо Капитанов, Борис Колев, Йордан Стратиев, Иван Радоев и Пирин Бояджиев.

В периода между световните войни бяха публикувани много преводи – не само в книги, но и в литературната преса. Те са направени от преводачи като Борис Колев, Елисавета Багряна, Димитър Пантелеев, Христо Радевски, Йордан Стратиев. Всички те са забележителни преводачи. Специално си струва да се подчертаят преводите на стихотворения на български, направени от известния италиански славист от Рим проф. Луиджи Салвини. Това са “Венера и Мадона” и “О, майко”, публикувани в сп. “Българска мисъл” през 1934 г. Само стихотворението “О, майко” има близо 10 превода към момента. Те са извършени от Салвини, Борис Колев (4 варианта), Христо Радевски, Елисавета Багряна, Вътьо Раковски, Никола Инджов и Севда Костова…

По онова време младият поет и преводач Борис Колев превежда в рамките на 30 години много свои преводи на Еминеску. Сред тях са три версии на поемата “Хиперион” – много успешни и добре приети от критиката. Първият превод се появява в книга от 1933 г. Борис Колев спазва точно оригиналната рима, променяйки леко ритъма. През 1939 г. преводачът успява да редактира антологията “Румънски поети – Избрани страници”. През 1943 г. по повод 50-годишнината от смъртта на румънския национален поет поетесата Елисавета Багряна представя нова версия на “Хиперион”.

Към момента на български език има 4 варианта на поемата “Хиперион”, направени от Борис Колев (1933 г., 1939 г., 1950 г. и 1953 г.), 2 варианта, дело на Елисавета Багряна (1943 г., 1956 г.), и още 2 – на известния поет Димитър Пантелеев (1950 г., 1963 г.). Това прави преводите общо 8 – своеобразен рекорд.

През 1943 г. румънският поет и дипломат от български произход Николае Креведия подготвя специален брой на литературното списание “Сердика” (латинското име на София) , който е посветен на румънската литература. Важно място в тома заема поезията на Михай Еминеску. Николае Креведия представя и антология на българската литература през 1943 г. в Букурещ.

Нов етап във взаимното опознаване на литературата на двата съседни народа започва след Втората световна война. Тогава излизат над 400 тома проза, поезия и театрални пиеси, както и много статии и изследвания. Аз самият съм публикувал 45 книги.

Борис Колев твори и през този период. Преводачът представя две антологии – ”“Хиперион” и други стихотворения” (1950 г.) и “Избрани стихове” (1953 г.).

През 1956 г. в София се появява мащабна антология на румънските поети в голям тираж – 30 000 екземпляра. Еминеску е представен широко в нови преводи, подписани от Иван Радоев, Радой Ралин, Елисавета Багряна, Йордан Стратиев, Димитър Пантелеев, Мария Грубешлиева, Христо Радевски.

През 1963 г. излиза с голям успех тома “Михай Еминеску – Избрани стихове”, преведен от известни поети и преводачи. Той е част от колекцията “Големи световни поети” на престижното издателство “Народна култура” в София.

През 1973 г. излиза и големият том, обединяващ трима румънски класици в рамките на колекцията “Световна класика”. Класиците са Еминеску, Караджиале и Садовяну. Томът е реализиран от издателство “Народна култура”. В него са представени 55 стихотворения на Еминеску. Там са включени по-нови преводи на стиховете – включително на поемите “Зорница” и “Калин”.

През 2000 г. поетът и преводач Севда Костова от Варна публикува тома “Михай Еминеску – Стихове”, съдържащ 35 нови превода, включително на “Зорница” и “Калин”. Според мене преводите са много успешни.

През 2017 г. бе представен нов том с прозата на Еминеску под заглавието “Бедният Диноис” (издателство “Авангардпринт”), отпечатан с подкрепата на Румънския културен институт (подбор, превод и предговор на Огнян Стамболиев). Томът получи наградата на “Салона на книгата – Кишинев 2017” и на фестивала “Михай Еминеску” в Турну Северин (2017 г.).

От всичко казано дотук, се вижда ясно, че преводите на Еминеску в България са били важна задача за българските поети и преводачи. Самите преводи са все по-успешни. През 1937 г. Елисавета Багряна пише следното: “Започнах да разлиствам книгата със стихове на Еминеску на френски. Четейки, се почувствах господар на сила, на поетически дух заради могъщия поток на поезията на Еминеску. Усетих неспокойство, горчивина, мелодия. Разцъфване. Деликатна лирика…”

Голямата българска поетеса казва за “Хиперион”: “Чувствам се завинаги свързана с тази гениална поема на Еминеску – разтърсваща и впечатляваща е!”

Прочети на румънски език!

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s