Конкуренция vs. сътрудничество: Румъния и България по пътя към еврозоната

coins-700x350
Евромонети (снимка: Pixabay, CC0)

Двете държави спорят от години за последните две места в класациите на ЕС, но жадуват по-добро развитие

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 26 октомври 2018 г. на българската секция на сайта “Барикада”. 

Още отпреди влизането в ЕС в България и Румъния е традиция да се сравнява напредъкът на двете страни в пакетното предвижване по общия европейски път. Тези сравнения дразнеха някои не само с обявяваните резултати, но и със самата идея, че двата страни са нещо еднакво, без собствена специфика. Но не липсваха и мнения, че нито Румъния, нито България някога ще стане Германия и ако искаме да имаме ориентир за позицията си в света, той може да дойде от съседа, с когото сме поставени от Брюксел в една група.

След влизането в ЕС стана модно румънците да бъдат давани за пример в България – заради борбата с корупцията, предефинирана през последните две години по собствената им електорална воля; заради привлечените чуждестранни инвестиции чрез отслабване на преговорната сила на румънския работник и на синдикатите; заради високия икономически растеж, който не се усеща от голяма част от населението (47% от трудовите договори са за минимална работна заплата през 2018 г.).

На свой ред България бе представяна в Румъния като отличник със строителството на магистрали, в което се знае, че участват компании, провокиращи в последно време масово недоволство заради лошо свършена работа или съмнения за злоупотреби в усвояването на европейските средства. У някои румънци битува мнението, че българите защитават по-добре националните си интереси (независимо че също като в Румъния западни посолства са по-влиятелни от “източните”) или че социалната държава е по-силна у нас (което обаче не звучи убедително на масовия гражданин, дори и да му се покажат статистически данни в подкрепа на тази теза). Румънците хвалят българския туризъм и услугите в България, а българите от по-старото поколение са убедени, че Румъния е съхранила по-добре индустрията си по време на прехода. Последната теза пък не изглежда особено популярна в северната съседка, където за разлика от България съществува дискурс против чуждестранните корпорации, овладели икономическите й ресурси.

Поредният епизод на сравнения се разиграва през последната година. Това лято, докато румънският президент оттегляше „иконата“ на антикорупцията Лаура Кьовеши от ръководната позиция в прокуратурата за борба с корупцията DNA, българското правителство пое по пътя към въвеждането на единната валута. То се ангажира да се присъедини към банковия съюз, и очаква най-рано догодина да влезе в механизма ERM II, известен като „чакалня“ за еврозоната. Още в края на 2017 г. еврокомисарят за еврото и социалния диалог Валдис Домбровскис обяви, че по отношение на критериите за конвергенция България е „много пред Румъния, включително  заради фискалните еволюции в румънската държава“. Европейската комисия прогнозира, че тази и следващата година страната ще има бюджетен дефицит от над 3%, което е нарушение на правилата според Пакта за стабилност и растеж.

В духа на конкуренцията българският евродепутат Емил Радев поде кампания за откъсването на София от Букурещ в механизма за сътрудничество и проверка, който следи за правовата държава и борбата с корупцията в двете страни (а в България и за организираната престъпност). Историческа ирония е представителят на ЕНП и ГЕРБ в европарламента да изразява опасения, че Румъния се превръща все повече в лош пример с предефинирането на борбата с корупцията. Така тя била пречела на България по пътя й към все по-пълното присъединяване към европейските интеграционни структури.

Всъщност напредъкът на София в борбата по механизма за сътрудничество и проверка (МСП) е един от добавените сега критерии за присъединяване към еврозоната, макар че не е поставено условие наблюдението над страната да падне, за да се въведе еврото. Очаква се в средата на ноември да бъде оповестен поредният доклад по този механизъм, като отдавна се говори, че МСП би могъл да бъде усъвършенстван и заменен с по-обхватно наблюдение над всички държави в ЕС. Но в сегашния си вид той е скроен за Румъния и България като пакет. Вместо да се опитват да капитализират от слабостите на съседа си, може би двете страни биха спечелили, ако намерят начин да си сътрудничат по-ефективно в преодоляването му. Някакви сигнали за такъв тип сътрудничество имаше по отношение на присъединяването към шенгенското пространство.

Присъединяването към еврозоната е по-сложен проблем. Там, както сам казва Домбровскис, няма „пакети от държави“, които да се движат заедно. Управителят на Българската народна банка Димитър Радев заяви в своя англоезична публикация през октомври 2018 г., че София е поела ангажимент да проведе поредица от реформи, които да гарантират гладкото й присъединяване едновременно към ERM II и към банковия съюз. Сред тях са законови промени, които да гарантират по-голяма независимост на централната банка от политическата система и засилено наблюдение на небанковия финансов сектор.

След като България пое официално по пътя към еврозоната, в медиите бяха публикувани  поредица от експертни анализи за това как сега страната де факто е част от пространството на единната валута, заради валутния си борд, макар че де юре не е. Това означава, че тя изпитва негативите от членството в еврозоната, но не може да се възползва от позитивите – като например улеснен достъп до капитал. Очаква се пътят към еврозоната и приемането на еврото да доведат до модернизация, повече чуждестранни инвестиции и избягване на периферизацията на страната в един бъдещ ЕС на различните скорости.

В България експертна критика на курса към еврото буквално липсва. Единствено извънпарламентарната партия „Възраждане“ се противопоставя на присъединяването към еврозоната, но тя не се слави с икономическа експертиза и се противопоставя по-скоро по патриотични или други причини.

В българските медии сравнително рядко се чуват експертни мнения от страните в Централна Европа, за които присъединяването към еврозоната не е приоритет. В този контекст мнението на Даниел Даяну – икономист и член на административния съвет на Румънската национална банка, би трябвало да предизвика интерес и на юг от Дунава. В поредица от свои статии от изминалите години, издадени в сборника „Централните банки, кризата и посткризата“ той излага аргументите на Румъния да не бърза с присъединяването към еврозоната, която очевидно ще търпи реформи в следващите години.

Най-напред България има валутен борд, което я помества в една група с вече присъединилите се към еврозоната балтийски държави. В същото време Румъния е запазила своята монетарна независимост и това я поставя в лагера на Полша, Чехия и Унгария. За румънското икономическо ръководство е важно страната не просто да отговаря на формалните маастрихтски критерии, а да има икономика и доходи, които да й позволят да оцелее в един валутен съюз със страните от Западна Европа. Затова румънците трябва да постигнат и надхвърлят 70% от европейското ниво по показателя БВП на глава от населението по паритет на покупателната способност (през 2016 г. той е бил 58% за Румъния и 49% за България).

Някои балтийски държави са чакали близо десет години, за да се присъединят, при положение че влизайки в чакалнята, са имали нива на БВП на глава от населението подобни на българските в момента. За България също прогнозите са, че няма да се присъедини бързо към еврото, а посоченият срок – 2022 г., е по-скоро пожелателен.

В Румъния се дискутира като възможен срок за влизане в еврозоната 2024 г., след като датата бе отмествана в бъдещето вече на няколко пъти. Даяну предупреждава, че ЕС играе огромна роля за румънската икономика през последните десетилетия, но не трябва да се митологизира. Европейските институции също са допускали грешки спрямо Румъния. Той говори за развитие, базирано на националния капитал, за необходимостта да се съхрани възможност за политически избор и свобода в икономическите политики. Посочва и че еврозоната създава дисбаланси – например между Севера и Юга. Затова има значение не просто Румъния да влезе в нея, а кога, как и към каква еврозона ще се присъедини.

Може ли България да се поучи от румънската стратегия за еврозоната или Румъния да поеме по българския път? Изходната позиция и следвания маршрут от двете страни не са еднакви, за да могат да бъдат сравнявани. Публикация в Бюлетина на Полския институт за международни отношения от септември 2018 г. посочва, че България ще си спести транзакционни разходи от 450 млн. евро годишно, ако влезе в еврозоната. Подобно присъединяване би ограничило възможностите на Полша „да изгради коалиция, която да защити интересите на страните вън от еврозоната“ и ще се отрази неблагоприятнно на желанието на Варшава да „ограничи разделението на ЕС на различни интеграционни скорости“. Прогнозата на автора Якуб Пиенковски е, че е реалистично догодина България да стане част от ERM II, което ще й даде допълнителна икономическа стабилност.

Всъщност, в България вече десетилетие цари макроикономическа и политическа стабилност, плащана с бедност от по-голяма част от населението. Дори и при положение, че Румъния няма валутен борд, социалните проблеми и там остават сериозни. Вместо конкуренция кой да е предпоследен в европейските социално-икономически класации румънци и българи имат нужда от повече дух на взаимно сътрудничество.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s