Мирела Петреску: Има нужда от български културен център в Букурещ

petrescu-radio-700x350
Мирела Петреску (снимка: Мирела Петреску)

Интервю с румънската журналистка от български произход, един от двамата редактори които отговарят за новините от България в Румънското национално радио – за опита й на преводач на срещите между високопоставени български и румънски политици, за нагласите и интереса на румънците и на българите едни към други, за състоянието на българското малцинство в Румъния и за необходимостта от по-интензивни културни и междучовешки връзки между румънци и българи

Владимир Митев

Мирела Петреску е журналист от Румънското национално радио, който се е специализирал в опознаването на български език, култура и реалности. В средата на 90-те години тя завършва Журналистика в Софийския университет. Следва успешна кариера на журналист и преводач, като през последните години Мирела превежда на българо-румънските междудържавни срещи на най-високо ниво. Тя бе преводачът и по време на официалните изявления на българския премиер Бойко Борисов и румънската му колежка Виорика Дънчила при посещението на българското правителство в Букурещ в края на март 2019 г. По този повод блогът “Мостът на приятелството” направи интервю с Мирела Петреску.

Уважаема госпожо Петреску, от известно време Вие сте преводач на румънската страна на официалните двустранните срещи между България и Румъния на ниво президенти и правителство. Какво трябва да знаем да Вашата личност, която свързва двете страни на високо ниво – за журналистката и преводачката Мирела Петреску?

Наистина, аз съм журналист. Работя за Радио Румъния вече повече от 22 години. Заклет преводач съм от български език. Независимо че имам така красиво румънско фамилно име, съм от български произход по линия на майка ми, която е банатска българка. Работила съм и работя за Радио Румъния от самото начало с български език – с незначителни паузи. През първите осем години бях редактор в българската секция на Radio România Internaţional (RRI), която, както е известно, бе закрита през 2004 г. От тогава работя с български за Информационната агенция “Радор” на Радио Румъния. Многобройни статии от българската преса достигат до румънските медии И чрез моя превод.

“Радор” е най-големият център за наблюдение на пресата в Румъния. Има екип от професионални преводачи. Горда съм че съм една от тях. Превеждаме статии от международната преса, след което те могат да бъдат открити на адреса на “Радор” или на сайтовете за новини, с които “Радор” има контакт – като Hotnews и G4Media. Според моето субективно мнение в RRI и в “Радор” са най-добрите преводачи. Тук всекидневно имаме работа с терминология от различни области. Например, в RRI в понеделник имаме предаване за история, във вторник – за бизнес, в сряда е по социални въпроси, в четвъртък – по културни теми, а в петък – за туризъм. Езикът е жив оргАнизъм, който постоянно се развива, а при толкова теми, в които сме активни всеки ден имаме нещо, което да научим.

Като наблюдавам българската преса, ми се струва, че съм по-скоро в течение на събитията в България, отколкото с тези в Румъния. Научих и се уча постоянно тук. Дължа на радиото натрупаното до момента, включително поканата да правя първоначално спорадични симултанни и консекутивни преводи. Те са предизвикателство, разбира се.

Завинаги ще съм признателна на един от радиохората – моят ментор, покоен дипломат и радиоводещ Корнелиу Чуботару, защото благодарение на него днес мога да правя симултанни преводи. Той бе човекът, който преди много години ме заведе за първи път на събития, окуражи ме и ме води по него през годините. Виждате, че в Радиото открих добра среда за моето развитие. Като гледам назад си спомням с хумор как след като завърших Факултета по журналистика в София (който има традиция в региона и съм горда, че съм негова абсолвентка) мислех, че знам български език. Радиото ми показа веднага, че имам още много да уча след университета, когато взех в ръце първите текстове. Това учене продължава и днес. Мисля, че това е въпрос на съдба. Тъй като съм от български етнически произход, говоря от дете диалект на българския език – банатския български говор, смятам, че е нормално животът ми да е поделен между двата езика и страни. Опитвам се да ги опознавам и разбирам и двете. Бих искала и да ги сближа повече една с друга. Работя в тази посока.

Освен личната Ви история, свързваща двете страни, има и един любопитен детайл. Вашият рожден ден е 13 юни – като на румънския президент Клаус Йоханис и на българския премиер Бойко Борисов. Била сте преводач на техните срещи и пресконференции съответно с българския президент Румен Радев и с румънския премиер Виорика Дънчила. Как тези политически лица изглеждат, когато преговарят далеч от видеокамерите? Колко различни са те, когато не са отразявани медийно? Предполагам, че изразите на Йоханис са по-лесни за превод на български, отколкото народните лафове на Борисов. Не е ли трудно да си преводач на тези срещи – не само заради отговорността, но и заради нуждата от пълна точност, както и необходимостта да си доверено лице на двете страни в преговорите?

Къде на шега, къде на сериозно, съм си мислела, че ще е приятно да имам снимка с президента Клаус Йоханис и с премиера Борисов – родени на 13 юни. За мене това би било касив спомен, особено ако улеснявам разговорите между двамата високопоставени политици. Засега нямам подобна снимка, но се надявам, че все още има възможност за нея.

Относно втората част на въпроса, съм забелязала, че много хора искат да узнаят нещо пикантно за тези срещи и как се държат политиците, когато не са пред камерите. Съжалявам, ако разочаровам някого, но за мене това са съвсем нормални хора. Разбира се, на тези срещи има сърдечност и куртоазия – както е и нормално. Ако си жена преводач е по-добре, защото добронамереното отношение е по-ясно изразено. Разбира се, не е трудно да се следва както говори румънският президент при симултанните преводи. Не съм чувала никой преводач да се оплаква от начина, по който говори президентът Йоханис, защото той говори идеално за превод. Това е от значение, защото посланието на държавните хора достига до публиката чрез преводача.

Признавам, че както отбелязахте, премиерът Борисов е по-непридвидим. Не знаеш каква шега или жаргон ще изрече. А никой преводач не знае всички лафове. Самите шеги са трудни за превод. Не съм имала случай да не предам казаното. Но винаги има риск, който преводачът на тези срещи приема. Той няма време да обмисля варианти. Важно е да изрази идеята, да не я загуби.

Подготвям се предварително. Слушам речи по интернет. Виждам как да поддържам темпото с говорителя. Превеждам на ум. Никога не отивам на среща без да знам как обикновено говори някой.

Спомням си, че в първите ми години на симултанен превод бях много уплашена, особено от хората, които говорят много бързо. Тогава професор Анка Ирина Йонеску – друг човек, с когото съм работила и от когото съм научила много, ми казваше: “Много е просто. Говори и ти по-бързо!”. Тази рецепта работи и днес. На всяко събитие, на което отида, за да превеждам, независимо дали е официална среща или не, отивам с мисълта да дам всичко от себе си, така че нещата да излязат максимално добре. Уважавам професията си. Никога не съм се отнасяла към нея повърхностно. Сигурно не винаги човек остава с удовлетворение от себе си. Има различни дни, хора сме, но еталонът е ясен.

На официалните преводи стресът идва в повече. Зависи как възприемаш нещата, от твоята настройка. Аз съм от Банат и това сигурно помага. Важно е да бъда в час с терминологията т.е. да следвам всекидневно на двата езика политическите, икономически, социални и други събития. Да превеждам писмено всекидневно. Тази работа много помага. Свързва те със събития, запознава те с актуалната проблематика.

Имали сте шанс да учите журналистика в България в момент на голяма икономическа криза, който е формирал много от съществуващите и днес нагласи спрямо българите в Румъния. Предполагам, че тогава сте си дали сметка как и българите гледат на румънците, в един момент, когато все още сме се познавали по-малко едни други, а нашите мнения са били формирани до голяма степен във времената преди 1989 г. Как оценявате медийното представяне на Румъния и на румънците в България и на България и на българите в Румъния днес? До каква степен стереотипите и клишетата, които сме имали едни за други през 90-те години и преди да се присъединим към ЕС се потвърждават или опровергават от това, което откриваме едни за други през последните години?

Прекарах в София може би най-хубавият период в живота си – студентските години. Имах истинско студентство – стоях на общежитията, хранех се на университетския стол, ползвах същите чинии като българските ми колеги. За онази възраст това бе перфектно. Имам много хубави спомени от онези години. Имах приятели българи, с които и до днес поддържам връзка. Посещавам ги в България. Това са хора, с които се запознах както в университета, така и в студентските общежития. Едни от тях са публични личности – известни журналисти в България. Голямата част от нас бяхме тогава на възраст, на която не отдаваме голямо внимание на нещата, за които споменавате. Имахме нормални междучовешки отношения и общи интереси, свързани с образованието. Не се съдехме.

Чувала съм негативни мнения за Румнъия, които очевидно не са ми харесвали. Идвах от Румъния на Чаушеску, където култът към личността бе по-ясно изразен, отколкото в България на Тодор Живков и където купонната система за храните бе по-стриктна при нас. Така че румънският образ не бе добър. Това стана веднага след 1990 г. Реалностите и манталитетът се променят трудно. Но сега сме на добър път – двете страни си партнират, зависим едни от други от много гледни точки.

Относно втората част на въпроса, както вече казах, следвам ежедневно пресата в двете страни. Мисля, че Румъния присъства много повече в българските медии, отколкото България – в румънските. Със сигурност и България наблюдава пресата в Румъния. Ежедневно откривам в българските вестници преводи от нашата преса. В Румъния обаче нямаме специалисти по българската проблематика, които да се появяват по телевизията и да говорят на дълго и на широко за България. Докато в София имате журналисти, специализирали се в румънската тематика. Това са хора, които следят ежедневно какво се случва при нас в политическата сфера и в правосдъието, например. В Румъния има предимно новини за България, които се появяват във всички международни агенции. Има И преводи, направени от Rador директно от български. Не съм забелязала други агенции да имат българоговорящи журналисти. Те вземат информации от международните езици. Радио Румъния има кореспондент в България. Така че нашата институция предлага на румънската публика най-много новини за България. В останалата част от румънската преса статиите за България са спорадични. Както знаете, изминахме общ път, за да влезем в европейските и евроатлантическите структури, сблъскваме се с подобни проблеми. Имаме многобройни съвместни проекти – трансгранични и други. Мисля, че в момента имаме повече неща, които ни обединяват и трябва да се поддържаме взаимно.

Чрез работата си за Радио Румъния и Rador Вие сте всъщност “магистрала”, по която новини от България стигат до Румъния. Съдейкия от Вашия опит какво интересува румънците относно България? Техният интерес стриктно ограничен ли е до темите от национален интерес, до румънски теми, или България и българите са интересни сами по себе си за румънците?

Мисля, че румънците се интересуват най-напред от туристическа България. Броят на румънците, които ходят всяка година на море и на ски в България постоянно расте. Съотношението между качеството на услугите и цената е добро за румънците при вас. Освен това сте много близо. Така че транспортът не е скъп.

Румънците откриха през последните години и други туристически дестинации в България. Много от тях избират екскурзия в Арбанаси, например, със спиране в манастира “Св. Димитър Басарбовски”, с посещение на скалните църква в Иваново и т.н. Все повече румънци прекарват ваканциите си в по-малко известни курорти по Южното Черноморие, търсят диви плажове – нещо, за което дори не се говореше преди 10-15 години. Мнозина са били в Рилския манастир на път за Гърция, но малцина са се изкачили до гроба на Свети Иван Рилски.

Румънците хвалят българите, че имат по-хубави пътища, като това е самата истина. Знаят, че българското кисело мляко е много добро. Чували са за lactobacilus bulgaricus. Мнозина искат да им донеса от България кисело мляко. За тях няма значение дали то е козе, овче или краве. Българското кисело мляко е по-добро.

Много букурещлии правят еднодневни екскурзии за шопинг в Русе. Близо е. Можеш да ядеш в добър и евтин ресторант, а после да се върнеш вкъщи с нещо ново като преживяване и с хубави спомени.

Парфюмите с розова есенция, юнските екскурзии до Розовата долина също са известни в Румъния. Ако на нас в България ни се говори за Джика Хаджи, Надя Команечи и Илие Нъстасе, в същия смисъл всички румънци знаят за Христо Стоичков, за лекоатлетката Стефка Костадинова, знаят, че българите са добри на художествена гимнастика. Преди 1989 г. много румънци са гледали българската телевизия. Всички знаят някои думи на български език – особено футболната терминология – “дузпа, нарушение”.

petrescu-port-cropped-350

Мирела Петреску в българска банатска народна носия, ушита от баба й (снимка: Мирела Петреску)

Принадлежите на българската общност в Румъния, която има много лица. Към нея принадлежат исторически общности на католици и православни. В момента има политически разделения между различни лагери – вътрешни, като например в Съюза на банатските българи – Румъния, и външни – между организации, които имат различна визия кой трябва да е представителят на българската общност в отношенията с румънската държава. До каква степен българите в Румъния успяват през последните години да развият своите общностни връзки в посока сътрудничество и обединение? Как тези различия оказват влияние на отношението на румънското общество към българите в Румъния?

Бих искала от самото начало да подчертая, че не българската общност в Банат, за която предполагам, че говорите, а нейното ръководство има проблеми. Има разлика между него и обикновените българи, които си гледат живота, ходят на църква (всички сме християни), обличат се в красивата народна носия, говорят езика, молят се и пазят своите обичаи и традиции по празници и в хода на календарната година. Според мене идентичностните елементи не страдат, ако ръководителите на дружествата не успяват да достигнат до консенсус. Това, което се случва е достойно за съжаление. Но се надявам, че банатските българи ще имат нужната мъдрост, за да изберат ръководство, което да може да разреши проблемите им, така че отново да се радва на подкрепа и защо не да мисли в бъдеще за обединение с по-малобройните етнически българи от южната част на Румъния. Съединението прави силата, нали? За някои това може да е утопично сега, но трябва да се види и проучи тази възможност. Има гласове, които твърдят, че ако тези общности бяха предварително обединени, нямаше да имат днешните си проблеми, защото щеше да има по-разширен контрол върху управлението на парите. А за съжаление именно това се оказа покварено там.

Изненадах се, когато чух неотдавна, че банатските българи трябва да започнат да практикуват десятък – т.е. да дават една десета от парите, получени от държавата на българите от Южна Румъния, за да им върви добре и да нямат повече подобни проблеми. Нека видим какво предстои. Мисля, че Румъния и румънските власти ще бъдат по-мотивирани да разговарят в бъдеще с единен представител на българското малцинство, със общ съюз или организация, а не с повече, с хора, разделени на лагери и църкви, всеки в свой интерес. Не, интересът трябва да бъде единен и еднакъв за всички етнически българи в Румъния.

Идвам от Банат. От 22 години живея в Букурещ. Като редактор в RRI (където тогава имаше седмична рубрика за етническите българи в Румъния и за румънците в България) съм обикаляла много села с етнически българи. Била съм в Бълени, в Търговище, във Валя Драгулуй, в Извоареле, в Александрия, в Бранещ и т.н. Наистина има особености, които разграничават етническите българи в Румъния, но има и много неща, които ги сближават – и на първо място това са българските корени. Трябва само да има воля на нивото на ръководствата на техните дружества.

През последните години на български език се появиха многобройни преводи на съвременни румънски писатели, които са подкрепяни от програмата TPS на Румънския културен институт. Колко книги за България – написани от румънци или преводи от български език, са се появили в Румъния през последните години? Какво липсва за по-добро опознаване на българите в Румъния – обществен интерес, финансиране, държавна политика на София или хора, които да извършват дейност и смислени идеи?

Наистина, много румънски автори са издавани на български език през последните години. Мисля, че всяка година са публикувани книги от нас 10 автори. Но това не се случва в обратната посока – от български към румънски. Превежда се много от румънски език, благодарение на предоставеното финансиране от Румънския културен институт за превод и отпечатване на румънски книги в чужбина. Това е нещо забележително и достойно за похвала. За съжаление, в Румъния не знам дали са преведени дори десет книги през последните трийсет години. Неотдавна исках да преведа една книга, но веднага се сблъсках с множество проблеми и се отказах, тъй като съм заета с работата ми. Но имам още много вреем.

Отдавна казвам, че отварянето на един български културен център в Букурещ би помогнало за популяризирането на българската култура в Румъния. Мисля, че букурещката общественост би появила голям интерес към него. Бихме могли да открием в такъв център и магазин с български стоки.

За мене е най-малкото странно, че две държави с толкова много общи проекти във всички области на дейност – икономическа, политическа, регионална политика, европейски въпроси, военни въпроси, Шенген и т.н., не искат да се опознаят по-добре от културна, междучовешка гледна точка. Като етническа българка това е дори болезнено за мене.

Мисля, че би имало интерес към подобен български културен център. Могат да се намерят пари. Не е възможно една държава да няма пари за културен център. Със сигурност София има хора, които могат да реализират подобен проект. Остава да се борим малко повече за културно сближаване, което да допринесе по ясен начин за по-добро опознаване на двете държави. Подобно нещо е повече от необходимо. Много румънски българи, бизнесмени, етнически българи се оплакват, че двете държави не се познават достатъчно. Ето защо смятам, че един български културен център в Румъния и подобен румънски център в София биха допринесли много за по-добро опознаване и сближаване между двете държави. Имаме нужда и от “културни мостове”.

Тъй като превеждате на българо-румънски срещи на върха и работите за Радио Румъния явно сте покорили значителен брой върхове в областта на познанието, свързано с България и Румъния. Какви други върхове искате да покорите?

Бих искала да превеждам и книги на румънски език. Може би ще се занимавам с това, когато се пенсионирам. Да напиша някога книга за забележителната история и богатата култура на банатските българи – подобна на “Прошепната книга“ на Варужан Восганян (румънски политик от арменски произход, който разказва за историята и духа на румънската арменска общност – бел.прев.). Тази книга бе преведена и на български език, благодарение на отличната преводачка Ванина Божикова. Имала съм щастието да бъда в един преводачески екип с нея на среща на върха.

Бих искала да пиша за старите българи от моето детство, за хората от Главната улица в село Винга (окръг Арад), за всички български традиции и обичаи, с които съм израснала и които са толкова красиви, за начина, по който съм ги възприела, за старите българи от Винга с техните проблеми и тревоги, за хората, които идваха в дома на моите баба и дядо. Бяха много строги с мене, но и ми дадоха толкова много и ме подготвиха за живот. Мисля, че банатските българи заслужават пълната подкрепа както на България, така и на Румъния. Говоря основно за тях, защото там има в момента определени проблеми, които трябва да се разрешат. Тези българи са най-старата българска диаспора в света, съществуваща ОТ 330 години.

Миналата година през септември бяха отбелязани 330 години от Чипровското въстание (1688 г.), а именно от Чипровци са българите във Винга. Те бяха поздравени на празника в северозападния български град от председателката на Народното Събрание, госпожа Цвета Караянева, която в своята реч спомена и за българите във Винга. Заради тези етнически българи във Винга, все по-малко на брой днес, имаме много добро сътрудничество между местните румънски власти във Винга и тези в Чипровци, които според мене би трябвало да се побратимят.

Бях впечатлена от хубавата дружба между хората от Чипровци и тези от Винга. Те се посещават едни други още от времената на Чаушеску. Не мисля, че никой никога не ги е питал преди 1989 г. с какви български граждани се срещат, но са успели да минат успешно през всичко. Един много уважаван чипровчанин ни каза на празника със сълзи на очи, че ние сме истинските последователи на въстаниците от Чипровци, наследници на едни истински герои, които са намерили убежище на север от Дунава. Той каза, че не е било лесно да се вдигнеш срещу турците през ХVII век. Знае се, че днешните жители в град Чипровци са се заселили там около 20-30 години след въстанието. Искрено се радвам на тези връзки. Те доказват, че малцинствата са наистина мост за връзка между двата народа. И това не е клише.

Бих искала да чувам повече и за румънците в България (Мирела в случая има предвид общността на власите – бел.прев.). По радиото наблюдавам румънската преса в чужбина, но за съжаление не познавам нито един онлайн вестник на румъноезичните граждани на България. Преди много години си спомням, че излизаше печатното издание Timpul (Време). Май че така се казваше. Но не съм чувала нищо за него отдавна.

Бих искал да приключим нашия разговор като се завърнем на българо-румънските връзки – между държавите, но и между народите, с поглед към бъдещето. Нашите народи са имали цели векове, в които са живели в една и съща държава без никакъв бунт на едните срещу другите, но когато се говори в медиите за българо-румънската история акцентът пада на разделенията от ХХ век. Как ХХI век би могъл да е по-добър век за българо-румънските отношения в момент, когато въпреки икономическия растеж нашите народи изпитват много дефицити в различните области на своя живот, а управляващите трябва да се справят в двете страни с нарастващо недоволство? Наивно ли е да мислим, че отношенията със съседите биха могли да дадат динамика, развитие и позитивен опит, които сега ни липсват?

Мисля, че отношенията между нашите държави получиха нова динамика с присъединяването към европейските и евроатлантическите структури. Изминахме общ път, за да се присъединим. Сега имаме сходни проблеми и предизвикателства. Очакванията ни също са общи, дори идентични, и са свързани с нашата принадлежност към ЕС. Членството в ЕС предполага общи задължения и отговорности. Заедно се подготвихме за Шенген. Искаме да бъде премахнат Механизма за сътрудничество и проверка. Постоянно постигаме съгласие по многобройните общи, европейски проблеми, правим заедно стъпки като държави членки. В момента имаме много двустранни проекти – в областта на икономиката, енергетиката, инфраструктурата, социалните въпроси, трансграничните проекти и т.н. Изминахме и продължаваме напред по общ път. Трябва само да работим заедно, да си сътрудничим, да се координираме, за да постигнем в бъдеще необходимия напредък.

Прочети на румънски език!

Advertisements

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s