Десислава Пенчева: Корабполавателният бизнес се бори за уеднаквени правила за транспорт по Дунава

pencheva-dante-700x350
Десислава Пенчева (снимка: Българо-румънска търговско-промишлена палата)

За резултатите от проекта DANTE и за нуждата от улесняване на корабоплаването по голямата европейска река разговаряме с експерта от Българо-румънската търговско-промишлена палата

Владимир Митев

Десислава Пенчева е административен мениджър на проекта „DANTE – – подобряване на административните процедури и процеси, свързани с транспорта по река Дунав“ в рамките на Българо-румънската търговско-промишлена палата. Експертката е в екипа на палатата от нейното създаване преди близо 16 години. Говори румънски, английски и руски език. Завършила е Стопанската академия в Свищов.

Тази статия бе публикувана на 9 юли 2019 г. най сайта на вестник “Дума”. 

Какви са целите на проекта DANTE? Кои са неговите партньори в България и Румъния? Как Българо-румънската търговско промишлена палата допринесе за реализацията на проекта?

DANTE е проектът, чието изпълнение би трябвало да доведе до по-доброто управление на река Дунав по отношение на хармонизирането на административната уредба и законодателството по целия речен път, включително плавателните притоци на реката.

Той се изпълнява от широк партньорски консорциум с 16 основни и 12 асоциирани стратегически партньори. Сред тях са Дунавската комисия, държавни институции, асоциации на корабоплаватели, пристанищни власти, спедитори и превозвачи и неправителствени организации от 10 европейски държави. България се представлява от Българо-румънска търговско-промишлена палата, а асоцииран стратегически български партньор е Булмаркет ДМ ООД. От страна на Румъния в проекта участват Министерството на транспорта, Асоциацията на собствениците на речни кораби и пристанищни оператори, Pro Danube Romania, Пристанищна бизнес асоциация Констанца, а асоциирани партньори са Съюза на вътрешните пристанища в Румъния и Danube Cruises Romania Ltd.

В началото на проекта, още с включването си заявихме, че ще направим всичко възможно заинтересованите страни от България да участват активно в процеса по премахването на административните бариери. Сега, в неговия край, сме убедени и виждаме, че сме разпознаваем партньор както от страна на институциите, така и от корабособствениците и пристанищните оператори. Изградихме взаимно доверие и различните участници в корабоплаването ни търсят, за да поставят проблемите, които срещат.

Какво налага „премахването на административните бариери“ пред корабоплаването по Дунава?

Идеята на проекта, подчинена на концепцията „Една и съща река – едни и същи правила“, по която работи Pro Danube International (мрежа от частни компании, която насърчава по-добрата инфраструктура и услуги и по-интензивно ползване на водния път на Дунава според екологичните стандарти – бел.ред.) Анализът направен в неговия първи етап показа, че се губи много време в попълване на документи (общо 77 различни формуляра от единия до другия край на реката), а също така и средства, заради различните такси за услугите в отделните държави. Всичко това забавя проверките на корабите, а екипажите и товарите изчакват излишно и в крайна сметка бизнесът губи пари. Целта е от тромавата документация, специфична за всяка държава, да се премине към дигитална обработка на унифицирани документи от първото до последното пристанище.

Факт е, че има създадена електронна система за документооборот, която би трябвало да облекчи екипажите и бизнеса. При нея една информация, подадена при тръгването на кораба трябва да достигне до всяко пристанище, на което ще спира плавателният съд. Тази система обаче има несъвършенства и често се налага дублиране на документи и на хартия.

Направен беше анализ на ситуацията във всяка от десетте дунавски държави. По време на национални кръгли маси в шест от тях бизнесът постави проблемите си пред институциите. 14 национални работни дискусии в България, Хърватия, Унгария, Румъния, Сърбия и Словакия събраха общо 335 представители на държавните органи и сектора, които обсъждаха и търсиха варианти за преодоляване на ненужните административни тежести, пред които е изправен вътрешноводният транспорт.

Съгласихме се да предложим решения и да помогнем при разработването на формулярите, които би трябвало да заместят постепенно всички документи по Дунав. Тези три унифицирани формуляра бяха обсъдени от бизнеса и институциите в отделните държави. Те от своя страна направиха коментари и дадоха препоръки, след което документите бяха прецизирани. Ролята ни беше да разпространим тези документи до широк кръг заинтересовани, и в крайна сметка достигнахме до максимален брой ползватели на реката във всички държави.

До каква степен е реализирано това уеднаквяване на правилата за корабоплаване до момента?

Първият голям успех на DANTE е, че събра на едно място частния сектор с представителите на отговорните за корабоплаването органи. По време на няколкото кръгли маси, за които споменах, бе решено да се създаде онлайн инструмент, чрез която да се подават сигнали за пречки пред корабоплаването или за споделяне на добри практики. Над 250 бяха подадените предупреждения за различни административни процедури, които създават бариери пред екипажите, плаващи по Дунав. Тези бариери са реална пречка за осъществяването на ежедневните дейности в различните сектори на икономическа дейност по реката.

Международният екип категоризира подадените сигнали според петте тематични области на проекта DANTE – гранична полиция, данъчни и митнически служби; органи за навигация и контрол на трафика; пристанищни власти/администрации; водни и канални администрации; други органи за налагане на бариери (напр. здравен контрол, управление на бедствия и т.н.) и ги анализира.

През месец октомври миналата година по време на Vienna Business Talks председателят на Pro Danube International и ръководител на проекта DANTE – Манфред Зайц и Терезия Хакщайнер (от European Barge Union – европейска асоциация, представляваща на европейско ниво мнозинството от товарните и пътнически превозвачи по вътрешноводни пътища – бел.ред.) връчиха декларация, в която са обобщени исканията от страна на бизнеса за облекчаване на процедурите по вътрешните водни пътища по Дунав. На 3 декември документът беше разгледан в Европейската комисия и стана основа за решенията ѝ относно вътрешноводния транспорт. Комисията официално одобри и трите формуляра DAVID, като те трябва да започнат да се прилагат пилотно в някои от дунавските страни от края на 2020 г.

Унификацията на правилата за корабоплаването по Дунава е цел на Дунавската комисия от самото ѝ основаване. В тази връзка например тя е издала документи като „Основни положения, препоръчани при унификация на правилата“ по митническия и санитарния контрол по Дунава или „Правила за речния надзор на Дунав“. Каква роля играят тези документи и самата Дунавска комисия за уеднаквяването на правните режими за корабоплаването?

Фокусирахме усилията на екипа по DANTE към реалния бизнес – хората, които са потърпевши от различните регулационни режими. Дискусиите в институциите както на национално, така и на международно ниво, са непълноценни, ако към тях не се присъединят тези, които „вадят хляба си“ от реката.

Платформата, за която споменах и онлайн инструментът за докладване на нередности (и добри практики) са достъпни за представителите на сектора чрез интернет страницата на Pro Danube International (www.prodanube.eu). Тя ще остане активна и след официалния край на проекта, а представителите на сектора ще могат да сигнализират за административните пречки, пред които се изправят ползвателите на реката в различните ѝ участъци. В същото време трудно може да се предвиди колко време би отнело хармонизирането на бюрократичните процедури на транснационално равнище, но пък първите стъпки са направени.

В контекста на споделеното дотук, с какво проектът DANTE допринесе за постигането на своите цели? Какво предстои по отношение на правните режими на корабоплаването след приключването на проекта?

Инициативата на Pro Danube International „Зелена сделка за речния транспорт на река Дунав“ и събраната информация по проекта, позволиха създаването на няколко документа. „Стратегията и плана за действие за администриране на вътрешноводния транспорт“ e най-осезаемият резултат от DANTE и може да се разглежда като основен документ с предложени смислени решения за преодоляване на административните недостатъци в целия регион.

В него са включени докладваните административни бариери и процедури по Дунав и плавателните притоци, задълбочен анализ на европейската правна рамка, която регулира водния транспорт и не на последно място, конкретни мерки и реалистичен времеви график за преодоляване на тези бюрократични процедури, които възпрепятстват развитието на ВВТ в пълния му потенциал.

По време на финалното събитие на проекта от името на Дунавската комисия бяха представени възможни сценарии, за да се гарантира, че DANTE ще продължи да дава осезаеми резултати дори и след официалния край на проекта. Той ще продължи да съществува в малко по-различна форма и това е добра предпоставка за постигане на основната му цел – премахване на всички аспекти, които пречат на развитието на вътрешния воден транспорт като надеждна алтернатива на автомобилния, железопътния и въздушния. Очаква се това да се осъществи чрез споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, подписано между ГД „Мобилност и транспорт“ (Европейската комисия) и Дунавската комисия.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s