Румънските леви търсят изход от капана на евтиния труд

kitchen-700х350
(снимка: Pixabay, CC0)

Тенденцията за стачки, чрез които работниците в северната ни съседка искат достойно заплащане, срещна неочаквано вдъхновение в едно предизборно обещание от Полша

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 18 септември 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”. 

На 10 септември 2019 г. основните румънски медии гръмнаха с новината, че „ерата на евтиния труд в Полша приключва“. Това бил израз на самия премиер Матеуш Моравиецки, който обещал повишение със 78% на минималната заплата до 4000 злоти или 1000 долара до 2023 г. Условието на Моравиецки за вдигането на доходите е на предстоящите тази есен парламентарни избори да спечели „Право и справедливост“. Румънските медии предадоха новината заедно със стандартното предупреждение на икономисти, че подобен рязък скок на заплащането ще повиши разходите за работодателите, което „ще повлияе“ на икономиката.

Естествено, че заявката на Моравиецки е с открита предизборна насоченост и е лов на гласове. Но тя предизвика голям интерес в Румъния. Полша отдавна се е утвърдила като модел за румънците – дали заради лоялността към Щатите, дали заради религиозността и консервативността на поляците, или просто заради това, че са двете най-големи и най-населени страни в региона. Но не по-малко важно за румънците бе самото определение, че Полша ще престане да бъде страна на евтиния труд.

Обещанието на полския премиер пряко кореспондира с наложилото се през последните години в румънското публично пространство разбиране, че Румъния пък е тъкмо „страна на евтиния труд“. Затова и стачките, които избухнаха тази година, или различни обществени инициативи изхождат от представата, че Румъния трябва да промени това положение. През май 2019 г. депутатът с леви убеждения Адриан Дохотару написа със спрей на билборда на завода „Електролукс“ в Градина Ромей: „Румъния не е страна на евтиния труд“. Тази фраза, която все повече се набива в съзнанието на хората, стана нещо като парола сред новите леви, като например социалдемократическата партия „Демос“.

На 18 септември т.г. „Демос“ създаде сайт, наречен „Страна на евтиния труд“, който събира на едно място кратки информации за всички стачки, които са се провели в Румъния в последно време. Става въпрос за около 20 стачки, които имат различни резултати. Често дори и работниците да са извоювали отстъпки, те пак продължават да планират нови стачни действия.

Фразата за „страната на евтиния труд“ има обезоръжаващ ефект за противниците на повишаването на доходите и на социалните политики. Даниела Габор от „Демос“, която е световнопризнат икономист и има общи изследвания са Джоузеф Стиглиц, сочи, че самият икономически модел в Румъния е базиран на „евтин труд“. Съответно хората, които жадуват развитие в страната, говорят за нуждата този модел да бъде преодолян.

Пак на 18 септември т.г. Румъния направи две малки крачки към напускането на този модел. Закон, иницииран от Адриан Дохотару и от двама леви депутати от Социалдемократическата партия – Габи Крецу и Петре Флорин Маноле, постанови повишени глоби за работодатели, които не плащат допълнително изработените часове над седмичния стандарт от 40 работни часа. Според данни на проучването за условия на труд в Европа от 2016 г. над 35% от румънските работници се трудят повече от 40 часа седмично. Това поставя Румъния на трето място в печалната класация за най-дълга работна седмица в ЕС след Чехия и Гърция и над средното европейско ниво от 23%.

Бе приета и друга законодателна инициатива, според която деца без лична карта и ЕГН ще могат да ползват безплатно медицинско лечение. Смята се, че в Румъния има общо 160 000 души без лични карти.

За да се напусне модела на евтиния труд ще са нужни много по-големи промени. Но самото осъзнаване, че икономиката работи на базата на подценяване на труда и на таланта на румънците, вече е стъпка по пътя към нещо по-добро. Когато Полша обяви, че ще приеме допълнителни американски войски и ще създаде военна база, наречена „Форт Тръмп“, румънски анализатори попитаха дали същото ще последва и в Румъния. Дали пък не е добре в Румъния, а и в България да започнат местни интерпретации не само на войнолюбските ходове на Варшава, но и на някои нейни социални ходове, включително и за отказ от етикета на „страна на евтиния труд“ – като, разбира се, ги поотупаме от предизборното лицемерие на ултраконсерваторите от „Право и справедливост“…

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s