Какъв е залогът на иранските парламентарни избори?

iranian-parilament-700x350
Иранският парламент заседава (снимка: Пармида Рахими, CC BY 2.0, via Flickr)

Февруарските парламентарни избори в Иран биха могли да са поредното признание, че опитът на страната да се сближи със Запада се е провалил

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 21 януари 2020 г. на българската секция на сайта “Барикада”.

Убийството на иранския генерал Касем Солеймани и свалянето на украинския самолет над Техеран в нощта, в която Иран обстреля американски военни бази в Ирак, се случиха малко повече от месец преди парламентарните избори в Ислямската република. Ето защо те със сигурност ще имат своето значимо отражение върху бъдещата политическа карта на страната. На 21 февруари 2020 г. иранците ще гласуват за Ислямското консултативно събрание, което има правомощия най-вече свързани с определянето на вътрешната политика и икономиката. Освен това частично ще бъде обновен, отново чрез избори, съставът на Съвета на експертите, който има право да снема от поста и да назначава върховния лидер на Иран.

През януари Съветът на пазителите – институцията, която разрешава на кандидатите да се явят на парламентарните избори – както обикновено отказа право да се състезават на мнозина от тях – както на реформатори, така и на фундаменталисти (консерватори). По-недоволни и по-пострадали от процеса на селекция на кандидатите очевидно са реформаторите и хората от кръга около сегашния президент Хасан Рухани, представител на умереността. Той вече възнегодува срещу решенията на Съвета на пазителите, казвайки, че иранците имат нужда от „разнообразие“ в политическия избор. На заседание на правителството на 15 януари 2020 г. Рухани призова „всички партии и групи“ да получат разрешение да участват в изборите, защото страната „не може да бъде ръководена само от една политическо крило“.

На всички избори Съветът на пазителите отказва участие на мнозина от кандидатите по различни причини. Сега оттам заявиха, че 90% от кандидатите са били отхвърлени по „неполитически мотиви“. Прави впечатление обаче, че десетки депутати от досегашния парламент също нямат право да участват във вота. Хора като известния депутат Али Мотахари – синът на един от идеолозите на Ислямската революция – Мортеза Мотахари, не са допуснати до парламентарните избори като кандидати.

Рухани е свързван с прозападната линия в иранската политика. Той бе избран за президент през 2013 г. с обещанието да бъде лечител за раните във вътрешен и международен план, отворени от управлението на президента Махмуд Ахмадинежад. Той бе известен с месианската си визия за световните дела и с потискането на най-мащабните протести след Ислямската революция, изкарали през 2009 г. милиони на демонстрации в големите градове заради съмнения в подправяне на вота. В първия кабинет на Рухани имаше повече министри с докторати от САЩ, отколкото в американското правителство на Барак Обама по същото време.

Най-големият успех на правителството на Рухани бе сключването на ядреното споразумение с шесторката (САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия и Китай) през 2015 г. Рухани се надяваше след това споразумение Иран да се интегрира в световната икономика, да започне да изнася повече нефт, да получи приток на чуждестранни инвестиции и да преодолее или поне смекчи социалните и икономически проблеми в Ислямската република. Завръщането на санкциите, свързано с идването на власт на Доналд Тръмп, бе съпроводено с американското напускане на ядреното споразумение. Иран не можеше да ползва облагите от тази договорка и постепенно започна сам да се отказва от определени негови клаузи. Убийството на Солеймани в началото на 2020 г. бе последвано от ирански отказ да спазва ограничението за броя центрофуги за обогатяване на уран по ядреното споразумение. След като водещите европейски държави заплашиха, че ще отнесат нарушенията на ядреното споразумение от Иран към Съвета за сигурност на ООН, Техеран заплаши като контрамярка да напусне Договора за неразпространение на ядреното оръжие.  

Седем години, след като Рухани дойде на власт, изглежда, че Иран се намира отново близо до ситуацията, в която беше преди управлението на духовника, който е и технократ. Заставайки на крачка от отмяна на ядреното споразумение, иранското правителство почти признава стратегията си от последните години за отваряне към Запада за неуспешна. Убийството на Солеймани вероятно ще засили и мобилизира друго крило от иранската политика, свързано с Революционната гвардия. Докато Рухани следваше световна политика и се опита да направи Иран партньор на западните държави, Революционната гвардия акцентира на регионалната политика в Близкия изток. В нея Иран е център на „оста на съпротивата“ срещу „арогантната част“ от Запада.

В този контекст трябва да се търси залогът на иранските парламентарни избори. Дали Иран го чака ново засилване на военните и нов период на засилено противопоставяне във вътрешен и външен план, както беше по времето на Ахмадинежад? Дали светът днес не е по-различен спрямо този преди осем години, когато Русия и Китай бяха по-слаби, отколкото са днес? Какво бъдеще очаква групата технократи около Рухани и какъв ще е новият баланс в иранската политика?

Може би в условията на небивал натиск над себе си иранската държава залага за пореден път на обединение на политическия елит около една линия и освобождаване от ненужното в момента идеологическо и политическо тегло по върховете. Все пак нещата не би трябвало да са така предвидими, защото свалянето на украинския самолет е голяма черна точка за Революционната гвардия. Хиляди протестираха в Техеран срещу „неволната грешка“ на преданата на исляма армия. Така част от интригата става дали избирателната активност ще е висока, което ще даде легитимност на новия парламент, или ще е ниска и недоволството в Иран срещу системата ще продължи. В своето списание „Собх-е Садег“ Революционната гвардия вече заяви, че само висока избирателна активност ще позволи на страната да надделее срещу политиката на Доналд Тръмп на максимален натиск срещу Ислямската република.

От значение ще бъде и дали през ноември 2020 г. в САЩ Доналд Тръмп ще бъде избран за нов четиригодишен мандат. Иран умее да настройва политическите си баланси спрямо духащите ветрове в Близкия изток и по света. Да не забравяме, че убийството на Солеймани стана скоро, след като руска, китайска и иранска флота за първи път направиха съвместни военни учения. В края на февруари 2020 г. ще имаме ясен знак как иранската държава и общество отговарят на актуалните събития в региона.

Прочети на английски език!

Прочети на персийски език!

Прочети на румънски език!

 

 

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s