Илинка Шербан: Конфликтът между Иран и Израел не е между народите, а между държавите

ilinca-serban-700x350
Илинка Шербан (снимка: Илинка Шербан)

Интервю с познавачката на Близкия изток за отношенията между Иран и Израел днес и в миналото и за ролята, която Румъния и България биха могли да играят за тях

Владимир Митев

Илинка Шербан е завършила магистърска степен по политически науки в Университета „Бабеш-Бояй“ в Клуж Напока. Натрупала е опит в изследвания, свързани с проблемите на Близкия изток, по време на обучението си и в рамките на стипендии и доброволчески програми на национално и международно ниво.

Госпожо Шербан, в рамките на Вашата магистърска степен сте изучавали отношенията между Иран и Израел. Какво характеризира тези отношения в различните периоди на съществуване на двете държави?

Най-напред Ви благодаря за възможността да дам това интервю. Наистина, моята магистърска дипломна работа анализира отношенията между Израел и Иран. Изследването покрива дълъг период от време, именно заради сложността на отношенията между тези страни. Има много фактори, които са влияели на двустранните връзки между Израел и Иран. Можем да разграничим различни етапи според динамиките, които изследваме.

Най-напред е предреволюционния период – преди Ислямската революция в Иран през 1979 г. По време на монархическия режим в Иран има конкретни връзки на сътрудничество с Израел. Тези отношения представляват де факто признаване на легитимността на израелската държава, при положение, че тя се сблъсква с противопоставящите се арабски държави. През този период повече или по-малко на власт в Израел е ляво правителство, което следва това, което наричаме „доктрина на периферията“ – при положение, че не може да има съюзи със съседите, се дава приоритет на връзките с неарабските държави в региона – като Иран и Турция, или дори на недържавни актьори като кюрдската общност в Ирак или християнската в Ливан.

Всичко това се променя след 1979 г., когато не само че се прекратяват откритите връзки между двете страни, но става видима и много агресивната реторика между техните лидери. За щастие тази реторика никога не води до открита война между двете държави. Но е имало насилие между Израел и групировки като „Хизбула“, палестинските „Ислямски джихад“ и „Хамас“, които в по-голяма или в по-малка степен са защитавали интересите на Иран.

Понякога, особено след смъртта на аятолах Хомейни, когато настъпват промени във вътрешен план във властовите центрове, можем да наблюдаваме и тенденции на умереност във външнополитически план. Например, при управлението на иранските президенти Хашеми Рафсанджани, Мохамад Хатами и, в последно време, Хасан Роухани. Тези периоди показват една предразположеност към диалог с европейските държави и дори със САЩ. Само че спрямо Израел позицията остава последователна: опозиция и отказ да му бъде призната легитимността. Може би най-отворената позиция, която Иран е имал някога към Израел, бе отбелязана от декларацията на Хатами през 1998 г., която заявява, че всяко решение на палестинците в рамките на мирния процес ще бъде уважено от Техеран. Това означава дори евентуално признаване на легитимността на Израел.

Бих казала обаче, че константата в отношенията между Иран и Израел е прагматизмът. Иран използва често идеологически дискурс срещу Израел, но го прави, защото това е важен фундамент за легитимността на постреволюционния режим. В същото време Израел настоява, че Иран е заплаха, не защото Тел Авив е заплашен от изолация, а защото израелската политика винаги е имала нужда от екзистенциален враг.

Медиите ни внушават, че Иран и Израел са врагове. Но как става така, че в момент на екзистенциален тест за Ислямската република като Ирано-иракската война Израел е ключовият доставчик на оръжие за Иран? И как трябва да гледаме на любопитни факти като например близките отношения на бившия президент Махмуд Ахмадинежад с еврейски общности по света, които са антиционистки? Дали между Иран, Израел и техните народи не съществува специална връзка от миналите времена, която може би е жива и днес?

Ако съдим по разминаващите се интереси на Иран и Израел, двете държави са противници. Това което ги разделя не е идеологическата несъвместимост или историческата конкуренция, а начинът, по който днес дефинират националния си интерес.

По време на Ирано-иракската война САЩ, който бе основният оръжеен доставчик за Ирак, продава оръжие и резервни части на Иран чрез Израел. Когато това се разкрива, има много негативно въздействие върху администрацията на президента Рейгън. Отношенията на Израел с Ирак под властта на Саддам Хюсеин не са били добри. Една от основните заплахи за израелската държава тогава е бил панарабизмът, поддържан от иракския президент. Така че може би тогава Израел е търсил начини да уравнвовеси балансите в тази война и да предотврати натрупването на повече могъщество у Ирак.

Що се отнася до отношенията на Махмуд Ахмадинежад с еврейски общности, те носят имиджови облаги за бившия президент. Той често е обвиняван в антисемитизъм. Така че той се е опитал да преодолее несъвместимостта между опозицията си спрямо Израел и толерантността спрямо еврейската общност.

Що се отнася до общностите на двете държави, наистина, съществуват исторически връзки, които благоприятстват културна близост. Конфликтът, за който говорим, не е между два народа, а между две държави, както казва израелският активист Рони Едри от движението „Фабрика за мир“ в своя реч на конференция Ted.

Дали международната преса не губи от погледа си факта, че Израел е имал президент от ирански произход (Моше Кацав) и голяма общност от евреи, дошли от Иран, докато Иран е родината на втората най-голяма общност на евреи в Близкия изток след Израел – факти, за които и Вие пишете във Вашето изследване?

Културната близост, за която говорих, има връзка с тези демографски особености. В хода на историята персийското пространство е имало голямо еврейско население. Имало е и антисемитски тенденции. През 1830 г. се извършва клане над еврейската общност в Табриз. Впоследствие то е извършено и в други региони. Също така, както при всяко религиозно малцинство, ситуацията на евреите е повлияна от теократичния характер на иранската държава. В Иран евреите са си създали културна идентичност и днес са приблизително 25 000 души. Голямото мнозинство от тях има иранска национална идентичност. Особена идентичностна характеристика се наблюдава и при евреите от персийски произход, емигрирали в Израел. Има две важни вълни на миграция: през 1948 г., когато е създаден Израел, и след Ислямската революция през 1979 г. Днес над 200 000 евреи в Израел имат корени в персийското пространство. Бившият президент Моше Кацав и бившият политик Шаул Мофаз са само двама от израелците, дошли от Иран.

Какво може да сближи Иран и Израел в международните отношения? Колко е възможно подобно сближаване като имаме предвид идеологическото противопоставяне, конфликтите в областта на международните отношения и сигурността?

Докато Барак Обама бе в Белия дом отношенията му с Израел на Бенямин Нетаняху не бяха така добри, но тогава бе подписано ядреното споразумение с Иран. Бе период, в който Русия се намеси по-сериозно в Близкия изток и се стигна до момент, в който тя има много добри отношения с всички актьори в региона. В същото време ЕС и Китай има своите интереси в Близкия изток, свързани с регионалното сътрудничество и икономическото развитие. Как отношенията между великите сили САЩ, Великобритания, ЕС, Русия и Китай влияят на ирано-израелските отношения?

Сближаването между двете държави не може да се случи без вътрешни промени и при двете страни. Сегашната власт в Техеран получава голяма част от вътрешната и външна подкрепа за себе си на базата на противопоставянето й на САЩ и на Израел. Иран успя да обедини обществото около делегитимацията на Израел и около желанието аз освобождаване на Йерусалим. Дори и ако те следват по-умерени политики в бъдеще (което е трудно да се предположи, като се има предвид сегашното развитие в регионалните отношения) най-вероятно е да няма драстична промяна на реториката на Иран спрямо Израел. Евентуален успех на израело-палестинския мирен процес, чрез който и двете страни да бъдат удовлетворени, би могъл да е път към постепенно подобряване на отношенията между Иран и Израел. Но мирният процес не дава признаци да напредва. Последната инициатива за повторното му задвижване – планът на президента Доналд Тръмп, бе отхвърлена категорично от палестинците и е считана за изключително облагодетелстваща Израел.

Освен това, най-оптимистичният сценарий в тази необходима посока изисква и Израел да се покаже отворен за диалог. През последните години правителствата, ръководени от Бенямин Нетаняху, използваха тежка реторика срещу Иран, като го представяха за екзистенциална заплаха, поради възможността му да придобие ядрено оръжие. Думите на Нетаняху бяха често преувеличени и с данни, които не са приемани за верни дори от израелските служби за сигурност.

Нека да видим какво отношение ще има бъдещият израелски кабинет. Трябва да се отчете обаче, че Израел не се намира под заплаха от изолация, докато САЩ са основният му съюзник. Също така виждаме тенденция за сближаване между Тел Авив и Рияд – друг много важен американски съюзник в региона – и противник на Ислямската република Иран. Най-вероятно, ако Нетаняху остане на власт, демонизирането на Иран ще продължи.

Наистина, интересите и участието на всички велики сили в региона трябва да се вземат предвид. Но най-голямо влияние върху отношенията между Израел и Иран са имали САЩ и може би нещата ще стоят така и занапред. Между администрацията на президента Барак Обама и Бенямин Нетаняху имаше напрежение например по отношение на опозицията на Белия дом за изграждането на нови израелски селища на Западния бряг и в Източен Йерусалим. Но връзката между САЩ и Израел остана специална в този период. Подписването на ядрения договор с Иран бе един от основните успехи в международен план на Обама. Вижда се могъществото на САЩ в международните отношения и покрай невъзможността на другите държави или международни организации да поддържат ядреното споразумение в сила, след като то бе изоставено от Щатите през 2018 г. Повторното налагане на санции над Иран радикализира неговата позиция спрямо международната общност и Израел.

Идването на власт в Белия дом на Доналд Тръмп бе много изгодно за Израел. Той не само че излезе от ядреното споразумение с Иран, което Израел отхвърли като недостатъчно и прекалено облагодателестващо Иран, но и премести американското посолство от Тел Авив в Йерусалим, призна израелският суверенитет над Голанските възвишения или спря паричните преводи към Агенцията на ООН за помощ за палестинските бежанци. Това е изоставяне на политики, които са били прилагани последователно в продължение на десетилетия. Резултатът от следващите избори в САЩ ще има голямо въздействие върху Израел, Иран и другите страни в региона, както и за връзките между двете страни, за които говорим.

За разлика от Източния блок Румъния имаше дипломатически отношения с Израел през социалистическия период, но имаше и много развити политически и икономически връзки с Иран. Днес Румъния и България са страни-членки на ЕС, които имат много културни сходства с народите от Близкия изток. Каква роля играят страни като Румъния и България в отношенията между Иран и Израел?

През комунистическия период Румъния води външна политика, която позволява поддържането на добри връзки и с двете държави. Тези добри отношения се виждат и днес. От друга страна, нито Румъния, нито България нямат значителни еврейски или ирански общности. Еврейската общност, която би могла да развие силна връзка с Израел в Румъния наброява около 3000 души, а в България – около 2000 души. Въпреки това Румъния и България могат да участват в отношенията между Иран и Израел по пътя на културната дипломация, именно заради своята културна близост с тях.

Що се отнася до конвенционалните дипломатически отношения, ролята, която можем да играем зависи много от начина, по който решим да се отнесем към великите сили. Румъния и България имат важни съюзи със САЩ. Понякога, особено напоследък, визията на САЩ за Близкия изток се различава много от тази на ЕС. Смятам, че Румъния и България биха могли да имат по-голямо въздействие чрез многостранната дипломация, в рамките на международните форуми, където трябва да отчитаме нашите интереси в дългосрочен план.

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

 

Author: Vladimir Mitev

Жител на град Русе. Румъноговорящ. Locuitor orașului Ruse. Vorbitor de limba română.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s