Сборникът с разкази „След комунизма“ бе отпечатан в Иран

В Иран книгата от край време е нещо свещено (снимка: Pixabay, CC0)

Той представя новото лице на българската литературата

Мохамад Асиябани

Тази статия бе публикувана на 13 юни 2020 г. на сайта на иранската новинарска агенция “Мехр”.

Сборникът с разкази на съвременни български писатели „След комунизма“ бе отпечатан на персийски език. Неговият преводач е Фарид Гадами.

Новинарска агенция „Мехр нюз“ съобщава, че „След комунизма“ може да бъде закупен за 35 000 тумана (5 евро) в книжарниците в цялата страна.

На задната корица на книгата пише:

„Може би някои иранци харесват вкуса на българския салам, но не е особено вероятно някой в Иран да знае историята за салама, направен от месото на магаре в български град, месо, което при вкусване от жена я превръща в любима на сърцата на всички мъже. И може би други са чули за тайните действия на Сталин, но едва ли са чули за смайващата негова машина, направена, за да разруши света. Но в книгата „След комунизма“ човек може да чете за тези истории.

„След комунизма“ е сборник от кратки разкази на съвременни български писатели. България е страна, която е напълно непозната за иранските писатели. Но преводачът – Фарид Гадами, бе гост на тази страна по покана на фондация Next Page през 2019 г. В тази книга, той се е опитал да избере и да преведе разкази, за да представи на иранските читатели най-известните лица на българската съвременна литература. Често авторите в тази книга са популярни и в Европа.“

„След комунизма“ представя текстове на някои от най-добрите съвременни български писатели. Книгата представя на иранците тези автори за първи път. Силният хумор е обща черта на всички разкази.

Иранската публика винаги е отдавала специално внимание на литературата на страните от Източния блок, които са преминали през ерата на комунистическата диктатура. Тази книга им показва друго лице на Източния блок.

Сред най-известните български писатели, публикувани за първи път на персийски език са Алек Попов, Здравка Евтимова и Велина Минкова.

Здравка Евтимова е родена на 24 юли 1959 г. Тя е родена в Перник и живее там. Този град е на 30 км от София – столицата на България.

Евтимова е една от най-известните съвременни писатели на България. Нейните кратки разкази са винаги добре възприемани от читателите и критиците в България и в чужбина.

Книгите на Евтимова са преведени на няколко езици и са публикувани в Обединеното Кралство, САЩ, Сърбия, Македония и Гърция. Евтимова е има бакалавърска степен по английска литература и език и магистърска степен по съвременна американска литература. Тя е пътувала в Иран с Людмила Янева – известен български иранист.

Разказът „Гошо“ е първият в сборника „След комунизма“:

„Не губи време! Ела бързо у нас! Ще те почерпя с парче от Гошо, веднага щом пристигнеш“, каза моята приятелка Дара, когато ми се обади по телефона. Слушах с колебание. Вчера моят съпруг купи голям нож и каза, че ще го използва, за да ми пререже врата. Не бях впечатлена, ако трябва да съм честна. Нека обясня как изглеждаше цялата картина.

Гошо беше 21-годишно магаре, чийто горд собственик беше бащата на Дара – чичо Пешо. Той подготвяше каруцата, и връзваше в нея Гошо, за да ходи да краде плочки, старо желязо, талаш и всичко друго, до което може да се докопа в тези части. Аз бях една от малкото, които знаеха истината за старото магаре и не се гордеех с това знание.

За да го кажа накратко, чичо Пешо превърна Гошо в накълцано месо и после в салами. Бях добре осведомена за важната роля, която тези салами играеха в нашия малък град.“

Алек Попов (София, 1966 г.) е един от най-известните и най-обичани български писатели днес. Неговият първи роман „Мисия Лондон“ беше преведен на 16 езика и бе направен филм по него в България. Той се превърна в най-гледания български филм след комунизма.

Неговите разкази за превеждани на различни езици. Те са силно сатирични. Най-новият му роман е наречен „Черна кутия“.

Част от разказа на Алек Попов „Ниневия“:

“”Чували ли сте за Сталин“, ме попита той.

„Кой не е чувал“, отговорих аз. „Велик мъж. Като Наполеон“.

„Наполеон е боклук“, излая той експлозивно, а после стана отново сериозен. Толкова сериозен, че дори застина. „В края на своя живот Сталин заповядва на своите подчинени да построят машина…“ – каза с колебание той. „Една ужасна машина, знаеш.“

„За какво се е използвала?“, попитах настоятелно.

„За разрушаването на света“, каза той.

„О, Боже“ – възкликнах озадачен. „За първи път чувам такова нещо!“.

„Не е можело да чуеш“, руснакът вдигна показалец – „Това е секретно“.

„Но как знаеш за него?“

Той хвана главата си с две ръце, облегна се на масата и рече: „Ще ти кажа. Слушай сега!“”

Велина Минкоф (София, 1974 г.) е една от другите писателки в тази книга. Тя е завършила английска литература в Калифорнийския университет в Лос Анджелис и европейски отношения в Университета в Маастрихт. Нейната първа книга с кратки разкази е публикувана през 2001 г. на английски език. Нейният първи роман е публикуван на български език: “Доклад на зелената амеба за химическия молив” (2011 г.). Той е базиран на преживяванията й в Северна Корея. Тази книга бе преведена от Патрик Морос на френски език рез 2018 г. и бе публикувана с друго заглавие „Великият лидер трябва да дойде да ни види“ (Le Grand Leader doit venir nous voir). Велина Минкоф е известна в България като Велина Минкова. Тя живее в Париж.

Това е откъс от разказа “Плъх” на Велина Минкоф:

“Жак помнеше колко много пъти дядо Робер му бе казал за детските си дни, когато е помагал на своя баща в млекарницата. Те държали каче с краве масло долу в хладно мазе. Една нощ, някой оставил качето отворено и голям плъх влязал вътре. След като се натъпква добре, той открива, че му е трудно да излезе навън по хлъзгавия отвор и потъва в маслото. Само опашката му остава да стърчи отвън.

Двамата внимателно измиват маслото от безжизненото тяло на плъха. Отнемат космите му. После с усмивка продават маслото на елегантни буржоазни дами, чийто ръкавици стигат до лактите и идват в магазина, за да купят килограм le frais. Същите дами се връщат отново и отново. Толкова им харесва краве маслото. Ами, c’est comme ça. Това бе Париж. Плъховете бяха навсякъде.”

Фарид Гадами е ирански писател, преводач и критик. Неговата иранска публика го разпознава по неговите романи и критични трудове, както и по преводите на автори, пораждащи спорове в световната литература. Той е превел до момента 34 книги. За първи път превежда в Иран творбите на авторите от бийт поколението като Джак Керуак, Алън Гинсбърг, Уилям Бъроуз. Миналата година неговият превод на „Одисей“ от Джеймс Джойс бе на първите редове на иранските литературни новини.

През 2016 г. фондацията „Джеймс Джойс“ в Цюрих го избира за свой предпочитан преводач. Пак през 2019 г. той е избран за един от тримата най-популярни писатели под 50-годишна възраст в Иран от Дружеството на преводачите в Техеран. Заедно с писатели от САЩ, Русия, Германия и Украйна Фарид Гадами бе избран през 2019 г. за гостуващ автор в България. Тогава той изнесе лекция в Международно дружество „Елиас Канети“, в софийския литературен дом и на Панаира на книгата в Бургас. При това посещение даде интервюта на Българското национално радио, на Българската свободна (социалистическа) телевизия и на блога „Мостът на приятелството“, като сподели възгледите си за литературата.

Гадами е завършил машинно инженерство и освен преподаването на инженерни курсове в университета е публикувал четири научни книги, включително „Инженерна математика за напреднали“ за магистри и докторанти.

Прочети на английски език!

Прочети на персийски език!

Прочети на румънски език!

Author: Vladimir Mitev

Румъноговорящ и персийскоговорящ български журналист. Jurnalist bulgar vorbitor de limba română şi limba persană. A Bulgarian journalist, who speaks Romanian language and Persian language. خبرنگار بلغاری که زبان رومانی و زبان فارسی را حرف می زند.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s