Елеонора Иванова: По време на пандемията не спряхме да подкрепяхме фирмите от България и Румъния

Българо-румънската търговско-промишлена палата съществува от 2003 г. насам (снимка: Българо-румънска търговско-промишлена палата)

Интервю с изпълнителния директор на Българо-румънската търговско-промишлена палата за въздействието на сегашната криза върху българо-румънските икономически отношения, за взетите от правителствата на двете страни социално-икономически мерки и за инфраструктурната свързаност между тях

Владимир Митев

Елеонора Иванова – изпълнителен директор на Българо-румънска търговско-промишлена палата е свързана с палатата от самото й създаване през 2003 г., когато 30 водещи български и румънски компании я привличат като експерт, със задачата да помогне за създаването и институционалното укрепване на специализираната партньорска организация, като веднага след учредяването става неин изпълнителен директор. През годините неуморно разширява екипа и дейността на Палатата като постепенно я превръща в разпознаваема бизнес общност. Елеонора Иванова е завършила магистратура по Финанси и банково дело в Стопанската академия в гр. Свищов, като впоследствие специализира финанси и управленско счетоводство в Университета на Уелс, Великобритания. Има пет години професионален опит в банковата сфера и над 20 години като консултант бизнес развитие. В момента успешно управлява и собствена консултантска компания.

Как кризата, породена от COVID-19, се отразява на членовете на БРТПП и на българо-румънските икономически отношения?

Ситуацията, в която попаднахме не беше предвидена, очаквана или планирана. Всяка организация прави своите годишни планове като отчита потенциалните рискове, но пандемията не беше сред тези, на които сме отдавали сериозно значение. Оказахме се стреснати от мащаба на здравния риск, но и от икономическите последици, които настъпиха след затварянето на границите, ограниченията за движения, спирането на производствата.

Тези процеси се отразиха както на нашата организация и членовете ни, така и на икономическите отношения между двете държави. Отдръпнахме се физически, но продължихме да общуваме. Част от компаниите успяха да се преустроят и да продължат да преструктурират производството си, други спряха за известно време. Физическите ограничения, които въведоха държавите, разбира се, повлияха негативно на бизнеса и в момента все още сме в ситуация, в която ни е трудно да кажем, че виждаме светлина в тунела.

Реално по време на корона-кризата между България и Румъния нямаше големи сътресения на веригите за доставки. Нито при нас, нито в търговската секция на Посолството на страната ни в Букурещ са постъпвали сериозни сигнали за проблеми. Разбира се, имаше и трудности, но те бяха по-скоро заради затворените граници и невъзможността на българските мениджъри да пътуват до Румъния. По време на кризата се наложи те да търсят местни, румънски партньори, които да управляват компаниите им. Друг проблем, отново заради физическият достъп, беше невъзможността на екипи и бригади, които имат сключени договори за обслужване и сервиз в Румъния, да пътуват до местата, на които трябваше да работят.

Междуфирмената задлъжнялост, която съществува и в България, и в Румъния се обостри по време на кризата. Наложи се някои от фирмите да приберат стоката си от складовете на дистрибутори, за да намалят щетите за бизнеса си.

Бихте ли направили преглед и анализ на основните социално-икономически мерки срещу кризата в България и Румъния? Кои мерки са по-ефективни с оглед на повторното задвижване на икономиката, след като временно имаше пропадане както на търсенето, така и на предлагането? Коя държава успява по-ефективно да стимулира секторите в криза?

Още в първите дни от обявяването на пандемията румънското правителство прие пакет от мерки, с които да подпомогне местния бизнес да се справи с последиците от коронавируса. Мерките бяха публикувани на 22 март и сред тях беше удължеаването на сроковете за плащане на данъци с отстъпка, възможност за малкия и среден бизнес, които са спрели изцяло или частично дейността си и имат сертификат за извънредна ситуация, да се възползват от отлагане на плащането на комуналните услуги и наема за седалището на фирмата и допълнителните офиси, възможност за предоговаряне на клаузи по договорите заради извънредното положение, обезщетения при временно спиране на дейността (техническата безработица) и др.

От своя страна българското правителство също разписа поредица от мерки, които влизаха постепенно в сила. Първоначално режимът 60:40 не беше достатъчно добре приет, но в последствие доста фирми се възползваха от възможността да запазят персонала си като държавата поеме част от разходите за осигуровки.

Най-дискутираната мярка в Румъния беше възможността за безлихвен кредит, а при нас държавата реши да подпомогне микрофирмите, като им отпусна до 10 000 лв. директна субсидия.

На този етап никой не може да коментира коя държава се е справила по-успешно и кои от взетите икономически мерки са дали по-добър резултат. Важното е, че правителствата успяха да реагират и да направят каквото могат, за да не спре бизнесът напълно. И понеже тези мерки все още са в сила, анализ може да се направи след като кризата отмине.

БРТПП има отношение към инфраструктурата свързаност между България и Румъния. Как камарата оценява състоянието на трансграничните връзки в техните конкретни измерения: дискусиите около третия мост, който бе обявен да е при Свищов-Зимнич, но от една година по темата е затишие; пътните връзки до двата налични моста; състоянието на фериботните връзки. Каква е визията на БРТПП за развитие на инфраструктурните връзки между двете страни и какви съвети давате на правителствата на двете държави в тази посока?

Да, Палатата има отношение към свързаността на двете държави и убедено вярваме, че колкото повече мостове и фериботи има, толкова бизнесът и хората биха били по-удовлетворени. За моста между Свищов и Зимнич с нас не са водени разговори, но ние направихме проучване сред нашите членове и тяхното мнение формира и нашата позиция, а именно – колкото повече възможности за физическа връзка съществуват между България и Румъния, толкова по-добре.

Трябва да има много повече връзки – и фериботни, и мостови. Румъния е вторият по големина външнотърговски партньор на България и това трябва да е сигнал, че бизнесът се развива. Освен между нашите две държави, през двата моста и недостатъчните фериботни връзки, преминава сериозен автомобилен и товарен трафик, който продължава към Турция.

Не трябва да забравяме, че Дунав също е транспортно средство. Той е път, който може и трябва да се използва. Българо-румънска палата активно работи и по тази тема – за облекчаване на корабоплаването. Комуникраме активно със сектора, със заинтересованите страни, с отговорните министерства и постигаме своите малки успехи.

БРТПП реализира трансгранична трудова борса – агенция Visa. Бизнесът е мобилен, има капитал и вижда възможностите при съседите. До каква степен работниците и служителите виждат икономически интерес и смисъл в работата в съседната страна? Какво пречи на трудовата мобилност между двете държави?

В момента мобилността е сведена до минимум, заради ограниченията наложени от коронавируса. Все пак пътуването е възможно в няколко допустими случая и работещите в Румъния българи го правят. Но като цяло като пречка пред мобилността можем да отбележим на първо място народопсихологията от двете страни на границата, пряко свързана с уседналия начин на живот и работа на хората. Трудно преодолима е и езиковата бариера. Факт е, че българите имат по-големи очаквания от трудовия пазар в Румъния, а румънските работодатели не са склонни да заплащат по-скъпо труда на потенциалните си български служители. Истината е, че хората трудно се справят и с езика, и с мисленето, и с непознаването на съседите си.

Какви са основните проблеми, с които се сблъсква българският бизнес в Румъния? Как се отразяват на дейността му данъчните иновации в периода 2015-2019 г., обезценяването на леята, силната конкуренция на румънския пазар, където има много чуждестранни фирми?

Най-различни са проблемите, с които българските фирми, се срещат в Румъния. Сред тях са обемът на пазара, високата конкуренция, езиковата бариера, ценовата му чувствителност.

Румънският пазар е „инвестиционен“. За да развие българска компания бизнеса си от другата страна на Дунав, тя трябва да е стабилна тук, да е устойчива, да има времето и ресурса да изчака подходящ момент. Опитът на компаниите показва, че румънският пазар се разкрива стъпка по стъпка. Понякога фирмите трябва да работят на себестойност, преди да имат възможността да се разкрият пред румънските клиенти и партньори. След като станат разпознаваеми, компаниите се изправят пред проблема с обема на пазара – понякога не успяват да задоволят търсенето, не могат да изпълнят поръчките, които са получили. Това е важен момент и трябва добре да се прецени. Повечето фирми, които са успешни в Румъния, са отделили една, две или три години, за да се стабилизират там. На други, които са станали лидери в някой от сегментите на румънския пазар, им е отнело седем години. Повечето фирми и практиката го потвърждават.

Какво променя сегашната криза за икономическата и международната ситуация на България и на Румъния? Какво прави БРТПП за да развие българо-румънските икономически отношения в сегашните условия?

Пандемията засегна традиционно добрите икономически връзки между двете държави и доведе до намаляване на стокооборота. Прогнозираният ръст на брутния вътрешен продукт и в двете държави не се случи, напротив – икономиката се забави и в един момент почти спря. Фирмите смениха приоритетите си все още изчакват, за да преценят как ще се развият икономическите процеси след пандемията.

Ситуацията с коронавируса в глобален мащаб наруши веригите на доставки и се оказа, че отдалечените в Азия производства не са добра опция в момента. Постепенно европейските компании започват да се замислят за преместване на заводите си от Азия обратно на нашия континент и нашите две държави имат шанс – да привлекат инвеститори и да станат атрактивна ниършоринг дестинация.

БРТПП се опита изцяло да преструктурира предоставянето на услуги за фирмите членове и компаниите, които имат интерес към румънския/ българския пазар. Проведохме много събития онлайн и реално не сме спирали работа. Компаниите се научиха, а и свикнаха да комуникират онлайн. Това беше полезно както за тях, така и за нас. На едно от събитията, в което български мениджъри, работещи в Румъния споделяха своя опит и отговаряха на въпроси събрахме повече от 70 компании, които активно участваха в диалога. Това в офлайн среда би било почти невъзможно, а благодарение на новите технологии, от различни места в Румъния и България събрахме изключително качествени говорители и заинтересовани слушатели.

Нашата оценка за пандемията е, че успяхме да преминем собствените си граници – реалните ни срещи станаха виртуални, научихме се да мислим извън формата, разбрахме, че можем да работим пълноценно и без да сме очи в очи с клиентите си. Създадохме и нови възможности, не спряхме да подкрепяме компаниите в пътя им към успеха!

Снимка: Елеонора Иванова (източник: YouTube)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Author: Vladimir Mitev

Румъноговорящ и персийскоговорящ български журналист. Jurnalist bulgar vorbitor de limba română şi limba persană. A Bulgarian journalist, who speaks Romanian language and Persian language. خبرنگار بلغاری که زبان رومانی و زبان فارسی را حرف می زند.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s