Джордже Енеску – гениален композитор и виртуоз

Концертната зала на Букурещ – Атенеума, е кръстена на Джордже Енеску (снимка: Михай Петре, CC BY-SA 3.0 România)

65 години без великия румънски композитор и музикант. Завръщане към българското издание на книгата на проф. Виорел Косма, посветена на Енеску

Огнян Стамболиев,
ПЕН- България

Тази статия е отзив за книгата на Виорел Косма „Джордже Енеску, един велик музикант”, преведена на български език от Огнян Стамболиев и издадена от издателство „Гея Либрис” през 2012 г. в София. Статията е предоставена специално на блога “Мостът на приятелството” от автора си.

(снимка: Огнян Стамболиев)

Запитан за колко време се е научил да свири на цигулка, в интервю за букурещки вестник (през 1939 г., когато се завръща от триумфалното си турне в Париж и Щатите), Джордже Енеску отговаря: “Мисля, че е рано да ми задавате подобен въпрос. Още не съм завършил обучението си, което започнах 5-годишен. Уча се да свиря на този дяволски труден инструмент от 53 години…”

Джордже Енеску започва да учи цигулка, когато е на 4 години, 5-годишен за първи път може да изсвири една пиеса без грешка. Ражда се на 7 август 1881 г. в Ливени, Молдова, в семейството на цигулар-любител. През 1892 г. е обявен за дете-чудо. По това време учи във Виенската консерватория и дава първия си голям концерт. В австрийската преса излиза пророческа статия: “Джордже Енеску – гениално дете от Румъния, което скоро ще изуми Европа и света”. Авторът уточнява: “В програмата бяха включени доста трудни пиеси за цигулка, написани от самия изпълнител. Малкият румънец е опитал силите си и като композитор. Мисля, че тъкмо той ще бъде един от музикалните гении на нашето време…”

В спомените си Енеску пише следното за първия си концерт: “Още от тази паметна вечер ми се стори, че сред монотонния шум на аплодисментите дочух някакъв глас, подобен на рефрен: Ще станеш виртуоз, ще станеш виртуоз… виртуоз… виртуоз… А представяте ли си как живее един виртуоз? Тези хора са толкова обичани и мразени. Затворници без свобода, без личен живот. Само робски труд, безкрайни пътувания и концерти. И нищо друго!”

Енеску наистина става виртуоз – един от големите виртоуози на нашето време. Еднакво добре свири на цигулка, пиано, дирижира. Скоро Франция го приема като роден син и до края на дните си, подобно на други велики румънци: Йожен Йонеско, Мирча Елиаде, Константин Бранкузи, Емил Чоран, той ще бъде кръвно свързан с културната столица на Европа и света. Разбира се, ще направи изключително много и за родината си – ще издигне на завидно равнище музикалния живот не само в столицата, но и в големите културни центрове на страната, ще има много последователи. Неговата ярка, слънчева личност ще привлича не само музикантите и останалите културни дейци, но и цялата общественост, авторитетът му ще бъде огромен. Но след войната ще бъде принуден да емигрира в Щатите (властите ще национализират имуществото на съпругата му – княгиня Кантакузино и семейството ще остане без средства дори за храна!).

В спомените си Джордже Енеску споделя: „Когато говорят за мен в Европа, имат предвид цигуларя и диригента, а в Америка – композитора. Но аз се считам преди всичко за композитор. Наистина, обожавам цигулката, но когато слушам не себе си, а други изпълнители, например Жак Тибо…”

Енеску ни остави безценни записи като цигулар и диригент, по които следващите поколения ще могат да съдят за невероятния му изпълнителски талант. Но той ще бъде запомнен в историята на музиката преди всичко като композитор, оставил цяла школа след себе си, избрал за свой път синтеза Изток-Запад. Неговите 120 опуса от всички художествени жанрове (опера, симфония, камерна, хорова, солова музика) въплътиха този гениален синтез между националната румънска музика (една от най-жизнените и красиви в Европа) и най-доброто от професионалната западна симфонична и оперна култура. За да се нареди сред първите композитори на съвременността – Дебюси, Равел, Барток, Стравински, Бритън, Прокофиев, Шостакович…
Музиката на румънския класик е отдавна позната и обичана у нас. Тя е неразделна част от репертоара на водещите български оркестри и музиканти, често звучи на фестивала „Мартенски музикални дни”, на „Варненско лято” и „Софийски музикални седмици”. Наскоро Радио София записа неговите прекрасни „Седем песни по текст на Клеман Маро в изпълнение на Виолета Шаханова, сопран.

От огромната книжнина за великия румънски музикант избрах тази книга на един от неговите прочути биографи и изследователи, незабравимия проф. Виорел Косма (1923- 2017 г.), заради краткостта и яснотата на изложението, заради пълноценния образ на Енеску и изключително богатия й справочен апарат (опуси, записи, издания, концерти, литература и др.), който, надявам се, ще бъде полезен, както за специалистите, така и за любителите на музиката.

“Румънска рапсодия” от Джордже Енеску в изпълнение на филхармоничния оркестър “Джордже Енеску”, диригент Серджу Челибидаке, Румънският Атенеум, 1978 г.

Снимка: Джордже Енеску (източник: публична)

Прочети на румънски език!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s