Стълба до Небето или Марин Сореску на български

Книгата с произведения на Марин Сореску е преведена на български език от Огнян Стамболиев (източник: Огнян Стамболиев)

Една красиво оформена книга на издателство „Авангард принт” с метафизичен пейзаж на един от най-интересните български живописци – Николай Караджов, ни среща с голям световен писател от северната ни съседка

Проф. д-р Ерика Лазарова, БАН – София

Тази статия бе публикувана за първи път в български медии през 2011 г. и бе предоставена на блога „Мостът на приятелството“ от Огнян Стамболиев по повод 85-годишнината от рождението и 25-годишнината от смъртта на Марин Сореску. Огнян Стамболиев е преводачът на български език на книгата, която проф. Д-р Ерика Лазарова от БАН рецензира.

Марин Сореску (1936-1996 г.) е вече познат на нашата културна публика главно от периодичния печат и преводите на Огнян Стамболиев (р. 1947). Сега изтъкнатият наш преводач и познавач на румънската литература ни предлага повече от 400 страници с поезията, драматургията и есеистиката на този безспорно оригинален световен автор. Появил се в литературата на северната ни съседка през 60-те години на ХХ век, заедно с известните и у нас: Никита Станеску, Ана Бландиана, Йоан Александру, той е сред поетите, обновили румънската поезия и достигнали до истински върхове.

Първият му сборник „Единствен сред поетите” (1964 г.) съдържа стихотворни пародии на негови събратя по перо, в които тънко и остроумно хиперболизира тяхната поезия. Със следващата си книга „Стихове” от 1966 г. той се представя като напълно оригинален творец, със завършен стил. И както пише в задълбочения си предговор преводачът: „Сореску можеше да направи стихотворение от всичко и за всичко. От простия поетичен предмет или образ да стигне до синтеза на философското и поетичното, което прави голямата и истинската литература”. В тази „делнична” поезия той тръгва обикновено от нещо дребно, незначително, банално, за да потърси неочаквана гледна точка и да провокира читателя:

„Всеки пътник в този трамвай

прилича досущ

на пътника,

застанал плътно пред него.

Може би скоростта е твърде голяма,

а може би в трамвая е доста тясно.

На всеки вратът му е като изгризан –

от вестника, дето се чете зад него.

Ето: усещам и аз вестник зад врата си,

готов да го пререже с краищата си.

Вените

да ми прекъсне!

„Присъда” (от “Фонтани в морето” (1982))

Не по-малко силна и оригинална е и драматургията на този „тотален писател”, без аналог в румънската и българската литератури. Интересното е, че част от пиесите му се раждат от стиховете му и те стават „драматургичния скелет”, както казва самият автор. (Подобен е и генезисът на повечето от забележителните театралните опуси на неговия по-млад сънародник Матей Вишниек, представен на български блестящо от Огнян Стамболиев).

В сборника, който е събрал всъщност два тома – „Стълба до Небето” (133 стихотворения) и „Жаждата на Солената планина” – са включени пет пиеси и пет есета за театъра. Сред тях са философската монодрама „Рибарят Йона” / играна с голям успех и в Ню Йорк/, заглавната трагедия- поема „Лоно или Жаждата на Солената планина” /, представяна на много чужди сцени и от Театъра на нациите/, както и  „Дракула или Третият кол”- един оригинален текст за легендарния герой.Пиесите му имат дълъг живот и се играят по света. Мисля, че ще бъдат интересни и за нашата публика, ако режисьорите ни преодолеят / поради неинформираността си!/ предубежденията си към румънската драматургия.

Трябва да благодарим на преводача и критика Огнян Стамболиев за тази среща с този голям автор. Преводите му на Марин Сореску, както и тези на наскоро публикуваните Емил Мишел Чоран, Мирча Елиаде, Йожен Йонеско, Никита Станеску, Панаит Истрати и Матей Вишниек, заслужават висока оценка и са достойни за автора.

„Стълба до Небето”, поезия, „Жаждата на Солената планина”, пет пиеси, превод: Огнян Стамболиев, изд. „Авангардпринт”

Снимка: Марин Сореску (източник: Wikipedia Commons, Publilc domain)

Прочети на румънски език!

Последвайте канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube! Блогът има и акаунт във Facebook и Twitter.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s