Малкият Париж и българските връзки с него

В разкошната акустична зала на Атенеума са изнасяли концерти много български състави и солисти (източник: Огнян Стамболиев)

„Братя- румънци, с Вас ни свързваха винаги най- живи симпатии. И никога тези симпатии не бяха помрачени от някакво неразбирателство.”  

Христо Ботев (източник: “Букурещ отблизо” на Лучия Керчова-Пъцан и Лука Велчов)

Огнян Стамболиев,

Владимир Митев

Наричат Букурещ „Малкия Париж” или „Париж на Източна Европа”. С пълно право. Този красив град е планиран до голяма степен по модела на Париж по идея на великия френски архитект и градостроител Жорж Йожен Осман (1809 – 1891 г.). В него има Триумфална арка, Атенеум (концертна зала), прекрасни сгради с колонади и мансарди, дворци, градини, езера – всичко това дело на местни строители и  проектанти, но и с подкрепата на властта – на династията на румънските Хоенцолери, които строиха много повече, по-красиво и по-мащабно от българските Кобурги. Последните не оставиха нещо голямо дори в София. 

Още в края на XIX век Букурещ е вече голям европейски град (300 000 жители) с  широки булеварди, павирани улици и осветление, водоснабдяване, множество фабрики, работилници, магазини и складове, ресторанти, увеселителни заведения и театри. Тук се дават оперни представления още в началото на XIX  век от италиански и френски трупи, а малко по-късно и от румънски артисти. Драматичният театър е на завидна  висота. На букурещка сцена неведнъж е играла и великата Сара Бернар…

В края на века е построен и уникалният по своята красота и акустика “Атенеум” – централната концертна зала на Букурещ, считана за една от най-акустичните и красиви в света. В нея днес се провежда  големият международен музикален фестивал “Джордже Енеску” един от водещите световни фестивали, на който гостуват състави от ранга на Миланската Скала и Берлинската филхармония.

От началото на ХХ век румънската столица се модернизира с изключително бързи темпове. Новият градоустройствен план я превръща в истински европейски град с широки и удобни булеварди (подобни на парижките) и обширни кръгли площади, високи и красиви обществени сгради, жилищни кооперации в различни стилове, но организирани в хармонични архитектурни ансамбли. Румънската столица има добре функциониращ градски транспорт, внушителен брой зелени площи –  градини, паркове и водни басейни. Може да се каже, че това е един от най-хармоничните, най-добре планираните и зелени градове на стария континент. Новите сгради тук се строят в съзвучие със старите, а новите паркове и градини изглеждат така, сякаш са създадени през XIX век и не се отличават от първия голям парк в Източна Европа –  “Чишмиджиу”, напомнящ  за Люксембургската градина в Париж. 

Периодът между двете световни войни е време на небивал разцвет на румънската икономика, търговия и култура. За Букурещ вече се говори като за “Париж на Източна Европа” не само защото румънците са ревностни франкофони, но и защото главният им град упорито се стреми да достигне така скъпия им френски модел. Култът към Франция и Париж е жив и днес, след четирите десетилетия насилствена изолация от Европа – тук френският език е сред най-популярните чужди езици след румънския. Значителна е румънската диаспора във Франция през ХХ век: Джордже Енеску, Мирча Елиаде, Емил Чоран, Константин Бранкузи, Ана дьо Ноай, Тристан Цара, Йожен Йонеско… През 1922 г. жителите на града дори издигат своя Триумфална арка (от железобетон и бял гранит в неокласически стил), подобна на парижката, в чест на победата на Румъния през Първата световна война…

Букурещ и българите

Но Букурещ е и град с българско наследство. Известно е, че през жестокото турско робство хиляди българи емигрират в румънските земи  (в княжествата Влахия и Молдова). Тогава Букурещ заедно с Галац и Браила става център на българската емиграция.  Румъния е добра и гостоприемна към българите, а и те работят упорито и почтено. В столицата почти няма квартал без българи. Счита се, че  повече от един милион българи са се заселили във Влахия и Молдова.  Работни и предприемчиви, те строят, произвеждат, образоват се, някои достигат и до високи държавни и общественти позиции. 

Много от църквите в Букурещ са построени или свързани с българите. Тук е бил и центърът на българското революционно движение. В Букурещ пребивават за дълго или за кратко Христо Ботев, Любен Каравелов,  Васил Левски, Софроний Врачански,  Иван Вазов, Георги Сава  Раковски, д-р Петър Берон. В близост до площад “Унирий”, по Каля Мошилор и бул. Христо Ботев е българският квартал с много запазени къщи и паметни плочи, свидетелстващи за българските му обитатели. Днес това наследство е до голяма степен забравено. Войните от началото на ХХ век създават противоречия между румънците и българите, които предпоставят значително отслабване на българската общност. По-късно – през времето на социализма, въпросите, свързани с културно-историческото наследство разделят румънци и българи и остават нерешени. За съжаление, малко от българските исторически места са съхранени днес. Заради промени в градоустройството или липса на интерес редица сгради са разрушени. Но част от тази памет все пак е съхранена. 

Българският народ казва: “Съседът може да бъде по-близък и от брата, защото братът може да бъде далеч, а съседът е винаги до тебе!”. Навярно не осъзнаваме, че в исторически план с румънците винаги сме били по-близки, отколкото със славяните- сърби. Днес, когато сме част от едни и същи интеграционни общности възникват условия да възстановим паметта за българо-румънските връзки и да изградим доверие, така че нашите народи да намерят динамика и живот. Както за българи, така и за румънци би било интересно да открият непознати факти за отношенията си със съседите. А когато веднъж се преодолее стената на недоверие между народите, се открива необятно пространство, в което приятелството и сърдечността създават условия за нещо по-добро. А познаването на Букурещ, както и на неговото българско наследство, може да задълбочи българо-румънските отношения.

В Патриаршеската катедрала (църквата „Св Константин и Св Елена”, 1658 г.) се съхраняват  костите на Св. Димитър Басарбовски от Русе, който е светецът- покровител на румънската столица, която е основана с княжеска грамота от Влад Дракула на 20 ноември 1457 г. (източник: Britchi Mirela, CC BY-SA 4.0)
Гробницата на братята – дарители Евлоги и Христо Георгиеви в централното букурещко гробище „Белу” се поддържа добре от Букурещката община (източник: Георги Петров/Georgi Petrov, CC BY-SA 3.0)
За построяването на главната сграда на Университета големи суми са дарили не само Братя Георгиеви, но и други заможни българи. А облицовката е от Красенски (Русенски) камък. И днес в Букурещ учат много млади българи. (източник: claudiu nh, CC BY-SA 2.0)
В  центъра на Букурещ  има няколко улици, свързани с българите, които са живеели и работили там: „Кожухари”, „Шапкари”, „Сливен”,„Седлари”, „Ковачи”, а това е улица „Габровени” (габровчани) днес. Едно приятно място в стария град, близо до първия княжески дворец на Влад Цепеш (Дракула) (източник: Огнян Стамболиев)

Снимка: За построяването на прекрасния Букурещки Атенеум (Дома на Филхармонията) през 1886 г.  Евлоги  Георгиев дарява 200 000 леи в злато (източник: Diego Delso, CC BY-SA 4.0)

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s