Българското правителство на “промяната” се срина на фона на противоречиви интереси

Протести и контрапротести в София ознаменуваха политическата криза около падането на правителството Петков (източник: YouTube)

Геополитиката може да е една от причините за падането на екипа на Кирил Петков

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на сайта Cross-border Talks на 22 юни 2022 г.

Българското правителство падна на 22 юни 2022 г. след вот на недоверие. Падането на правителството на Петков беше съпроводено от масови протести в подкрепа на това, което той направи или се опита да направи: да удари олигархичните интереси в енергетиката, митниците, транспорта и строителството.

Делян Пеевски, крупен бизнесмен и депутат от Движението за права и свободи, опозиционна партия, за която гласуват етническите турци, заяви веднага след падането на правителството, че това е първата стъпка в голямата борба срещу олигархията. Конфликтът между Пеевски и бизнесмена Иво Прокопиев е добре известен – конфликт, който през годините доведе до антиолигархични протести. Днес колегите на Пеевски постоянно говорят за това, че правителството на Петков е било подкрепено от Прокопиев.

Днешните събития преминаха и в сянката на така наречените “френски предложения/предложения на френското европредседателство” за разрешаване на спора между България и Северна Македония. Предложението предвижда България да позволи започването на преговори с Македония за присъединяване към ЕС, а българските искания, свързани с неутрализирането на македонистката идеология, да бъдат част от преговорите, като ЕС гарантира заедно с България тяхното изпълнение във времето.

В навечерието на гласуването бившият министър-председател Бойко Борисов от партия ГЕРБ (член на Европейската народна партия) изрази пълната си подкрепа за френското предложение. Именно Борисов въведе първото българско “вето” за членството на Северна Македония в ЕС през 2020 г. и беше свален от власт през 2021 г. след масови антикорупционни протести. Смятан за политически близък до Виктор Орбан, Борисов отстъпи тогава властта и по-късно се появи “технопопулисткия” проект на Петков, който се обяви за антикорупционна програма и спиране на прехвърлянето на държавни пари и средства от ЕС към мафията/олигархията. Усилията на Петков да отстрани главния прокурор, възприеман като пречка за истинска борба с корупцията, обаче бяха неуспешни. Въпреки това Петков предприе други действия и по време на неговия мандат износът на руски газ за България беше спрян.

Управляващата коалиция обединяваше много различни сили с противоречиви геополитически контакти. По време на встъпването му в длъжност се смяташе, че това означава, че промените след Борисов ще бъдат договорени между различните елити, вместо да има кръстоносен поход срещу неговото наследство. Промяната обаче настъпваше бавно и често бе възпрепятствана, включително и в самата управляваща коалиция. И накрая, излизането от правителството на малка популистка партия, която се възприема като близка до икономическите интереси на Движението за справедливост и свобода, предизвика настоящата политическа криза.

Една от многото хипотези би могла да бъде, че може на българската държава се налага да промени управленската си формула, тъй като геополитическите баланси в региона може би също се променят. Друга хипотеза би могла да бъде, че българското правителство наистина е засегнало лични интереси в икономиката и това е предизвикало реакции. Все пак трябва да се отбележи, че мнението за правителството на Петков никога не е било еднозначно и по време на неговото управление е имало решения или подходи, които са предизвиквали въпроси, поне за тези, които не са искали да му дадат време да научи изкуството на управлението.

Въпреки шумотевицата и вълнението, хипотезата на блога е, че геополитическата динамика си заслужава да се изучава, за да се разбере и вътрешнополитическата динамика в България.

Снимка: Кирил Петков (източник: YouTube)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s