Какво могат да направят Румъния и България, за да намалят опашките на граничните си пунктове?

Дору Драгомир (източник: Дору Драгомир)

Дору Драгомир от Двустранната търговска камара България-Румъния споделя редица идеи за облекчаване на трафика по българо-румънската граница и разказва за какво неговата организация настоява като решения

Владимир Митев

Владимир Митев разговаря с Дору Драгомир – председател на Двустранната търговска камара България-Румъния, за ежегодните летни проблеми на българо-румънските гранични пунктове – дългите опашки от превозни средства. Дору Драгомир разказва за редица идеи, които неговата търговска камара е предложила на двете правителства – като електронно плащане на такса мост, специални абонаментни карти или зелени линии за хората, които пътуват по работа. Той също така казва, че в момента съществува малко известна възможност за плащане на такса мост от румънската страна на границата чрез предплатени ваучери – възможност, която е известна и се използва предимно от румънските транспортни фирми. Владимир Митев споменава, че теоретично двете страни биха могли да се опитат да създадат свое собствено пространство без граничен контрол, нещо като мини-Шенген. Накрая Дору Драгомир разказва за някои добри практики, които са били приложени – например малките камиони вече имат бърза лента на граничния пункт Русе-Гюргево.

Интервюто със субтитри на български език може да бъде чуто тук:

Добре дошли в извънредното издание на подкаста, който блогът “Мост на приятелството” прави с директора на Двустранната търговска камара България-Румъния, Дору Драгомир. Темата ни днес е много актуална. Всяко лято на българо-румънската граница има големи опашки и от двете страни. Камиони чакат с дни, за да преминат, а също и много хора, които пътуват с туристическа цел или просто пътуват само покрай границата, трябва да чакат дълго, понякога с часове, за да преминат.

Така че нека да започнем с това. Ще обсъдим какво може да се направи, а също и собствения опит на Дору Драгомир. Той е човек, който действа в българо-румънското пространство и предлага някои решения. Така че първо, Дору, какво е твоето собствено впечатление? Това лято си минавали много пъти по тази граница. И какво виждаш, когато минаваш границата?

Бих казал, че нищо не се е променило. Или поне, ако сравняваме с последните две години и ситуацията с пандемията и т.н., и ограниченията тази година, тя е малко по-лоша от последните две години поради факта, че по-голямата част от румънците, които пътуват само за туризъм, излизат извън страната. А както знаем, една от основните дестинации за почивка на румънците е Гърция. Дестинация е и България.

Видях последните данни за България за тази година. Румънците са на първо място по отношение на общността от туристи, които посещават българското Черноморие. Почти 500 000 румънци са регистрирани тази година в курортите по българското Черноморие. Според последните статистически данни около 4 милиона румънци пътуват през България до Гърция, Турция всяка година, особено през лятото в пика на сезона на почивките. И, разбира се, резултатите от това интензивно пътуване могат да се видят в граничната зона, особено на граничните пунктове, където те могат да преминават директно. Това означава двата моста при Русе-Гюргево и Видин-Калафат, както и зоната на изток на морския бряг, където отново могат да преминават директно. Там можете да видите огромни опашки, както казахте по-рано.

Наистина, при последните ми няколко пътувания чаках от 40 минути до един час, особено в Русе-Гюргево, въпреки че граничната полиция и в двете страни, Румъния и България, направи всичко възможно, за да ускори процеса на проверка. Когато става въпрос за огромет брой автомобили и хора, е сложно.

Основният проблем от гледна точка на двустранната камара е свързан с факта, че това по някакъв начин пречи на нормалните бизнес пътувания, защото компаниите трябва да изпращат хора през границата, трябва да изпращат служителите си, трябва да изпращат мениджмънта си, трябва да изпращат представителите си. И не говорим за хората, които работят като трансгранични служители и пътуват всеки ден. За тях това е огромен проблем поради факта, че нямаме никакъв вид, да кажем, разграничение между хората, които отиват и преминават като туристи, и хората, които преминават по икономически причини. И това е една от битките, които двустранната камара води от дълъг период от време. Извършихме много дейности в отношенията с властите, за да помогнем на бизнеса да преминава границата малко по-бързо.

Какво може да се направи според вас и според Търговската камара?

Ами, мога да ви кажа какво вече направихме като стъпки. Предложихме на властите и в Румъния, и в България да създадат нещо като зелена линия за бизнеса в граничната зелена линия, каквато имат дипломатите. Но за бизнеса, за съжаление, нито румънските, нито българските власти не се съгласиха с този вид решение. Ние също така им предложихме да създадат някакъв вид абонаментна такса за плащане на такса мост, за преминаване на границата, особено в Русе и Гюргево. И за съжаление, отново никой от властите не се съгласи с този вид решение. Има само решение за предварително плащане на такса мост за големите камиони. Това е валидно само за плащане при излизане от Румъния. Можете да платите, можете да вземете някакъв вид ваучери. Плащате ги авансово и имате възможност да преминете, не знам, десет пъти, 20 пъти, в зависимост от това колко ваучера плащате. Но за съжаление, това се използва главно от румънските фирми за камиони. Българите или не знаят за това улеснение, или не го използват. Въпреки това броят на фирмите, които го използват за своите камиони, не е толкова голям в момента.

Друга молба, която имахме към властите, за да подпомогнат бизнеса, беше да се създаде някакво решение за електронно плащане на данъка за моста, както е случаят с електронното плащане на винетките в Румъния и България. По принцип можете да платите този данък и тази инициатива на камарата беше отхвърлена от властите от двете страни с различни причини. Тук не е мястото и времето да обсъждаме причините, които те имат. Но ние имахме такива инициативи през последните години. И смятаме, че трябва да се направи нещо, защото за съжаление между Румъния и България, както знаем и обсъждаме от години, имаме огромен проблем с инфраструктурата, която свързва двете страни. И ако нямаме инфраструктура, трябва да намерим други решения. Ако имахме, не знам, десет моста над Дунава, със сигурност нямаше да е проблем да се пътува между Румъния и България.

Мога да ви кажа, че румънското министерство на външните работи през последния един месец, мисля, че всяка седмица, отправяше съобщения към румънските граждани, които пътуват до България, да използват всички възможни точки за пътуване и гранични пунктове. Но, разбира се, много по-лесно е да се мине по моста, отколкото да се чака ферибот в Силистра-Кълъраш или Оряхово-Бекет. Освен това през последните две седмици имаме проблем с нивото на река Дунав и някои от фериботите бяха спрени. В Бекет и Оряхово те не работят през последните две седмици. Така че проблемът не е само във факта, че има много туристи. Става дума и че природата по някакъв начин ни дава знаци, че може би е време да се върнем към първоначалната идея и да направим нещо за инфраструктурата между нашите страни.

Какво всъщност се случва с тези дискусии за повече мостове по Дунав? Нека ви припомня, че правителството на Кирил Петков обяви, че евентуално могат да бъдат построени пет моста между България и Румъния, и бяха започнати някои разговори по този въпрос, особено по отношение на Русе-Гюргево, където може да бъде построен нов мост. Какво се случва сега в това отношение?

Въз основа на нашата информация, а вие знаете, че ние сме силно заинтересовани по тази тема, като се започне от двустранните отношения Румъния-България и се стигне до нивото на инициативата “Три морета”, всички тези инициативи визират инфраструктурата между Румъния и България… В това отношение възникват митове според мене, че става дума за пет, шест моста над Дунав, които ще се строят. Последният, който чух да говори за това преди няколко месеца, беше кмета на Гюргево, който твърдеше, че всичко е готово, ще имаме пет, шест моста над Дунав. Но пак казвам, говорейки за нашата информация до момента на посещението на Кирил Петков в Букурещ през пролетта, не се видяха никакви конкретни действия в тази посока.

Нещо повече, когато говорим за инфраструктура, не можем да говорим само за мост. Добре. Мостът ще бъде направен, рано или късно. Проблемът е как ще свържем този мост с останалата инфраструктура на страната. И за съжаление, Румъния и България в този момент, Румъния в южната си част и България в северната си част, нямат реална инфраструктура, която да свързва мостовете, когато тези мостове бъдат посторени. Вторият мост при Русе-Гюргево може да се направи, няма проблем. Въпросът е от Русе къде точно ще отиде трафикът, защото в района няма магистрала, няма скоростен път. От Гюргево ще се стигне до Букурещ доста бързо. А оттам има връзка с магистралите на Румъния, с Констанца и накрая със Запада. Но с изключение на Русе-Гюргево в Румъния няма близка връзка с, с високоскоростната инфраструктура за камиони. И сега се връщаме към дългите опашки от камиони на двата моста – Русе-Гюргево и Видин-Калафат.

Мога да ви дам един прост пример. Водих разговори с една компания от Разград. Това е на 60 километра от Русе. Това означава около 120 километра от Букурещ. Попитах собственика на компанията каква част от вашия бизнес е свързана с Румъния и главно с Букурещ. Фирмата прави мебели. И той ми каза, че за съжаление, въпреки че Румъния, интересен за енго пазар от гледна точка на цени, от гледна точка на заявки и така нататък, фирмата му не прави толкова много бизнес с Румъния. И аз попитах, добре, защо е така? И той ми обясни: “Ако аз сложа мебелите в собствения си камион (той разполага със собствени транспортни камиони) и го изпратя до Букурещ на 120 километра, моят камион ще пътува три дни. Защото ще пътуваме 2 часа до Русе, ще чакаме там около 24 часа плюс минус, ще отидем до Букурещ за още 2 часа, ще разтоварим, ще се върнем в Гюргево и ще чакаме там още 24 часа. За бизнеса това време, което прекарва само в чакане, е загуба на пари. И дори не говоря за нивото на цените.

Ако поискате от транспортна фирма да превози някаква стока от Русе до Букурещ, ще се изненадате, че цените, които ви искат, са огромни в сравнение с количеството километри между двата града. И е нормално да поискат тези огромни цени, защото харчат много пари само за чакане на опашка, без да правят нищо. Така че от гледна точка на бизнеса, компаниите, предприятията, бизнес общността губят много пари поради липсата на инфраструктура между нас.

Нека тук да обясним на нашите чуждестранни слушатели, особено на тези от Западна Европа, че България и Румъния не са членки на Шенгенското пространство и това е причината да се появяват такива големи опашки. А всъщност транспортният сектор и в двете страни е много заинтересован от влизането на двете страни в Шенгенското пространство. Вече повече от десетилетие няма политическа воля за това и винаги има надежда, че може би тази политическа воля ще се появи. Но, разбира се, това е нещо, което може би е дори геополитическо. То е свързано с определен баланс между различни международни сили. Така че България и Румъния не са членки на Шенгенското пространство.

Но нека да кажа, че имаше някои идеи, че може би е възможно мини-шенгенско пространство между България и Румъния, докато други твърдят, че това не е възможно от правна гледна точка. Но трябва да си спомним, че по време на коронавируса, когато Шенгенското пространство се разпадна в ЕС, всъщност имаше няколко мини-Шенгенски зони, като например балтийските страни или други зони. Така че това е въпрос, който може би бих искал като цяло да поставя на обсъждане пред обществеността в нашите страни, тъй като съществуването на Шенгенското пространство показва определено ниво на доверие, а също така изисква от институциите на държавите да имат по-високо ниво на сътрудничество. Това означава също така, че няма да има опашки за транспорта. То също ще ускори икономическата динамика между държавите. Това са положителните страни, но може би има очевидно фактът, че тази идея не се обсъжда от никого в нашите медии, подсказва, че може би има някакви пречки или има някакво нежелание, някаква лоша страна на тази идея. И може би вие самите знаете защо тази идея не се обсъжда? Може би тя не е реалистична по отношение на нашите страни?

Ами, първо, аз също имам известна информация, че въз основа на Шенгенската конвенция Румъния и България не са в състояние да направят такова нещо с бранда Шенген, както го наричате, мини-Шенген. Това е стара идея. Всички говореха за нея. И ние бихме искали да използваме тази концепция за мини-Шенген. Но бих казал, че не е необходимо да го формулираме по този начин. Трябва да го изразим в термините на доверието.

Не трябва да забравяме, че основната причина, поради която страните от Европейския съюз отказват да се съгласят Румъния и България да бъдат част от Шенген, е свързана с корупцията. И с други думи, това означава, че основно западноевропейските държави казват, че нямат доверие на Румъния и България като гранични държави на Европейския съюз, че няма да им бъде позволено да внасят в Европейския съюз стоки, които обикновено не се допускат.

Сега въпросът за доверието не е непременно дали западноевропейците имат доверие на Румъния и България за нашите граници, вътрешните граници между Румъния и България. Мисля, че става въпрос и за доверието между двете страни, защото ако на правителствено ниво има някакъв интерес да се направи нещо по въпроса, със сигурност могат да се намерят някакви решения. Може би не на ниво да има свободно движение между двете страни по границата. Но да се направи нещо различно.

Не съм експерт в тази област. В резултат на това не искам да давам идеи и решения, защото не знам дали са подходящи, или не. Но като човек, който пътува интензивно между Румъния и България, мога да ви кажа, че основният проблем е свързан с доверието между двете правителства в Букурещ и София. Ако правителствата кажат “Да, нека намерим решение”. Почти съм убеден, че експертите в двете области биха могли да намерят някои решения, които дори да не решат проблема на 100%, поне ще увеличат възможността за бърз транспорт между двете страни. Това, което се случи през последните години с Шенген и Европейския съюз по време на пандемията, е съвсем различна история. И това можем да обсъдим в евентуално следващо интервю.

Що се отнася само до Румъния и България, бих казал, че някои от стъпките са направени, защото не искам да бъда 100% негативен. И просто да кажа: “Това не работи, това не работи, това не работи”. Знаете, че трябва да бъдем позитивни. Трябва да оценяваме нещата, които са направени правилно. И мога да ви кажа, че например на границата, между Русе и Гюргево, вече има зелена линия за малките камиони. Те са с различна линия от останалите автомобили и преминават много по-бързо. Това повиши скоростта и качеството на услугите на куриерските фирми между Румъния и България. Преди три, четири години, ако искахте да изпратите някакви документи между Букурещ и София, щеше да ви отнеме три дни, за да получите малък плик с документи. Сега е максимум 24 часа и това е огромна крачка напред. И не става въпрос само за документи. Става въпрос за много малки дребни стоки, които се транспорти от Румъния в България или обратно.

Знам, че тази година например властите и посолствата в двете страни обсъждаха много въпроса за откриването или възобновяването на фериботната линия между Русе и и Гюргево. Засега тя все още не функционира, но знам, че те разговарят и се опитват да направят нещо по този въпрос, за да увеличат отново нивото на камионите, главно и на леките автомобили, които преминават от едната страна на Дунав до другата. Така че някои стъпки са направени. Сега въпросът е колко бързо ще успеем да продължим с това.

На ниво камара вече проведохме някои разговори с Министерството на транспорта на Румъния относно данъчното облагане на моста, за да видим дали можем да продължим. Както ви казах първоначално, с електронното облагане, за да можем по някакъв начин да плащаме чрез SMS или други електронни решения. Все още сме на ниво да изчакаме органите да решат кое е най-доброто решение за тях и за бизнеса. И оттам нататък да започнем да прилагаме тези решения, които те ще намерят.

Благодаря ви много за тази дискусия. Важно е, че има хора, които мислят за решения и имат идеи. И се надявам, че идеите, които споделихте сега с нас, за които говорихме, по някакъв начин ще имат реализация и по-нататъшно развитие. Така че благодаря за тази дискусия и се надявам, че тя е била полезна за нашите слушатели в двете страни и в международен план.

Благодаря и на вас. И още едно важно нещо, което искам да ви кажа преди да приключим, е идеята, която дадох на всички, на всички власти, на всички заинтересовани страни в двете страни, ако имат нужда от подкрепа от бизнес общността, от идеи от бизнес общността, ние сме повече от отворени да обединим усилията си, за да подобрим качеството на транспорта и свързаността между Румъния и България. Те просто трябва да ни кажат от какво се нуждаят от бизнеса и бизнесът е готов да ги подкрепи.

Снимка: Мостът “Нова Европа” при Видин-Калафат (източник: Pixabay, CC0)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s