Серджу Мишкою: Българо-румънските връзки са незаслужено слаби

Серджу Мишкою (източник: YouTube)

Преглед на отношението на двата южноевропейски народа един към други и различни идеи за динамизиране на връзките помежду им

Владимир Митев

Втората част на интервюто с професора по европеистика в университета в Клуж-Напока разглежда причините за липсата на доверие в българо-румънските отношения и начините за преодоляване на пречките. Двустранната търговия между двете страни е доста добра, но тя се генерира предимно от мултинационални корпорации, които търгуват помежду си или с местните си партньори. Двете страни са затруднени от факта, че са извън Шенгенското пространство. Един мини-Шенген за тях е решение, което Мишкою много желае, но според него сега не е моментът за това, тъй като двете страни нямат необходимото доверие между институциите си. Културните центрове между тях и многобройните малки културни проекти биха могли да създадат динамика и взаимно опознаване между техните народи. Може би именно хората могат да служат като мост на приятелството в двустранните отношения.

Един от най-бедните региони на Румъния е южната ѝ част, която граничи с България. И бих искал да задам няколко въпроса за отношенията с българите, защото е малко нелогично или изненадващо това, което съществува сега. Две държави са в НАТО и в ЕС и между тях има редица исторически връзки. Но в същото време жителите им са отдалечени, не се познават, не общуват много. А може би има и конкуренция на ниво щати. И доколкото правят нещо заедно, изглежда, че като цяло имат различни позиции по различни важни външнополитически въпроси. И така, до каква степен отношенията с българите могат да помогнат на Румъния да развие бедните си южни региони? До каква степен според вас има потенциал за нещо повече в румънско-българските отношения?

Това е много интересен въпрос. И сте прав, че за много наблюдатели е много объркващо, когато виждат доста ниското ниво на отношенията между Румъния и България. Мисля, че трябва да разсъждаваме в исторически и културен план. А ако вземем румънската страна на отношенията и как Румъния възприема тези различни съседи, има интересни неща за отбелязване. Отношенията с Царската империя, а след това и с Украйна, исторически се разглеждат като отдалечени. Братство има по отношение на Молдова. Връзката от тип “голям брат” бе създадена от Румъния след 90-те години на миналия век. В отношенията с Унгария съществуваше постоянна конкуренция, която понякога водеше до спорове, разбира се, по отношение на Трансилвания и малцинствените въпроси. А единственият по-приятелски настроен съсед до войните в бивша Югославия беше Югославия и, разбира се, Сърбия. Така че отношенията с България останаха в периферията.

Исторически погледнато, мисля, че е имало култура на, не бих казал презрение, може би това е твърде силна дума, а по-скоро на гледане отвисоко на България. Като цяло Румъния е имала по-силни съседи, силни национални държави и особено бивши велики кралства и империи. И разбира се, имаше комплекс за малоценност по отношение на тях. Що се отнася до България, Румъния по странен начин е развила един вид комплекс за превъзходство и това се отразява и на съревнованието в рамките на ЕС между Румъния и България, съревнование, при което Румъния за съжаление не може да избегне последното място в ЕС по отношение на макроикономическите показатели, по отношение на стандарта на живот, заплатите и стандартите и т.н. За съжаление общото културно наследство не е интересно. А мнението, че тези южни съседи не са съвсем като нас, а може би са на по-ниско ниво на развитие, изобщо не помага за развитието на отношенията и за създаването на обща съдба. И това, разбира се, е не само жалко, но и странно, защото Румъния и България са народи с общо минало. Нека видим в исторически план средновековното им съжителство в една държава и освен това фактът, че двете страни сега са партньори в Европейския съюз и в НАТО. Ето защо отношенията им могат и трябва да бъдат много по-интензивни. Жалко е, че регионалното сътрудничество и сътрудничеството по границите между двете страни също е доста ограничено, въпреки че самият Европейски съюз вече предлага многобройни възможности за финансиране на важни проекти за изграждане на еврорегиони, за изграждане на трансгранично сътрудничество. Това е нещо, което двете правителства трябва да обмислят в бъдеще, особено в днешно време, предвид новите геополитически заплахи, които ни грозят.

Добре. Споменахте, че ЕС предлага възможности за развитие на трансграничните отношения. В тази връзка, каква би могла да бъде ролята на Дунавската стратегия или какъв би могъл да бъде потенциалът за развитие на обща инфраструктура по отношение на мостове и други връзки, като например енергийни връзки и т.н., между двете страни?

Смятам, че както Дунавската стратегия, така и други големи проекти все още са на ниво политически декларации и не са достатъчно съществени. Сега съществува важна възможност да се обединят човешките ресурси за създаване на реалистични министратегии за развитие на различни инфраструктури по Дунав, както и за съвместно създаване на центрове за развитие. А ако разгледаме района Гюргево-Русе, там също има огромен потенциал за транспорт по Дунав, но и за много инвестиции в създаването на център за Северните Балкани, за да се създадат различни малки и средни предприятия в области като селското стопанство, новите технологии и т.н. Затова смятам, че за съжаление дори в тези области, в които ЕС оставя известна свобода на действие на държавите, особено ако те си сътрудничат в рамките на Европейския съюз, нашите две страни не успяха да постигнат значителни резултати.

Често за пример се дава фактът, че българо-румънският търговски оборот е много висок, някъде около 6,5-7 милиарда евро годишно. Но има уловка – той се генерира предимно от чуждестранни компании, от корпорации, които търгуват помежду си в двете страни. Така че очевидно съществува проблем, свързан с местната или собствената динамика в българо-румънските отношения. Явно партньорите на двете страни са по-заинтересовани от развитието на отношенията по стратегически или икономически причини. Но как може да се увеличи собствената динамика на България и Румъния в тези отношения? Ако има проблем, свързан с доверието, отношението, безразличието или презрението между тях, смятате ли, че отново хората са тези, които биха могли да бъдат своеобразен мост на приятелството или своеобразни изпълнители, разработчици, двигатели на тези отношения? И какви условия или какви проекти или инициативи трябва да се създадат, ако е възможно, за да могат хората да развият тези връзки, когато държавните елити ще продължат да имат различни мнения в много области?

Мисля, че дунавската граница все още се възприема повече от необходимото като дебела граница. И, разбира се, ако и Румъния, и България са в Шенген, тогава границата естествено ще изчезне или почти ще изчезне. И, разбира се, както знаем от опита на много други страни, вземете австро-унгарската граница или австро-унгарско-хърватската граница и т.н. лесното преминаване на границата е много важен определящ фактор, който подтиква към по-голямо сътрудничество. Разбира се, напълно сте прав, че в двете страни няма местен капитал. Ако вземете голям сектор, като например петролната индустрия, банковите системи или услугите на дребно, мисля, че и в Румъния, и в България почти няма местен капитал и всички компании са собственост на германски, френски, австрийски и други подобни компании майки. Това, разбира се, ограничава възможностите на държавата да насочва тези форми на сътрудничество и да настоява за по-широко сътрудничество между Румъния и България. Но, както правилно отбелязахте, между двете страни има високо ниво на вътрешнофирмена търговия, което показва, че сътрудничеството все пак е реално до известна степен. Така че, като цяло, смятам, че превръщането на тази дебела граница в по-тънка може, разбира се, да бъде постигнато в рамките на Шенген, но държавите могат да се подготвят и да настояват много повече за това в бъдеще. Това означава, че румънската и българската държава са нужното условие, за да започне по-различно възприемане между тях като потенциални партньори за развитие.

Ако тези страни не бъдат приети в Шенген през есента, доколко жизнеспособна би била идеята за тяхна собствена мини-Шенгенска зона? Т.е. България и Румъния да премахнат граничния контрол и по някакъв начин да докажат, че могат да управляват собствената си граница, шенгенската граница, а също и да генерират повече икономическа динамика помежду си?

Да, аз подкрепям тази инициатива. Говорил съм за това и друг път. Мисля, че тези инициативи на местно равнище се насърчават от самия ЕС, така че можете дори да получите важно финансиране от ЕС, за да изчистите границите си, така да се каже. Но в момента смятам, че нивото на взаимно доверие между двете правителства не е много високо. Ако вземете предвид представата, която двете страни имат една за друга, начина, по който политиците в двете страни гледат или съответно пренебрегват вземащите решения в другата страна, мисля, че за момента условията не са наистина готови. Но, разбира се, има голяма нужда от насърчаване на подобни инициативи. Вярвам също така, че ако мини-Шенгенското пространство между Румъния и България стане до известна степен реалност, нещата няма да спрат дотук. Така че ефектът ще бъде много по-важен от гледна точка на инициативите за развитие и ще бъде своеобразен модел за други държави.

До каква степен културните инициативи между двете страни могат да бъдат полезни за изграждането на доверие, като например откриването на културни центрове в двете столици? Или може би някакви медийни или неправителствени проекти за насърчаване на взаимното опознаване и разбиране?

Тези проекти са много важни. Разбира се, те проправят пътя към по-тясно сътрудничество, но няма да са достатъчни. Мисля, че дори на това ниво има доста инициативи, но не са много тези, които обединяват активисти на НПО от двете страни, например. Или пък не сме виждали треска за създаване на румънски културни центрове в България и обратно. И засега смятам, че и двете страни, и може би до известна степен това е по-скоро вина на Румъния, отколкото на България, са ориентирани към Запада, а не към страната партньор в региона. А това, разбира се, възпрепятства сътрудничеството и го оставя на ниво церемониални събития, редки съвместни инициативи, може би видими, но все още много редки, в областта на гражданското общество или културата.

Снимка: (източник: Wikipedia Commons)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

Advertisement

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s