Bulgarians and Romanians in the mirror land

The Bridge of Friendship at Rousse-Giurgiu – beyond the border is the mirror land (source: Yavor Michev)

Sometimes remnants of animosity between the two nations float across the bridge between them, but the need for fresh thinking is always relevant

Vladimir Mitev

The existentialists of the mid-twentieth century were fond of saying that man is “thrown” into existence and inhabits an absurd world in which he can create meaning through his free will and choice. As the author of the blog “The Bridge of Friendship”, one of my thrownnesses is that I am crucified between the world of Bulgarian and Romanian existence. I have access to both cultural spaces, I speak both languages, I am active in both countries. 

This gives me access to knowledge that is unique in a sense. I see how Bulgarians and Romanians have historically developed negative stereotypes, dislike or indifference, which are somewhat mysterious and inexplicable from today’s point of view, when the two countries are together in NATO, the EU and have many common problems. Standing on both sides of the imaginary border, I can’t help but be struck by how similar the two nations are, including in the degree of “creativity” with which they rhetorically humiliate their neighbours. Are these, after all, one and the same people who treat the other as an oppressed aspect of their own selves? I’ll share a few stories and leave it to you to ponder.

Continue reading

Bulgarii și românii în lumea oglinzilor

“Podul peste Dunăre la Ruse și Giurgiu – dincolo de graniță este o lume în oglindă” (sursa: Iavor Micev)

Uneori, rămășițe ale animozității dintre cele două națiuni plutesc peste podul între ele, dar nevoia de gândire nouă este întotdeauna relevantă

Vladimir Mitev

Existențialiștii de la jumătatea secolului al XX-lea erau adepții ideii că omul este “aruncat” în existență, și că trăiește într-o lume absurdă, în care poate crea sens prin liberul său arbitru și prin alegerea sa. Ca autor al blogului “Podul Prieteniei”, una dintre trăsăturile mele “aruncate” este că sunt răstignit între lumea existenței bulgărești și a celei româneşti. Am acces la ambele spații culturale, vorbesc ambele limbi, sunt activ în ambele țări. 

Acest lucru îmi oferă acces la cunoștințe care sunt unice într-un anumit sens. Văd cum bulgarii și românii au dezvoltat de-a lungul istoriei stereotipuri negative, antipatie sau indiferență, care sunt oarecum misterioase și inexplicabile din punctul de vedere de astăzi, când cele două țări sunt împreună în NATO, în UE și au multe probleme comune. Aflându-mă de ambele părți ale graniței imaginare, nu pot să nu fiu frapat de cât de mult se aseamănă cele două națiuni, inclusiv în ceea ce privește gradul de “creativitate” cu care își umilesc retoric vecinii. Sunt aceștia, la urma urmei, o comunitate ”unită”, dar ”conștientă” de unirea sa care îl tratează pe celălalt ca pe un aspect oprimat al propriei persoane? Vă voi împărtăși câteva povești și vă las pe voi să reflectați.

Continue reading

Българи и румънци в огледалния свят

“Дунав мост” при Русе и Гюргево – отвъд границата е огледален свят (източник: Явор Мичев)

Понякога по моста между двата народа се носят остатъци от неприязънта помежду им, но нуждата от ново мислене е винаги актуална

Владимир Митев

Екзистенциалистите от средата на ХХ век са обичали да казват, че човекът “е захвърлен” в битието и обитава един абсурден свят, в който той чрез своята свободна воля и избор може да създаде смисъл. В качеството си на автор на блога “Мостът на приятелството” една от моите захвърлености е, че съм разпънат между света на българското и румънското битие. Имам достъп до двете културни пространства, владея и двата езика, развивам дейност и в двете страни. 

Това  ми дава достъп до уникално в някакъв смисъл знание. Виждам как между българи и румънци исторически са се развили негативни стереотипи, неприязън или безразличие, които донякъде са загадъчни и необясними от днешна гледна точка, когато двете държави са заедно в НАТО, ЕС и имат много общи проблеми. Стоейки и от двете страни на въображаемата граница, не мога да не учудвам колко много си приличат двата народа, включително в степента на “креативност”, с която унижават реторично съседите си. Дали все пак това не е един и същ народ, който третира другия като потиснат аспект от своята собствена същност? Ще споделя няколко истории и оставам на вас да помислите.

Continue reading

25 de ani fără Emil Cioran

Una dintre cărţile lui Emil Cioran, tradusă în limba bulgară de Ognean Stamboliev (foto: Ognean Stamboliev)

Privire retrospectivă asupra vieţii geniului nihilismului

Ognean Stamboliev

Acest text este acordat blogului ”Podul Prieteniei” de traducătorul literaturii române în limba bulgară Ognean Stamboliev.

Un măreț dezrădăcinat, gânditor și moralist, Emil Cioran (1911-1995) a fost ultimul scriitor legendă. A fost unul dintre cei trei giganți din diaspora românească – alături de Eugen Ionesco, tatăl teatrului modern şi Mircea Eliade – filosoful şi istoricul religiilor. Evitând onorăriile şi atenţia publică, Cioran a reuşit să-şi păstreze misterul. Nici măcar nu depună vreun efort să corecteze inadvertențele, pe care enciclopediştii deseori le comiteau atunci cand venea vorba despre el.

Continue reading

25 години без Емил Чоран

Една от книгите на Емил Чоран в превод на Огнян Стамболиев (снимка: Огнян Стамболиев)

Завръщане към живота на гения на нихилизма

Огнян Стамболиев

Този текст е предоставен на блога „Мостът на приятелството“ от преводача на румънска литература на български Огнян Стамболиев.

Велик безродник, мислител, моралист Емил Мишел Чоран (1911- 1995 г.) беше последният писател-легенда. Беше единият от тримата от великата румънска диаспора, заедно Йожен Йонеско, бащата на модерния театър, и Мирча Елиаде, философът и историкът на религиите. Като отбягваше прожекторите и пренебрегваше почестите, Чоран успя да съхрани своята загадъчност. Дори не си правеше труда да коригира неточностите, които енциклопедиите и справочниците редовно допускаха по негов адрес…

Continue reading