Relațiile româno-bulgare (1948-1989) 

Malul opus al Dunării: aproape şi departe (sursă: Smaranda Şchiopu)

Un punct de vedere din Sofia, bazat pe arhivele bulgare

Ilеana Marceva

Acest articol a fost acordat blogului “Podul Prieteniei” de către prof. Ileana Marceva – cercetător la Academia Bulgară de Științe.

Relațiile româno-bulgare de după Al Doilea Război Mondial nu se numără printre subiectele preferate în istoriografia bulgară și română. Subiecte separate de interes reciproc au fost dezvoltate în perioade diferite – relații politice și culturale în perioada instaurării regimului comunist în ambele țări; relații politice, economice și culturale în perioada 1944-1970.Kishkilova, P. Începuturile cooperării culturale între Republica Bulgaria și Republica România (1944-1947)- IPR, 1979, № 4-5,;Same, Relațiile bulgaro-române în perioada august 1944 – ianuarie 1948 -Estudia Balkanika, Studii balcanice ale secolului XX. Nr. 6, 1972;J. Grigorova, Politica balcanică a Bulgariei socialiste 1944-1970, S, 1985. Din motive explicabile până în 1989 cercetările au fost efectuate doar pe baza documentelor oficiale, contractelor publicate, convenţiilor şi comunicatelor de la întâlniri, anunşilor şi discursurilor din presă, precum şi în baza actelor accesibile din arhiva evident a Ministerului de Externe.  Iar acest lucru determină în mare măsură caracterul “protocolar” al acestor studii, examinarea în principal a relațiilor interstatale, precum și lipsa unei analize aprofundate a ascensiunilor și declinurilor din relațiile bulgaro – române.B. Njagulоv, Dezbaterea istoriografică în relațiile bulgaro-române (1944-1989) – în: Balkan Studies, 2002, N 2, 64-86; Bl. Nyagulov, The International Protection of Minorities in the 20th Century: The Bulgarian-Romanian Case – în: New Europe College. Program regional. 2002-2003, 2003-2004, București,;

Continue reading

Българо-румънските отношения 1948 – 1989 г. 

Другият бряг на река Дунав – тъй близо и тъй далеч (източник: Смаранда Шкиопу)

Поглед от София на базата на българските архиви

Илияна Марчева

Тази статия бе предоствена на блога “Мостът на приятелството” от проф. Илияна Марчева – изследовател от Българската академия на науките.

Българо-румънските отношения след Втората световна война не са сред предпочитаните теми в българската, а и в румънската историография. Разработвани са отделни сфери на взаимен интерес в различни периоди –  политически и културни отношения в периода на установяване на комунистическия режим в двете страни; политически, икономически и културни връзки през 1944-1970 г.Кишкилова, П. Начало на културно сътрудничество между НРБългария и СР Румъния (1944-1947г)- ИПр, 1979, № 4-5,;Същата, Българо-румънските отношения през периода август 1944 – януари 1948г. –Estudia Balkanika, Балкански проучвания ХХ век. Кн.6, 1972 г.;Ж.Григорова, Балканската политика на социалистическа България 1944-1970, С, 1985. По обясними причини изследванията до 1989 г. са правени само въз основа на официални документи, публикувани договори, спогодби и комюникета от срещи, съобщения и речи в пресата, както и въз основа на достъпните документи от явния архив на Министерство на външните работи. А това до голяма степен предопределя “протоколния” характер на тези изследвания, разглеждането главно на междудържавните връзки, както и липсата на по-задълбочен анализ на спадовете и възходите в българо-румънските отношения. B. Njagulоv, Le debat historiographique dans les rapports bulgaro-roumaims (1944- 1989)- dans: Etudes Balkaniques, 2002, N 2, 64-86; Bl. Nyagulov, La protection internationale des minorités au XXe siècle : Le cas bulgaro-roumain – dans: New Europe college. Regional Program. 2002-2003, 2003-2004, Bucharest, 2004, p. 65-125.

Continue reading

Paralele româno-bulgare: Nicolae Ceaușescu și Todor Jivkov

CFR şi BDZ au fost mândrie respectiv pentru România şi Bulgaria în vremurile socialiste (sursă: Pixabay, CC0)

Timp de peste două decenii relaţiile bilaterale între România şi Bulgaria sunt marcate de legătura interpersonală între liderii lor. Iar caracteristicile şi soarta celor doi lideri sunt reprezentative pentru cele două naţiuni

Ileana Marceva

Blogul Podul Prieteniei editează în limba română un articol ştiinţific acordat nouă de către profesorul în istorie, Ileana Marceva – cercetătoare la Academia Bulgară de Ştiinţelor. Acesta face parte dintr-o serie dedicată relațiilor politice româno-bulgare în secolul XX, în cadrul căreia blogul “Podul prieteniei” a publicat până acum texte sau interviuri realizate de Iskra Baeva, Daniel Cain, Spaska Şumanova, Ivan Duminica și Aneta Mihailova – istorici de seamă care cercetează relațiile dintre bulgari și români în Bulgaria, România și Republica Moldova.

Todor Jivkov (7 septembrie 1911 – 5 august 1998) și Nicolae Ceaușescu (26 ianuarie 1918 – 25 decembrie 1989) sunt percepuți în literatura științifică și în conștiința publică drept dictatori care au instaurat puterea personală în țările lor timp de aproximativ 30 de ani. Memoriile și literatura de specialitate au remarcat de mult timp asemănările dintre regimurile celor doi lideri balcanici. Unii contemporani spun că între cei doi lideri a existat chiar rivalitate și hărțuire reciprocă, în timp ce alții spun că T. Jivkov a urmărit în mod constant nu numai schimbările din guvern, ci și instaurarea regimului personal al lui Ceaușescu, ascensiunea membrilor familiei sale și, în general, transformarea României, ca și a Bulgariei, într-o monarhie încoronată(1). Dar se pare că s-a împus ideea că regimul lui Jivkov a fost caracterizat mai degrabă de o formă “soft” de autoritarism, în timp ce despre Ceaușescu se vorbește în termeni de dictator perfect(2). Diferențele de personalitate ale celor doi sunt evidențiate și în această privință, în special lipsa de flexibilitate și a bunului simț la Ceaușescu, spre deosebire de Jivkov (3).

Continue reading

Българо-румънски паралели: Николае Чаушеску и Тодор Живков

Държавните желеницни за гордост и в България, и в Румъния по времето на социализма (източник: Pixabay, CC0)

В продължение на повече от две десетилетия двустранните отношения между Румъния и България се характеризират с лична връзка между техните лидери. Характеристиките и съдбата на двамата лидери са представителни за двата народа

Илияна Марчева

Тази статия бе предоставена на блога от авторката си, която е професор по история в Българската академия на науките. Тя е част от серия, посветена на българо-румънските политически отношения през ХХ век, в рамките на която до момента блогът “Мостът на приятелството” е публикувал текстове или интервюта на Искра Баева, Даниел Кайн, Спаска Шуманова, Иван Думиника и Анета Михайлова – водещи историци, изследващи отношенията между българи и румънци в България, Румъния и Република Молдова.

Тодор Живков (7 септември 1911 г. – 5 август 1998 г.) и Николае Чаушеску (26 януари 1918 г. – 25 декември 1989 г.) се възприемат в научната литература  и в общественото съзнание като диктатори, установили лична власт в своите страни за около 30 години. В мемоарната и в научната литература отдавна са забелязвани сходните черти в режимите на двамата балкански лидери. Някои съвременници споделят, че между двамата ръководители дори съществувала надпревара и взаимно дебнене, а други – че Тодор Живков постоянно следял не само за промените в управлението, но и за установяването на личния режим на Чаушеску, издигането на членове на семейството му и въобще превръщането на Румъния, както и България, в некороновани монархии (1). Но като че ли се е наложила представата, че за Живков е по-характерна „меката” форма на авторитаризъм, докато за Чаушеску се говори в термините на съвършен диктатор(2). Изтъквани са в тази връзка и личностните им разлики и особено липсата на гъвкавост и усет към здравия разум и обществото у Чаушеску за разлика от Живков (3). Сочи се, че двата лидера приемат за себе си различни образи. Чаушеску се държи като Геният на Карпатите, отговарящ повече на манталитета на румънците, докато Живков продължава българската авторитарна традиция от времето на цар Борис ІІІ – на човек от народа. Така Живков гальовно и интимно  е наричан „Тато”, „бай Тошо”, докато Чаушеску официално е величан като „Кондукатор”- водач, кормчия, ръководител. 

Continue reading

Micul Paris și legăturile lui cu Bulgaria

Multe ansambluri și soliști bulgari au susținut concerte în splendida sală acustică a Ateneului (foto: Ognean Stamboliev)

“Fraților români, noi am avut întotdeauna cele mai vii simpatii pentru voi. Iar aceste simpatii nu au fost niciodată întunecate de vreo neînțelegere.”

Hristo Botev

Ognean Stamboliev,

Vladimir Mitev

Bucureștiul este numit “Micul Paris” sau “Parisul Europei de Est”. Pe bună dreptate. Acest oraș frumos a fost planificat în mare parte după modelul Parisului, dezvoltat pe baza ideilor marelui arhitect și urbanist francez Georges Eugène Haussmann (1809 – 1891). Are Arcul de Triumf, Ateneul (sala de concerte), clădiri magnifice cu colonade și mansarde, palate, grădini, lacuri – toate opera constructorilor și planificatorilor locali, dar și cu sprijinul autorităților – dinastia Hohenzollernilor români, care au construit mult mai mult, mai frumos și la o scară mai mare decât Coburgii bulgari. Aceştia din urmă nu a lăsat nimic mare, nici măcar la Sofia. 

Continue reading

Малкият Париж и българските връзки с него

В разкошната акустична зала на Атенеума са изнасяли концерти много български състави и солисти (източник: Огнян Стамболиев)

„Братя- румънци, с Вас ни свързваха винаги най- живи симпатии. И никога тези симпатии не бяха помрачени от някакво неразбирателство.”  

Христо Ботев (източник: “Букурещ отблизо” на Лучия Керчова-Пъцан и Лука Велчов)

Огнян Стамболиев,

Владимир Митев

Наричат Букурещ „Малкия Париж” или „Париж на Източна Европа”. С пълно право. Този красив град е планиран до голяма степен по модела на Париж по идея на великия френски архитект и градостроител Жорж Йожен Осман (1809 – 1891 г.). В него има Триумфална арка, Атенеум (концертна зала), прекрасни сгради с колонади и мансарди, дворци, градини, езера – всичко това дело на местни строители и  проектанти, но и с подкрепата на властта – на династията на румънските Хоенцолери, които строиха много повече, по-красиво и по-мащабно от българските Кобурги. Последните не оставиха нещо голямо дори в София. 

Continue reading

Hristo Boev: “The Different Dobrudja” shows the need for cooperation between Bulgarians and Romanians

Hristo Boev (source. Hristo Boev)

Interview with the translator of Romanian literature and literary critic about his Bulgarian-Romanian study

Vladimir Mitev

Dobrudja divided Bulgarians and Romanians in the first part of the XX century. Can it unite them a century later? The literary critic and translator of Romanian literature Hristo Boev (Ph.D.) published in 2020 a book, called “The Different Dobrudja in the literature between the wars”. He studies how Bulgarians and Romanians saw each other, the literary descriptions of the towns in Southern Dobrudja, the military stories of Yordan Yovkov and George Topârceanu, what the Romanian press wrote about Bulgarians and other issues, which construct the literary and historical Bulgarian-Romanian consciousness. 

Continue reading