Matei Vișniec – prejudecata unui interpret

Ognian Stamboliev (sursă: Eslița Popova)

Criticul Krum Gherghițov despre relația specială dintre traducătorul Ognian Stamboliev și dramaturgul român

Krum Gherghițov 

Ognian Stamboliev, cunoscutul nostru traducător din română și italiană, critic muzical și literar, are o anumită înclinație spre opera scriitorului franco-român Matei Vișniec (n. 1956). De mult timp, cu o consecvență meticuloasă, a tradus majoritatea operelor de ficțiune și teatru ale acestui autor de renume mondial, cum ar fi romanele sale. Domnul K eliberat, Panică în orașul luminilor, Haosul planificat, Neguțătorul de începuturi de roman, culegerea de poeme Orașul cu un singur locuitor, colecțiile de piese de teatru O mansardă la Paris privind moartea, Un călător în ploaie și o serie de alte lucrări. 9 cărți în total!

Continue reading

Матей Вишниек – пристрастието на един преводач

Огнян Стамболиев (снимка: Еслица Попова)

Критикът Крум Гергицов за специалната връзка между преводача Огнян Стамболиев и румънския драматург

Крум Гергицов

Известният наш преводач от румънски и италиански, музикален и литературен критик Огнян Стамболиев има определено пристрастно отношение към творчеството на френско-румънския писател Матей Вишниек (1956 г.). Отдавна, с педантична последователност, той е превежда повечето от белетристичните и драматургичните опуси на този световно признат автор, като романите му: “Господин К. на свобода“, „Паника в града на Светлините“, „Планираният хаос“, „Търговецът на начала на романи“, сборника със стихове“ Град с един единствен жител“, сборниците с пиеси „Мансарда в Париж с изглед към смъртта“, „Пътник в дъжда“ и още редица други произведения. Общо 9 книги!

Continue reading

Un roman de Matei Vișniec a fost publicat în limba bulgară

Matei Vişniec (sursă: YouTube)

“Iubirile de tip pantof, iubirile de tip umbrelă” a fost tradusă de Ognean Stamboliev

Matei Vișniec s-a născut sub semnul spiritual al Vărsătorului – în ianuarie 1956. A studiat filosofia la Universitatea din București. A lucrat ca profesor la ţară. Încă din timpul studenției, a participat la un cerc literar din care se vor desprinde cei mai importanți scriitori români. Aceștia aveau să formeze generația anilor 1980, care a zguduit peisajul literar și politic al României în ultimul deceniu al “Epocii de Aur” a lui Ceaușescu.

Şi Vişniec și-a găsit drumul în literatură. A fost inspirat de Kafka, Dostoievski, Edgar Allan Poe, Dino Buzzati și Lautréamont – moderniști, absurdişti, existențialiști și decadenți. Îi placeau suprarealiștii, dadaiștii. Adora comediile lui Ion Luca Caragiale, considerat de istoricul literar George Călinescu drept cel mai mare dramaturg român. Dar Vișniec a depășit granițele României, și nu doar pentru că a emigrat în anii 1980. În remarcabila sa operă, se simte influența pieselor lui Samuel Beckett, Eugène Ionesco – a teatrului absurdului, a ficțiunii ezoterice a lui Mircea Eliade, a realismului magic al romanului latino-american, a teatrului realist anglo-saxon. Există de toate, mai puțin realism socialist!

Continue reading

Роман на Матей Вишниек бе издаден на български език

Матей Вишниек (източник: YouTube)

“Любов като обувка, любов като чадър” бе преведен от Огнян Стамболиев

Матей Вишниек  е роден под духовния знак на Водолея – през януари 1956 година. Завършва философия в Букурещкия университет. Работи като учител на село. Още като студент участва в литературен кръжок, от който след време ще се произлязат повечето от най-изявените румънски писатели. Те ще сформират поколението от 80-те, разтърсило литературния и политическия пейзаж в Румъния през последното десетилетие от „Златната епоха на Чаушеску”.

Вишниек също намира своя път в литературата. Вдъхновява се от Кафка, Достоевски, Едгар Алан По, Дино Будзати, Лотреамон – модернисти, абсурдисти, екзистенциалисти и декадеднти. Харесва сюрреалистите, дадаистите. Стъпва на комедиите на Йон Лука Караджале, считан от литературния историк Джордже Калинеску за най-великият румънски драматург. Но Вишниек надраства границите на Румъния, не само защото емигрира още през 80-те години. В неговото забележително творчество се усеща влиянието на пиесите на Самюел Бекет, Йожен Йонеско – на театъра на абсурда, на езотеричната фантастика на Мирча Елиаде, на магическия реализъм на латиноамериканския роман, на реалистичния англосаконски театър. Има всичко друго, само не и социалистически реализъм!

Continue reading