Rosiţa Vălkanova: Filmele româneşti ”au dus” bulgarii din echipa sa şi în Berlin, şi în Cannes

rositsa_valkanova_radu_jude_ruse
Cineproducătorul Rosița Vălkanova și directorul Radu Jude au fost prezenți la proiectarea filmului lor ”Aferim!” la 25 noiembrie 2016 în Teatrul orașului Ruse (foto: Sofia Film Fest)

Producătoara minoritară a filmului ”Aferim!”, premiat cu Ursul de Argint pentru regie în Berlin în 2015 povesteşte despre colaborarea româno-bulgară în cinema, care a dus la recunoaştere internaţională pentru cineaşti români şi bulgari

Interviu realizat de Vladimir Mitev

În ultimele ani cineaşti din România şi Bulgaria colaborează activ, iar eforturile comune duc la filme de calitate şi recunoaştere internaţională. Una  din realizările acestui parteneriat – filmul ”Aferim”, premiat cu Ursul de Argint pentru regia în Berlin în 2015-, a fost proiectat la 25 noiembrie în Clădirea de venituri (Teatrul) din oraşul Ruse în timpul minifestivalului ”Sofia Film Fest pe drum”.

Filmul povesteşte despre timpurile sălbatice anilor `30 secolului XIX, când poliţisul român Costandin primeşte sarcină de la boierul local Iordache să-l găsească pe sclavul ţigan Carfin, care a plecat de la gospodăria lui Iordache după ce a avut legătura intimă cu soţia lui Iordache – Sultana. Căutându-l pe Carfin Costandin şi fiul lui se întâlnesc cu realităţile din Ţara Românească din timpurile când identitatea românească locuitorilor ei se afirma şi se emancipa de la influenţele otomane şi fanariote.

În convorbirea sa cu publicul după proiectarea filmului directorul Radu Jude a spus că povestea lui arată un moment istoric trecut, care are influenţă şi în România de azi, inclusiv când e vorba de atitudini naţionaliste. În acelaşi timp directorul desvăluie în film cum are  loc schimbarea societală în secolul XIX.

În comunicarea cu publicul a participat şi producătorul minoritar al filmului, care este coproducţie între România, Bulgaria, Cehia şi Franţa – bulgăroaica Rosiţa Vălkanova. Ea a stat de vorbă cu autorul blogului ”Podul prieteniei” despre tendinţa din ce în ce mai prezentă pentru o colaborare româno-bulgară în cinema.

Continue reading “Rosiţa Vălkanova: Filmele româneşti ”au dus” bulgarii din echipa sa şi în Berlin, şi în Cannes”

Росица Вълканова: Румънските филми „заведоха“ българите от екипа си и в Берлин, и в Кан

rositsa_valkanova_radu_jude_ruse
Кинопродуцентката Росица Вълканова и режисьорът Раду Жуде присъстваха на прожекцията на техния съвместен проект “Аферим!” на 25 ноември 2016 г. в Доходното здание в Русе (снимка: София филм фест)

Продуцентката на отличения със Сребърна мечка в Берлин през 2015 г. филм „Аферим!“ разказва за румънско-българското сътрудничество в киното, довело до международно признание за румънци и българи

Интервю на Владимир Митев

През последните години румънски и български кинодейци си сътрудничат активно, а общите им усилия водят до качествени филми и международно признание. Един от плодовете на това партньорство – отличеният със Сребърна мечка в Берлин през 2015 г. филм „Аферим!“ бе представен на 25 ноември в Доходното здание в Русе в рамките на минифестивала „София филм фест на път“.

Лентата разказва за дивите времена от 30-те години на ХІХ век, когато румънският полицай Костандин получава задача от местния болярин Йордаке да открие роба-циганин Карфин, избягал от господаря си след афера със съпругата на Йордаке – Султана. Докато търсят, залавят и връщат Карфин на неговия собственик, Костандин и синът му се срещат с реалностите във Влахия от времената, когато румънската идентичност на жителите й се утвърждава и еманципира от османското и от фанариотското влияние.

В разговор с публиката след прожекцията на филма Раду Жуде заяви, че историята, представя минал исторически момент, който оказва влияние и върху днешна Румъния, включително върху националистическите настроения в нея. В същото време филмът разкрива и протичащата обществена промяна през ХІХ век.

В общуването с публиката участваше и миноритарният продуцент на копродукцията на Румъния, България, Чехия и Франция – българката Росица Вълканова. Тя даде интервю за блога „Мостът на приятелството“ – изтъквайки все по-ясно изразената през последните години тенденция за румънско-българско партньорство в киното.

Continue reading “Росица Вълканова: Румънските филми „заведоха“ българите от екипа си и в Берлин, и в Кан”

Procurorul Panait s-a sinucis ca să nu fie omorât

ctp2
Cristian Tudor Popescu (sursă: Gândul)

„Terasa din film e chiar terasa de pe care s-a aruncat procurorul Cristian Panait”. Aşa scrie pe genericul peliculei ”De ce eu?”, fiind totodată asiguraţi că „Acest film e dedicat memoriei procurorului Cristian Panait (1973-2002)”.

gandulCristian Tudor Popescu e un dintre cei mai mari jurnaliști români. El a fost editorul-șef al lui ”Adevărul”. A fondat împreună cu poetul Mircea Dinescu Gândul, de la care a plecat în 2015. În acest moment Popescu e comentator teliviziei Digi24. Are rubrică în cel mai ascultat radio privat din România Europa FM. Pariticipă activ în media noua Republica. 

Acest text a fost publicat la 28 februarie 2015 la saitul lui Gândul

Am numit acest procedeu de manipulare ancoră de real. E folosit cu intenţia de a naşte în mintea spectatorului mediu standard un gând mai mult sau mai puţin subconştient: „Păi, dacă terasa e aia adevărată, atunci tot ce-am văzut în film trebuie să fie adevărat”.

Şi nu e, începând chiar cu scena terasei. Îl vedem pe Emilian Oprea (Panait) zâmbind, cu ochii jucându-i în lacrimi, resemnat-depresiv, deşi discută cu viitoarea lui soţie planuri de viitor. Apoi, ea pleacă la cumpărături şi el vorbeşte la telefon cu o studentă căreia „i-o trăsese” (nu am alt termen care să redea exact ce-a pus regizorul Tudor Giurgiu pe ecran), că ce faci, că te-ai dat la fund, că nu ne mai vedem?, după care aruncă telefonul, despărţindu-se de viaţă, şi se duce la balustrada letală.

Tăietură de montaj cu doi porumbei, simboală tare de tot a sufletului ce urmează să se înalţe la ceruri.

Apoi, imaginea unei perdele gri, altă simboală, giulgiul, cum ar veni.

În sfârşit, procurorul mort, în trening, pe asfalt.

Există şi spectatori care vor fi înţeles că Panduru (Panait) s-o fi sinucis şi pentru că nu se hotăra cu care dintre cele două domnişoare să şi-o pună. În realitate, Cristian Panait s-a aruncat în gol cu martori, mătuşa şi mama lui, care l-au dezbrăcat şi au încercat să-l întindă în pat, văzându-i starea de agitaţie extremă. Panait s-a smuls, a fugit pe terasă în chiloţi şi a sărit sub ochii celor două femei.

Dar, regizorul Giurgiu ţine să-l scoată din viaţă pe Panait inventându-i un ultim gest duplicitar, o înşelare, a ziaristei cu studenta.

Continue reading “Procurorul Panait s-a sinucis ca să nu fie omorât”

Прокурорът Панаит се е самоубил, за да не бъде убит

ctp2
Кристиан Тудор Попеску (източник: Gândul)

„Терасата във филма е същата, от която се е хвърлил прокурорът Кристиан Панаит“. Така пише във финалните надписи на филма „Защо аз?“, който ни уверява, че е посветен на „паметта на прокурора Кристиан Панаит (1973-2002)“.

gandul

Кристиан Тудор Попеску е един от най-големите румънски журналисти. Той е бил главен редактор на в. Adevărul (”Истината”). Основател е заедно с поета Мирча Динеску на медията Gândul (”Мисъл”), която напусна през 2015 г. В момента Попеску е коментатор на телевизия Digi24, има рубрика в най-слушаното частно радио в Румъния Europa FM, участва активно и в новата медия Repubica.

Този текст бе публикуван на 28 февруари 2015 г. на сайта на Gândul.

Нарекох този процес на манипулация „котвата на реалността“. Манипулацията е използвана, за да внуши в съзнанието на средния зрител една повече или по-малко подсъзнателна мисъл: „Ами ако терасата (от която се хвърля прокурорът във филма – бел. прев.) е истинската (от която се е хвърлил и в реалния живот – бел. прев.) тогава всичко, което съм видял във филма, трябва да бъде вярно.“

Само че то не е истина, като се започне със самата сцена на терасата. На нея виждаме актьорът Емилиян Опря (играещ прокурора Панаит) ухилен, с блеснали от усмивката очи, да дискутира с бъдещата си съпруга плановете за предстоящия етап от живота им. После тя отива да пазарува, а той се обажда по телефона на своя студентка, която започва „да зарибява“ (нямам друг термин, с който да обясня това, което режисьорът Тудор Джурджу показва на екрана). Пита я какво прави, уважават ли я, защо двамата не се видят. После захвърля телефона и се разделя с живота, като се хвърля от смъртоносния парапет.

Последващите кадри с двата гълъба (които се разхождат по терасата – бел. прев.) символизира тежестта на душата, преди да се издигне до небесата.

Следва кадър със сиви пердета – друг символ на покривалото за мъртъвци.

Накрая виждаме прокурорът по анцуг да лежи мъртъв на асфалта.

Има и зрители, които биха останали с впечатление, че Пандуру (Панаит) се е самоубил, защото не е можел да реши с коя от двете госпожици да се захване. В реалността Кристиан Панаит се е хвърлил гол пред свидетели – леля си и майка си, които преди това са го били съблекли и са се опитвали да го завържат за леглото. Състоянието му е било на крайна превъзбуденост. Панаит е скочил от леглото, избягал е на терасата и се е хвърлил пред очите на двете жени.

Но режисьорът Джурджу предпочита да изхвърли от живота Панаит, като измисля един последен двойнствен жест, една изневяра със студентка.

Continue reading “Прокурорът Панаит се е самоубил, за да не бъде убит”