Ovidiu Ţichindeleanu: Does Eastern Europe have the power to de-link itself from the mechanisms of dependence?

tichindeleanu-700x350
Ovidiu Ţichindeleanu (foto: Baricada)

The Barricade talked to Ovidiu Ţichindeleanu, the Romanian philosopher, about the importance of the late Samir Amin’s ideas, the need for Eastern Europe to follow its own path of development, the message of the Telciu Summer School, and the need for a ‘left-wing spirituality’

Vladimir Mitev

Ovidiu Ţichindeleanu is a philosopher and a theorist of culture, a co-founder of the Romanian left-wing site CriticAtac, the Romanian platform Indymedia, and the Eastern European left-wing political platform, LeftEast. He was a member of the Governing Board of the El Taller International NGO. He currently lives in Chişinău, Republic of Moldova. Ţichindeleanu is one of the driving forces behind the Idea Publishing House in Cluj Napoca and the Centre for the Study of Modernity and the Rural World in Telciu, the latter being the organiser of the Telciu Summer Conferences and the Telciu Summer School. His most recent book is Contracultură. Rudimente de filosofie critică (’Counterculture. Thoughts on Critical Philosophy’). He is the Romanian translator of books by Silvia Federici, Sylvia Marcos, Walter Mignolo, Arturo Escobar, Lewis Gordon, Immanuel Wallerstein, Ivan Illich, Gilles Deleuze, and Peter Sloterdijk.

Continue reading “Ovidiu Ţichindeleanu: Does Eastern Europe have the power to de-link itself from the mechanisms of dependence?”

Advertisements

Ovidiu Ţichindeleanu: Oare Europa de Est are puterea de a se desprinde de dependenţa?

tichindeleanu-700x350
Ovidiu Ţichindeleanu (foto: Baricada)

Un interviu cu filosoful român despre importanţa ideilor regretatului Samir Amin, despre nevoia ca Europa de Est să urmărească un drum propriu de dezvoltare, despre mesajul Şcolii de Vară de la Telciu şi nevoia unei ”spiritualităţi de stânga”

Ovidiu Ţichindeleanu este filosof şi teoretician al culturii, cofondator al site-ului românesc de stânga CriticAtac, al platformei Indymedia România şi a LeftEast. A fost membru în consiliul director al organizaţiei nonguvernamentale internaţionale El Taller Internaţional. În prezent locuieşte în Chişinău, Republica Moldova. Ţichindeleanu este una dintre forţele motrice din spatele Editurii Idea din Cluj-Napoca şi a Centrului pentru Studierea Modernităţii şi a Lumii Rurale din Telciu, ultimul fiind organizatorul Conferinţelor de la Telciu şi a Şcolii de Vară de la Telciu. Ultima carte a lui Ţichindeleanu este ”Contracultură. Rudimente de filosofie critică”. Este traducător în limba română a unor cărţi de Silvia Federici, Sylvia Marcos, Walter Mignolo, Arturo Escobar, Lewis Gordon, Immanuel Wallerstein, Ivan Illich, Gilles Deleuze, şi Peter Sloterdijk. Acest interviu a fost acordat în timpul Şcolii de Vară de la Telciu (11-19.08.2018). 

Continue reading “Ovidiu Ţichindeleanu: Oare Europa de Est are puterea de a se desprinde de dependenţa?”

Овидиу Цикинделяну: Има ли сили Източна Европа да загърби механизмите на зависимостта?

tichindeleanu-700x350
Овидиу Цикинделяну (снимка: Барикада)

Румънският философ и теоретик на културата Овидиу Цикинделяну говори за съвременните предизвикателства пред нашия регион и провокира към размисъл – защо проблемите ни се интернационализират, но не и решенията им, какви други опции имаме освен дилемата неолиберален курс под шапката на МВФ или автократска псевдоалтернатива, възможно ли е да вдъхнем на ЕС по-социална и по-демократична същност, как можем да се върнем към народен суверенитет, кой ще се вслуша в културните ни феномени и т.н.

Владимир Митев

Овидиу Цикинделяну е философ и теоретик на културата, съосновател на румънския ляв сайт CriticAtac, на платформата Indymedia România и на сайта LeftEast. Цикинделяну е бил член на съвета на директорите на международната неправителствена организация El Taller International. В момента живее в Кишинев, Република Молдова. Интелектуалецът е една от движещите сили в издателство Idea в Клуж-Напока и в Центъра за изучаване на модерността и на селския свят в Телчу. Последната формация организира през последните седем години „Конференциите в Телчу“ (научни конференции, провеждащи се във въпросното трансилванско село в окръг Бистрица-Нъсъуд) и „Лятното училище в Телчу“ (през последните три години това е съборът на румънската интелектуална левица). Последната книга на Цикинделяну е „Контракултура. Начални познания по критическа философия“. Той е превел на румънски език книги на Силвия Федеричи, Силвия Маркос, Уолтър Миньоло, Артуро Ескобар, Луис Гордън, Имануел Уолърстейн, Иван Илич, Жил Дельоз и Петер Слотердайк. Предлаганото тук интервю бе взето по време на Лятното училище в Телчу (11-19.08.2018 г.).

Continue reading “Овидиу Цикинделяну: Има ли сили Източна Европа да загърби механизмите на зависимостта?”

Lina Ghergova: În România am cunoscut mai bine bulgaritatea

lina-700x350
Lina Ghergova (foto: Lina Ghergova)

Interviu cu antropologul de la Academia Bulgară de Ştiinţe despre locurile şi comunităţile bulgăreşti din România, despre relaţiile româno-bulgare şi despre viaţa în ţara vecina din nord

Vladimir Mitev

Conferenţiar doctor Lina Ghergova lucrează la secţia ”Antropologia tradiţiilor verbalede la Institutul pentru etnologie şi folcoristică cu Muzeul Etnografic de lângă Academia Bulgară de Ştiinţe. S-a născut în Plovdiv în 1981. A absolvit Etnologie, Filologie Bulgară şi Comunicaţie Interculturală la Universitatea din Plovdiv. A obţinut doctoratul la fostul Institut de folcloristică în 2009 cu lucrarea de doctorat cu subiectul ”Stereotipuri etnice în cultura cotidiană”, publicată cu grant în 2012 (Sofia, Editura Paradigma).

A specializat în Austria, Italia şi Slovacia. În perioada 2010-2012 lucrează la Muzeul de Literatura Estoniană din Tartu ca bursieră a programului ”Marie Curie” – cel mai prestigios program european pentru cercetatori individuali. În 2013 câştigă premiul ”Savant tănâr al Academiei de Ştiinţe Bulgare” în domeniul Moştenirea cultural-istorică şi identitatea naţională. Cercetătoarea a predat cursuri de lectură la universităţile din Plovdiv, Sofia şi Kaunas (Lituania).

Din 2014 locuieşte în România. Continuă să lucreze pe teme despre caracterul naţional al sărbătorilor din Europa postsocialistă, sărbătorile de calendar tradiţionale şi contemporane, construirea moştenirii naţional-culturale peste hotare. În cadrul unor proiecte, a realizat cercetări în zeci de localităţi din Bulgaria, Austria, Slovacia, Estonia, Turcia, Grecia, Franţa, Marea Britanie, Irlanda, SUA şi România.

Continue reading “Lina Ghergova: În România am cunoscut mai bine bulgaritatea”

Лина Гергова: В Румъния опознах по-добре българското

lina-700x350
Лина Гергова (снимка: Лина Гергова)

Интервю с антрополога от БАН за българските места в и българските общности в Румъния, за българо-румънските отношения и за живота в северната съседка

Владимир Митев

Гл.ас. д-р Лина Гергова работи в секция „Антропология на словесните традиции“ на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. Родена е в Пловдив през 1981 г., завършва Етнология, Българска филология и Интеркултурна комуникация. В бившия Институт за фолклор през 2009 г. придобива докторска степен с дисертация на тема „Етнически стереотипи във всекидневната култура“, издадена с грант през 2012 г. (София: Парадигма).

Специализирала е в Австрия, Италия и Словакия. През 2010-2012 г. работи в Естонския литературен музей в Тарту като стипендиант по най-престижната европейска програма за индивидуални учени „Мария Кюри“,. През 2013 г. печели наградата „Млад учен на БАН“ в направлението „Културно-историческо наследство и национална идентичност“. Водила е лекционни курсове в Пловдивския и в Софийския университет, както и в Каунас, Литва.

От 2014 г. живее в Румъния. Продължава да работи по теми като национална празничност в постсоциалистическа Европа, традиционна и съвременна календарна празничност, нови български мигрантски общности и културно наследство в миграция, конструиране на национално културно наследство зад граница. В рамките на различни проекти е провеждала изследвания в десетки селища в България, в Австрия, Словакия, Естония, Турция, Гърция, Франция, Великобритания, Ирландия, САЩ и Румъния.

Continue reading “Лина Гергова: В Румъния опознах по-добре българското”

Reza Davari: Afacerile mondiale sunt conduse de la mândrie şi vanitate şi din această cauză e imposibil să fie evitate marele dezastre

davari_2
Reza Davari (foto: Reza Davari)

Interviu realizat de Vladimir Mitev

Prof. Reza Davari este filozof iranian, preşedintele Academiei ştiinţelor din Iran de la 1998. A fost editorul-şef multor jurnale ştiinţifice iraniene. Carieria lui academică e legată cu publicarea celor 50 cărţi în sfera filozofiei şi a celor peste 700 articole la conferinţe, seminare şi în jurnale diferite. Peste 40 cărţi şi articole ale profesorului Davari sunt traduse în limba engleză, cea rusă, cea arabă, cea franceză şi altele. Totodată omul de ştiinţă a ocupat poziţii de conducere în educaţia înaltă şi în sfera culturii din Iran. Între 1980 şi 1982 a fost director Comisiei naţionale iraniene a UNESCO.

Acest interviu a fost publicat la 20 octombrie 2016 pe saitul revistei ”A-specto”.   

Domnule Davari, după intrarea în forţa a acordul nuclear există mai intensivă colobarare politică şi economoică între Iran şi Occident. Dacă aceste relaţii au ajuns la o etapă calitativ nouă?

Continue reading “Reza Davari: Afacerile mondiale sunt conduse de la mândrie şi vanitate şi din această cauză e imposibil să fie evitate marele dezastre”

Реза Давари: Световните дела се управляват с гордост и суета, затова е невъзможно да се избегнат големите бедствия

davari_2
Реза Давари (снимка: Реза Давари)

Интервю на Владимир Митев

Проф. Реза Давари е ирански философ, председател на Академията на науките на Ислямска република Иран от 1998 г. Бил е главен редактор на редица ирански научни издания. Академичната му кариера е свързана с издаването на 50 книги в областта на философията и над 700 публикации на различни конференции, семинари и в журнали. Повече от 40 книги и публикации на професор Давари са преведени на английски, руски, арабски, френски и други езици. Паралелно с работата си на изследовател, ученият е заемал и управленски позиции във висшето образование и културата. Между 1980 г. и 1982 г. е бил директор на Иранската национална комисия за ЮНЕСКО.

Тази статия бе публикувана на 20 октомври 2016 г. на сайта на списание A-specto.

Господин Давари, след като ядреното споразумение влезе в сила, има по-интензивно политическо и икономическо сътрудничество между между Иран и Запада. Но, дали тези отношения наистина са на качествено нов етап?

Continue reading “Реза Давари: Световните дела се управляват с гордост и суета, затова е невъзможно да се избегнат големите бедствия”