Тази статия бе публикувана на 21 август 2021 г. на българската секция на сайта “Барикада”.
Горещите вълни през изминалите седмици доведоха до рязко покачване на цената на електроенергията на свободните пазари в цяла Югоизточна Европа. Докато в България това засегна директно компаниите, в съседна Румъния, където вече е либерализиран и потребителския пазар, ударът бе усетен и от обикновените граждани. Това накара един от водещите профсъюзи в страната, Националният синдикален блок (BNS), да излезе с позиция, критикуваща енергийната политика на държавата.
Blogul Podul Prieteniei a făcut un nou interviu cu traducătorul licenţiat între bulgară şi română Ivan Vasilchin pentru a ajuta celor care au avut probleme pe drumurile româneşti
Vladimir Mitev
Ivan Vasilchin este bulgar din Banat şi interpret autorizat de limba bulgară şi limba română. El a acceptat invitația blogului Podul Prieteniei de a dezvălui din bogata sa practica și despre problemele pe care șoferii bulgari le întâmpină pe drumurile din România.
El spune despre sine:
”Sunt traducător și interpret autorizat de ministerul justiției din anul 2017, cu numărul autorizației 38435. Colaborez avocați profesioniști cu care am avut rezultate foarte bune. Am fost solicitat de toate instanțele din 4 județe: curțile de apel, tribunalele și Judecătoriile din Timiș, Arad, Caraș-Severin, Oradea , procuratura, DIICOT, poliția rutieră, poliția de frontieră. De asemenea colaborez cu mulți notari, în funcție de situație, m-am deplasat ori de câte ori am fost solicitat pentru a pune în aplicare procedura de recuperare a permiselor de conducere reținute, sau orice altă situație care se poate rezolva pe cale legală. Ma puteți contacta la numărul de telefon/whatsapp/viber: 0040 740 926140, email: ivanvasilcin1@gmail.com, facebook: ivan vasilchin”.
Блогът „Мостът на приятелството“ направи ново интервю с лицензирания преводач между български и румънски Иван Василчин, за да помогне на хората, които са имали проблеми по румънските пътища
Владимир Митев
Иван Василчин е българин от Банат и лицензиран преводач на български и румънски език. Той прие поканата на блога „Мост на приятелството“ за интервю, за да сподели богатата си практика относно проблемите, с които се сблъскват българските шофьори по пътищата в Румъния.
Той казва за себе си:
“Аз съм лицензиран преводач от румънското Министерство на правосъдието от 2017 г. с номер на лиценз 38435. Сътруднича с професионални адвокати, с които съм имал много добри резултати. Към мене са се обръщали всички институции в четири окръга: апелативните съдилища, окръжните съдилища, прокуратурата, пътна полиция, гранична полиция, Дирекцията за разследване на организираната престъпност и тероризма в Тимиш, Арад, Караш-Северин и Орадя. Сътруднича и с много нотариуси според ситуацията. Пътувам винаги, когато ми се поиска да задвижа процедура за възстановяване на задържана шофьорска книжка или заради друга ситуация, която може да се разреши по правен път. Мога да бъда открит на телефон/WhatsApp/Viber 0040 740 926140, e-mail: ivanvasilcin1@gmail.com, facebook: ivan vasilchin”.
History of the efforts of Bulgaria and Romania for transport interconnection over the river
Aneta Mihaylova
Institute of Balkan Studies with Center for Thracology – Bulgarian Academy of Sciences
An earlier version of this article was presented at the joint Bulgarian-Romanian historical commission, whose secretary from the Bulgarian side is the author. The text was given exclusively to the blog “The Bridge of Friendship” and will become a part of a digital book on Bulgarian-Romanian political relations from 1878 until today.
The idea of building a bridge over the Danube, connecting Bulgaria and Romania has a long history and, although with varying intensity, it has been permanently present in the bilateral relations from the end of the 19th to the present day. If we are not to go so much back to the time of Constantine the Great, when the first bridge over the Danube connecting the people on both sides of the river, but focus on more modern times, the issue was raised during the time of Ottoman rule and after the Crimean War (1853-56) it became an integral part of the diplomacy and politics in the Balkans and a number of European countries. The construction of a bridge over the Danube was associated with the first plans for railway construction in the Ottoman Empire and the implementation of a land connection between Western and Central Europe to the Balkan Peninsula with access to the Aegean Sea. In 1881, only three years after the Liberation of Bulgaria, the first contacts were established between the Bulgarian principality and Romania, where the possibility of building a bridge over the Danube was discussed. Since then, this issue has become one of the constant topics in the relations between the two neighboring countries, but it has turned out to be very difficult to solve and it takes more than seven decades for this idea to be realized in practice. Another six decades were to pass before a second bridge was built over the Danube, connecting the Bulgarian and Romanian riverbanks. Negotiations for the construction of new bridges between the two countries continue to this day, and the prospects for success are not very clear.
Istoria eforturilor Bulgariei și României pentru interconectarea transportului peste Dunăre
Aneta Mihaylova
Institutul de Studii Balcanice şi Centrul de Tracologie – Academia Bulgară de Științe
O versiune anterioară a acestui articol a fost prezentată la comisia istorică mixtă bulgaro-română, al cărei secretar din partea bulgară este autorul. Textul a fost dat exclusiv blogului „Podul prieteniei” și va deveni parte a unei cărți digitale despre relațiile politice bulgaro-române din 1878 până astăzi.
Ideea construirii unui pod peste Dunăre, care să facă legătura între Bulgaria și România, are o istorie lungă și, deși cu intensitate variabilă, a fost permanent prezentă în relațiile bilaterale de la sfârșitul secolului al XIX-lea până în prezent. Dacă nu vrem să ne întoarcem atât de mult în vremea lui Constantin cel Mare, când a fost construit primul pod peste Dunăre care lega oamenii de ambele părți ale râului, ci să ne concentrăm asupra timpurilor mai moderne, problema a fost ridicată în timpul guvernării otomane, și după Războiul Crimeii (1853-56), a devenit o parte integrantă a diplomației și politicii din Balcani și dintr-o serie de țări europene. Construcția unui pod peste Dunăre a fost asociată cu primele planuri de construcție de căi ferate în Imperiul Otoman și implementarea unei legături terestre între Europa de Vest și Centrală cu Peninsula Balcanică, având şi acces la Marea Egee. În 1881, la doar trei ani de la Eliberarea Bulgariei, au fost stabilite primele contacte între principatul bulgar și România, unde s-a discutat despre posibilitatea construirii unui pod peste Dunăre. De atunci, această problemă a devenit unul dintre subiectele constante în relațiile dintre cele două țări vecine, dar s-a dovedit a fi foarte greu de rezolvat și durează mai mult de șapte decenii pentru ca această idee să fie realizată în practică. Aveau să treacă alte șase decenii înainte de a fi construit un al doilea pod peste Dunăre, care să conecteze malurile râurilor bulgare și românești. Negocierile pentru construirea de noi poduri între cele două țări continuă până în prezent, iar perspectivele de succes nu sunt foarte clare.
История на усилията на България и Румъния за транспортна свързаност през реката
Анета Михайлова,
Институт за балканистика с Център по тракология – Българска академия на науките
По-ранна версия на тази статия е била представена на българо-румънската историческа комисия, чийто секретар от българска страна е авторката. Текстът бе предоставен специално на блога “Мостът на приятелството” и ще стане част от дигитална книга за българо-румънските политически отношения от 1878 г. до днес.
Идеята за изграждане на мост на р. Дунав, свързващ България и Румъния има дългогодишна история и, макар и с различна интензивност, присъства трайно в двустранните отношения от края на XIX в. до наши дни. Ако не се връщаме толкова назад към времето на Константин Велики, когато е построен първият мост над Дунава, свързващ хората от двете страни на реката, а обърнем поглед към по-ново време, въпросът е повдигнат по времето на османското владичество и след Кримската война (1853-56) той става неизменна част от дипломацията и политиката на Балканите. Построяването на мост над река Дунав се свързва с първите планове за железопътно строителство в Османската империя и осъществяването на сухопътна връзка между Западна и Централна Европа до Балканския полуостров с излаз на Бяло море. През 1881 г. , само три години след своето Освобождение, Българското княжество установява първите си контакти с Румъния, на които се обсъжда и възможността за строителство на мост над р. Дунав. От тогава този въпрос става една от постоянните теми на отношенията между двете съседни държави, но решаването му се оказва много трудно и са необходими повече от седем десетилетия, за да може тази идея да бъде реализирана на практика. Трябва да изминат още шест десетилетия, за да бъде построен и втори мост над река Дунав, свързващ българския и румънския бряг. А преговорите за строителство на нови мостове между двете държави продължават и до днес, като перспективите не са много ясни.
Държавите-членки на Инициативата “Три морета” (източник: Jacbourg, CC BY-SA 4.0)
Българският външен министър Екатерина Захариева се срещна с румънския посланик в България Бръндуша Предеску
Този текст е написан на базата на прессъобщение на Министерството на външните работи на България от 14 април 2021 г.
Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева се срещна с новоназначения посланик на Румъния у нас Бръндуша Предеску, с която обсъдиха сътрудничеството между двете страни в рамките на инициативата „Три морета“. Двете събеседнички се съгласиха, че България и Румъния трябва да работят активно за привличане на чуждестранни инвеститори в региона.
Radu Stochita is an author of a popular column on trade union struggles in Romania on the website Baricada România and maintains a Telegram channel for workers struggles in Romania and around the world (source: The Barricade)
The dissatisfaction of the transport workers exacerbated the conflict between the right-wing government of Florin Cîţu and the labour unions
Vladimir Mitev
Romanian Prime Minister Florin Cîţu is seeking to sanction protesters in the Bucharest metro on Friday, which he described as “illegal”, according to the Ziare website. The Prime Minister said he would be looking for culprits to repair the damage, state institutions to help citizens and companies to recover the losses, and the payment of protesters be reduced by one day. Labour union leaders said on Friday that their dissatisfaction was due to a possible shortage of staff and risk at salary cuts. Transport Minister Cătălin Drulă however believes that the real reason for starting the protests are the economic interests related to a trade union company, with labour union being run by former member of parliament from the Social Democratic Party Ion Radoi. The labour union company manages retail spaces in the subway.
To learn more about the protest and what follows after that, the Bulgarian National Radio approached Radu Stochiţă. He is a student and author of a popular column on trade union struggles in Romania on the website Baricada România. He also maintains a Telegram channel for workers’ struggles in Romania and around the world. The interview was broadcast and published on the BNR website on March 29, 2021.
Radu Stochiţa dezvoltă un rubric şi un canal din Telegram despre luptele muncitoreşti din România şi lume (sursă: Baricada)
Nemulțumirea muncitorilor din transport a agravat conflictul dintre guvernul de dreapta al lui Florin Cîțu și sindicatele
Vladimir Mitev
Prim-ministrul român, Florin Cîțu, încearcă să sancționeze vineri pe participanţii într-un protest din metroul din București din vineri 26 marti 2021, pe care l-a calificat drept „ilegal”. Premierul a spus că va căuta vinovați pentru a repara daunele, iar instituțiile statului va trebuie să-i ajute pe cetățenii și companiile să-şi recupereze pierderile, iar plata protestatarilor va fi redusă cu o zi. Liderii sindicatelor au declarat vineri că nemulțumirea lor se datorează unei posibile penurii de personal și a riscului de reducere a salariilor. Ministrul transporturilor, Cătălin Drulă, crede însă că adevăratul motiv pentru declanșarea protestelor sunt interesele economice legate de o companie sindicală, sindicatul fiind condus de fostul membru parlamentar al Partidului Social Democrat Ion Radoi. Compania sindicală gestionează spațiile comerciale din metrou.
Pentru a afla mai multe despre protest și ce urmează după aceea, Radio Național Bulgar l-a abordat pe Radu Stochiță. El este student și autor al unei rubrici populare despre luptele sindicale din România pe site-ul Baricada România. De asemenea, el menține un canal Telegram pentru luptele muncitorilor din România și din întreaga lume. Interviul a fost difuzat și publicat pe site-ul BNR pe 29 martie 2021.
Раду Стокица поддържа рубрика и канал в Telegram за синдикалните борби в Румъния и по света (снимка: Барикада)
Недоволството на транспортните работници изостри конфликта между дясното правителство на Флорин Къцу и профсъюзите
Владимир Митев
Румънският премиер Флорин Къцу поиска да бъдат санкционирани участниците в протест на синдикалистите в букурещкото метро в петък, който той определи като „незаконен“, съобщава сайтът Зиаре. Премиерът поиска виновните да възстановят причинените щети, държавните институции да помогнат на гражданите и фирмите да си възстановяват понесените загуби, а заплатите на участниците в протеста да бъдат намалени с един ден. Синдикални лидери заявиха в петък, че недоволството им е свързано с недостига на персонал и опасенията от възможно намаляване на заплатите. Министърът на транспорта Каталин Друла обаче е на мнение, че истинската причина за стачката са икономически интереси, свързани с фирма на синдиката, ръководен от бившия депутат от опозиционната Социалдемократическа Партия Йон Радой, която стопанисва търговски площи в подлезите на метрото.
За да научи повече за протеста и какво следва след него, Българското национално радио се свърза с Раду Стокица. Той е студент и автор на набираща популярност рубрика за синдикалните борби в Румъния на сайта “Барикада Румъния”. Поддържа и канал в „Телеграм“ за работническите борби в Румъния и по света. Интервюто бе излъчено и публикувано на сайта на БНР на 29 март 2021 г.
