Fericire și taxe

protest_tax_700
Protest pentru justiție fiscală în vara anului 2016 din Sofia (foto: Dimităr Săbev)

Despre bucuria dispărândă a salariului mare și despre situația în care 500 euro sunt mai mult decât 700

Dimităr Sabev

Acest articol a fost publicat pe blogul ”Justiție fiscală” la 4 iulie 2016. Autorul – Dimităr Sabev, este economist și jurnalist bulgar.

Grupele progresiste de obicei discută activ distribuirea budgetului statal, dorind să aibă mai mult bani pentru activitate sociale, mediu, educație și sănătate. Ei rămân pasive către întrebarea mai basică: cum sunt colectați aceste bani din budget, care apoi sunt distribuite. Adică, problemă despre justiție fiscală.

Taxele sunt nu numai o mijloace pentru colectarea veniturilor budgetare, dar și inima politicii fiscale. Mai multe ori se spune că ei sunt baza banilor de fiat. Taxe dă posibilitatea de a se stimula anumită activitate și să se limită altă activitate, care e nevoita sau redundantă. Dacă taxele sunt progresive, ei ușura tensiunile, pe care inegalitatea veniturilor le crează în societate.

Continue reading “Fericire și taxe”

Щастие и данъци

protest_tax_700
Протест в подкрепа на данъчната справедливост през лятото на 2016 г. в София (снимка: Димитър Събев)

За изчезващата радост от високата заплата и ситуацията, в която 500 евро са повече от 700

Димитър Събев

Тази статия бе публикувана на 4 юли 2016 г. на блога “Данъчна справедливост”. Авторът – Димитър Събев, е български икономист и журналист.

Прогресивните среди по правило активно обсъждат разпределянето на държавния бюджет, настоявайки да се отделят повече средства за социални дейности, околна среда, образование и здравеопазване. Далеч по-пасивни остават те по вероятно по-важния въпрос: как се събират бюджетните средства, които се разпределят, или проблема за данъчната справедливост.

Данъците са не само средство за набиране на приходи в бюджета, но и икономически лост, сърцевина на фискалната политика. Често се изтъква, че те стоят в основата на стойността на фиатните пари. Данъците дават възможност да се стимулира дадена дейност и да се ограничи друга, излишна или нежелана дейност. Ако са прогресивни, те отслабват напрежението, което неравенството на доходите създава в обществото.

Continue reading “Щастие и данъци”

Румънската централна банка и нейните душмани

KODAK Digital Still Camera
Централната банка в Стария град на Букурещ (снимка: Владимир Митев)

Институцията, управляваната от несменяемия гуверньор Мугур Исъреску, стана обект на атаки по няколко фронта.

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 10 септември 2016 г. на сайта “Барикада”.

Институциите с най-голямо доверие в Румъния по правило не са изборни. През април 2016 г. 80,1% от румънците са заявили, че имат доверие в пожарникарите, 76,3% – в армията и 72,3% в жандармерията. Голяма е подкрепата и за дейността на антикорупционната прокуратура DNA – 59,8%.

На този фон Румънската национална банка (РНБ) остава по-назад със своите 44,2% обществено одобрение. Тя обаче традиционно е в някакъв смисъл най-влиятелна институция в страната. Достатъчно е да се забележи, че нейният управител – 68-годишният Мугур Исъреску, е несменяем на поста си от 1990 г. насам. Единствено за една година между 1999 г. и 2000 г. той напуска ръководството на банката – за да стане… премиер.

Експертите на РНБ се ползват с голямо уважение и са нещо като старейшини по макроикономическите въпроси. Правителствата по правило дават голяма тежест на централната банка и нейните препоръки. Това се видя и при представянето от премиера Дачиан Чолош и президента Клаус Йоханис на програмата „Конкурентоспособна Румъния“, която дава заявка да се превърне в национален проект. Третият лидер, подкрепил програмата, беше самият Исъреску и очевидно тя изразява визията на РНБ за развитието на страната.

Не идва ли обаче краят на недосагаемостта на вездесъщата централна банка?

Continue reading “Румънската централна банка и нейните душмани”

Și România are deja lege pentru falimentul personal

Euler-10_Swiss_Franc_banknote_(front)_700
Creșterea valorii francului după începutul crizei economice globale a creat nevoia de protecția legislativă a debitorilor (foto: Wikipedia)

În ciuda nemulțumirii instituțiilor financiare parlamentul veciniilor din nord a arătat grija pentru popor

Vladimir Mitev

Acest text a fost publicat în numărul revistei ”Economia” din iulie 2016.

Începând cu mijlocul lui mai România este următoarea țara din UE, în care funcționează legea pentru falimentul personal. Vecinii din nord o cheamă ”Legea dării în plată”.

Continue reading “Și România are deja lege pentru falimentul personal”

И Румъния вече има закон за личния фалит

Euler-10_Swiss_Franc_banknote_(front)_700
Поскъпването на швейцарския франк спрямо нивата му на обмен от началото на световната икономическа криза увеличи лихвите в леи в някои случаи до три пъти и така провокира нуждата от законодателна защита на длъжниците (снимка: Уикипедия)

Въпреки недоволството на финансовите институции, парламентът на северните съседи показа на дело грижа за народа си

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана в броя от юли 2016 г. на списание “Икономика”. 

От средата на май Румъния е поредната страна в ЕС, в която действа закон за личния фалит. Северните ни съседи го наричат „Закон за плащане чрез предаване“ (Legea dării în plată).

Continue reading “И Румъния вече има закон за личния фалит”

Bursa de valori București visează să fie dîntre marile

_MNC6227_cropped_800
Logo-ul Bursei de valori București (sursă: bvb.ro)

Planurile conducerii sunt să-o dezvolt la status ”piața emergentă”, care va atrage mari capitali. Statul e cerut să deă susținere prin privatizări

Vladimir Mitev

Acest articol a fost publicat în revista ”Economică” în numărul din aprilie 2016.

Bursa de valori București (BVB) nu e mare, dacă se compară cu giganți din regiunea. Cea din Varșovia are capitalizare 232,875 miliarde de euro și cifra de afaceri zilnică 233 milioane de euro. BVB poate să se laudă cu doar 29,076 miliarde de euro și trazacțiune zilnice de 7,55 milioane euro. Dar omul ca si bursele sunt atât mari, cât mari sunt visele lor.

Din inceputul anului medii financiare din România discuta intenții BVB să marească clasa sa. Planuri există acum ani de zile, dar apare că sunt din noul actuali în timpurile guvernului eurocomisarului trecut Dacian Cioloș, care a schimbat la vârf socialdemocratul Victor Ponta. În acest moment bursa e clasificată de la Morgan Stanley Capital International ca ”piața frontieră”. Manageri bursei vrea să marească clasa ei la ”piața emergentă”.

Ei crede că asta ar putea da acces la financiare care este 30 ori mai mari, adică fonduri în jur de 1,2-1,5 trilioane dolari. Manageri dă ca exemplu bursei de valori din Qatar, care a primit un status mai înalt la 2 iunie 2014. Așa cifra de afaceri zilnică a crescut de la 16,35 milioane dolari înainte schimbării la 154,4 milioane dolari apoi.

Continue reading “Bursa de valori București visează să fie dîntre marile”