Building Bridges: The Danube Connection in Bulgarian-Romanian Relations

(source: Pixabay, CC0)

History of the efforts of Bulgaria and Romania for transport interconnection over the river

Aneta Mihaylova

Institute of Balkan Studies with Center for Thracology – Bulgarian Academy of Sciences

An earlier version of this article was presented at the joint Bulgarian-Romanian historical commission, whose secretary from the Bulgarian side is the author. The text was given exclusively to the blog “The Bridge of Friendship” and will become a part of a digital book on Bulgarian-Romanian political relations from 1878 until today. 

The idea of ​​building a bridge over the Danube, connecting Bulgaria and Romania has a long history and, although with varying intensity, it has been permanently present in the bilateral relations from the end of the 19th to the present day. If we are not to go so much back to the time of Constantine the Great, when the first bridge over the Danube connecting the people on both sides of the river, but focus on more modern times, the issue was raised during the time of Ottoman rule and after the Crimean War (1853-56) it became an integral part of the diplomacy and politics in the Balkans and a number of European countries. The construction of a bridge over the Danube was associated with the first plans for railway construction in the Ottoman Empire and the implementation of a land connection between Western and Central Europe to the Balkan Peninsula with access to the Aegean Sea. In 1881, only three years after the Liberation of Bulgaria, the first contacts were established between the Bulgarian principality and Romania, where the possibility of building a bridge over the Danube was discussed. Since then, this issue has become one of the constant topics in the relations between the two neighboring countries, but it has turned out to be very difficult to solve and it takes more than seven decades for this idea to be realized in practice. Another six decades were to pass before a second bridge was built over the Danube, connecting the Bulgarian and Romanian riverbanks. Negotiations for the construction of new bridges between the two countries continue to this day, and the prospects for success are not very clear.

Continue reading

Construirea podurilor: conexiunea Dunării în relațiile bulgaro-române

(sursă: Pixabay, CC0)

Istoria eforturilor Bulgariei și României pentru interconectarea transportului peste Dunăre

Aneta Mihaylova

Institutul de Studii Balcanice şi Centrul de Tracologie – Academia Bulgară de Științe

O versiune anterioară a acestui articol a fost prezentată la comisia istorică mixtă bulgaro-română, al cărei secretar din partea bulgară este autorul. Textul a fost dat exclusiv blogului „Podul prieteniei” și va deveni parte a unei cărți digitale despre relațiile politice bulgaro-române din 1878 până astăzi.

Ideea construirii unui pod peste Dunăre, care să facă legătura între Bulgaria și România, are o istorie lungă și, deși cu intensitate variabilă, a fost permanent prezentă în relațiile bilaterale de la sfârșitul secolului al XIX-lea până în prezent. Dacă nu vrem să ne întoarcem atât de mult în vremea lui Constantin cel Mare, când a fost construit primul pod peste Dunăre care lega oamenii de ambele părți ale râului, ci să ne concentrăm asupra timpurilor mai moderne, problema a fost ridicată în timpul guvernării otomane, și după Războiul Crimeii (1853-56), a devenit o parte integrantă a diplomației și politicii din Balcani și dintr-o serie de țări europene. Construcția unui pod peste Dunăre a fost asociată cu primele planuri de construcție de căi ferate în Imperiul Otoman și implementarea unei legături terestre între Europa de Vest și Centrală cu Peninsula Balcanică, având şi acces la Marea Egee. În 1881, la doar trei ani de la Eliberarea Bulgariei, au fost stabilite primele contacte între principatul bulgar și România, unde s-a discutat despre posibilitatea construirii unui pod peste Dunăre. De atunci, această problemă a devenit unul dintre subiectele constante în relațiile dintre cele două țări vecine, dar s-a dovedit a fi foarte greu de rezolvat și durează mai mult de șapte decenii pentru ca această idee să fie realizată în practică. Aveau să treacă alte șase decenii înainte de a fi construit un al doilea pod peste Dunăre, care să conecteze malurile râurilor bulgare și românești. Negocierile pentru construirea de noi poduri între cele două țări continuă până în prezent, iar perspectivele de succes nu sunt foarte clare.

Continue reading

Изграждане на мостове: Дунавската връзка в българо-румънските отношения

(източник: Pixabay, CC0)

История на усилията на България и Румъния за транспортна свързаност през реката

Анета Михайлова,

Институт за балканистика с Център по тракология – Българска академия на науките

По-ранна версия на тази статия е била представена на българо-румънската историческа комисия, чийто секретар от българска страна е авторката. Текстът бе предоставен специално на блога “Мостът на приятелството” и ще стане част от дигитална книга за българо-румънските политически отношения от 1878 г. до днес.

Идеята за изграждане на мост на р. Дунав, свързващ България и Румъния има дългогодишна история и, макар и с различна интензивност, присъства трайно в двустранните отношения от края на XIX в. до наши дни. Ако не се връщаме толкова назад към времето на Константин Велики, когато е построен първият мост над Дунава, свързващ хората от двете страни на реката, а обърнем поглед към по-ново време, въпросът е повдигнат по времето на османското владичество и след Кримската война (1853-56) той става неизменна част от дипломацията и политиката на Балканите. Построяването на мост над река Дунав се свързва с първите планове за железопътно строителство в Османската империя и осъществяването на сухопътна връзка между Западна и Централна Европа до Балканския полуостров с излаз на Бяло море. През 1881 г. , само три години след своето Освобождение, Българското княжество установява първите си контакти с Румъния, на които се обсъжда и възможността за строителство на мост над р. Дунав. От тогава този въпрос става една от постоянните теми на отношенията между двете съседни държави, но решаването му се оказва много трудно и са необходими повече от седем десетилетия, за да може тази идея да бъде реализирана на практика. Трябва да изминат още шест десетилетия, за да бъде построен и втори мост над река Дунав, свързващ българския и румънския бряг. А преговорите за строителство на нови мостове между двете държави продължават и до днес, като перспективите не са много ясни. 

Continue reading

Bulgarian justice is a litmus test for developments in society

Laura Codruţa Koveşi – the chief prosecutor of the European prosecutor’s office is lauded by the opponents of the Bulgarian chief prosecutor as his illuminated alternative (source: Wikipedia Commons)

Bulgaria’s national and international political contradictions revolve around corruption and the rule of law

Vladimir Mitev

This article was published at the English section of the Bulgarian site “The Barricade”.

Bulgarian judiciary has been at the center of political talks and clashes for more than 9 months since the protests began in the summer of 2020. They erupted after prosecutors stormed the president’s office, searching the office of an employee close to Rumen Radev. The protests had, among other things, an anti-corruption agenda and an explicit accusation against the chief prosecutor Ivan Geşev that he is acting in a corrupt way, benefiting the oligarchy, represented by the businessman from the Movement for Rights and Freedoms party Delean Peevski. Following the protests, the president demanded the resignations of Geshev and Prime Minister Boiko Borisov and initiated several talks and actions related to judicial reform. At the same time, the organization Justice for All reminded of its vision of judicial reform, which will limit the prerogatives of the chief prosecutor and strengthen the power of judges in the judiciary.

Continue reading

Justiţia bulgară este un turnesol pentru dezvoltările din societate

Laura Codruţa Koveşi este prezentată de către oponenţii lui Ivan Geşev ca fiind o alternativă iluminată a procurorului-şef bulgar (sursă: Wikipedia Commons)

Contradicţiile politice naţionale şi internaţionale din Bulgaria mereu se învârt în jurul corupţiei şi statului de drept

Vladimir Mitev

Acest articol a fost publicat pe secţia românească a site-ului Baricada.

Justiţia bulgară continuă să fie în centrul discuţiilor şi confruntărilor politice timp de peste 9 luni de la începutul protestelor din vara lui 2020. Ele au izbucnit după ce procuratura a descins la oficiul preşedintelui, făcând percheziţii în cabinetul unui angajat şi apropiat al lui Rumen Radev. Protestele au avut între altele o agendă anticorupţie şi o acuzaţie explicită către procurorul-şef Ivan Geşev că acţionează într-un mod corupt, beneficiind oligarhia, reprezentată de afaceristul din partidul Mişcare pentru Dreptăți şi Libertăţi, Delean Peevski. Ca urmare a protestelor, preşedintele a cerut demisiile lui Geşev şi premierului Boiko Borisov şi a iniţiat mai multe discuţii şi acţiuni legate de reforma judiciară. În acelaşi timp, organizaţia Dreptate pentru Toţi a amintit de propunerile sale de reformă judiciară, care va limita prerogativele procurorului-șef şi va întări puterea judecătorilor din sistemul judiciar. 

Continue reading

Българското правосъдие е лакмус за случващото се в обществото

Лаура Кьовеши е превъзнасяна от опонентите на Иван Гешев като негова просветена алтернатива (източник: Wikipedia Commons)

Националните и международните политически противоречия на България се въртят около корупцията и върховенството на закона

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на сайта “Барикада”.

Българската съдебна система е в центъра на политическите разговори и сблъсъци повече от 9 месеца, откакто протестите започнаха през лятото на 2020 г. Те избухнаха, след като прокуратурата нахлу в кабинета на президента, претърсвайки кабинета на служител, близък до Румен Радев. Протестите имаха, наред с други неща, дневен ред за борба с корупцията и обвинение срещу главния прокурор Иван Гешев, че той действа по корупционен начин, облагодетелствайки олигархията, представлявана от бизнесмена от партия Движение за права и свободи Делян Пеевски. След протестите президентът поиска оставките на Гешев и премиера Бойко Борисов и инициира няколко разговора и действия, свързани със съдебната реформа. В същото време организацията „Правосъдие за всеки“ напомни за визията си за съдебна реформа, която ще ограничи прерогативите на главния прокурор и ще засили властта на съдиите в съдебната власт.

Continue reading

The geopolitical vaccine war is caused by profit-making

One of the fault line between the EU and the UK after Brexit is related to vaccines (source: Pixabay, CC0)

Vladimir Mitev

This article was published on 7 February 2021 at the English section of the site The Barricade.

The spat between the EU and the UK over the shortfall of deliveries of AstraZeneca vaccines revealed a European Commission with an ugly face. The threat to activate Article 16 of the Northern Ireland protocol, which stipulates that a customs border between Northern Ireland and the rest of the UK be established, so that no transfer of vaccines to the countries outside the EU takes place, was seen as the behaviour of a bully. The threat was withdrawn a few hours after it was made at the end of January, but it created the grounds for London and the British media to go on the offensive, with the EU depicted in the role of the abuser of the Brexit agreement and the post-Brexit arrangements, even though the possibility for customs border is part of those arrangements. The EU also introduced a ban on the export of vaccines until the end of March and had “hard talks” with the managers and representatives of the pharmaceutical companies which produce COVID-19 vaccines. 

Continue reading