Ce dezvăluie dansul dintre SUA și Rusia în Europa de Est despre bulgari și români?

Cine pierde din construcţia mai multor poduri peste Dunare precum cel între Vidin şi Calafat (din care este făcută poză)? (sursă: YouTube)

Biden și Putin sunt pregătiți să realinieze echilibrele în Europa de Est într-o serie de summituri care ridică analogii cu o nouă Yalta. Bulgaria și România au politicieni euro-atlantici convinși la vârf. Dar popoarele lor continuă să se privească reciproc cu stereotipuri, în loc să realizeze potențialul pe care îl oferă comunicarea și cooperarea cu vecinii lor

Vladimir Mitev

Zvonurile despre un război între Rusia și Ucraina sunt mult exagerate. De luni de zile, aghiotanții lui Joe Biden și Vladimir Putin își exprimă retorica obișnuită împotriva “adversarului” geopolitic pe rețelele de socializare și în mass-media. Cu cât par mai duri în apărarea dreptății, cu atât devine mai clar că nu asistăm la un preludiu la război, ci la celebrul dans ruso-american care a marcat istoria modernă a omenirii.

Continue reading

Какво разкрива танцът на САЩ и Русия в Източна Европа за българите и румънците?

Кой губи от липсата на повече мостове като този при Видин-Калафат (откъдето е направена снимката)? (източник: YouTube)

Байдън и Путин са на път да пренаредят балансите в Източна Европа в поредица от срещи на върха, които пораждат аналогии с нова Ялта. България и Румъния имат верни евроатлантически политици на своя връх. Народите им обаче продължават да гледат едни на други със стереотипи, вместо да осъзнаят потенциала, който общуването и сътрудничеството със съседите им предлага

Владимир Митев

Слуховете за война между Русия и Украйна са силно преувеличени. От месеци агитките на Джо Байдън и Владимир Путин огласят социалните мрежи и медиите с обичайната си реторика срещу геополитическия “противник”. Колкото по-твърди изглеждат в отстояването на правдата, толкова по-ясно се очертава, че наблюдаваме не прелюдия към война, а прословутия американо-руски танц, белязал съвременната история на човечеството.

Continue reading

Relațiile româno-bulgare (1948-1989) 

Malul opus al Dunării: aproape şi departe (sursă: Smaranda Şchiopu)

Un punct de vedere din Sofia, bazat pe arhivele bulgare

Ilеana Marceva

Acest articol a fost acordat blogului “Podul Prieteniei” de către prof. Ileana Marceva – cercetător la Academia Bulgară de Științe.

Relațiile româno-bulgare de după Al Doilea Război Mondial nu se numără printre subiectele preferate în istoriografia bulgară și română. Subiecte separate de interes reciproc au fost dezvoltate în perioade diferite – relații politice și culturale în perioada instaurării regimului comunist în ambele țări; relații politice, economice și culturale în perioada 1944-1970.Kishkilova, P. Începuturile cooperării culturale între Republica Bulgaria și Republica România (1944-1947)- IPR, 1979, № 4-5,;Same, Relațiile bulgaro-române în perioada august 1944 – ianuarie 1948 -Estudia Balkanika, Studii balcanice ale secolului XX. Nr. 6, 1972;J. Grigorova, Politica balcanică a Bulgariei socialiste 1944-1970, S, 1985. Din motive explicabile până în 1989 cercetările au fost efectuate doar pe baza documentelor oficiale, contractelor publicate, convenţiilor şi comunicatelor de la întâlniri, anunşilor şi discursurilor din presă, precum şi în baza actelor accesibile din arhiva evident a Ministerului de Externe.  Iar acest lucru determină în mare măsură caracterul “protocolar” al acestor studii, examinarea în principal a relațiilor interstatale, precum și lipsa unei analize aprofundate a ascensiunilor și declinurilor din relațiile bulgaro – române.B. Njagulоv, Dezbaterea istoriografică în relațiile bulgaro-române (1944-1989) – în: Balkan Studies, 2002, N 2, 64-86; Bl. Nyagulov, The International Protection of Minorities in the 20th Century: The Bulgarian-Romanian Case – în: New Europe College. Program regional. 2002-2003, 2003-2004, București,;

Continue reading

Българо-румънските отношения 1948 – 1989 г. 

Другият бряг на река Дунав – тъй близо и тъй далеч (източник: Смаранда Шкиопу)

Поглед от София на базата на българските архиви

Илияна Марчева

Тази статия бе предоствена на блога “Мостът на приятелството” от проф. Илияна Марчева – изследовател от Българската академия на науките.

Българо-румънските отношения след Втората световна война не са сред предпочитаните теми в българската, а и в румънската историография. Разработвани са отделни сфери на взаимен интерес в различни периоди –  политически и културни отношения в периода на установяване на комунистическия режим в двете страни; политически, икономически и културни връзки през 1944-1970 г.Кишкилова, П. Начало на културно сътрудничество между НРБългария и СР Румъния (1944-1947г)- ИПр, 1979, № 4-5,;Същата, Българо-румънските отношения през периода август 1944 – януари 1948г. –Estudia Balkanika, Балкански проучвания ХХ век. Кн.6, 1972 г.;Ж.Григорова, Балканската политика на социалистическа България 1944-1970, С, 1985. По обясними причини изследванията до 1989 г. са правени само въз основа на официални документи, публикувани договори, спогодби и комюникета от срещи, съобщения и речи в пресата, както и въз основа на достъпните документи от явния архив на Министерство на външните работи. А това до голяма степен предопределя “протоколния” характер на тези изследвания, разглеждането главно на междудържавните връзки, както и липсата на по-задълбочен анализ на спадовете и възходите в българо-румънските отношения. B. Njagulоv, Le debat historiographique dans les rapports bulgaro-roumaims (1944- 1989)- dans: Etudes Balkaniques, 2002, N 2, 64-86; Bl. Nyagulov, La protection internationale des minorités au XXe siècle : Le cas bulgaro-roumain – dans: New Europe college. Regional Program. 2002-2003, 2003-2004, Bucharest, 2004, p. 65-125.

Continue reading

“The Battle of Stalingrad” for Skopje led to the resignation of Prime Minister Zoran Zaev

The tests before North Macedonia on its path of affirmation in the world continue (source: Pixabay, CC0)

Bulgaria actively supported the processes that led to Zaev’s downfall and the expected coming to power in Skopje of a new majority

Nikolai Krastev

This article was published on The Foreign Insider on 1 November 2021.  

The Social Democratic Union of neighbouring Macedonia, led by Prime Minister Zoran Zaev, lost the race for mayor of the capital Skopje.

Skopje’s incumbent mayor, Petre Shilegov, trailed significantly behind Danela Arsovska, who was backed by the opposition VMRO-DPMNE party. VMRO-DPMNE candidates also won in other key North Macedonian cities such as Ohrid, Bitola, Resen, Gevgelija and Kratovo.

In Ohrid and Bitola, voter turnout reached over 60%. The battle for Skopje became a kind of “Stalingrad” for both North Macedonian Prime Minister Zoran Zaev and the leader of the main opposition party VMRO-DPMNE – Christian Mitskoski.

In the end, Arsovska won by 28,000 votes over Shilegov. She will also be the first woman mayor of Skopje, 30 years after North Macedonia broke away from the former Yugoslavia and embarked on the road to independence.

The run-off was the most hotly contested part of the local elections.

The main mistake of Prime Minister Zaev and the ruling SDSM party was to play the Bulgarian card and announce that Danela Arsovska has Bulgarian citizenship.

Continue reading

”Bătălia de la Stalingrad” pentru Skopje a dus la demisia premierului Zoran Zaev

Macedonia de Nord se confruntă în continuare cu încercăi în lupta sa pentru afirmare pe scena internaţională (sursă: Pixabay, CC)

Bulgaria a sprijinit în mod activ procesele care au dus la căderea lui Zaev și la aşteptata venire la putere la Skopje a unei noi majorități.

Nikolai Krastev

Podul Prieteniei: În ultimii ani, politica macedoneană a fost marcată de încercarea țării de a primi undă verde pentru începerea negocierilor de aderare la UE. Dacă anterior obstacolul în calea acestui proces de admitere la nivel european era Grecia, în ultimii doi ani Bulgaria a blocat începerea acestor negocieri. Sofia are nemulțumiri în legătură cu ceea ce numește ideologia “macedonismului”, un curent politic care neagă esența bulgară a unui mare număr de personalități istorice macedonene sau a patrimoniului cultural macedonean până în momentul în care a apărut sau s-a impus o identitate macedoneană. Bulgaria tinde să plaseze acest punct de cotitură în 1944, dar probabil că este mai corect să privim apariția acestei noi identități ca pe un proces care a început înainte de acest moment și a continuat mult timp după el. Pentru a rezolva această dispută istorică, a fost înființată o comisie istorică bulgaro-macedoneană. Cu toate acestea, în absența voinței politice de ambele părți de a considera ca fiind comună sau partajată moștenirea, pe care tind să o considere exclusiv a lor, comisia nu a obținut niciun rezultat.

Sub conducerea lui Zoran Zaev existau așteptări ca partenerii occidentali ai Macedoniei de Nord să facă presiuni asupra Sofiei pentru a renunța la pretențiile sale. Cu toate acestea, situația internațională de după Brexit a dus la evoluții în care și unele țări europene nu prea sunt interesate de o extindere rapidă a UE în Balcanii de Vest. În același timp, ciocnirea dintre forțele pro-Biden și pro-Trump din Bulgaria a dus la situația în care, la 14 noiembrie 2021, bulgarii vor vota pentru a treia oară pentru Parlament în acest an. De asemenea, președintele Rumen Radev încearcă să fie reales în condițiile unor emoții intensificate și sporite în societatea bulgară. Chestiunea macedoneană este unul dintre subiectele de discuție în mass-media, o serie de voci cu înclinații Trump criticând până și aluzia la o posibilă detensionare bulgaro-macedoneană care nu reprezintă o capitulare macedoneană. În octombrie 2021, Radev a organizat, în premieră, o întâlnire cu organizațiile bulgare din Macedonia de Nord, care ar putea fi citită și în contextul viitoarelor alegeri prezidențiale. După cum vedem din raportul lui Nikolay Krastev, Bulgaria a devenit, de asemenea, o problemă controversată în alegerile locale macedonene.

Acest articol a fost publicat pe The Foreign Insider la 1 noiembrie 2021.  

Uniunea Social-Democrată a Macedoniei vecine, condusă de premierul Zoran Zaev, a pierdut cursa pentru funcția de primar al capitalei Skopje.

Primarul în exercițiu al orașului Skopje, Petre Șilegov, a ramas cu în scor semnificativ în urma Danelei Arsovska, care a fost susținută de partidul de opoziție VMRO-DPMNE. Candidații VMRO-DPMNE au câștigat și în alte orașe cheie din Macedonia de Nord, cum ar fi Ohrid, Bitola, Resen, Gevgelija și Kratovo.

În Ohrid și Bitola, prezența la vot a ajuns la peste 60%. Bătălia pentru Skopje a devenit un fel de “Stalingrad” atât pentru premierul nord-macedonean Zoran Zaev, cât și pentru liderul principalului partid de opoziție VMRO-DPMNE, condus de Cristian Miţkoski.

În cele din urmă, Arsovska a câștigat cu 28.000 de voturi în fața lui Șilegov. Ea va fi, de asemenea, prima femeie primar al orașului Skopje, la 30 de ani de când Macedonia de Nord s-a desprins de fosta Iugoslavie și a pornit pe calea independenței.

Turul de scrutin a fost cea mai disputată parte a alegerilor locale.

Principala greșeală a premierului Zaev și a SDSM-ului aflat la guvernare a fost aceea de a juca cartea bulgară și de a anunța informația că Danela Arsovska are cetățenie bulgară.

Continue reading

“Сталинградската“ битка за Скопие доведе до оставката на премиера Зоран Заев

Северна Македония продължава да минава през тестове в своя стремеж да се утвърди на международната сцена (източник: Pixabay, CC0)

България активно подпомогна процесите довели до падането на Заев и очакваното идване на власт в Скопие на ново мнозинство

Николай Кръстев

Мостът на приятелството: През последните години македонската политика е белязана от опитите на страната да получи зелена светлина за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Докато преди пречката пред този процес на приемане на европейско ниво беше Гърция, през последните две години България блокира началото на тези преговори. София има претенции по отношение на това, което нарича идеология на “македонизма” – политическа тенденция, която отрича българската същност на голям брой македонски исторически личности или на македонското културно наследство до момента, в който се появи или наложи македонската идентичност. България е склонна да поставя тази повратна точка през 1944 г., но вероятно е по-справедливо да разглеждаме появата на тази нова идентичност като процес, започнал преди това и продължил дълго след това. За разрешаването на този исторически спор е създадена българо-македонска историческа комисия. Поради липсата на политическа воля и от двете страни да разглеждат като общо или споделено наследството, което са склонни да възприемат изключително като свое, комисията обаче не постигна никакъв резултат.

По времето на Зоран Заев имаше очакване, че западните партньори на Северна Македония ще окажат натиск върху София да се откаже от претенциите си. Международната ситуация след Брекзит обаче доведе до развитие, при което някои европейски държави също не са съвсем заинтересовани от бързо разширяване на ЕС на Западните Балкани. В същото време сблъсъкът между про-биденските и про-тръмпските сили в България доведе до ситуация, в която на 14 ноември 2021 г. българите ще гласуват за трети път за парламент през тази година. Също така президентът Румен Радев се стреми към преизбиране в условията на засилени и изострени емоции в българското общество. Македонският въпрос е една от дискусионните теми в медиите, като редица гласове, привърженици на Тръмп, критикуват дори намека за евентуално българо-македонско разведряване, което не представлява македонска капитулация. През октомври 2021 г. Радев организира първата по рода си среща с български организации от Северна Македония, която може да се чете и в контекста на предстоящите президентски избори. Както виждаме от репортажа на Николай Кръстев, България се превърна в спорна тема и на македонските местни избори.

Тази статия бе публикувана на сайта The Foreign Insider на 1 ноември 2021 г.  

Управляващият Социалдемократически съюз на съседна Македония на  премиера Зоран Заев загуби надпреварата за кметското място в столицата Скопие.

Досегашният кмет на  Скопие Петре Шилегов  изостана значително от Данела Арсовска, която бе подкрепена от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ. Кандидатите на ВМРО-ДПМНЕ  победиха и в други ключови градове в Северна Македония като Охрид, Битоля, Ресен, Гевгелия и Кратово.

В Охрид и Битоля избирателната активност достигна над 60%. Битката за Скопие се превърна  в своеобразна „сталинградска“  както за премиера на Северна Македония Зоран Заев така и за лидера на основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ на Християн Мицкоски.

В крайна сметка Арсовска спечели с 28 000 гласа по отношение на Шилегов. Тя ще бъде и първата жена кмет на Скопие, 30 години откакто Северна Македония  се отдели от бивша Югославия и тръгна по пътя на независимостта.

Втория  тур на местните избори беше най оспорваната част от местните избори.

Основната грешката, която допусна премиера Заев и  управляващия  СДСМ бе разиграването на българската карта и обявяването на информацията, че Данела  Арсовска има българско гражданство.

Continue reading

Paralele româno-bulgare: Nicolae Ceaușescu și Todor Jivkov

CFR şi BDZ au fost mândrie respectiv pentru România şi Bulgaria în vremurile socialiste (sursă: Pixabay, CC0)

Timp de peste două decenii relaţiile bilaterale între România şi Bulgaria sunt marcate de legătura interpersonală între liderii lor. Iar caracteristicile şi soarta celor doi lideri sunt reprezentative pentru cele două naţiuni

Ileana Marceva

Blogul Podul Prieteniei editează în limba română un articol ştiinţific acordat nouă de către profesorul în istorie, Ileana Marceva – cercetătoare la Academia Bulgară de Ştiinţelor. Acesta face parte dintr-o serie dedicată relațiilor politice româno-bulgare în secolul XX, în cadrul căreia blogul “Podul prieteniei” a publicat până acum texte sau interviuri realizate de Iskra Baeva, Daniel Cain, Spaska Şumanova, Ivan Duminica și Aneta Mihailova – istorici de seamă care cercetează relațiile dintre bulgari și români în Bulgaria, România și Republica Moldova.

Todor Jivkov (7 septembrie 1911 – 5 august 1998) și Nicolae Ceaușescu (26 ianuarie 1918 – 25 decembrie 1989) sunt percepuți în literatura științifică și în conștiința publică drept dictatori care au instaurat puterea personală în țările lor timp de aproximativ 30 de ani. Memoriile și literatura de specialitate au remarcat de mult timp asemănările dintre regimurile celor doi lideri balcanici. Unii contemporani spun că între cei doi lideri a existat chiar rivalitate și hărțuire reciprocă, în timp ce alții spun că T. Jivkov a urmărit în mod constant nu numai schimbările din guvern, ci și instaurarea regimului personal al lui Ceaușescu, ascensiunea membrilor familiei sale și, în general, transformarea României, ca și a Bulgariei, într-o monarhie încoronată(1). Dar se pare că s-a împus ideea că regimul lui Jivkov a fost caracterizat mai degrabă de o formă “soft” de autoritarism, în timp ce despre Ceaușescu se vorbește în termeni de dictator perfect(2). Diferențele de personalitate ale celor doi sunt evidențiate și în această privință, în special lipsa de flexibilitate și a bunului simț la Ceaușescu, spre deosebire de Jivkov (3).

Continue reading

Българо-румънски паралели: Николае Чаушеску и Тодор Живков

Държавните желеницни за гордост и в България, и в Румъния по времето на социализма (източник: Pixabay, CC0)

В продължение на повече от две десетилетия двустранните отношения между Румъния и България се характеризират с лична връзка между техните лидери. Характеристиките и съдбата на двамата лидери са представителни за двата народа

Илияна Марчева

Тази статия бе предоставена на блога от авторката си, която е професор по история в Българската академия на науките. Тя е част от серия, посветена на българо-румънските политически отношения през ХХ век, в рамките на която до момента блогът “Мостът на приятелството” е публикувал текстове или интервюта на Искра Баева, Даниел Кайн, Спаска Шуманова, Иван Думиника и Анета Михайлова – водещи историци, изследващи отношенията между българи и румънци в България, Румъния и Република Молдова.

Тодор Живков (7 септември 1911 г. – 5 август 1998 г.) и Николае Чаушеску (26 януари 1918 г. – 25 декември 1989 г.) се възприемат в научната литература  и в общественото съзнание като диктатори, установили лична власт в своите страни за около 30 години. В мемоарната и в научната литература отдавна са забелязвани сходните черти в режимите на двамата балкански лидери. Някои съвременници споделят, че между двамата ръководители дори съществувала надпревара и взаимно дебнене, а други – че Тодор Живков постоянно следял не само за промените в управлението, но и за установяването на личния режим на Чаушеску, издигането на членове на семейството му и въобще превръщането на Румъния, както и България, в некороновани монархии (1). Но като че ли се е наложила представата, че за Живков е по-характерна „меката” форма на авторитаризъм, докато за Чаушеску се говори в термините на съвършен диктатор(2). Изтъквани са в тази връзка и личностните им разлики и особено липсата на гъвкавост и усет към здравия разум и обществото у Чаушеску за разлика от Живков (3). Сочи се, че двата лидера приемат за себе си различни образи. Чаушеску се държи като Геният на Карпатите, отговарящ повече на манталитета на румънците, докато Живков продължава българската авторитарна традиция от времето на цар Борис ІІІ – на човек от народа. Така Живков гальовно и интимно  е наричан „Тато”, „бай Тошо”, докато Чаушеску официално е величан като „Кондукатор”- водач, кормчия, ръководител. 

Continue reading