Bulgarian protests: battles over anti-corruption?

The article’s screenshot at Open Democracy (photo: The Bridge of Friendship)

It is said that after the protests the division line in Bulgarian society is not between right and left, but between the honest and ”the captive state”. It looks like these protests are a clash of two different concepts for anti-corruption

Vladimir Mitev

This article was published at the Open Democracy site on 27 July 2020.

The Bulgarian protests of the summer of 2020 constitute an unusual eruption of political energy. Bulgaria has been known for its apathy and lack of social mobility, with many of its young people emigrating to the west for at least two decades. Today the younger generation – people in their twenties – are the most visible face of the protests. But the protests are also ‘universal’: a conflation of all kinds of ideologies, ages and geopolitical allegiances can be found represented in the squares of the big cities.

Continue reading “Bulgarian protests: battles over anti-corruption?”

Protestele bulgarilor: lupta privind anticorupţia?

Articolul lui Vladimir Mitev de pe Open Democracy (foto: Podul Prieteniei)

Se afirmă în urma protestelor că linia de demarcație  din societatea bulgărească nu nu separă dreapta de stânga, ci oamenii oneşti de ”statul captiv”. Pare se că aceste proteste sunt o ciocnire a două concepte diferite privind anticorupţia

Vladimir Mitev

Acest articol a fost publicat pe site-ul Open Democracy pe 27 iulie 2020. 

Protestele bulgărești din vara anului 2020 reprezintă o izbucnire neobişnuită a energiei politice. Bulgaria era cunoscută de mult timp ca fiind o ţară a apatiei, a lipsei de mobilitate socială. Mulţi oameni tineri au emigrat în vest în ultimii 20 ani. Astăzi generaţia tinerilor de de 20 de  ani, sunt partea cea mai vizibilă a protestelor. Dar demonstraţiile au de asemenea și un caracter general: un mix al tuturor  ideologiilor, vârstelor şi preferinţelor geopolitice.

Continue reading “Protestele bulgarilor: lupta privind anticorupţia?”

Българските протести: битка за антикорупцията?

Скрийншот на статията на Владимир Митев на сайта Open Democracy (снимка: Мостът на приятелството)

Поглед към българските протести през призмата на антикорупцията. Как румънската борба с корупцията влияе на двете борещи се течения за българската? Защо има нужда от по-комплексна визия за промяна, която двата спорещи лагера да предложат на публиката – отвъд исканията за оставка и отвъд правителствените дребни жестове към различни категории граждани?

Владимир Митев

Статията е публикувана на сайта Open Democracy на 27 юли 2020 г.

Българските протести от лятото на 2020 г. представляват необикновено избухване на политическа енергия. България дълго време бе известна със своята апатия и липса на социална мобилност. Много от нейните млади хора емигрираха на Запад през последните две десетилетия. Днес младото поколение – хората в двайсетте години на своята възраст, са най-видимото лице на протестите. Но демонстрациите са и универсални: там са се събрали всякакви идеологии, възрасти и геополитически пристрастия. 

Continue reading “Българските протести: битка за антикорупцията?”

Rezumatul cărţii ”Relaţii politice bulgaro-române (1944 – 1989)”

Cartea a fost tiparită în iulie 2020 (foto: Podul Prieteniei)

Autorul cercetării – Spaska Şumanova a acordat acest rezumat cititorilor blogului Podul Prieteniei. Rezumatul poate fi descarcat şi în format .pdf de la pagina blogului pentru e-cărţi.

Dezvoltarea relațiilor politice bulgaro-române din perioada 1944–1989 a fost influențată de factori multipli. Fără îndoială, plasarea Bulgariei și a României în sfera de influență sovietică la sfârșitul celui de-al Doilea Război Mondial a determinat (și) impunerea unui regim politic în aceste țări, respectiv socialismul de tip sovietic. Partidul comunist, factorul central decizional pentru sistemul politic de stat instituit, definește obiectivele, stabilește sarcinile, direcționează procesele și oferă o evaluare a rezultatelor obținute în toate domeniile vieții publice din țară, precum și în sfera politicii externe și a activității internaționale. Prin urmare, relațiile bilaterale dintre Bulgaria și România depindeau direct de partidele comuniste aflate la conducere, iar, într-o etapă ulterioară, acestea au fost ombilical legate și de percepțiile sau nemulțumirile personale ale liderilor de partid și de stat din cele două țări vecine.

Continue reading “Rezumatul cărţii ”Relaţii politice bulgaro-române (1944 – 1989)””

Резюме на книгата “Българо-румънски политически отношения (1944-1989 г.)”

Книгата излезе през юли 2020 г. (снимка: Мостът на приятелството)

Авторът на изследването – Спаска Шуманова предостави това резюме специално на читателите на блога “Мостът на приятелството”. То може да бъде свалено в .pdf формат от страницата на блога за електронни книги.

Различни са факторите, които оказват влияние върху развитието на отношенията между България и Румъния след Втората световна война. Обстоятелството, че те имат обща граница определя и непосредствените контакти във времето, белязани от моменти на сближаване и противопоставяне между тях. Без съмнение важно значение има попадането на двете страни в съветската сфера на влияние в края на войната, предопределящо и налагането в тях на политически режими от типа на съветския социализъм. Комунистическата партия, придържаща се към постулатите на марксистко-ленинската идеология, заема централно място в установената държавно-политическа система и определя целите, поставя задачите, ръководи процесите и дава оценка на постигнатите резултати във всички сфери на обществения живот в страната, както и в областта на външната политика и международната дейност. В този смисъл осъществяването на двустранните отношения между България и Румъния е зависимо от ръководните комунистически партии, а на по-късен етап – и от личните симпатии или антипатии на партийните и държавни ръководители на двете съседни страни. Принадлежността им към създадения Източен блок определя характера на техните взаимоотношения, въздействие върху които оказват проблемите и кризите, съпътстващи развитието на социалистическата общност през втората половина на ХХ век. Определящо влияние оказват и промените в отношенията между оформилите се след Втората световна война Източен и Западен блок, движещи се между крайното противопоставяне и опитите за преодоляване на противоречията чрез търсене на взаимноприемливи решения по острите конфликти, съществуващи между тях. 

Continue reading “Резюме на книгата “Българо-румънски политически отношения (1944-1989 г.)””

Bulgaria and Romania in the Eastern bloc: how disputes among allies are resolved

The Romanian socialist leader Nicolae Ceauşescu and his Bulgarian colleague Todor Zhivkov (photo: Romanian national archives, Online phototeque of Romanian communism, ID 35070x4x6, 17.01.2019, 12/1979)

A look at the different foreign policy positioning of Romania and Bulgaria in the second half of the XX century

Iskra Baeva

This article was presented at the conference ”Bulgaria and the Balkans in the XX century: foreign policy and public diplomacy”, which took place on 26 October 2018 at the Sofia City Arty Gallery.

The Balkans are in the middle between the three continents, where civilisations, which form the outlook of contemporary world, were born. The importance of this region, just like any other region’s importance, changes together with Europe’s evolution, but all the time it retains its role of connecting element between Europe and Asia and its importance for the Great powers in the continent. By this more general affirmation I want to point your attention towards two of the Balkan states, which we could call Northern Balkans, in the way we call another part of the peninsula Western Balkans. These are Bulgaria and Romania, which enter after World War Two in the Soviet sphere of influence, having very different positions. Soon after the first international convulsions they became the only Balkan countries in the Eastern Bloc. However this didn’t draw them much closer. Neither equalises them. The relations between Bulgaria and Romania in the Eastern block are filled with tensions and contradictions, even though these are hidden behind numerous meetings at the highest level.

I will present those relations through a few characteristic examples. 

Continue reading “Bulgaria and Romania in the Eastern bloc: how disputes among allies are resolved”