Micul Paris și legăturile lui cu Bulgaria

Multe ansambluri și soliști bulgari au susținut concerte în splendida sală acustică a Ateneului (foto: Ognean Stamboliev)

“Fraților români, noi am avut întotdeauna cele mai vii simpatii pentru voi. Iar aceste simpatii nu au fost niciodată întunecate de vreo neînțelegere.”

Hristo Botev

Ognean Stamboliev,

Vladimir Mitev

Bucureștiul este numit “Micul Paris” sau “Parisul Europei de Est”. Pe bună dreptate. Acest oraș frumos a fost planificat în mare parte după modelul Parisului, dezvoltat pe baza ideilor marelui arhitect și urbanist francez Georges Eugène Haussmann (1809 – 1891). Are Arcul de Triumf, Ateneul (sala de concerte), clădiri magnifice cu colonade și mansarde, palate, grădini, lacuri – toate opera constructorilor și planificatorilor locali, dar și cu sprijinul autorităților – dinastia Hohenzollernilor români, care au construit mult mai mult, mai frumos și la o scară mai mare decât Coburgii bulgari. Aceştia din urmă nu a lăsat nimic mare, nici măcar la Sofia. 

Малкият Париж и българските връзки с него

В разкошната акустична зала на Атенеума са изнасяли концерти много български състави и солисти (източник: Огнян Стамболиев)

„Братя- румънци, с Вас ни свързваха винаги най- живи симпатии. И никога тези симпатии не бяха помрачени от някакво неразбирателство.”  

Христо Ботев (източник: “Букурещ отблизо” на Лучия Керчова-Пъцан и Лука Велчов)

Огнян Стамболиев,

Владимир Митев

Наричат Букурещ „Малкия Париж” или „Париж на Източна Европа”. С пълно право. Този красив град е планиран до голяма степен по модела на Париж по идея на великия френски архитект и градостроител Жорж Йожен Осман (1809 – 1891 г.). В него има Триумфална арка, Атенеум (концертна зала), прекрасни сгради с колонади и мансарди, дворци, градини, езера – всичко това дело на местни строители и  проектанти, но и с подкрепата на властта – на династията на румънските Хоенцолери, които строиха много повече, по-красиво и по-мащабно от българските Кобурги. Последните не оставиха нещо голямо дори в София. 

I grew up with Romanian dance hits

Screenshot from the video Jokery by Akcent (source: YouTube)

Matey Matev

Matey Matev has never studied Romanian language. But since his school years, he has been captivated by Romanian music. Every summer, when he was a student in the United States, the Netherlands and other European countries, he spent at least a week traveling around Romania. In his relations with Romanians and Romanian music, there are both moments full of positive emotion and disappointment. As in any true love. Matey shared with the blog “The Bridge of Friendship” some Romanian bands and songs that make his life richer and happier.

Am crescut cu hituri pop româneşti

Moment din video-ul Jokero al trupei Akcent (sursă: YouTube)

Matei Matev

Matei Matev nu a studiat niciodată limba română. Dar, încă din anii de școală, a fost captivat de muzica românească. În fiecare vară, când era student în Statele Unite, Olanda și alte țări europene, petrecea cel puțin o săptămână călătorind prin România. În relațiile lui cu românii și muzica românească, există momente pline de emoție pozitivă, dar şi dezamăgire. Aşa cum e în iubirea adevărată. Matei a împărtășit cu blogul „Podul Prieteniei” câteva trupe și melodii românești care îi fac viața mai bogată și mai fericită.

Израснах с румънските денс хитове

Момент от клипа Jokero на Akcent, заснет в Букурещ (снимка: YouTube)

Матей Матев

Матей Матев никога не е учил румънски език. Но още от ученическите си години, той е покорен от румънската музика. Всяко лято по времето, когато беше студент в САЩ, в Холандия и в други европейски държави, той прекарваше поне една седмица в пътуване из Румъния. В отношенията му с румънците и с румънската музика има както моменти наситени с позитивна емоция, така и разочарования – както е във всяка истинска любов. Матей сподели с блога “Мостът на приятелството” някои румънски групи и песни, които правят живота му по-богат и щастлив. 

George Enescu – un compozitor şi muzician genial

Ateneul Român este numit după George Enescu (foto: Mihai Petre, CC BY-SA 3.0 România)

Despre ediţia bulgară a cărţii profesorului Viorel Cosma, care prezintă viaţa şi munca lui George Enescu. 65 de ani fără geniul român

Ognyan Stamboliev,
PEN – Bulgaria

Acest text este un anunţ despre editarea în limba bulgară a cărţii biografice ”George Enescu, un mare muzician”, tradusă de Ognean Stamboliev şi publicată de editura Geia Libris, Sofia. Textul a fost acordat blogului Podul Prietenie de către autorul Ognean Stamboliev.

Джордже Енеску – гениален композитор и виртуоз

Концертната зала на Букурещ – Атенеума, е кръстена на Джордже Енеску (снимка: Михай Петре, CC BY-SA 3.0 România)

65 години без великия румънски композитор и музикант. Завръщане към българското издание на книгата на проф. Виорел Косма, посветена на Енеску

Огнян Стамболиев,
ПЕН- България

Тази статия е отзив за книгата на Виорел Косма „Джордже Енеску, един велик музикант”, преведена на български език от Огнян Стамболиев и издадена от издателство „Гея Либрис” през 2012 г. в София. Статията е предоставена специално на блога “Мостът на приятелството” от автора си.

The Social Dilemma – a documentary about what we already know

(source: Pixabay, CC0)

The liberal paradigm of the media believes that we are rational, autonomous individuals, who can tell truth from lie. This is now being replaced by the understanding that we have to be protected from fake news. What is the new element here and what does it tell us about the world in which we live and in which we have lived?

Maria Cernat

This article was published on 8 October 2020 at the English section of the site “The Barricade”.

Oxford University has recently published a study, according to which conspiracy videos on YouTube on the Covid-19 pandemic were watched by more viewers than the audiences of the five most popular TV channels in the USA. This information is causing concern in the circles that deal professionally with disinformation. In the following article I will analyse a number of interesting aspects of the fake news problem and the theory of media. 

The Social Dilemma – un documentar despre ceea ce știam deja

(sursă: Pixabay, CC0)

Paradigma liberală că individul este raţional, autonom şi că poate diferenţia adevăr de minciune este înlocuită de înţelegereacă el trebuie apăratde ştirile falşe. Ce ne spune asta despre lumea în care trăim şi în care am trăit?

Maria Cernat

Acest articol a fost publicat pe 27 septembrie 2020 pe secţia românească a site-ului Baricada.

Recent universitatea Oxford a dat publicității un studiu potrivit căruia filmulețele conspiraționiste de pe YouTube privind pandemia de Covid 19 au adunat mai mulți spectatori decât primele cinci canale din topul televiziunilor americane ca mărime a audienței!

În cadrul discuțiilor despre fake-news această informație generează destulă îngrijorare. Aleg să analizez aceste aspecte în articolul de față dintr-o perspectivă mai amplă.

Netflix a produs recent un documentar ce reunește nume importante din industria tehnologiilor digitale: inginerul care a inventat butonul de like, cel care a inventat algoritmul prin care se fac recomandări pe youtube, șeful departamentului de design etic de la Google, jucători importanți pe piața investițiilor în domeniul digital, activiști. În fine, Netflix ne prezintă oameni care au deținut – interesant că toți au plecat din acele funcții și încă se tem de consecințele a ceea ce o să spună în lumina contractelor de confidențialitate pe care le-au semnat – funcții extrem de importante la vârful ierarhiei manageriale a giganților digitali: Google, Youtube, Instagram, Facebook.

Fără a încerca să stric plăcerea de a urmări documentarul o să încerc să analizez câteva lucruri interesante.

“Социалната дилема” – документален филм за нещата, които вече знаем

(източник: Pixabay, CC0)

Либералната парадигма, че индивидът е рационален, автономен и може да различи истина от лъжа, се заменя от разбирането, че той трябва да бъде предпазван от фалшивите новини. Какво ни показва това за света, в който живеем и сме живели?

Мария Чернат

Тази статия бе публикувана на 29 септември 2020 г. на българската секция на сайта “Барикада”.

Неотдавна университетът “Оксфорд” публикува изследване, според което конспиративните филмчета в YouTube са събрали повече зрители от аудиторията на първите пет най-гледани американски телевизионни канали.

В кръговете, които се занимават професионално с фалшиви новини, тази информация създава много притеснение. 

Netflix продуцира неотдавна документален филм, който събира важни имена от индустрията на дигиталните технологии: инженерът, който изобретява бутонът like, човекът, създал алгоритъма, чрез който YouTube препоръчва нови видеа, шефът на отдела за етичен дизайн на Google, важни играчи на пазара на инвестициите в цифровата област, активисти. Netflix ни представя хора, които са заемали много важни позиции на върха на управленската йерархия на дигиталните гиганти: Google, YouTube, Instagram, Facebook. Интересното е, че всички са напуснали тези свои висши позиции и още си подбират приказките заради страх, свързан с договорите им за конфиденциалност. 

Без да искам да разваля удоволствието от гледането на документалния филм, ще се опитам да анализирам няколко интересни неща.