A novel by Matei Vișniec has been published in Bulgarian

Matei Vişniec (source: Matei Vişniec)

“Shoe loves, umbrella loves” was translated by Ognyan Stamboliev

Matei Vishniec was born under the spiritual sign of Aquarius – in January 1956. He studied philosophy at the University of Bucharest. He worked as a teacher in the village. Since his student days, he participated in a literary circle from which the most important Romanian writers would emerge. They were to form the generation of the 1980s, which shook Romania’s literary and political landscape in the last decade of Ceausescu’s “Golden Age”.

Vișniec also found his way into literature. He was inspired by Kafka, Dostoevsky, Edgar Allan Poe, Dino Buzzati and Lautréamont – modernists, absurdists, existentialists and decadents. He liked the surrealists, the dadaists. He adored the comedies of Ion Luca Caragiale, considered by literary historian George Călinescu to be the greatest Romanian playwright. But Vișniec went beyond Romania, and not just because he emigrated in the 1980s. In his remarkable work, one can feel the influence of plays by Samuel Beckett, Eugène Ionesco – of the theatre of the absurd, of Mircea Eliade’s esoteric fiction, of the magical realism of the Latin American novel, of Anglo-Saxon realist theatre. There is everything but socialist realism!

Continue reading

Un roman de Matei Vișniec a fost publicat în limba bulgară

Matei Vişniec (sursă: YouTube)

“Iubirile de tip pantof, iubirile de tip umbrelă” a fost tradusă de Ognean Stamboliev

Matei Vișniec s-a născut sub semnul spiritual al Vărsătorului – în ianuarie 1956. A studiat filosofia la Universitatea din București. A lucrat ca profesor la ţară. Încă din timpul studenției, a participat la un cerc literar din care se vor desprinde cei mai importanți scriitori români. Aceștia aveau să formeze generația anilor 1980, care a zguduit peisajul literar și politic al României în ultimul deceniu al “Epocii de Aur” a lui Ceaușescu.

Şi Vişniec și-a găsit drumul în literatură. A fost inspirat de Kafka, Dostoievski, Edgar Allan Poe, Dino Buzzati și Lautréamont – moderniști, absurdişti, existențialiști și decadenți. Îi placeau suprarealiștii, dadaiștii. Adora comediile lui Ion Luca Caragiale, considerat de istoricul literar George Călinescu drept cel mai mare dramaturg român. Dar Vișniec a depășit granițele României, și nu doar pentru că a emigrat în anii 1980. În remarcabila sa operă, se simte influența pieselor lui Samuel Beckett, Eugène Ionesco – a teatrului absurdului, a ficțiunii ezoterice a lui Mircea Eliade, a realismului magic al romanului latino-american, a teatrului realist anglo-saxon. Există de toate, mai puțin realism socialist!

Continue reading

Роман на Матей Вишниек бе издаден на български език

Матей Вишниек (източник: YouTube)

“Любов като обувка, любов като чадър” бе преведен от Огнян Стамболиев

Матей Вишниек  е роден под духовния знак на Водолея – през януари 1956 година. Завършва философия в Букурещкия университет. Работи като учител на село. Още като студент участва в литературен кръжок, от който след време ще се произлязат повечето от най-изявените румънски писатели. Те ще сформират поколението от 80-те, разтърсило литературния и политическия пейзаж в Румъния през последното десетилетие от „Златната епоха на Чаушеску”.

Вишниек също намира своя път в литературата. Вдъхновява се от Кафка, Достоевски, Едгар Алан По, Дино Будзати, Лотреамон – модернисти, абсурдисти, екзистенциалисти и декадеднти. Харесва сюрреалистите, дадаистите. Стъпва на комедиите на Йон Лука Караджале, считан от литературния историк Джордже Калинеску за най-великият румънски драматург. Но Вишниек надраства границите на Румъния, не само защото емигрира още през 80-те години. В неговото забележително творчество се усеща влиянието на пиесите на Самюел Бекет, Йожен Йонеско – на театъра на абсурда, на езотеричната фантастика на Мирча Елиаде, на магическия реализъм на латиноамериканския роман, на реалистичния англосаконски театър. Има всичко друго, само не и социалистически реализъм!

Continue reading

Българите едновременно търсят капитализъм с модерно лице и са скептични към промяната

Лидерите на “Продължаваме промяната” Кирил Петков (вляво) и Асен Василев (източник: YouTube)

Парламентарните избори в България на 14 ноември 2021 г. дадоха политическо пространство на нова партия, която обещава промяна. Владимир Митев говори за промяната и статуквото в интервю за полския сайт Strajk.eu

След като бяха преброени голяма част от гласовете на парламентарните избори в България, които се проведоха на 14 ноември 2021 г., има ясен победител – партията против корупцията “Промяната продължава”. Нейните политически намерения са свързани с модернизацията на страната в редица области, като съдебната реформа е един от приоритетите. В блога “Мостът на приятелството” са публикувани редица статии за протестите в България през 2020 г., които поставиха началото на падането на правителството на Бойко Борисов. След парламентарните избори на 4 април 2021 г. беше съставено служебно правителство от президента Румен Радев, в условията на невъзможност на политическите елити след Борисов да постигнат съгласие за ясно мнозинство в парламента. Изборите на 14 ноември 2021 г. бяха третите парламентарни избори за тази година и все още не е ясно дали след тях политическата криза ще бъде преодоляна. 

“Промяната продължава” – новоучредената партия, взе повече от 25% от гласовете. ГЕРБ на Бойко Борисов остана на второ място с повече от 22% подкрепа. Движението за права и свободи – политическа партия, подкрепяна от турското малцинство, но имаща и важен български бизнесмен в листата си, е третата сила с малко над 13% от гласовете. Тя е следвана от Българската социалистическа партия, която получава малко над 10 %. След това се нареждат формацията на шоумена Слави Трифонов “Има такъв народ” (над 9,5%), Демократична България (партия на градската средна класа) – малко над 6% и партия Възраждане (под 5%), които се базира на реторика за патриотизъм, антиваксърството и критика на западните интеграционни кръгове.

В същия ден се проведоха и президентски избори – като действащият президент Румен Радев не успя да ги спечели на първия тур, но има голяма дистанция от втория кандидат – ректора на Софийския университет Анастас Герджиков. Блогът “Мост на приятелството” вероятно ще отрази политическата ситуация в България след избора на новия президент в други статии. Това, което предлагаме сега, е интервю, което беше дадено за Strajk.eu – полско прогресивно издание. Интервюто е направено от Малгожата Кулбачевска-Фигат – полска журналистка, специализирана по въпросите на Централна, Източна и Югоизточна Европа. 

Continue reading

“The Battle of Stalingrad” for Skopje led to the resignation of Prime Minister Zoran Zaev

The tests before North Macedonia on its path of affirmation in the world continue (source: Pixabay, CC0)

Bulgaria actively supported the processes that led to Zaev’s downfall and the expected coming to power in Skopje of a new majority

Nikolai Krastev

This article was published on The Foreign Insider on 1 November 2021.  

The Social Democratic Union of neighbouring Macedonia, led by Prime Minister Zoran Zaev, lost the race for mayor of the capital Skopje.

Skopje’s incumbent mayor, Petre Shilegov, trailed significantly behind Danela Arsovska, who was backed by the opposition VMRO-DPMNE party. VMRO-DPMNE candidates also won in other key North Macedonian cities such as Ohrid, Bitola, Resen, Gevgelija and Kratovo.

In Ohrid and Bitola, voter turnout reached over 60%. The battle for Skopje became a kind of “Stalingrad” for both North Macedonian Prime Minister Zoran Zaev and the leader of the main opposition party VMRO-DPMNE – Christian Mitskoski.

In the end, Arsovska won by 28,000 votes over Shilegov. She will also be the first woman mayor of Skopje, 30 years after North Macedonia broke away from the former Yugoslavia and embarked on the road to independence.

The run-off was the most hotly contested part of the local elections.

The main mistake of Prime Minister Zaev and the ruling SDSM party was to play the Bulgarian card and announce that Danela Arsovska has Bulgarian citizenship.

Continue reading

”Bătălia de la Stalingrad” pentru Skopje a dus la demisia premierului Zoran Zaev

Macedonia de Nord se confruntă în continuare cu încercăi în lupta sa pentru afirmare pe scena internaţională (sursă: Pixabay, CC)

Bulgaria a sprijinit în mod activ procesele care au dus la căderea lui Zaev și la aşteptata venire la putere la Skopje a unei noi majorități.

Nikolai Krastev

Podul Prieteniei: În ultimii ani, politica macedoneană a fost marcată de încercarea țării de a primi undă verde pentru începerea negocierilor de aderare la UE. Dacă anterior obstacolul în calea acestui proces de admitere la nivel european era Grecia, în ultimii doi ani Bulgaria a blocat începerea acestor negocieri. Sofia are nemulțumiri în legătură cu ceea ce numește ideologia “macedonismului”, un curent politic care neagă esența bulgară a unui mare număr de personalități istorice macedonene sau a patrimoniului cultural macedonean până în momentul în care a apărut sau s-a impus o identitate macedoneană. Bulgaria tinde să plaseze acest punct de cotitură în 1944, dar probabil că este mai corect să privim apariția acestei noi identități ca pe un proces care a început înainte de acest moment și a continuat mult timp după el. Pentru a rezolva această dispută istorică, a fost înființată o comisie istorică bulgaro-macedoneană. Cu toate acestea, în absența voinței politice de ambele părți de a considera ca fiind comună sau partajată moștenirea, pe care tind să o considere exclusiv a lor, comisia nu a obținut niciun rezultat.

Sub conducerea lui Zoran Zaev existau așteptări ca partenerii occidentali ai Macedoniei de Nord să facă presiuni asupra Sofiei pentru a renunța la pretențiile sale. Cu toate acestea, situația internațională de după Brexit a dus la evoluții în care și unele țări europene nu prea sunt interesate de o extindere rapidă a UE în Balcanii de Vest. În același timp, ciocnirea dintre forțele pro-Biden și pro-Trump din Bulgaria a dus la situația în care, la 14 noiembrie 2021, bulgarii vor vota pentru a treia oară pentru Parlament în acest an. De asemenea, președintele Rumen Radev încearcă să fie reales în condițiile unor emoții intensificate și sporite în societatea bulgară. Chestiunea macedoneană este unul dintre subiectele de discuție în mass-media, o serie de voci cu înclinații Trump criticând până și aluzia la o posibilă detensionare bulgaro-macedoneană care nu reprezintă o capitulare macedoneană. În octombrie 2021, Radev a organizat, în premieră, o întâlnire cu organizațiile bulgare din Macedonia de Nord, care ar putea fi citită și în contextul viitoarelor alegeri prezidențiale. După cum vedem din raportul lui Nikolay Krastev, Bulgaria a devenit, de asemenea, o problemă controversată în alegerile locale macedonene.

Acest articol a fost publicat pe The Foreign Insider la 1 noiembrie 2021.  

Uniunea Social-Democrată a Macedoniei vecine, condusă de premierul Zoran Zaev, a pierdut cursa pentru funcția de primar al capitalei Skopje.

Primarul în exercițiu al orașului Skopje, Petre Șilegov, a ramas cu în scor semnificativ în urma Danelei Arsovska, care a fost susținută de partidul de opoziție VMRO-DPMNE. Candidații VMRO-DPMNE au câștigat și în alte orașe cheie din Macedonia de Nord, cum ar fi Ohrid, Bitola, Resen, Gevgelija și Kratovo.

În Ohrid și Bitola, prezența la vot a ajuns la peste 60%. Bătălia pentru Skopje a devenit un fel de “Stalingrad” atât pentru premierul nord-macedonean Zoran Zaev, cât și pentru liderul principalului partid de opoziție VMRO-DPMNE, condus de Cristian Miţkoski.

În cele din urmă, Arsovska a câștigat cu 28.000 de voturi în fața lui Șilegov. Ea va fi, de asemenea, prima femeie primar al orașului Skopje, la 30 de ani de când Macedonia de Nord s-a desprins de fosta Iugoslavie și a pornit pe calea independenței.

Turul de scrutin a fost cea mai disputată parte a alegerilor locale.

Principala greșeală a premierului Zaev și a SDSM-ului aflat la guvernare a fost aceea de a juca cartea bulgară și de a anunța informația că Danela Arsovska are cetățenie bulgară.

Continue reading

“Сталинградската“ битка за Скопие доведе до оставката на премиера Зоран Заев

Северна Македония продължава да минава през тестове в своя стремеж да се утвърди на международната сцена (източник: Pixabay, CC0)

България активно подпомогна процесите довели до падането на Заев и очакваното идване на власт в Скопие на ново мнозинство

Николай Кръстев

Мостът на приятелството: През последните години македонската политика е белязана от опитите на страната да получи зелена светлина за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Докато преди пречката пред този процес на приемане на европейско ниво беше Гърция, през последните две години България блокира началото на тези преговори. София има претенции по отношение на това, което нарича идеология на “македонизма” – политическа тенденция, която отрича българската същност на голям брой македонски исторически личности или на македонското културно наследство до момента, в който се появи или наложи македонската идентичност. България е склонна да поставя тази повратна точка през 1944 г., но вероятно е по-справедливо да разглеждаме появата на тази нова идентичност като процес, започнал преди това и продължил дълго след това. За разрешаването на този исторически спор е създадена българо-македонска историческа комисия. Поради липсата на политическа воля и от двете страни да разглеждат като общо или споделено наследството, което са склонни да възприемат изключително като свое, комисията обаче не постигна никакъв резултат.

По времето на Зоран Заев имаше очакване, че западните партньори на Северна Македония ще окажат натиск върху София да се откаже от претенциите си. Международната ситуация след Брекзит обаче доведе до развитие, при което някои европейски държави също не са съвсем заинтересовани от бързо разширяване на ЕС на Западните Балкани. В същото време сблъсъкът между про-биденските и про-тръмпските сили в България доведе до ситуация, в която на 14 ноември 2021 г. българите ще гласуват за трети път за парламент през тази година. Също така президентът Румен Радев се стреми към преизбиране в условията на засилени и изострени емоции в българското общество. Македонският въпрос е една от дискусионните теми в медиите, като редица гласове, привърженици на Тръмп, критикуват дори намека за евентуално българо-македонско разведряване, което не представлява македонска капитулация. През октомври 2021 г. Радев организира първата по рода си среща с български организации от Северна Македония, която може да се чете и в контекста на предстоящите президентски избори. Както виждаме от репортажа на Николай Кръстев, България се превърна в спорна тема и на македонските местни избори.

Тази статия бе публикувана на сайта The Foreign Insider на 1 ноември 2021 г.  

Управляващият Социалдемократически съюз на съседна Македония на  премиера Зоран Заев загуби надпреварата за кметското място в столицата Скопие.

Досегашният кмет на  Скопие Петре Шилегов  изостана значително от Данела Арсовска, която бе подкрепена от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ. Кандидатите на ВМРО-ДПМНЕ  победиха и в други ключови градове в Северна Македония като Охрид, Битоля, Ресен, Гевгелия и Кратово.

В Охрид и Битоля избирателната активност достигна над 60%. Битката за Скопие се превърна  в своеобразна „сталинградска“  както за премиера на Северна Македония Зоран Заев така и за лидера на основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ на Християн Мицкоски.

В крайна сметка Арсовска спечели с 28 000 гласа по отношение на Шилегов. Тя ще бъде и първата жена кмет на Скопие, 30 години откакто Северна Македония  се отдели от бивша Югославия и тръгна по пътя на независимостта.

Втория  тур на местните избори беше най оспорваната част от местните избори.

Основната грешката, която допусна премиера Заев и  управляващия  СДСМ бе разиграването на българската карта и обявяването на информацията, че Данела  Арсовска има българско гражданство.

Continue reading