Bulgaria şi România în Blocul Estic: cum se rezolvă disputele între aliaţi

jivcov-ceausescu-700x350
Liderul socialist român Nicolae Ceauşescu şi omologul lui bulgar Todor Jivcov (foto: Arhivele Naţionale Române, Fototeca online a comunismului românesc, ID 35070X4X6, 17.01.2019, 12/1979)

O privire către poziţionarea diferită a României şi Bulgariei în a doua jumătatea a secolului XX

Iskra Baeva

Acest articol a fost prezentat la conferinţa ”Bulgaria şi Balcanii în secolul XX: politică externă şi diplomaţie publică”, care a avut loc pe 26 octombrie 2018 la Galeria de Artă a oraşului Sofia.

Balcanii ocupă un loc de mijloc între cele trei coninente, unde au аpărut civilizaţiile care au format chipul lumii moderne. Importanţa acestei regiuni, precum şi a fiecărei alte, se modifică în decursul evoluţiei Europei, dar în toate timpurile ea îşi păstrează rolul de element de legătură între Europa şi Asia, iar de acolo şi importanţa ei pentru Marile Puteri de pe continent. Prin această succintă afirmare introductivă, aş dori să vă îndrept atenţia către două dintre ţările balcanice, pe care probabil ar trebui să le numim Balcanii de Nord, dacă asta ar fi avut mai mult sens decât actuala noţiune de Balcanii de Vest. Este vorba de Bulgaria şi Româniia, care după Al Doilea Război Mondial întră în sfera de influenţă sovietică cu poziţii foarte diferite, şi care la scurt timp după primele tulburări, devin singurele ţări balcanice din Blocul Estic. Faptul acesta însă nu le apropie cine ştie cât, şi nici nu le face să fie la fel. Relaţiile între România şi Bulgaria în Blocul Estic sunt pline de tensiuni, contradicţii şi divergenţe, deşi se ascund în spatele multiplelor întâlniri la cele mai diferite nivele.

Voi prezenta aceste relaţii prin câteva exemple caracteristice.

Continue reading “Bulgaria şi România în Blocul Estic: cum se rezolvă disputele între aliaţi”

Advertisements

България и Румъния в Източния блок: как се решават спорове между съюзници

jivcov-ceausescu-700x350
Румънският социалистически лидер Николае Чаушеску и българския му колега Тодор Живков (снимка: Румънските национални архиви, Онлайн фототека на румънския комунизъм, ID 35070X4X6, 17.01.2019, 12/1979)

Поглед към различното позициониране на Румъния и България през втората половина на двайсти век

Искра Баева

Тази статия бе представена на конференцията “България и Балканите през ХХ век: външна политика и публична дипломация”, която на 26 октомври 2018 г. в Софийската градска художествена галерия.

Балканите заемат средищно място между трите континента, където са възникнали цивилизациите, оформили облика на съвременния свят. Важността на този регион, както и на всеки друг, се променя с еволюцията на Европа, но през цялото време той запазва ролята си на свързващо звено между Европа и Азия, а оттам и значението си за великите сили на континента. С това по-общо въвеждащо твърдение искам да насоча вниманието ви към две от балканските страни, които може би трябваше да наричаме Северните Балкани, ако това би имало повече смисъл от сегашното Западни Балкани. Става дума за България и Румъния, които след Втората световна война влизат в съветската сфера на влияние с много различни позиции, а скоро след първите сътресения остават и единствените балкански страни в Източния блок. Това обаче нито ги сближава особено, нито ги прави еднакви. Отношенията между България и Румъния в Източния блок са изпълнени с напрежения, противоречия и спорове, макар и скрити зад многобройните срещи на най-различно равнище.

Ще представя тези отношения чрез няколко характерни примера.

Continue reading “България и Румъния в Източния блок: как се решават спорове между съюзници”

Romania – a student of excellence or poor learner?

dancila-juncker-700x350
The relations between Bucharest and Brussels are not so bad (photo: YouTube, channel of Romanian government)

Bulgarian media narrative on Romania changed significantly. The recent wave of romanoscepticism in Bulgaria on the occasion of the starting presidency of the EU simply follows the mainstream of Bruxelles, but doesn`t help for the better understanding of what is going on in the region

Vladimir Mitev

This article was published on 12 January 2019 on the Bulgarian section of the site “The Barricade”.

The days before the official start of the Romanian europresidency, which began on 10 January 2019, came together with a wave of negative evaluations and comments in Western European media about the government in Bucharest and the Romanian political elite. Leading Bulgarian media also gave tribune to a number of analysts, who expressed their scepticism towards Romania, similar to the Western European, given that literally until the middle of 2018 Romanians were given constantly as example for successful reform in justice, economy and loyality to the West. The experts now sowed doubts that Romanian presidency will be successful. The analysts also reduced Romania of 20 million people to the person of the strong man in the Social Democratic Party Liviu Dragnea, who is criticised strongly in Western Europe and to the ironised prime minister Viorica Dancila.

The parallel with the Bulgarian europresidency, lauded for its tractability by Jean-Claude Juncker, is natural to be made. Until recently Romania was the country of excellence in the region, because of ”anti-corruption” and its ”awaken civil society”, which ”opposes the thieves in politics”. Now Bulgarians were to live their small media moment of glory as most loyal and responsible representatives of the EU in the region. This change was taking place while Romania were transforming itself into a country, which, according to the interpretations, ”is not looked at with credibility” in European institutions and in the other country-members. A possibility arose that the government in Sofia shines before the European partners, pushing itself away from Romania, with which it had been in tandem for the last two decades. It is expected that Bulgaria will be admitted to the Schengen space until the end of the Juncker commission, while no such announcements have been given to Bucharest.

Continue reading “Romania – a student of excellence or poor learner?”

România – ţara de zece sau un elev slab?

dancila-juncker-700x350
Dialogul între Bucureşti şi Bruxelles nu este atât de rău (foto: YouTube, guvernul român)

Media din Bulgaria şi-a schimbat narativul despre vecină de nord la începutul europreşedinţiei române. Ultimul val de românoscepticism urmăreşte mainstream-ul din Bruxelles, dar nu contribuie la înţelegerea mai bună a celor ce se întâmplă în regiune

Vladimir Mitev

Acest articol a fost publicat pe 13 ianuarie 2019 pe secţia românească a site-ului Baricada.

Zilele înainte de începutul oficial al europreşedinţiei române au fost însoţite de un val de evaluări şi comentarii negative în media din Europa de Vest despre guvernul din Bucureşti şi elita politică românească. În primele zile ale anului nou media bulgără a dat cuvântul unei serii de analişti, care şi-au exprimat scepticismul către România de azi, în cheia vest-europeană, dat fiind că literal până la mijlocul anului 2018 românii au fost ani de zile daţi ca oameni exemplari în reformele de succes în justiţie, economie şi fidelitate către Occident. Acum experţii au demostrat îndoială că preşedinţia română va fi de succes. Şi au redus România a celor 20 de milioane de români la personalitatea omului puternic din PSD, Liviu Dragnea, criticat dur în Europa de Vest şi la premierul ironizat, Viorică Dăncilă.

Parelul cu europreşedinţia bulgară, laudată de Jean-Claude Juncker, pentru ascultarea Sofiei, se autoimpune. În timp ce până nu de mult România a fost ţara de zece din regiune, datorită ”luptei împotriva corupţiei” şi ”societatea civilă trează”, care ”se opune politicenilor hoţi”, acum bulgarii trebuiau să trăiască momentul lor mic de glorie ca reprezentanţi fideli şi responsaibili ai UE din regiune. Asta se făcea în timp ce România se transforma într-o ţară care, după interpetări, ”nu este tratată cu încredere” în instituţiile europene şi între celelalte ţări membre. S-a deschis posibilitatea că guvernul din Sofia să iasă în frunte, desprinzându-se de România, cu care facea tandem în ultimile do decenii. Se aşteaptă că Bulgaria să fie admisă în spaţiul Schengen până la sfârşitul mandatului comisiei ”Juncker”, în timp ce către România nu se fac astfel de anunţuri.

Continue reading “România – ţara de zece sau un elev slab?”

Румъния – отличник или двойкаджия?

dancila-juncker-700x350
Диалогът между Букурещ и Брюксел не е чак толкова лош (снимка: ِYouTube, румънско правителство)

Българските медии промениха начина, по който говорят за Румъния. Последната вълна от румъноскептицизъм у нас по повод европредседателството на съседите просто следва мейнстрийма в Брюксел, но с нищо не помага за по-доброто разбиране на случващото се в региона

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на 12 януари 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”.

Дните преди официалното начало на румънското европредседателство, започнало на 10 януари 2019 г., бяха съпроводени с вълна от негативни оценки и коментари в западноевропейските медии за правителството в Букурещ и за румънския политически елит. В първите дни на новата година и водещи български медии предоставиха думата на редица анализатори, които изразиха скептицизъм към Румъния, подобен на западноевропейския, при положение че буквално до средата на 2018 г. румънците бяха постоянно давани като пример за успешни реформи в правосъдието, икономиката и за преданост към Запада. Сега експертите посяха съмнение, че румънското председателство ще бъде успешно. И сведоха 20-милионна Румъния до личността на критикувания в Западна Европа силен човек в Социалдемократическата партия Ливиу Драгня и до осмивания премиер Виорика Дънчила.

Паралелът с българското европредседателство, похвалено от Жан-Клод Юнкер заради послушанието на София, се налагаше от само себе си. Докато до неотдавна Румъния бе отличникът в региона заради “борбата с корупцията” и “будното си гражданско общество”, което се “противопоставя на крадливите политици”, сега българите трябваше да прeживеят своя малък медиен момент на слава като най-лоялни и отговорни представители на ЕС в региона. Това се правеше, докато Румъния се трансформира в държава, която според интерпретациите, „не се ползва с доверие“ в европейските институции и сред останалите страни-членки. Откри се възможност за правителството в София да блесне пред европейските партньори, като се оттласне от Румъния, с която от поне две десетилетия е в тандем. Очаква се България да бъде допусната в шенгенското пространство до края на мандата на комисията „Юнкер“, докато към Букурещ такива анонси липсват.

Continue reading “Румъния – отличник или двойкаджия?”

Viitor neclar în faţa bulgarilor în politica moldovenească

gerb-700x435
Simoblul heraldic al oraşului Taraclia din Republica Moldova (foto: Svetlina.online)

Se pare că alegerile parlamentare din februarie 2019 vor duce la slăbirea influenţei comunităţii bulgare din Republica Moldova

Oleg Kosih

Acest articol a fost publicat pe 5 ianuarie 2018 pe platforma moldovenească pentru comentarii, bloguri şi opinii Publika. Pe 24 februarie 2019 vor avea loc alagerile parlamentare în Republica Moldova, la care va fi folosit un sistem electoral mixt. De totalul de 101 de deputaţi în parlament, 50 vor fi aleşi proporţional din listele partidelor. Ceilalţi 51 de deputaţi vor fi aleşi în judeţe uninominale după sistemul electoral majoritar.

Jurnalistul Oleg Kosih, scrie că, există o mare probabilitate că comunitatea bulgărească din Republica Moldova (2% din populaţie) să nu aibă nici un deputat ales în mod proporţional. Raionul Taraclia, unde este centrul bulgarilor din Republica Moldova, va avea drept la numai un deputat ales majoritar. Kosih critică comunitatea bulgară pentru faptul că se automarginaliză din diferite cauze.

Continue reading “Viitor neclar în faţa bulgarilor în politica moldovenească”

Неясно бъдеще пред българите в молдовската политика

gerb-700x435
Гербът на град Тараклия (снимка: Svetlina.online)

Очертава се парламентарните избори през февруари 2019 г. да доведат до отслабване на влиянието на българската общност в Република Молдова

Олег Косих

Тази статия бе публикувана на 5 януари 2019 г. на молдовската платформа за коментари, блогове и мнения VoxPublika. На 24 февруари 2019 г. в Република Молдова ще се проведат за първи път парламентарни избори по смесена система. От общо 101 депутати в парламента 50 ще бъдат избрани по партийни списъци пропорционално. Останалите 51 се избират в едномандатни окръзи по мажоритарна избирателна система. Журналистът Олег Косих пише, че има голяма вероятност българската общност в Република Молдова (2% от населението) да няма нито един пропорционално избран депутат. Тараклийският район, където е центърът на молдовските българи, ще има право на един мажоритарно избран депутат. Косих критикува българската общност за това че сама се маргинализира по различни причини.

Continue reading “Неясно бъдеще пред българите в молдовската политика”