Idus Martiae din Balcani – o tradiţie a bulgarilor, macedonilor, românilor şi moldovenilor

Martenici
Mărţişori (foto: Izvora, CC BY-SA 4.0)

Istoria mărţişorului se pierde în legende

Vesela Nikolaeva

Acest articol a fost publicat pe 1 martie 2019, pe site-ul bulgăresc ”Severozapazena” şi este preluat aici cu acordul mediei.

Mărţişorul este una dintre cele mai vechi tradiţii păgâne, păstrate printre bulgari. Originea lui nu este foarte clară, despre ea există multe legende, dar este clar că el a ajuns la noi din antichitate. Poate că roşul ar fi avut ceva de a face cu culoarea roşie – simbolul zeului roman Marte – al cărui nume provine din numele lunii martie. Albul în civizlizaţia europeană de obicei simbolizează lumina, începutul, inocenţa – probabil şi legatura lui cu luna martie vine de la Anul Nou Roman, care începea pe 1 martie. Dacă mărţişorul este un simbol, care a venit de la Roma Antică, sau este chiar mai vechi, dacă este de origine slavă sau de la alte popoare – nu se ştie. Mai jos, în text, voi reveni la Roma şi la tradiţiile ei.

Continue reading “Idus Martiae din Balcani – o tradiţie a bulgarilor, macedonilor, românilor şi moldovenilor”

Advertisements

Балканските мартенски иди – традиции на българи, македонци, румънци и молдовци

Martenici
Мартеници (снимка:  Izvora, CC BY-SA 4.0)

Историята на мартениците се губи в легендите

Весела Николаева

Тази статия бе публикувана на 1 март 2019 г. на българския сайт “Северозапазена“ и препечатана тук със съгласието на медията.

Мартениците са една от най-старите запазени езически традиции сред българите. Произходът им не е много ясен, за него има много легенди, но е ясно, че са стигнали до нас от дълбока древност. Може би червеното има общо с червения цвят, символ на римския бог Марс – от чието име всъщност иде наименованието на месец март. Бялото в европейската цивилизация обичайно символизира светлина, начало, невинност – вероятно и свързването му с месец март идва от Римската Нова година, която започвала на 1 март. Дали мартеницата е символ, дошъл от Древен Рим, или е още по-стар, дали е славянски, или пък е от други народи – кой знае. По-долу в текста отново ще се върнем към Рим и неговите традиции.

Continue reading “Балканските мартенски иди – традиции на българи, македонци, румънци и молдовци”

Ana Blandiana – populată de cuvinte

blandiana-700x350
(foto: Vladimir Mitev)

Recenzia cărţii cu opere ale Anei Blandiana, editată în limba bulgară

Profesor dr. Alexandăr Şurbanov, Universitatea din Sofia

blandiana-350
Cartea Anei Blandiana în traducerea lui Ognean Stamboliev (foto: Vladimir Mitev)

În Bulgaria cunoştinţa noastră cu opera celebrei poete şi laureate a Premiului Herder, Ana Blandiana, (ce nume sonor minunat – ca de clopot! – exact ca pentru ea), a început încă spre mijlocul anilor şaptezeci ai secolului trecut şi continuă deja patru decenii. Acum, în anul de aniversare a şaptezeci şi cinci de ani de la naşterea ei, avem ocazia specială să revenim la această operă, şi să o privim prin diversitatea ei impresionantă şi unitatea ei interioră. Această nouă întâlnire o datorăm entusiazmatului traducător şi popularizator al poeziei române la noi, Ognean Stamboliev, care a redat în limba bulgară creaţia unor nume mari ca: Mihai Eminescu, Ion Luca Carageale, Ioan Slavici, Lucian Blaga, Panait Istrati, Nichita Stănescu, Marin Sorescu, Mircea Dinescu, Emil Cioran, Mircea Eliade, Matei Vişniec s.a. Într-un volum de aproape 500 de pagini o ediţie a editurii „Ghea Libris, intitulat Populată de cuvinte, astăzi, el ne oferă o antologie reprezentativă a Anei Bladiana, a cărei conţinut trece de la eseistică, poezie, interesanta ei proză fantastică, reflecţii şi fragmente aforistice, până la interviuri şi anchete. Ca rezultat, în faţa noastră se conturează imaginea completă a scriitoarei.

Continue reading “Ana Blandiana – populată de cuvinte”

Ана Бландиана – населена от думите

blandiana-700x350
(снимка: Владимир Митев)

Рецензия за книгата с творби на Ана Бландиана

Проф. д-р Александър Шурбанов

blandiana-350
Книгата в превод на Огнян Стамболиев (снимка: Владимир Митев)

В България запознанството ни с творчеството на именитата румънска поетеса и Хердерова лауреатка, Ана Бландиана (какво прекрасно, звънко име – камбанно! – точно като за нея), започна още към средата на седемдесетте години на миналия век и продължава без прекъсване вече четири десетилетия. Сега, през юбилейната седемдесет и пета година от нейното рождение имаме специален повод да се върнем към това творчество и да го погледнем във впечатляващото му многообразието и вътрешното му единство. Тази нова среща с Бландиана дължим на вдъхновения преводач и популяризатор на румънска поезия у нас Огнян Стамболиев, пресъздал на български големи имена като: Михай Еминеску, Лучиан Блага, Йон Лука Караджале, Йоан Славич, Лучиан Блага, Панаит Истрати,Никита Станеску, Марин Сореску, Мирча Динеску, Емил Чоран, Мирча Елиаде, Матей Вишниек и др. В един том от около 500 страници – издание на „Гея Либрис”, озаглавен „Населена от думите”, днес той ни поднася представителна антология на Ана Бландиана, чието съдържание прелива от есеистика през поезия, към нейната интересна фантастична проза, размисли, афористични фрагменти, интервюта и анкети. В резултат пред нас се откроява цялостен портрет на писателката.

Continue reading “Ана Бландиана – населена от думите”

The Wisdom of Bachy Kiko

meditation-700x350
The wiseman this time is not from India, but from the student quarter of Sofia (photo: Pixabay, CC0)

When two worlds cofront one another

This article is a short story by Vladimir Mitev, which was written a few years after Bulgaria’s entrance in the EU and represents realities from the times of the first decade of the 21th century in Sofia.

Continue reading “The Wisdom of Bachy Kiko”

Înțelepciunea lui Baci Kiko

meditation-700x350
Înţeleptul nu e din India, ci din cartierul studenţesc din Sofia (foto: Pixabay, CC0)

O ciocnire a lumilor

Această publicaţie este o poveste a lui Vladimir Mitev, care a fost scrisă cu câţiva ani după intrarea Bulgariei în UE, şi reprezintă realităţi din Sofia şi Bulgaria de la primul deceniu al secolului XXI. 

Continue reading “Înțelepciunea lui Baci Kiko”

Мъдростта на Бачи Кико

meditation-700x350
Мъдрецът в случая не е от Индия, а от Студентски град (снимка: Pixabay, CC0)

Една среща на два свята

Тази публикация е разказ на Владимир Митев, написан няколко години след влизането на България в ЕС и отразява реалности в София и България от първото десетилетие от ХХI век.

Continue reading “Мъдростта на Бачи Кико”