Alegeri europarlamentare 2019: Duios, democrația trecea…

Întregul sistem politic şi social ar putea funcţiona ca o ghilotină (photo: Zinneke at lb.wikipedia, CC BY-SA 3.0 LU)

Nu sufăr după Liviu Dragnea. Mă doare că întreaga politică este redusă la instigare, scrie analista Maria Cernat

Maria Cernat

Acest articol a fost publicat pe 28 mai 2019 pe secţia românească a site-ului Baricada.

Știți gluma aceea că dacă ura împotriva lui Dragnea ar fi convertită în energie electrică ar ajunge umanității cel puțin pentru următorul secol? Dacă n-o știți, v-o spun eu, pentru că a fost valabilă și în 2014, doar că atunci era Ponta de serviciu. Ei bine, Liviu Dragnea pare că a reușit să provoace mai mult resentiment decât toată cohorta de condamnați din piețele publice de-a lungul timpului care au pierit în uralele mulțimii furibunde. Dacă previziunile obscurantiștilor de rit nou privind ”energiile negative” s-ar fi îndeplinit, acest om ar fi trecut demult la cele sfinte. România are acest obicei de a-și detesta până la desființare liderii care, dacă nu sfârșesc împușcați de-a binelea, vor fi măcar cazați la pușcărie. Iar PSD deține un trist record în acest sens. Mai întâi Adrian Năstase, iar acum Liviu Dragnea sfârșesc încarcerați după aventuri în fruntea partidului.

Curios lucru, din tabăra adversă prea puțini politicieni au sfârșit atât de prost. Sunt mulți care afirmă că o pereche de cătușe nu i-ar sta deloc prost nici lui Traian Băsescu și cu atât mai puțin Elenei Udrea. Să fim optimiști: poate e doar o chestiune de timp!

Advertisements

Европейските избори в Румъния: как политическата злоба подменя демокрацията

Цялата политическа и обществена система може да действа като гилотина (снимка: Zinneke at lb.wikipedia, CC BY-SA 3.0 LU)

Не страдам за Драгня. Боли ме, че цялата румънска политика е сведена до насъскване и подстрекаване, пише анализаторът Мария Чернат

Мария Чернат

Тази статия бе публикувана на румънската секция на сайта “Барикада” на 28 май 2019 г. Тук е препечатана с малки промени.

На 27 май 2019 г. лидерът на Социалдемократическата партия в Румъния Ливиу Драгня бе осъден на 3,5 години затвор, което предизвика небивала радост у румънските десни избиратели. Ден по-рано на евровота десните формации в румънската политика се представиха много добре, докато подкрепата за управляващите социалдемократи спадна с над 20% спрямо резултата им на парламентарните избори през 2016 г. Повече за повратния момент в румънската политика може да се прочете тук и тук.

Чували ли сте онзи виц, че ако омразата срещу Драгня можеше да бъде обърната в електроенергия, щеше да стигне на човечеството поне за цял век? Е, вече сте го чули. Той бе актуален и през 2014 г., само че тогава Понта беше начело на партията на социалдемократите. Е, добре, Ливиу Драгня май успя да провокира повече озлобление от цялата кохорта осъдени по площадите. Те загинаха, поне в обществен план, под ликуването на тълпите.

Ако прогнозите на съвременните езотерици се бяха сбъднали, сигурно Драгня щеше да си е отишъл отдавна от тази свят. Румъния има обичай да мрази своите лидери до степен да ги унищожава. Онези, които не свършат застреляни от наказателния взвод, поне биват настанявани по затворите. Социалдемократическата партия държи тъжен рекорд в този смисъл. Преди Адриан Нъстасе, а сега Ливиу Драгня завършват в затвора след приключенията им начело на партията.

Интересно е, че от противоположния им лагер доста малко политици имат такъв лош край. Мнозина биха казали, че едни белезници не биха стояли никак зле върху ръцете на Траян Бъсеску или Елена Удря. Да бъдем оптимисти: може би е само въпрос на време!

We saw the Bulgarian politicans’ housing. Where is their housing policy?

The poster to the “festival” of right to housing, which took place in Cluj Napoca in March 2019 (photo: Social Houses Now)

There is a rising movement for right to housing for all in European countries, including in neighbouring Romania. In Bulgaria the issue of social housing continues to be taboo

Vladimir Mitev

This article was published on 11 April 2019 on the Bulgarian section of the site “The Barricade”. 

In the context of the apartment scandals, which have shaken the Bulgarian governing elite, few people notice that Bulgarian politicians have taken a good care of their own housing interests, but have ignored completely their obligations towards society. Namely – they have ignored the need for conducting a state and municipal housing policy, which exists in all the civilised European countries. The few municipal houses, which have remained in use in the big cities, have been left “to their own means”. There are almost no new houses constructed, which get built only if some occasional European project funds are to be absorbed. At the same time hundreds of thousands Bulgarians suffer under the burden of rents, whose payment demands almost half of a medium salary in the country.

In this context it is almost unknown in Bulgaria that there is a right to city and right to housing movement, which unfolds in Europe. It defines housing as “right”, not as “goods”. This movement opposes the rising prices of rent in the big European cities, supports the construction of social housing, which are public property, defends the rights of the homeless and is an attempt for protection of public interest against the deviations of the real estate market.

Am văzut locuinţele politicienilor din Bulgaria. Dar care le sunt politicile locative?

Afiş pentru ”festivalul” mişcării pentru dreptul la locuire din Cluj Napoca (foto: Căşi Sociale Acum)

În ţările europene, inclusiv în România vecină, se afirmă mişcarea pentru dreptul la locuire. În Bulgaria, subiectul locuinţelor sociale este în continuare unul tabu

Vladimir Mitev

Acest articol a fost publicat pe secţia românească a site-ului Baricada pe 13 aprilie 2019. 

În contextul scandalurilor imobiliare ce a copleşit elita conducătoare din Bulgaria, prea puţini bulgari îşi îndreptă atenţia spre politicienii ce şi-au apărat cu grijă interesele locative, dar şi-au ignorat complet obligaţiile lor societale. Mai precis, au ignorat chiar nevoia realizării unei politici locative de stat, inclusiv la nivel municipal, precum cea existentă în toate ţările europene civilizate. Puţinele locuinţe municipale rămase în oraşele mari sunt lăsate în paragină, iar altele noi aproape că nu se mai construiesc – cu excepţia cazurilor în care există vreun proiect european ce trebuie bifat. În acelaşi timp, sute de mii de bulgari suferă sub povara chiriilor, pentru plăta cărora ei cheltuie aproape jumătate dintr-un salariu mediu calculat la nivel naţional.

Date fiind aceste realităţi, în Bulgaria aproape că nu se ştie că în Europa se dezvoltă o mişcare pentru dreptul la oraş şi la locuire, locuinţa fiind definită ca un „drept” şi nu ca o „marfă”. Această mişcare se opune preţurilor mereu crescânde ale chiriilor din marile oraşe europene, susţine construirea locuinţelor sociale, unele care să fie în proprietate publică, apară drepturile celor fără adapost, depunând un efort pentru apărarea interesului comun şi social împotriva deviaţiilor pieţelor imobilare.

Жилищата на политиците в България ги видяхме. А къде е жилищната им политика?

Афишът за провелия се в края на март 2019 г.  “фестивал” на движението за право на жилище в Клуж Напока (снимка: Căşi Sociale Acum)

В европейски страни, включително и в съседна Румъния, набира сили движение за право на дом за всички. У нас темата за социалните жилища продължава да бъде табу

Владимир Митев

Тази статия бе публикувана на българската секция на сайта “Барикада” на 11 април 2019 г.

На фона на имотните скандали, в които е затънал българският управляващ елит, малцина у нас обръщат внимание върху факта, че докато са се погрижили отлично за себе си, политиците тотално са загърбили задълженията си към обществото. А именно – необходимостта от провеждане на държавна и общинска жилищна политика, каквато съществува във всички цивилизовани европейски страни. Малкото останали общински жилища в големите градове са зарязани на доизживяване, а нови почти не се строят, освен ако не трябва да се усвои някой спорадичен европроект. Същевременно стотици хиляди българи изнемогват под тежестта на наемите, за покриването на които отива почти половин средна заплата в страната.

На този фон у нас почти не се знае, че в Европа се разгръща движение за правото на град и на жилище, което дефинира жилището като „право“, а не „стока“. Това движение се противопоставя на растящите цени на наемите в големите европейски градове, подкрепя изграждането на социални жилища, които да са публична собственост, защитава правата на бездомниците и е опит за защита на обществения интерес спрямо изкривяванията на имотния пазар.

Anticorupția românească – un brand politic de ”succes”

(sursă: Pixabay, CC0)

Anticorupția e prilej de conflict între elite conservatoare prea puțin interesate de problemele cetățenilor

Maria Cernat

Acest articol a fost publicat pe 21 martie 2019 pe secţia românească a site-ului Baricada. 

România ultimului deceniu a fost dominată, obsedată chiar, de tema anticorupției. Într-un mod cel puțin bizar, politicienii care s-au succedat la guvernare au avut drept temă de campanie lupta anticorupție. De ce spun că e bizar? Pentru că politicienii în genere, nu doar cei din România au încetat demult să ne propună un viitor luminos. Lipsiți de viziune și adesea incapabili să articuleze un proiect coerent de țară, politicienii nu ne propun să ne conducă pe drumul dezirabil al progresului. Nu. Ei ne propun să ne scape de diverși monștri mai mult sau mai puțin imaginari. Terorismul, comunismul, pericolul rus sau, firește, nelipsita corupție fac parte din arsenalul de dezastre care pândesc după colț și de care politicienii se oferă să ne ferească.

Румънската антикорупция – един „успешен“ политически бранд

(снимка: Pixabay, CC0)

Борбата с корупцията е територия на конфликт между консервативни елити, които малко се интересуват от проблемите на гражданите

Мария Чернат

Тази статия бе публикувана на 25 март 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”.

Румъния бе доминирана и даже обсебена през последното десетилетие от темата за антикорупцията. По един странен начин политиците, които вземаха властта, почти нямаха друга тема в предизборната надпревара. Защо това е странно? Защото политиците като цяло – не само тези от Румъния, отдавна са престанали да ни предлагат светло бъдеще. Лишени от визия и често неспособни да дефинират национален проект, румънските политици не ни предлагат да ни поведат по желания път на прогреса. Единственото, на което са способни, е да ни предлагат да ни спасят от различни чудовища, които повече или по-малко, са въображаеми. Тероризмът, комунизмът, руската заплаха и, естествено, корупцията са част от арсенала с бедствия, които дебнат зад всеки ъгъл, и от които политиците предлагат да ни пазят.