“Vitezele UE” sau despre aprofundarea izolării țărilor estice

Președintele francez Hollande crede că Europa Vitezelor nu este o chestie de discutat, dar deja a devenit un proiect de urmărit (foto: DanTomozei.ro)

Consideraţi “mai murdari”, “mai proşti” şi suficient de naivi pentru a mai crede în vise, est-europenii înțeleg că proiectul Uniunii Europene se îndreaptă spre un nou punct de tipul “cortinei de fier”

În perioada 1992-2010 Dan Tomozei a activat în presa locală şi naţională din România, unde a fost corespondent, redactor, redactor‑şef, producător la: Tribuna din Sibiu, Mediafax, PRO TV, Jurnalul Naţional, Dacii liberi. A fost desemnat în mai multe rânduri jurnalistul anului în presa locală şi naţională, recompensat cu premii şi burse naţionale şi europene pentru activitatea jurnalistică. Din octombrie 2010 este expert al secţiei de limbă română – Radio China Internaţional. Este autorul volumelor: „Iluzia Democraţiei” (2010), „Descoperind China-Beijing” (2012), „Dialoguri la Beijing” (2013), Diplomaţia Panda, ediția I (2014), Diplomaţia Panda, ediția a II-a (2015), Statul in secolul XXI-Modelul chinez (2016).

Acest articol a fost publicat la 14 martie 2017 pe blogul personal al lui Dan Tomozei

Este posibil ca perioada 1989-2017 să fie definită în istorie drept “vampirizarea estului-european” sub spectrul iluziilor NATO-UE. Românii ar face bine să se pregătească sufleteşte pentru acceptarea realităţilor europene tot mai evidente: UE revine la formula care contează, de dinaintea anului 2004! Ţările fostului bloc comunist vor avea de ales între a accepta un rol de mâna a doua sau să adopte o soluţie de tip Brexit! “Săracele şi înapoiatele” ţări UE sunt utile prin consum şi producţie ieftină, însă nicidecum indispensabile dacă emit pretenții de egalitate, de respectare a opțiunilor democratice.

Consideraţi “mai murdari”, “mai proşti” şi suficient de naivi pentru a mai crede în vise, est-europenii înțeleg că proiectul Uniunii Europene se îndreaptă spre un nou punct de tipul “cortinei de fier”. Actorii sunt aceiaşi din 1945: Franţa-Germania-Italia pedeoparte, Federaţia Rusă pe de altă parte, în timp ce SUA şi Marea Britanie (cu un picior în afara UE) continuă să exprime forţa necesară pentru a influența viitorul traseu al ţărilor aflate la confluența marilor interese Est-Vest.

„ЕС на скоростите“ или как се задълбочава изолацията на източните държави в Европа

Според френския президент Франсоа Оланд “Европа на скоростите” не е тема за дискусии, а вече е станала проект, който се реализира (снимка: DanTomozei.ro)

Считани за „по-мръсни“, „по-глупави“ и достатъчно наивни, за да вярват в мечти, източноевропейците разбират, че европейският проект се насочва към ново свое състояние от типа „желязна завеса“

В периода 1992-2010 г. Дан Томозей работи в местната и в националната преса в Румъния като кореспондент, редактор, главен редактор и продуцент в медиите „Трибуна на Сибиу“, Mediafax, PRO TV, „Журналул национал“, „Свободни даки“. Много пъти е бил отличаван като журналист на годината в местната и в националната преса и е получавал награди и стипендии на национално и европейско ниво за журналистическата си дейност. От октомври 2010 г. е експерт на секцията по румънски език към Radio China International. Автор е на книгите „Илюзията на демокрацията“ (2010 г.), „Откривайки Китай-Пекин“ (2012 г.), „Диалози в Пекин“ (203 г.), „Дипломацията Панда“, първо издание (2014 г.), „Дипломацията Панда“, второ издание (2015 г.), „Държавата през ХХІ век – китайският модел” (2016 г.).

Тази статия бе публикувана на 14 март 2017 г. на личния блог на румънския журналист Дан Томозей.

Възможно е периодът 1989-2017 г. да остане в историята с определението „вампиризацията на европейския изток“, извършена под знамето на илюзиите НАТО-ЕС. Румънците биха постъпили добре, ако се подготвят душевно за приемане на все по-очевидните европейски реалности: ЕС се завръща към формулата, която има значение – тази отпреди 2004 г. Страните от бившия комунистически блок ще трябва да избират между една роля на държави втора ръка или да приемат решение от типа на Brexit! „Бедните и изостаналите“ държави в ЕС са удобни като потребителски пазар и за евтино производство, но по никакъв начин не са незаменими въпреки всичките си претенции за равенство и за уважение на демократичните възможности.

Считани за „по-мръсни“, „по-глупави“ и достатъчно наивни, за да вярват в мечти, източноевропейците разбират, че европейският проект се насочва към ново свое състояние от типа „желязна завеса“. Актьорите са същите като от 1945 г.: Франция, Германия, Италия, от другата страна Русия, а САЩ и Великобритания (с единия крак вън от ЕС) продължават да упражняват необходимото влияние, за да въздействат върху бъдещия курс на страните, намиращи се в пресечната точка на големите интереси по оста Изток-Запад.

Ce noi, românii, nu înțelegem la bulgarii?

Podul Prieteniei la Ruse – Giurgiu (foto: Iavor Micev, Wikipedia)

O vedere despre miturile și realitățile în relațiile româno-bulgare

Motto: „În Bulgaria? Ce caută neamţul în Bulgaria?”

(Pampon, D’ale Carnavalului, de I.L. Caragiale)

George Scarlat

George Scarlat este de profesie economist. Este expert la Fundaţia Universitară a Mării Negre de sub egida Academiei Române. A fost senior editor la cotidianul “Ziua” din Bucureşti, consilier de stat în Guvernul Radu Vasile (1998-1999), director la Fondul Proprietăţii de Stat şi diplomat în spaţiul estic. Este autorul a numeroase articole de pe teme de politică externă şi economie, publicate în România, Republica Moldova, Italia, ş.a.

Acest articol a fost publicat la 13 februarie pe site-ul Contributors. Blogul ”Podul prieteniei” a schimbat titlul și a adăugat subtitlu.

Mi s-a părut că motto-ul acestui articol ar reflecta cel mai bine atitudinea multor români, diplomaţi, experţi, politicieni, privind relaţia bilaterală a României cu vecina de peste Dunăre. Pentru români, Bulgaria, aflată atât de aproape, rămâne totuşi foarte departe, o mare necunoscută, un loc misterios şi oarecum exotic. Cu toate acestea, miza bulgărească ar putea fi cel puţin la fel de importantă pentru România ca bilateralele, trilateralele, patrulaterele, multilateralele, formatele, strategiile, iniţiativele şi parteneriatele care se tot pun la cale la Bucureşti de ani de zile, de către făcătorii de politică externă.

Какво ние, румънците, не разбираме у българите?

Мостът на дружбата между Русе и Гюргево (снимка: Явор Мичев, Уикипедия)

Един поглед към митовете и към реалностите в румънско-българските отношения

„В България? Какво търси немецът в България?“

(реплика на персонажа Пампон от пиесата „В дните на карнавала“ на Йон Лука Караджиале)

Джордже Скарлат

Джордже Скарлат е икономист по професия. Той е експерт в Университетската фондация за Черно море към Румънската академия. Бил е старши редактор във вестник „Зиуа“ (Денят), държавен съветник в правителството на Раду Василе (1998-1999 г.), директор на Фонда за държавна собственост и дипломат в източното пространство. Автор е на многобройни статии по теми, свързани с международната политика и икономика, които са излезли в Румъния, Република Молдова, Италия и т.н.

Тази статия бе публикувана на 13 февруари 2017 г. на сайта Contributors. Блогът “Мостът на приятелството” е променил заглавието и е добавил подзаглавие на материала.

Стори ми се, че мотото на тази статия отразява най-добре отношението на много румънци: дипломати, експерти, политици, към двустранните отношения на Румъния със съседа ни отвъд Дунава. За румънците България, която е така близо географски, остава много отдалечена, непозната страна – мистериозно и екзотично място. Въпреки това значението на съседната държава за нас би могло да бъде също толкова голямо, както двустранните, тристранните, четиристранните и многостранните формати, стратегии, инициативи и партньорства, поставяни в дневния ред на Букурещ от реализаторите на външната политика.

Uniunea Jurnaliștilor din Bulgaria: Respectabila publicație românească ”Adevărul” l-a intervievat pe blogger-ul nostru Vladimir Mitev

Vladimir Mitev (foto: Vladimir Mitev)

Site-ul celei mai mari organizații a jurnaliștilor din Bulgaria a povestit despre blogul ”Podul prieteniei” și despre atenția care i-a fost dată de importanta publicatie românească

Acest articol a fost publicat la site-ul Uniunii Jurnaliștilor din Bulgaria la 28 ianuarie 2017. Blogul o republică cu schimbări minimale.

Nu se întâmplă regulat site-ul unui mare ziar într-o țară vercina să publice interviu cu un jurnalist bulgar. Dar exact asta a făcut un dintre cele mai mari ziare din România – Adevărul, care a arătat cititorii săi colegul tănâr nostru Vladimir Mitev. El este fondator și autor al blogului bilingv româno-bulgar ”Podul prieteniei”. Blogul este unic pentru Bulgaria cu informația detaliată despre România care oferă prin interviuri cu unele mare persoane din România, cu reportaje din vecine de nord și cu analize despre realitea dincolo.

Съюзът на българските журналисти: Влиятелният румънски в. „Адевърул“ интервюира нашия блогър Владимир Митев

Владимир Митев (снимка: Владимир Митев)

Сайтът на най-голямата организация на журналистите в България разказа за блога „Мостът на приятелството“ и за вниманието, което му бе отдадено от авторитетна румънска медия

Тази статия бе публикувана на 28 януари 2017 г. на сайта на Съюза на българските журналисти. Блогът я публикува с минимални корекции.

Не е често срещана практика голям национален всекидневник в съседна страна да публикува отделно и персонално интервю с български журналист. Точно това обаче направи на 26 януари т.г. един от най-значителните вестници в Румъния – „Адевърул”, който представи на читателите си нашия млад колега Владимир Митев, създател и автор на двуезичния блог на български и румънски „Мостът на приятелството”. Блогът е уникален за България с предлаганата подробна информация за Румъния чрез интервюта с видни румънски личности репортажи от северната ни съседка и анализи за действителността там.

Mediile bulgărești au derutat poporul despre creșterea salariului minim din România

Cum se trăiește mai bine – cu leul românesc sau cu levul bulgăresc? (foto: Vladimir Mitev)

Un mare număr de site-uri și televiziuni au informat despre o creșterea a salarilor românești, încă neexistantă, și au provocat nefericirea bulgarilor în rețelele sociale

Vladimir Mitev

Acest articol a fost publicat la 6 ianuarie 2017 pe site-ul ”Baricada”.

Sărăcia bulgărească se transformează într-un complex vis-a-vis de vecinii români, complex care se hrănește chiar înainte de a apara argumente pentru existența lui.

”Cum le vom ajunge… pe românii?” (joc în cuvintelor cu cântecul lui Todor Kolev din începutul tranziției când el se întreba cum bulgarii le vom ajunge pe americanii – notă traducătorului) – a întrebat retoric Nova TV la 3 ianuarie 2017 cu ajutorul expertului de chestii românești Vladimir Bereanu. În timp ce specialistul a dat exempli diverse de cazuri în care românii reușesc iar bulgari facem lucrurile ”în felul al nostru”, la ecranul în spatele lui Bereanu se arătau datele despre veniturile românești. A fost anunțat că de la 1 ianuarie salariul minim brut acolo a devenit 319 de euro (1450 de lei), iar până la sfârșitul anului va crește la 800 de leva (1850 de lei).

Creșterea bulgărească a salariului minim până la 235 de euro (460 de leva) de la 1 ianuarie 2017 nu împresionează în acest context și așa nemulțumirea bulgarilor a apărut în Facebook. Știrea despre saltul veniturilor românești a fost publicată la 1 ianuarie în Offnews și la 2 ianuarie în Mediapool și BTV. Unele dintre publicațiile au citat ca sursa Radioul Național Bulgar.

Care este adevărul

Fără îndoială România are reușiri în plan economic. Problema e că toate aceste anunțuri și comentarii mediatice ale unor dintre cele mai citite și respectate medii din Bulgaria sunt bazate pe informație neadevărată. Până la sfârșitul anululi 2016 n-a fost luată nicio decizie pentru creșterea salariului minim din România. „Viitorul Guvern va avea legitimitatea necesară pentru stabilirea unei noi valori (a salariului minim – notă traducătorului) care să se aplice anul viitor”, a spus în sfârșitul 2016 purtătorul de cuvânt guvernului trecut al lui Dacian Cioloș – Liviu Iolu. De fapt, Radioul Național Bulgar a anunțat că salariul minim din România va crește în 2017 fără să stabilească exact când creșterea va lua loc.