România și Bulgaria, prietenie cu năbădăi în UE

Podul Prieteniei la Ruse – Giurgiu (foto: Iavor Micev via Wikipedia Commons)

Jurnalistul român din site-ul PS News Dan Nicu comentează ideea despre o colaborare mai intensivă româno-bulgară în regiunea Mării Negre

Dan Nicu

Acest articol a fost publicat la 18 iulie pe site-ul românesc PS News. Autorul, Dan Nicu, analizează starea actuală a relațiilor de politică externă între România și Bulgaria, comentând și inițiativă privind inființarea unei macroregiunii a UE în Marea Neagră. El folosește în analiza sa informații, publicate mai devreme pe blogul Podul Prieteniei.

Dan Nicu este licențat în științe politice și are master în teorie și analiză politică la Școala Națională de Studii Politice și Administrative din București (absolvit în 2012). În momentul de fața este jurnalist la portalul de știri PS News din București. Dan Nicu citește și înțelege limba bulgară.

Începând cu luna aprilie a anului 2017, în Bulgaria a început să se profileze o nouă opțiune de politică externă care vizează și România. Este vorba despre inițiativa creării unei macroregiuni europene ”Marea Neagră”, care ar cuprinde, în viziunea comunității de experți în politică externă de la Sofia, Bulgaria și România.

În continuare, vom aborda acest subiect în comparație cu acțiunile Bucureștiului oficial, dar și cu opiniile avizate pe care le-am regăsit în comunitatea românească de experți în spațiul Mării Negre. Vom începe cu viziunea Bucureștiului și vom continua cu cea a Sofiei, după care vom analiza șansele de reușită ale proiectului bulgar în contextul ultimelor evoluții din relațiile bilaterale româno-bulgare.

Румъния и България – приятелство с противоречия в ЕС

Мостът на Дружбата между Русе и Гюргево (снимка: Явор Мичев via Wikimedia Commons)

Румънският журналист от сайта PS News Дан Нику коментира идеята за по-интензивно румънско-българско сътрудничество в региона на Черно море

Дан Нику

Тази статия бе публикувана на 18 юли на румънския сайт PS News. В нея Дан Нику анализира актуалното състояние на румънско-българските външнополитически отношения, като разглежда и инициативата за създаване на черноморски макрорегион на ЕС, позовавайки се на информация, публикувана по-рано на блога „Мостът на приятелството“. Дан Нику има бакалавърска степен по политически науки и магистърска степен по политическа теория и анализ от Националната школа по политически и административни науки в Букурещ, която завършва през 2012 г. В момента е журналист международник в новинарския портал PS News, базиран в Букурещ. Наред с останалите си компетенции Дан Нику чете и разбира български език.

От началото на месец април 2017 г. в България започна да добива контури една нова външнополитическа идея, която се отнася и до Румъния. Става въпрос за инициативата за създаването на европейски черноморски макрорегион.  Според визията на експертите по международни отношения в София той включва България и Румъния.

Ще пиша по тази тема, като я съпоставя с действията на официален Букурещ, но и с показаните възможности, които съм открил в румънската експертна общност по отношение на Черно море. Ще започна с визията на Букурещ и ще продължа с тази на София, след което ще анализирам шансовете за успех на българския проект в контекст на развитието на двустранните румъно-български отношения.

“Vitezele UE” sau despre aprofundarea izolării țărilor estice

Președintele francez Hollande crede că Europa Vitezelor nu este o chestie de discutat, dar deja a devenit un proiect de urmărit (foto: DanTomozei.ro)

Consideraţi “mai murdari”, “mai proşti” şi suficient de naivi pentru a mai crede în vise, est-europenii înțeleg că proiectul Uniunii Europene se îndreaptă spre un nou punct de tipul “cortinei de fier”

În perioada 1992-2010 Dan Tomozei a activat în presa locală şi naţională din România, unde a fost corespondent, redactor, redactor‑şef, producător la: Tribuna din Sibiu, Mediafax, PRO TV, Jurnalul Naţional, Dacii liberi. A fost desemnat în mai multe rânduri jurnalistul anului în presa locală şi naţională, recompensat cu premii şi burse naţionale şi europene pentru activitatea jurnalistică. Din octombrie 2010 este expert al secţiei de limbă română – Radio China Internaţional. Este autorul volumelor: „Iluzia Democraţiei” (2010), „Descoperind China-Beijing” (2012), „Dialoguri la Beijing” (2013), Diplomaţia Panda, ediția I (2014), Diplomaţia Panda, ediția a II-a (2015), Statul in secolul XXI-Modelul chinez (2016).

Acest articol a fost publicat la 14 martie 2017 pe blogul personal al lui Dan Tomozei

Este posibil ca perioada 1989-2017 să fie definită în istorie drept “vampirizarea estului-european” sub spectrul iluziilor NATO-UE. Românii ar face bine să se pregătească sufleteşte pentru acceptarea realităţilor europene tot mai evidente: UE revine la formula care contează, de dinaintea anului 2004! Ţările fostului bloc comunist vor avea de ales între a accepta un rol de mâna a doua sau să adopte o soluţie de tip Brexit! “Săracele şi înapoiatele” ţări UE sunt utile prin consum şi producţie ieftină, însă nicidecum indispensabile dacă emit pretenții de egalitate, de respectare a opțiunilor democratice.

Consideraţi “mai murdari”, “mai proşti” şi suficient de naivi pentru a mai crede în vise, est-europenii înțeleg că proiectul Uniunii Europene se îndreaptă spre un nou punct de tipul “cortinei de fier”. Actorii sunt aceiaşi din 1945: Franţa-Germania-Italia pedeoparte, Federaţia Rusă pe de altă parte, în timp ce SUA şi Marea Britanie (cu un picior în afara UE) continuă să exprime forţa necesară pentru a influența viitorul traseu al ţărilor aflate la confluența marilor interese Est-Vest.

„ЕС на скоростите“ или как се задълбочава изолацията на източните държави в Европа

Според френския президент Франсоа Оланд “Европа на скоростите” не е тема за дискусии, а вече е станала проект, който се реализира (снимка: DanTomozei.ro)

Считани за „по-мръсни“, „по-глупави“ и достатъчно наивни, за да вярват в мечти, източноевропейците разбират, че европейският проект се насочва към ново свое състояние от типа „желязна завеса“

В периода 1992-2010 г. Дан Томозей работи в местната и в националната преса в Румъния като кореспондент, редактор, главен редактор и продуцент в медиите „Трибуна на Сибиу“, Mediafax, PRO TV, „Журналул национал“, „Свободни даки“. Много пъти е бил отличаван като журналист на годината в местната и в националната преса и е получавал награди и стипендии на национално и европейско ниво за журналистическата си дейност. От октомври 2010 г. е експерт на секцията по румънски език към Radio China International. Автор е на книгите „Илюзията на демокрацията“ (2010 г.), „Откривайки Китай-Пекин“ (2012 г.), „Диалози в Пекин“ (203 г.), „Дипломацията Панда“, първо издание (2014 г.), „Дипломацията Панда“, второ издание (2015 г.), „Държавата през ХХІ век – китайският модел” (2016 г.).

Тази статия бе публикувана на 14 март 2017 г. на личния блог на румънския журналист Дан Томозей.

Възможно е периодът 1989-2017 г. да остане в историята с определението „вампиризацията на европейския изток“, извършена под знамето на илюзиите НАТО-ЕС. Румънците биха постъпили добре, ако се подготвят душевно за приемане на все по-очевидните европейски реалности: ЕС се завръща към формулата, която има значение – тази отпреди 2004 г. Страните от бившия комунистически блок ще трябва да избират между една роля на държави втора ръка или да приемат решение от типа на Brexit! „Бедните и изостаналите“ държави в ЕС са удобни като потребителски пазар и за евтино производство, но по никакъв начин не са незаменими въпреки всичките си претенции за равенство и за уважение на демократичните възможности.

Считани за „по-мръсни“, „по-глупави“ и достатъчно наивни, за да вярват в мечти, източноевропейците разбират, че европейският проект се насочва към ново свое състояние от типа „желязна завеса“. Актьорите са същите като от 1945 г.: Франция, Германия, Италия, от другата страна Русия, а САЩ и Великобритания (с единия крак вън от ЕС) продължават да упражняват необходимото влияние, за да въздействат върху бъдещия курс на страните, намиращи се в пресечната точка на големите интереси по оста Изток-Запад.

Ce noi, românii, nu înțelegem la bulgarii?

Podul Prieteniei la Ruse – Giurgiu (foto: Iavor Micev, Wikipedia)

O vedere despre miturile și realitățile în relațiile româno-bulgare

Motto: „În Bulgaria? Ce caută neamţul în Bulgaria?”

(Pampon, D’ale Carnavalului, de I.L. Caragiale)

George Scarlat

George Scarlat este de profesie economist. Este expert la Fundaţia Universitară a Mării Negre de sub egida Academiei Române. A fost senior editor la cotidianul “Ziua” din Bucureşti, consilier de stat în Guvernul Radu Vasile (1998-1999), director la Fondul Proprietăţii de Stat şi diplomat în spaţiul estic. Este autorul a numeroase articole de pe teme de politică externă şi economie, publicate în România, Republica Moldova, Italia, ş.a.

Acest articol a fost publicat la 13 februarie pe site-ul Contributors. Blogul ”Podul prieteniei” a schimbat titlul și a adăugat subtitlu.

Mi s-a părut că motto-ul acestui articol ar reflecta cel mai bine atitudinea multor români, diplomaţi, experţi, politicieni, privind relaţia bilaterală a României cu vecina de peste Dunăre. Pentru români, Bulgaria, aflată atât de aproape, rămâne totuşi foarte departe, o mare necunoscută, un loc misterios şi oarecum exotic. Cu toate acestea, miza bulgărească ar putea fi cel puţin la fel de importantă pentru România ca bilateralele, trilateralele, patrulaterele, multilateralele, formatele, strategiile, iniţiativele şi parteneriatele care se tot pun la cale la Bucureşti de ani de zile, de către făcătorii de politică externă.

Какво ние, румънците, не разбираме у българите?

Мостът на дружбата между Русе и Гюргево (снимка: Явор Мичев, Уикипедия)

Един поглед към митовете и към реалностите в румънско-българските отношения

„В България? Какво търси немецът в България?“

(реплика на персонажа Пампон от пиесата „В дните на карнавала“ на Йон Лука Караджиале)

Джордже Скарлат

Джордже Скарлат е икономист по професия. Той е експерт в Университетската фондация за Черно море към Румънската академия. Бил е старши редактор във вестник „Зиуа“ (Денят), държавен съветник в правителството на Раду Василе (1998-1999 г.), директор на Фонда за държавна собственост и дипломат в източното пространство. Автор е на многобройни статии по теми, свързани с международната политика и икономика, които са излезли в Румъния, Република Молдова, Италия и т.н.

Тази статия бе публикувана на 13 февруари 2017 г. на сайта Contributors. Блогът “Мостът на приятелството” е променил заглавието и е добавил подзаглавие на материала.

Стори ми се, че мотото на тази статия отразява най-добре отношението на много румънци: дипломати, експерти, политици, към двустранните отношения на Румъния със съседа ни отвъд Дунава. За румънците България, която е така близо географски, остава много отдалечена, непозната страна – мистериозно и екзотично място. Въпреки това значението на съседната държава за нас би могло да бъде също толкова голямо, както двустранните, тристранните, четиристранните и многостранните формати, стратегии, инициативи и партньорства, поставяни в дневния ред на Букурещ от реализаторите на външната политика.

Uniunea Jurnaliștilor din Bulgaria: Respectabila publicație românească ”Adevărul” l-a intervievat pe blogger-ul nostru Vladimir Mitev

Vladimir Mitev (foto: Vladimir Mitev)

Site-ul celei mai mari organizații a jurnaliștilor din Bulgaria a povestit despre blogul ”Podul prieteniei” și despre atenția care i-a fost dată de importanta publicatie românească

Acest articol a fost publicat la site-ul Uniunii Jurnaliștilor din Bulgaria la 28 ianuarie 2017. Blogul o republică cu schimbări minimale.

Nu se întâmplă regulat site-ul unui mare ziar într-o țară vercina să publice interviu cu un jurnalist bulgar. Dar exact asta a făcut un dintre cele mai mari ziare din România – Adevărul, care a arătat cititorii săi colegul tănâr nostru Vladimir Mitev. El este fondator și autor al blogului bilingv româno-bulgar ”Podul prieteniei”. Blogul este unic pentru Bulgaria cu informația detaliată despre România care oferă prin interviuri cu unele mare persoane din România, cu reportaje din vecine de nord și cu analize despre realitea dincolo.