For whom is the bridge “Vidin-Calafat” dangerous?

bridge-new-europe-700x350
The Bridge ”New Europe” between Vidin and Calafat (photo: Pixabay, CC0)

Transport means economy and geopolitics. There is no place for wars – everyone wins from the development of road connections

Eng. Simeon Evtimov

This article was published on 30 January 2019 on the site of the Bulgarian newspaper ”Sega” (Now) and is republished here with the permission of the newspaper.

Danube Bridge” 2 is dangerous, claims eng. Ivan Yakimov, quoted recently in an article by the ”Sega” newspaper. What I read there no only surprised me, but also insulted me personally, because I was honoured to work in the entity, which constructed and managed the project and conducted it for the greatest part of its existence. Is this bridge really dangerous? It is sufficiently telling that no one has paid attention so far to the worries of eng. Yakimov (who joined the entity in 2009 without formal competition for his position). In fact, the problem does not lie in technical risks or professional disputes, but in geopolitics.

Continue reading “For whom is the bridge “Vidin-Calafat” dangerous?”

Advertisements

Pentru cine este periculos Podul ”Vidin – Calafat”?

bridge-new-europe-700x350
Podul ”Noua Europa” între Calafat şi Vidin (foto: Pixabay, CC0)

Transportul este şi economie, şi geopolitică. De fapt, nu are loc pentru războaie – toţi câştigă de la dezvoltarea legăturilor rutiere

Ing. Simeon Evtimov

Acest articol a fost publicat pe 30 ianuarie 2019 pe site-ul ziarului bulgăresc ”Sega” şi este preluat cu acordul ziarului. 

Podul ”Vidin Calafat” este periculos, spune Ivan Iachimov, citat recent într-un articol din ziarul ”Sega”. Ceea ce am citit în acest articol nu numai că m-a uimit, ci m-a şi jignit personal (pentru că am avut cinstea să lucrez în formaţia care a construit şi a gestionat proiectul, conducându-o în cea mai mare parte din existenţă ei). Oare podul este într-adevăr periculos? Este suficient de semnicativ că nimeni deocamdată n-a acordat atenţie îngrijorării inginerului Iachimov (care s-a alăturat echipei în anul 2009 fără concurs). De fapt, este vorba nu de riscuri tehnice şi dispute profesionale, ci despre geopolitică.

Continue reading “Pentru cine este periculos Podul ”Vidin – Calafat”?”

За кого е опасен Дунав мост 2?

bridge-new-europe-700x350
Мостът “Нова Европа” при Видин – Калафат (снимка: Pixabay, CC0)

Транспортът е и икономика, и геополитика. Всъщност няма място за войни – от развитието на пътните връзки всички печелят

Инж. Симеон Евтимов

Тази статия е публикувана на 30 януари 2019 г. на сайта на вестник “Сега” и е препечатана тук със съгласието на медията.

“Дунав мост” 2 е опасен, твърди инж. Иван Якимов, цитиран неотдавна в статия на в. “Сега”. Прочетеното не само ме удиви, но и ме засегна лично, защото имах честта да работя в Звеното за изпълнение и управление на проекта и да го ръководя през по-голямата част от неговото съществуване. Дали наистина мостът е опасен? Достатъчно показателно е, че досега никой не е обърнал внимание на тревогите на инж. Якимов (който се присъедини към звеното през 2009 г. без конкурс). Всъщност става дума не за технически рискове и за професионални спорове, а за геополитика.

Continue reading “За кого е опасен Дунав мост 2?”

În România se constituie o nouă clasă socială – cea precară

youtuber-700x350
(foto: Pixabay, CC0)

Deși mulți oameni nu găsesc satisfacție în muncă, ci sărăcie, stres și epuizare, în România se discuta rar despre fenomenul precarității

Delia Bădoi

Acest articol a fost publicat pe 18 ianuarie 2019 pe secţia românească a site-ului Baricada. Autoarea este cercetătoare la Institutul de Cercetare a Calității Vieții, din cadrul Academiei Române, unde face parte din două grupuri de lucru care studiază ocuparea precară în România și politicile sociale după 1990

Precaritatea nu înseamnă doar sărăcie. La nivel european, încă din anii ’70 s-a conturat discursul critic asupra precarizării ocupării ca fenomen social generalizat și multi-dimensional, cu riscuri ascunse și foarte profunde care afectează, deopotrivă, grupurile care sunt deja vulnerabile pe piața muncii (femei, tinerii, persoanele vârstnice, minoritățile etnice, imigranții, persoanele cu dizabilități etc.), dar și grupuri de persoane care ocupă un statut social considerat adesea ‘privilegiat’ în societate, așa cum Guy Standing numește „precariatul – ca nouă clasă socială”.

Continue reading “În România se constituie o nouă clasă socială – cea precară”

Възникването на прекариата – румънският случай

youtuber-700x350
(снимка: Pixabay, CC0)

Въпреки че за все повече хора трудът не носи удовлетворение, а бедност, стрес и изтощение, темата за прекаризацията рядко намира място в обществения и политически дебат

Делия Бъдой

Тази статия бе публикувана на 26 януари 2019 г. на българската секция на сайта “Барикада”. Авторът й – Делия Бъдой, е изследовател в Института за изследване на качеството на живота към Румънската академия, където участва в две работни групи, изучаващи несигурния труд в Румъния и социалните политики след 1990 г.

Прекаритетът – изчезването на предвидимостта и сигурността в живота на работещите – не означава само бедност. На европейско ниво още от 70-те години започна да се оформя разбиране за прекаризирането на труда като социален феномен с много измерения. Той не само носи рискове за уязвимите групи (жени, младежи, възрастни хора, етнически малцинства, имигранти, хора с увреждания и т.н.)., но оказва влияние и върху хората, считани често за „привилегировани“ в обществото. Ето защо изследователят Гай Стендинг започна да говори за новата социална класа – прекариатът.

Continue reading “Възникването на прекариата – румънският случай”

Bulgaria şi România în Blocul Estic: cum se rezolvă disputele între aliaţi

jivcov-ceausescu-700x350
Liderul socialist român Nicolae Ceauşescu şi omologul lui bulgar Todor Jivcov (foto: Arhivele Naţionale Române, Fototeca online a comunismului românesc, ID 35070X4X6, 17.01.2019, 12/1979)

O privire către poziţionarea diferită a României şi Bulgariei în a doua jumătatea a secolului XX

Iskra Baeva

Acest articol a fost prezentat la conferinţa ”Bulgaria şi Balcanii în secolul XX: politică externă şi diplomaţie publică”, care a avut loc pe 26 octombrie 2018 la Galeria de Artă a oraşului Sofia.

Balcanii ocupă un loc de mijloc între cele trei coninente, unde au аpărut civilizaţiile care au format chipul lumii moderne. Importanţa acestei regiuni, precum şi a fiecărei alte, se modifică în decursul evoluţiei Europei, dar în toate timpurile ea îşi păstrează rolul de element de legătură între Europa şi Asia, iar de acolo şi importanţa ei pentru Marile Puteri de pe continent. Prin această succintă afirmare introductivă, aş dori să vă îndrept atenţia către două dintre ţările balcanice, pe care probabil ar trebui să le numim Balcanii de Nord, dacă asta ar fi avut mai mult sens decât actuala noţiune de Balcanii de Vest. Este vorba de Bulgaria şi Româniia, care după Al Doilea Război Mondial întră în sfera de influenţă sovietică cu poziţii foarte diferite, şi care la scurt timp după primele tulburări, devin singurele ţări balcanice din Blocul Estic. Faptul acesta însă nu le apropie cine ştie cât, şi nici nu le face să fie la fel. Relaţiile între România şi Bulgaria în Blocul Estic sunt pline de tensiuni, contradicţii şi divergenţe, deşi se ascund în spatele multiplelor întâlniri la cele mai diferite nivele.

Voi prezenta aceste relaţii prin câteva exemple caracteristice.

Continue reading “Bulgaria şi România în Blocul Estic: cum se rezolvă disputele între aliaţi”

България и Румъния в Източния блок: как се решават спорове между съюзници

jivcov-ceausescu-700x350
Румънският социалистически лидер Николае Чаушеску и българския му колега Тодор Живков (снимка: Румънските национални архиви, Онлайн фототека на румънския комунизъм, ID 35070X4X6, 17.01.2019, 12/1979)

Поглед към различното позициониране на Румъния и България през втората половина на двайсти век

Искра Баева

Тази статия бе представена на конференцията “България и Балканите през ХХ век: външна политика и публична дипломация”, която на 26 октомври 2018 г. в Софийската градска художествена галерия.

Балканите заемат средищно място между трите континента, където са възникнали цивилизациите, оформили облика на съвременния свят. Важността на този регион, както и на всеки друг, се променя с еволюцията на Европа, но през цялото време той запазва ролята си на свързващо звено между Европа и Азия, а оттам и значението си за великите сили на континента. С това по-общо въвеждащо твърдение искам да насоча вниманието ви към две от балканските страни, които може би трябваше да наричаме Северните Балкани, ако това би имало повече смисъл от сегашното Западни Балкани. Става дума за България и Румъния, които след Втората световна война влизат в съветската сфера на влияние с много различни позиции, а скоро след първите сътресения остават и единствените балкански страни в Източния блок. Това обаче нито ги сближава особено, нито ги прави еднакви. Отношенията между България и Румъния в Източния блок са изпълнени с напрежения, противоречия и спорове, макар и скрити зад многобройните срещи на най-различно равнище.

Ще представя тези отношения чрез няколко характерни примера.

Continue reading “България и Румъния в Източния блок: как се решават спорове между съюзници”