Radu Jude: Maybe racism will never be stopped, but at least we can reduce it

Screenshot from the movie

Interview with the famous Romanian director on historical and contemporary attitudes towards Roma people in Romania and Bulgaria

Stanislav Petrov

In October 2021, the Goethe Institute in Sofia organized a Media Incubator, called “Antigypsyism in audiovisual media”. The week-long event will include film screenings of “Gypsy Queen” (2019, Romania, director: Hussein Tabac), the short “Letter of Forgiveness” (2020, Romania, director: Alina Sherban, and “Aferim!” (2013, Romania, director: Radu Jude). The films explore the social and historical problems of the Gypsy community in Romania.

The Bridge of Friendship blog republishes an article on the Bulgarian human rights website Marginalia, which is a transcription of the “Reaction Studio” program on Sofia’s student radio Reaction. The article is a conversation of the student Stanislav Petrov from the Faculty of Journalism and Mass Communications of Sofia University with the famous Romanian director Radu Jude, winner of the Silver Bear Award for “Aferim” at the Berlinale. 

The Friendship Bridge blog recalls that in 2016 it interviewed the Bulgarian co-producer of “Aferim”, Rositsa Valkanova, in the context of her visit together with Radu Jude to Ruse for a screening of their film at the festival Sofia Film Fest on the Road.

Radu Jude: Poate că rasismul nu va fi niciodată stopat, dar măcar îl putem reduce

Cadru din filmul Ţara Moartă lui Radu Jude, care se ocupă de perioada interbelică şi persecutarea evreilor şi romilor în timpul celui de al doilea război mondial

Interviu cu celebrul regizor român despre atitudinile către romi în România şi Bulgaria în plan istoriz şi azi 

Stanislav Petrov

În octombrie 2021, Institutul Goethe din Sofia a organizat un Incubator Media. numit “Antigipsismul în mass-media audiovizuală”. Evenimentul de o săptămână va include proiecții de film: “Gypsy Queen” (2019, România, regizor: Hussein Tabac), scurt-metrajul “Bilet de iertare” (2020, România, regizor: Alina Șerban, și “Aferim!” (2013, România, regizor: Radu Jude). Filmele explorează problemele sociale și istorice ale comunității rome din România.

Blogul Friendship Bridge preia un articol de pe site-ul bulgar pentru drepturile omului Marginalia, care este o transcriere a emisiunii “Studio Reacţie” de la radioul studențesc Reacţie din Sofia. Articolul este o conversație a studentului Stanislav Petrov de la Facultatea de Jurnalism și Comunicare a Universității din Sofia cu celebrul regizor român Radu Jude, câștigător al Ursului de Argint pentru “Aferim” la Berlinale. 

Blogul Podul Prieteniei amintește că în 2016 a intervievat-o pe co-producătoarea bulgară a filmului “Aferim”, Rosiţa Vâlkanova, în contextul vizitei sale împreună cu Radu Jude la Ruse pentru o proiecție a filmului lor în cadrul festivalului Sofia Film Fest pe Drum.

Раду Жуде: Може би расизмът никога няма да бъде спрян, но поне можем да го намалим

Стоп кадър от филма на Раду Жуде “Мъртва страна”, в който се разглежда междувоенния период в Румъния и Румънският Холокост (източник: YouTube)

Интервю с известния румънски режисьор, направено от студентско радио “Реакция”, относно историческото и съвременното отношение към ромите в Румъния и в България

Станислав Петров

През октомври 2021 г. Гьоте институт в София организира Media Incubator„Антициганизмът в аудиовизуалните медии”. В рамките на седмичното събитие ще се състоят Филмови прожекции на филмите “Циганска кралица” (2019, Румъния, режисьор: Хюсеин Табак), на късометражният “Писмо за опрощение” (2020, Румъния, режисьор: Алина Шербан, както и на “Аферим!” (2013, Румъния, режисьор: Раду Жуде). Филмите изследват социалните и исторически проблеми на циганската общност в Румъния.

Блогът “Мостът на приятелството” препечатва статия на българския сайт за човешки права “Маргиналия”, която е транскрипция на предаването “Студио Реакция” по софийското студентско радио “Реакция”. Статията е разговор на студента Станислав Петров от Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет  с известния румънския режисьор Раду Жуде, носител на наградата Сребърна мечка за „Аферим“ на Берлинале. 

Блогът “Мостът на приятелството” припомня, че през 2016 г. интервюира българският копродуцент на филма “АФерим” Росица Вълканова в контекста на нейно посещение заедно с Раду Жуде в Русе за прожекция на филма им на фестивала “София филм фест на път”.

Малкият Париж и българските връзки с него

В разкошната акустична зала на Атенеума са изнасяли концерти много български състави и солисти (източник: Огнян Стамболиев)

„Братя- румънци, с Вас ни свързваха винаги най- живи симпатии. И никога тези симпатии не бяха помрачени от някакво неразбирателство.”  

Христо Ботев (източник: “Букурещ отблизо” на Лучия Керчова-Пъцан и Лука Велчов)

Огнян Стамболиев,

Владимир Митев

Наричат Букурещ „Малкия Париж” или „Париж на Източна Европа”. С пълно право. Този красив град е планиран до голяма степен по модела на Париж по идея на великия френски архитект и градостроител Жорж Йожен Осман (1809 – 1891 г.). В него има Триумфална арка, Атенеум (концертна зала), прекрасни сгради с колонади и мансарди, дворци, градини, езера – всичко това дело на местни строители и  проектанти, но и с подкрепата на властта – на династията на румънските Хоенцолери, които строиха много повече, по-красиво и по-мащабно от българските Кобурги. Последните не оставиха нещо голямо дори в София. 

Михай Малаймаре: Театърът е по-стар от капитализма и може да промени света към по-добро

Мица Велосипедистката в Русе (източник: Михай Малаймаре, Facebook)

Интервю с основателя на театър “Маска” за изкуството на живите статуи, за посещението на театъра в град Русе по повод спектакъла “Букурещ, доставчик”, както и за факта, че театралното изкуство е по дефиниция политическо

Владимир Митев

Михай Малаймаре (роден на 27 август 1950 г., Ботошани, Румъния) е театрален и филмов актьор, директор на театър „Маска“, както и бивш депутат в румънския парламент (2000-2008 г.). В продължение на 20 години развива изкуството на живите статуи в театър „Маска“.

Театърът „Маска“ беше в град Русе, България, на 26-27 юни 2021 г. с представление, което представи най-добрите живи статуи от 20-те години на развитие на това изкуство в Румъния.

A Romanian film strikes with a diagnosis for ourselves – the Bulgarians

A part of the poster of the film “Collective” (source: Wikipedia Commons, Colectiv)

“Collective” is a film in which the Bulgarian viewer will recognize his own reality at every minute

Anita Dimitrova

This article was published on 30 April 2021 on the website of the newspaper “Sega” and is republished with the consent of the media. The subtitle is changed by the blog.

“Collective” is not a new film – it premiered in September 2019 at the Venice Film Festival. But it continues to attract the attention of academies and travels to viewers around the world – most recently with its two Oscar nominations, the first such success for a Romanian film in history, although neighboring cinema has scored points at major European festivals. Palme d’Or, Golden Bear, etc.).

In Bulgaria, “Collective” was screened at the 24th “Sofia Film Fest”, which passed with a delay and in silence due to the pandemic, and HBO Go subscribers can watch it at any time at home. The European Parliament now allows those who do not have HBO to watch it for free on the Internet until May 9 – as one of the three nominees for the LUX Prize. For the first time, it will be awarded not only by the votes of MEPs, but also to the public throughout the EU. And I highly recommend that it be seen – because it answers not only the internal question for the cultural community “why don’t we have such films”, but also the bigger question “how do we live and why do we allow this to happen”.

Un film românesc lovește cu un diagnostic pentru noi, bulgarii

O parte din coperta filmului Colectiv (sursă: Wikipedia Commons, Colectiv)

„Colectiv” este un film în care telespectatorul bulgar își va recunoaște propria realitate în fiecare minut

Anita Dimitrova

Acest articol a fost publicat pe 30 aprilie 2021 pe site-ul ziarului „Sega” și este preluat cu acordul redacţiei. Subtitlul e modificat de către blog.

„Colectiv” nu este un film nou – a avut premiera în septembrie 2019 la Festivalul de Film de la Veneția. Dar continuă să atragă atenția academiilor și să călătorească spre spectatorii din întreaga lume – cel mai recent cu cele două nominalizări la Oscar. Este primul astfel de succes pentru un film românesc din istorie, deși cinematografia vecinilor a obținut puncte la marile festivaluri europene. (Palm d’Or, Ursul de Aur etc.).

În Bulgaria, „Colectiv” a fost proiectat la cel de-al 24-lea „Sofia Film Fest”, care a trecut cu întârziere și tăcere din cauza pandemiei, dar abonații HBO Go îl pot urmări oricând acasă. Parlamentul European permite acum celor care nu au HBO să îl vadă gratuit pe Internet până pe 9 mai 2021 – ca unul dintre cei trei nominalizați la Premiul LUX. Acest premiu va fi acordat pentru prima dată nu numai prin voturile deputaților, ci și publicului din întreaga UE. Și recomand cu tărie să fie văzut – pentru că răspunde nu numai la întrebarea comunităţii culturale – „de ce nu avem astfel de filme?”, ci și la întrebarea mai mare „cum trăim și de ce permitem aşa ceva?”.

Румънски филм зашлевява с диагноза за нас самите

Част от плаката на филма “Колектив” (източник: Wikipedia Commons, Colectiv)

“Колектив” е филм, в който българският зрител ще разпознава собствената си действителност във всяка минута

Анита Димитрова

Тази статия бе публикувана на 30 април 2021 г. на сайта на вестник “Сега” и препечетана със съгласието на редакцията.

„Колектив“ не е нов филм – премиерата му беше през септември 2019 г. на фестивала във Венеция. Но той продължава да привлича вниманието на академиите и да пътува към зрителите от цял свят – последно с двете си номинации „Оскар“, първи подобен успех за румънски филм в историята, макар съседското кино да е отбелязвало точки на най-големите европейски фестивали (“Златна палма“, „Златна мечка“ и др.).

У нас “Колектив” се завъртя на 24-ия „София филм фест“, минал със закъснение и тихомълком заради пандемията, а абонатите на HBO Go могат да го гледат във всеки един момент у дома си. Сега Европейският парламент дава възможност и на тези, които нямат HBO, да го видят безплатно в интернет до 9 май – като един от трите номинирани за наградата LUX. Тя за пръв път ще се присъжда не само с гласовете на евродепутатите, но и на публиката в целия ЕС. И препоръчвам горещо да бъде видян – защото той отговаря не само на вътрешноведомствения за културната общност въпрос “защо ние нямаме такива филми”, а и на по-големия въпрос “как живеем и защо го позволяваме”.

Livia Nistor: Literatura bulgară contemporană este marcată de contradicția local-universal

Livia Nistor (source: Livia Nistor)

Interviu cu autoarea primei cercetări românești despre literatura bulgară contemporană: ce se observă în evoluția romanului bulgar de dinainte și după 1989?

Vladimir Mitev

Doctor Livia Nistor a studiat limba bulgară la Universitatea din București, unde a absolvit filologia bulgară în 2008. În 2020 și-a susținut teza de doctorat „Romanul bulgar în epoca postmodernismului“, în care analizează romane bulgare din anii ’60 până la începutul secolului al XXI-lea. Lucrează în prezent ca trainer de limbi străine.

Hristo Boev: “The Different Dobrudja” shows the need for cooperation between Bulgarians and Romanians

Hristo Boev (source. Hristo Boev)

Interview with the translator of Romanian literature and literary critic about his Bulgarian-Romanian study

Vladimir Mitev

Dobrudja divided Bulgarians and Romanians in the first part of the XX century. Can it unite them a century later? The literary critic and translator of Romanian literature Hristo Boev (Ph.D.) published in 2020 a book, called “The Different Dobrudja in the literature between the wars”. He studies how Bulgarians and Romanians saw each other, the literary descriptions of the towns in Southern Dobrudja, the military stories of Yordan Yovkov and George Topârceanu, what the Romanian press wrote about Bulgarians and other issues, which construct the literary and historical Bulgarian-Romanian consciousness.