A novel by Matei Vișniec has been published in Bulgarian

Matei Vişniec (source: Matei Vişniec)

“Shoe loves, umbrella loves” was translated by Ognyan Stamboliev

Matei Vishniec was born under the spiritual sign of Aquarius – in January 1956. He studied philosophy at the University of Bucharest. He worked as a teacher in the village. Since his student days, he participated in a literary circle from which the most important Romanian writers would emerge. They were to form the generation of the 1980s, which shook Romania’s literary and political landscape in the last decade of Ceausescu’s “Golden Age”.

Vișniec also found his way into literature. He was inspired by Kafka, Dostoevsky, Edgar Allan Poe, Dino Buzzati and Lautréamont – modernists, absurdists, existentialists and decadents. He liked the surrealists, the dadaists. He adored the comedies of Ion Luca Caragiale, considered by literary historian George Călinescu to be the greatest Romanian playwright. But Vișniec went beyond Romania, and not just because he emigrated in the 1980s. In his remarkable work, one can feel the influence of plays by Samuel Beckett, Eugène Ionesco – of the theatre of the absurd, of Mircea Eliade’s esoteric fiction, of the magical realism of the Latin American novel, of Anglo-Saxon realist theatre. There is everything but socialist realism!

Un roman de Matei Vișniec a fost publicat în limba bulgară

Matei Vişniec (sursă: YouTube)

“Iubirile de tip pantof, iubirile de tip umbrelă” a fost tradusă de Ognean Stamboliev

Matei Vișniec s-a născut sub semnul spiritual al Vărsătorului – în ianuarie 1956. A studiat filosofia la Universitatea din București. A lucrat ca profesor la ţară. Încă din timpul studenției, a participat la un cerc literar din care se vor desprinde cei mai importanți scriitori români. Aceștia aveau să formeze generația anilor 1980, care a zguduit peisajul literar și politic al României în ultimul deceniu al “Epocii de Aur” a lui Ceaușescu.

Şi Vişniec și-a găsit drumul în literatură. A fost inspirat de Kafka, Dostoievski, Edgar Allan Poe, Dino Buzzati și Lautréamont – moderniști, absurdişti, existențialiști și decadenți. Îi placeau suprarealiștii, dadaiștii. Adora comediile lui Ion Luca Caragiale, considerat de istoricul literar George Călinescu drept cel mai mare dramaturg român. Dar Vișniec a depășit granițele României, și nu doar pentru că a emigrat în anii 1980. În remarcabila sa operă, se simte influența pieselor lui Samuel Beckett, Eugène Ionesco – a teatrului absurdului, a ficțiunii ezoterice a lui Mircea Eliade, a realismului magic al romanului latino-american, a teatrului realist anglo-saxon. Există de toate, mai puțin realism socialist!

Роман на Матей Вишниек бе издаден на български език

Матей Вишниек (източник: YouTube)

“Любов като обувка, любов като чадър” бе преведен от Огнян Стамболиев

Матей Вишниек  е роден под духовния знак на Водолея – през януари 1956 година. Завършва философия в Букурещкия университет. Работи като учител на село. Още като студент участва в литературен кръжок, от който след време ще се произлязат повечето от най-изявените румънски писатели. Те ще сформират поколението от 80-те, разтърсило литературния и политическия пейзаж в Румъния през последното десетилетие от „Златната епоха на Чаушеску”.

Вишниек също намира своя път в литературата. Вдъхновява се от Кафка, Достоевски, Едгар Алан По, Дино Будзати, Лотреамон – модернисти, абсурдисти, екзистенциалисти и декадеднти. Харесва сюрреалистите, дадаистите. Стъпва на комедиите на Йон Лука Караджале, считан от литературния историк Джордже Калинеску за най-великият румънски драматург. Но Вишниек надраства границите на Румъния, не само защото емигрира още през 80-те години. В неговото забележително творчество се усеща влиянието на пиесите на Самюел Бекет, Йожен Йонеско – на театъра на абсурда, на езотеричната фантастика на Мирча Елиаде, на магическия реализъм на латиноамериканския роман, на реалистичния англосаконски театър. Има всичко друго, само не и социалистически реализъм!

Romanians know how to look at their reality with curiosity

The Bulgarian covers of the three Romanian novels launched in Rousse (source: Regional Library Rousse, Facebook)

The literary couple Hristo and Diana Boeva presented in Ruse three new Romanian novels, which are a chance to expand the borders of our known world 

Vladimir Mitev

On October 7, 2021, Romanian literature translator Hristo Boev and his wife and literary scholar Diyana Boeva presented in Ruse the three latest Romanian novels translated into Bulgarian: Embers by Liviu Rebreanu, The Elevator by C.G. Balan and Mortua est by Teodor Hossu-Longin. 

Boevi are known for their impromptu talks on Romanian literature and society. This was their third visit to Ruse in this format in a year and a half. On all their visits, the Bridge of Friendship blog has covered the event with video and a report from the scene. The streaming of the current event sparked interest on Facebook – shares, likes, comments – a sign that there is a need for more events like this.

Hristo Boev was true to his style of giving lots of information about Romanian literature. At the same time, Diana Boeva noticed characteristic tendencies in the authors – for example, that Bucharest is the setting of the action in their books, that Rebreanu is characterised by his status as a classic, that Balan is marked by his expatriate life in Canada, and that Hossu-Longjin recreates a post-socialist urban reality of the Romanian lost in the transition, who can also be a lost Bulgarian.

The event was interesting not only for people with a curiosity about Romanian culture. The Bulgarian public space needs a return to natural, human, intellectual and as much as possible sophisticated communication. The format that the Boevs are implementing, and their unceasing work in the territory of literature, brings something modern that could inspire more people to openness and break the boundaries of existing intellectual tribes. In order to present the three books, they travelled from Dobrich with their daughter, and immediately after the end of it they went back, realizing a specific form of literary or event tourism.

The Bridge of Friendship blog has posted below a transcript of the event – a 40-minute presentation of the three novels and a 10-minute discussion segment on issues raised by the presentation.

Românii știu să-și privească realitatea cu curiozitate

Copertele ale traducerilor bulgare lansate la Ruse (sursă: Biblioteca Regională din Ruse)

Cuplul literar Hristo și Diana Boeva a prezentat la Ruse trei noi romane românești, care sunt un prilej de a extinde granițele lumii noastre cunoscute 

Vladimir Mitev

Pe 7 octombrie 2021, traducătorul de literatură română Hristo Boev și soția sa, cunoscătoarea literară Diana Boeva, au prezentat la Ruse cele mai recente trei romane românești traduse în limba bulgară: ”Jar” de la Liviu Rebreanu, ”Liftul” de la C.G. Bălan și “Mortua est” de Teodor Hossu-Longin. 

Boevi sunt cunoscuţi pentru discuțiile sale improvizate despre literatura și societatea românească. Aceasta a fost a treia lor vizită la Ruse în acest format într-un an și jumătate. La toate vizitele lor, blogul Podul Prieteniei a reflectat evenimentul cu imagini video și un reportaj de la fața locului. Transmisia evenimentului actual a stârnit interes pe Facebook – distribuiri, aprecieri, comentarii – semn că este nevoie de mai multe evenimente de acest gen.

Hristo Boev a fost fidel stilului său de a oferi o mulțime de informații despre literatura română. În același timp, Diana Boeva a observat tendințe caracteristice la autori – de exemplu, faptul că Bucureștiul este locul acțiunii în cărțile lor, că Rebreanu este caracterizat de statutul său de clasic, că Bălan este marcat de viața sa de expatriat în Canada, iar Hossu-Longin recreează o realitate urbană post-socialistă a românului pierdut în tranziție, care poate fi și un bulgar pierdut.

Evenimentul a fost interesant nu doar pentru cei care au curiozitatea de a cunoaște cultura românească. Spațiul public bulgar are nevoie de o întoarcere la o comunicare naturală, umană, intelectuală și, pe cât posibil, sofisticată. Formatul pe care îl implementează soții Boev și munca lor neîncetată în domeniul literaturii aduce ceva modern care ar putea inspira mai mulți oameni spre deschidere și ar putea sparge granițele triburilor intelectuale existente. Pentru a prezenta cele trei cărți, au călătorit de la Dobrici împreună cu fiica lor, iar imediat după încheierea acesteia s-au întors, realizând o formă specifică de turism literar sau de evenimente.

Blogul Podul Prieteniei postează mai jos o transcriere a evenimentului – o prezentare de 40 de minute a celor trei romane și un segment de discuție de 10 minute despre problemele ridicate de prezentare.

Румънците умеят да поглеждат към своята реалност с любопитство

(източник: Регионална библиотека Русе, Facebook)

Литературната двойка Христо и Дияна Боева представиха в Русе три нови румънски романа, които са шанс да разширим границите на нашия познат свят 

Владимир Митев

На 7 октомври 2021 г. преводачът на румънска литература Христо Боев и неговата съпруга и литератор Дияна Боева представиха в Русе трите най-нови преведени румънски романа на български език: “Жар” на Ливиу Ребряну, “Асансьорът” на К.Г. Балан и “Мортуа ест” на Теодор Хосу-Лонджин. 

Боеви са известни със своите импровизирани беседи за румънска литература и общество. Това бе третото им гостуване в Русе в този формат за година и половина. При всички техни посещения блогът “Мостът на приятелството” е отразявал с видео и репортаж от мястото на събитието. Стриймингът на сегашното събитие предизвика интерес във Facebook – споделяне, харесвания, коментар – знак, че има нужда от повече подобни събития.

Христо Боев бе верен на стила си да бъде информативен в представянето си на румънската литература. Дияна Боева забелязваше характерни тенденции у авторите – например, че Букурещ е декор на действието в техните книги, че Ребряну е характеризиран от своя статут на класик, че Балан е белязан от емигрантския си живот в Канада, а Хосу-Лонджин пресъздава постсоциалистическа градска реалност на загубения в прехода румънец, който може да бъде и изгубен българин.

Събитието бе интересно не само за хората с любопитство към румънската култура. Българското публично пространство има нужда от завръщане към естествено, човешко, интелектуално и доколкото е възможно изтънчено общуване. Форматът, който Боеви реализират, и неспирната им работа на територията на литературата, носи нещо модерно, което би могло да вдъхнови повече хора към отвореност и разчупване на границите на съществуващите интелектуални племена. За да представят трите книги, те пътуваха от Добрич със своята дъщеря, и веднага след края му тръгнаха на обратно, реализирайки специфична форма на литературен или събитиен туризъм.

Блогът “Мостът на приятелството” публикува по-долу транскрипция на събитието – 40-минутна презентация на трите романа и 10-минутна част за беседа по въпроси, породени от представянето.

Radu Jude: Maybe racism will never be stopped, but at least we can reduce it

Screenshot from the movie

Interview with the famous Romanian director on historical and contemporary attitudes towards Roma people in Romania and Bulgaria

Stanislav Petrov

In October 2021, the Goethe Institute in Sofia organized a Media Incubator, called “Antigypsyism in audiovisual media”. The week-long event will include film screenings of “Gypsy Queen” (2019, Romania, director: Hussein Tabac), the short “Letter of Forgiveness” (2020, Romania, director: Alina Sherban, and “Aferim!” (2013, Romania, director: Radu Jude). The films explore the social and historical problems of the Gypsy community in Romania.

The Bridge of Friendship blog republishes an article on the Bulgarian human rights website Marginalia, which is a transcription of the “Reaction Studio” program on Sofia’s student radio Reaction. The article is a conversation of the student Stanislav Petrov from the Faculty of Journalism and Mass Communications of Sofia University with the famous Romanian director Radu Jude, winner of the Silver Bear Award for “Aferim” at the Berlinale. 

The Friendship Bridge blog recalls that in 2016 it interviewed the Bulgarian co-producer of “Aferim”, Rositsa Valkanova, in the context of her visit together with Radu Jude to Ruse for a screening of their film at the festival Sofia Film Fest on the Road.

Radu Jude: Poate că rasismul nu va fi niciodată stopat, dar măcar îl putem reduce

Cadru din filmul Ţara Moartă lui Radu Jude, care se ocupă de perioada interbelică şi persecutarea evreilor şi romilor în timpul celui de al doilea război mondial

Interviu cu celebrul regizor român despre atitudinile către romi în România şi Bulgaria în plan istoriz şi azi 

Stanislav Petrov

În octombrie 2021, Institutul Goethe din Sofia a organizat un Incubator Media. numit “Antigipsismul în mass-media audiovizuală”. Evenimentul de o săptămână va include proiecții de film: “Gypsy Queen” (2019, România, regizor: Hussein Tabac), scurt-metrajul “Bilet de iertare” (2020, România, regizor: Alina Șerban, și “Aferim!” (2013, România, regizor: Radu Jude). Filmele explorează problemele sociale și istorice ale comunității rome din România.

Blogul Friendship Bridge preia un articol de pe site-ul bulgar pentru drepturile omului Marginalia, care este o transcriere a emisiunii “Studio Reacţie” de la radioul studențesc Reacţie din Sofia. Articolul este o conversație a studentului Stanislav Petrov de la Facultatea de Jurnalism și Comunicare a Universității din Sofia cu celebrul regizor român Radu Jude, câștigător al Ursului de Argint pentru “Aferim” la Berlinale. 

Blogul Podul Prieteniei amintește că în 2016 a intervievat-o pe co-producătoarea bulgară a filmului “Aferim”, Rosiţa Vâlkanova, în contextul vizitei sale împreună cu Radu Jude la Ruse pentru o proiecție a filmului lor în cadrul festivalului Sofia Film Fest pe Drum.

Раду Жуде: Може би расизмът никога няма да бъде спрян, но поне можем да го намалим

Стоп кадър от филма на Раду Жуде “Мъртва страна”, в който се разглежда междувоенния период в Румъния и Румънският Холокост (източник: YouTube)

Интервю с известния румънски режисьор, направено от студентско радио “Реакция”, относно историческото и съвременното отношение към ромите в Румъния и в България

Станислав Петров

През октомври 2021 г. Гьоте институт в София организира Media Incubator„Антициганизмът в аудиовизуалните медии”. В рамките на седмичното събитие ще се състоят Филмови прожекции на филмите “Циганска кралица” (2019, Румъния, режисьор: Хюсеин Табак), на късометражният “Писмо за опрощение” (2020, Румъния, режисьор: Алина Шербан, както и на “Аферим!” (2013, Румъния, режисьор: Раду Жуде). Филмите изследват социалните и исторически проблеми на циганската общност в Румъния.

Блогът “Мостът на приятелството” препечатва статия на българския сайт за човешки права “Маргиналия”, която е транскрипция на предаването “Студио Реакция” по софийското студентско радио “Реакция”. Статията е разговор на студента Станислав Петров от Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет  с известния румънския режисьор Раду Жуде, носител на наградата Сребърна мечка за „Аферим“ на Берлинале. 

Блогът “Мостът на приятелството” припомня, че през 2016 г. интервюира българският копродуцент на филма “АФерим” Росица Вълканова в контекста на нейно посещение заедно с Раду Жуде в Русе за прожекция на филма им на фестивала “София филм фест на път”.

Малкият Париж и българските връзки с него

В разкошната акустична зала на Атенеума са изнасяли концерти много български състави и солисти (източник: Огнян Стамболиев)

„Братя- румънци, с Вас ни свързваха винаги най- живи симпатии. И никога тези симпатии не бяха помрачени от някакво неразбирателство.”  

Христо Ботев (източник: “Букурещ отблизо” на Лучия Керчова-Пъцан и Лука Велчов)

Огнян Стамболиев,

Владимир Митев

Наричат Букурещ „Малкия Париж” или „Париж на Източна Европа”. С пълно право. Този красив град е планиран до голяма степен по модела на Париж по идея на великия френски архитект и градостроител Жорж Йожен Осман (1809 – 1891 г.). В него има Триумфална арка, Атенеум (концертна зала), прекрасни сгради с колонади и мансарди, дворци, градини, езера – всичко това дело на местни строители и  проектанти, но и с подкрепата на властта – на династията на румънските Хоенцолери, които строиха много повече, по-красиво и по-мащабно от българските Кобурги. Последните не оставиха нещо голямо дори в София.