Румънският план за възстановяване и устойчивост е свързващия елемент в правителството на “старите партии”

Румъния ще получи 29,2 млрд. евро по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (източник: скрийншот, Министерство на инвестициите и на европейските проекти)

Владимир Митев гостува на българската телевизия “Европа” в разговор за новосформираното румънско правителство на генерал Николае Чука, за румънския план за възстановяване и устойчивост, за българо-румънските икономически и междучовешки отношения

Димитър Вучев

Този текст е транскрипция на интервюто за предаването “Бизнес делник”, което бе излъчено наживо на 30 ноември 2021 г. Видеото е предоставено на блога “Мостът на приятелството” от телевизия “Европа”.

Continue reading

Паола Георгиева: Има голям интерес у ученици и студенти в България да изучават румънски език

Афишът на филма “Свирка ли ми се, свиркам” (ляво – източник: Wikipedia) и корицата на румънското издание на книгата на Владимир Левчев “Любов на площада” (източник: Симона Поклид, Facebook)

Интервю с преподавателка по румънски език за нейния опит и впечатления от българо-румънските културни взаимодействия и от интереса в България към румънската култура

Владимир Митев

Паола Георгиева е бакалавър по Румънска филология от Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет. Магистърската й степен е на преводач-редактор с румънски език във Факултета по славянски филологии в същия университет. В момента е учител по румънски език в Профилирана гимназия с интензивно изучаване на румънски език “Михай Еминеску”, град София. Освен това е хоноруван преподавател по румънски език в специалност Румънска филология в Софийския университет. Извършва писмени и устни преводи от и на румънски език.

Блогът “Мостът на приятелството” се свърза с нея по повод нова посока на нейните занимания с румънски – преводи на филми на български език.

Continue reading

Българите едновременно търсят капитализъм с модерно лице и са скептични към промяната

Лидерите на “Продължаваме промяната” Кирил Петков (вляво) и Асен Василев (източник: YouTube)

Парламентарните избори в България на 14 ноември 2021 г. дадоха политическо пространство на нова партия, която обещава промяна. Владимир Митев говори за промяната и статуквото в интервю за полския сайт Strajk.eu

След като бяха преброени голяма част от гласовете на парламентарните избори в България, които се проведоха на 14 ноември 2021 г., има ясен победител – партията против корупцията “Промяната продължава”. Нейните политически намерения са свързани с модернизацията на страната в редица области, като съдебната реформа е един от приоритетите. В блога “Мостът на приятелството” са публикувани редица статии за протестите в България през 2020 г., които поставиха началото на падането на правителството на Бойко Борисов. След парламентарните избори на 4 април 2021 г. беше съставено служебно правителство от президента Румен Радев, в условията на невъзможност на политическите елити след Борисов да постигнат съгласие за ясно мнозинство в парламента. Изборите на 14 ноември 2021 г. бяха третите парламентарни избори за тази година и все още не е ясно дали след тях политическата криза ще бъде преодоляна. 

“Промяната продължава” – новоучредената партия, взе повече от 25% от гласовете. ГЕРБ на Бойко Борисов остана на второ място с повече от 22% подкрепа. Движението за права и свободи – политическа партия, подкрепяна от турското малцинство, но имаща и важен български бизнесмен в листата си, е третата сила с малко над 13% от гласовете. Тя е следвана от Българската социалистическа партия, която получава малко над 10 %. След това се нареждат формацията на шоумена Слави Трифонов “Има такъв народ” (над 9,5%), Демократична България (партия на градската средна класа) – малко над 6% и партия Възраждане (под 5%), които се базира на реторика за патриотизъм, антиваксърството и критика на западните интеграционни кръгове.

В същия ден се проведоха и президентски избори – като действащият президент Румен Радев не успя да ги спечели на първия тур, но има голяма дистанция от втория кандидат – ректора на Софийския университет Анастас Герджиков. Блогът “Мост на приятелството” вероятно ще отрази политическата ситуация в България след избора на новия президент в други статии. Това, което предлагаме сега, е интервю, което беше дадено за Strajk.eu – полско прогресивно издание. Интервюто е направено от Малгожата Кулбачевска-Фигат – полска журналистка, специализирана по въпросите на Централна, Източна и Югоизточна Европа. 

Continue reading

Българо-румънските отношения 1948 – 1989 г. 

Другият бряг на река Дунав – тъй близо и тъй далеч (източник: Смаранда Шкиопу)

Поглед от София на базата на българските архиви

Илияна Марчева

Тази статия бе предоствена на блога “Мостът на приятелството” от проф. Илияна Марчева – изследовател от Българската академия на науките.

Българо-румънските отношения след Втората световна война не са сред предпочитаните теми в българската, а и в румънската историография. Разработвани са отделни сфери на взаимен интерес в различни периоди –  политически и културни отношения в периода на установяване на комунистическия режим в двете страни; политически, икономически и културни връзки през 1944-1970 г.Кишкилова, П. Начало на културно сътрудничество между НРБългария и СР Румъния (1944-1947г)- ИПр, 1979, № 4-5,;Същата, Българо-румънските отношения през периода август 1944 – януари 1948г. –Estudia Balkanika, Балкански проучвания ХХ век. Кн.6, 1972 г.;Ж.Григорова, Балканската политика на социалистическа България 1944-1970, С, 1985. По обясними причини изследванията до 1989 г. са правени само въз основа на официални документи, публикувани договори, спогодби и комюникета от срещи, съобщения и речи в пресата, както и въз основа на достъпните документи от явния архив на Министерство на външните работи. А това до голяма степен предопределя “протоколния” характер на тези изследвания, разглеждането главно на междудържавните връзки, както и липсата на по-задълбочен анализ на спадовете и възходите в българо-румънските отношения. B. Njagulоv, Le debat historiographique dans les rapports bulgaro-roumaims (1944- 1989)- dans: Etudes Balkaniques, 2002, N 2, 64-86; Bl. Nyagulov, La protection internationale des minorités au XXe siècle : Le cas bulgaro-roumain – dans: New Europe college. Regional Program. 2002-2003, 2003-2004, Bucharest, 2004, p. 65-125.

Continue reading

“Сталинградската“ битка за Скопие доведе до оставката на премиера Зоран Заев

Северна Македония продължава да минава през тестове в своя стремеж да се утвърди на международната сцена (източник: Pixabay, CC0)

България активно подпомогна процесите довели до падането на Заев и очакваното идване на власт в Скопие на ново мнозинство

Николай Кръстев

Мостът на приятелството: През последните години македонската политика е белязана от опитите на страната да получи зелена светлина за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Докато преди пречката пред този процес на приемане на европейско ниво беше Гърция, през последните две години България блокира началото на тези преговори. София има претенции по отношение на това, което нарича идеология на “македонизма” – политическа тенденция, която отрича българската същност на голям брой македонски исторически личности или на македонското културно наследство до момента, в който се появи или наложи македонската идентичност. България е склонна да поставя тази повратна точка през 1944 г., но вероятно е по-справедливо да разглеждаме появата на тази нова идентичност като процес, започнал преди това и продължил дълго след това. За разрешаването на този исторически спор е създадена българо-македонска историческа комисия. Поради липсата на политическа воля и от двете страни да разглеждат като общо или споделено наследството, което са склонни да възприемат изключително като свое, комисията обаче не постигна никакъв резултат.

По времето на Зоран Заев имаше очакване, че западните партньори на Северна Македония ще окажат натиск върху София да се откаже от претенциите си. Международната ситуация след Брекзит обаче доведе до развитие, при което някои европейски държави също не са съвсем заинтересовани от бързо разширяване на ЕС на Западните Балкани. В същото време сблъсъкът между про-биденските и про-тръмпските сили в България доведе до ситуация, в която на 14 ноември 2021 г. българите ще гласуват за трети път за парламент през тази година. Също така президентът Румен Радев се стреми към преизбиране в условията на засилени и изострени емоции в българското общество. Македонският въпрос е една от дискусионните теми в медиите, като редица гласове, привърженици на Тръмп, критикуват дори намека за евентуално българо-македонско разведряване, което не представлява македонска капитулация. През октомври 2021 г. Радев организира първата по рода си среща с български организации от Северна Македония, която може да се чете и в контекста на предстоящите президентски избори. Както виждаме от репортажа на Николай Кръстев, България се превърна в спорна тема и на македонските местни избори.

Тази статия бе публикувана на сайта The Foreign Insider на 1 ноември 2021 г.  

Управляващият Социалдемократически съюз на съседна Македония на  премиера Зоран Заев загуби надпреварата за кметското място в столицата Скопие.

Досегашният кмет на  Скопие Петре Шилегов  изостана значително от Данела Арсовска, която бе подкрепена от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ. Кандидатите на ВМРО-ДПМНЕ  победиха и в други ключови градове в Северна Македония като Охрид, Битоля, Ресен, Гевгелия и Кратово.

В Охрид и Битоля избирателната активност достигна над 60%. Битката за Скопие се превърна  в своеобразна „сталинградска“  както за премиера на Северна Македония Зоран Заев така и за лидера на основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ на Християн Мицкоски.

В крайна сметка Арсовска спечели с 28 000 гласа по отношение на Шилегов. Тя ще бъде и първата жена кмет на Скопие, 30 години откакто Северна Македония  се отдели от бивша Югославия и тръгна по пътя на независимостта.

Втория  тур на местните избори беше най оспорваната част от местните избори.

Основната грешката, която допусна премиера Заев и  управляващия  СДСМ бе разиграването на българската карта и обявяването на информацията, че Данела  Арсовска има българско гражданство.

Continue reading

Българо-румънски паралели: Николае Чаушеску и Тодор Живков

Държавните желеницни за гордост и в България, и в Румъния по времето на социализма (източник: Pixabay, CC0)

В продължение на повече от две десетилетия двустранните отношения между Румъния и България се характеризират с лична връзка между техните лидери. Характеристиките и съдбата на двамата лидери са представителни за двата народа

Илияна Марчева

Тази статия бе предоставена на блога от авторката си, която е професор по история в Българската академия на науките. Тя е част от серия, посветена на българо-румънските политически отношения през ХХ век, в рамките на която до момента блогът “Мостът на приятелството” е публикувал текстове или интервюта на Искра Баева, Даниел Кайн, Спаска Шуманова, Иван Думиника и Анета Михайлова – водещи историци, изследващи отношенията между българи и румънци в България, Румъния и Република Молдова.

Тодор Живков (7 септември 1911 г. – 5 август 1998 г.) и Николае Чаушеску (26 януари 1918 г. – 25 декември 1989 г.) се възприемат в научната литература  и в общественото съзнание като диктатори, установили лична власт в своите страни за около 30 години. В мемоарната и в научната литература отдавна са забелязвани сходните черти в режимите на двамата балкански лидери. Някои съвременници споделят, че между двамата ръководители дори съществувала надпревара и взаимно дебнене, а други – че Тодор Живков постоянно следял не само за промените в управлението, но и за установяването на личния режим на Чаушеску, издигането на членове на семейството му и въобще превръщането на Румъния, както и България, в некороновани монархии (1). Но като че ли се е наложила представата, че за Живков е по-характерна „меката” форма на авторитаризъм, докато за Чаушеску се говори в термините на съвършен диктатор(2). Изтъквани са в тази връзка и личностните им разлики и особено липсата на гъвкавост и усет към здравия разум и обществото у Чаушеску за разлика от Живков (3). Сочи се, че двата лидера приемат за себе си различни образи. Чаушеску се държи като Геният на Карпатите, отговарящ повече на манталитета на румънците, докато Живков продължава българската авторитарна традиция от времето на цар Борис ІІІ – на човек от народа. Така Живков гальовно и интимно  е наричан „Тато”, „бай Тошо”, докато Чаушеску официално е величан като „Кондукатор”- водач, кормчия, ръководител. 

Continue reading